Последна промяна:
27.08.2005 11:20

РАДОСТ НА ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ
съвременно чудо на Пресвета Богородица

Разказ на Билян Желязков, очевидец на наводнението във Велинград на 5.VІІІ.2005 г. и чудото, случило се с параклиса „Радост на всички скърбящи“
Новостроящият се храм на Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи“, кв. Чепино — Велинград. Снимката е отпреди бедствието, 26 юли 2005 г.

На 5 август се прибрах от работа. Към 18 ч. се приготвих да отида до параклиса и в този момент баба се обади със страшната новина за евакуиране на кв. Чепино, защото очакват голямо наводнение и тогава се сетих за параклиса, а той се намира на двайсетина метра от реката. Тръгнах веднага.

Когато пристигнах първо отидох до реката, тя бе мътна, а и нивото й се увеличаваше бързо. Влязох в параклиса и се помолих. В това време пристигна полицията и ми каза да се махам, че идва 3-4 метра вълна по реката, заедно със 100 куб. м. трупи.

Предупредиха ме, защото сме непосредствено до реката. Нямах време за нищо, запуших шахтите и отидох до реката, а тя се бе покачила с 1,5 метра.

Обадих се на енориашите да се молят. Полицията идва втори път да ме гонят. След това дойдоха и жени от енорията и започнахме да изнасяме от параклиса, имаше доста хора, които ни познаваха, но само гледаха жените как прехвърлят всичко през оградата. Неочаквано се появи мъж, когото не познавам, поиска ключа от колата, за да я докара, тъй като тя бе настрани. Товарихме всичко и потеглихме. Непознатият човек ми обясни откъде да премина и после повече не го видях.

Закарах жените и се върнах обратно, но пътят беше залят. Оставих колата на 500 м. от параклиса и тръгнах пеш през водата. Хората викаха по мене, но аз вървях. От небето се изливаше дъжд и гръмотевици.

Когато стигнах параклиса, не повярвах на очите си. На 10–15 метра преди параклиса водата се бе разделила и го заобикаляше, без да влиза вътре, сякаш някой избутваше водата встрани. Прескочих оградата, имах малка иконичка на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“, на която бе празник същия ден, не зная защо, но я оставих на прозорчето.

Тръгнах си, часът беше 21.

В къщи се свързах с отец Валентин, който ме успокои, но към 23 ч. очакваха втора, по-голяма вълна. Едва изчаках сутринта и тръгнах, но гледката по пътя беше грозна и отчайваща. Наводнени и съборени къщи, 50–60 см. кал, на места асфалтовата настилка обърната обратно. Дърводелски цехове около параклиса залети, отчайващо.

Наближих мястото, зърнах кръстчетата на параклиса, и се успокоих. Когато наближих, не можах да повярвам, в двора нямаше вода, всичко си бе на място, около нашите врати нямаше нито кал, нито дървета, бе напълно чисто.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.