От редакцията: Получихме това писмо от Ню Йорк, в което наш православен събрат с любов споделя с читателите ни едно вълнуващо поклонническо пътуване до йерусалим по време на тазгодишните [2001 г.] Великденски празници. Заглавието е дадено от редакцията.

„Ще те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса“

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !

Скьпи братя и сестри во Христе,
По Божия воля и тази година група вярващи от Руската Православна Задгранична Църква бяхме удостоени с милостта да присъствуваме на Светата земя за Празника на Празниците – Православния Великден.

Хилядите православни събрани пред Гроба Господен в очакване на благодатния огън, станаха и свидетели на много знамения явили се пред очите на всички; за тях и бих искал да разкажа.

Ще започна с подготовката за заминаването на йерусалим.

Както е известно, в  последните месеци израелско-арабския конфликт навлезе в твърде опасна фаза с непрекъснато засилване на бойните деиствия и липса на всякаква перспектива за мирно уреждане на този вековен антагонизъм.

Променената обстановка в Израел постави и много съмнения относно пътуването по Светите места: съображения за сигурност, транспортни проблеми и пр., които породиха у нас мисли за евентуално отлагане на пътуването до Божи Гроб.

Досещайки се откъде могат да идват тези “съвети” малка група от православни християни от Ню Йорк, след като получи благословение от духовния  ни отец, запланува поклоническо пътешествие за Пасха в йерусалим.

След кратко търсене на подходяща авиокомпания и координиране на датите за пътуване, закупихме билети от американската авиолиния TWА и спокойно отдъхнахме, очаквайки деня на заминаването.

Дните на Великия пост минаваха с обичайния си ритъм и някак си неусетно и безпроблемно се приближавахме към Светлия ден на Возкресението.

И ето, че около една седмица преди пътуването ни дойде и “изненадата”. Колега от работата ми, знаещ за пътуването ни, ме запита с коя авиолиния ще пътувам за Израил. Когато отговорих че това е ТWA, получих смразяващото за мене съобщение, че тази авиокомпания е прекратила за неопределено време пътуванията за йерусалим поради банкрут…

Последвалите многобройни запитвания до представители на TWA не доведоха до никакъв сигурен резултат а напротив – причиниха и объркване с “успокоителни” увещания от рода на: “Не се безпокойте, парите за билети ще ви бъдат върнати...”

След няколко дни на неизвестност, по молитвите на Свети Рафаил, Николай и Ирина, Свети Сергий Радонежки, Свети Теодосий Търновски и Акатисти към Божията майка, Свети Йоан Шанхайски и всички светци, получихме благоприятно разрешение и билетите ни бяха подменени с други авиокомпании. Това породи известен проблем с датите за връщане, тъй като новите дати предложени като единствена алтернатива и удължаваха престоя ни с два дни, което не беше предвидено в първоначалната ни молба за отпуск. Слава Богу, всичко премина успешно и ето ни на летището “Джон Кенеди”, очакващи полета за йерусалим.

* * *

Със стъпването на Светата земя осезателно се чувствуваше навлизането в един друг свят, коренно различен от модерния, забързан, шумен и изкуствен свят на нашето съвремие. А можеше ли да бъде и другояче, когато ние грешните стъпвахме по земята  осветена от стъпките на Господа.

Отседнахме във Вознесенския  монастир, намиращ се на Елеонската гора в началото на Страстната седмица.

Колко е хубаво да присъствуваме на службите на тези дни, стоейки пред светите икони,  заслушани в монашеското пение. Слънцето проблясва през купола, отразявайки се през разноцветните стъкла и като че ли също ни приканва към молитва и покаяние. А когато службата привършва, подир братската трапеза, устроена от гостоприемните монахини, ходехме на поклонение пред Светая Светих за всички православни – Гроба Господен.

Светите места в храма “Възкресение Господне” – разцепената колона пред храма, превърнала се в символ на Божие утвърждение за нашата православна вяра, камъка на помазването, Голгота, камъка на бичуването, Кувуклията с предверието на ангела, оповестил светото Възкресение – всичко изпълва душите ни с радост и умиление.

Така и неусетно се проближавахме към дългоочаквания ден – Велика събота – деня в който Господ изпраща благодатния огън.

Тази година православният Великден съвпадаше с католическия  Easter, а както е известно от историята Огънят не слиза при латиняните. Дали и тази година Господ ще бъде милостив към нас, дали ще дойде огъня?

Уповавайки се на Божията воля, на Велики петък, веднага след утринната служба, се запътихме към Божи гроб, където се надявахме да прекараме нощта в молитви в очакване на схождението на небесната светлина.

Беше около 12 часа следобед, когато заехме места пред левия ъгъл на кувуклията. Наблюдавайки литийните шествия на гръцките свещеници, четяхме акатисти и духовно се настройвахме за великото чудо.

Православните около нас ставаха все повече и повече – гърци, румънци, руснаци – сякаш пренебрегвайки предупрежденията за сигурност, бяха дошли и тази година да отдадат поклонението си на  Страстите Христови. За моя радост тази година чух и българска реч сред морето от хора в този изключителен ден.

С приближаването на нощта обстановката в храма се променяше, и всичко около нас продобиваше други измерения: големите колони, възправени в полуздрача, монотонното византийско пение, молещите се богомолци…

Към 10 часа забелязах необичайно раздвижване в групата на стоящите пред мене румънски братя. Един от тях разказваше много възбудено и непрекъснато сочеше към страната на църквата намираща се над предела носещ името на света Елена. След малко дойде и друга румънка, повтаряйки думата –“икона, икона” настоятелно сочеше към същото място. Разбрах че става нещо необикновено, след кратък превод, научих че иконата над камъка на бичуването е започнала да кръвоточи.  Отидох веднага там и това което видях приличаше повече на някакъв сън. Пред камъка на бичуването, мястото на което Господ е бил безмилостно бит с камшици от своите мъчители, се беше събрала огромна група от хора. Някой от тях се молеха, други пееха псалми, трети стояха безмълвни гледайки иконата над камъка, изобразяваща Иисуса Христа седнал на същия този камък, смирено понасящ жестоките удари.

Тогава забелязах и великото чудо: от краката и от раните, причинени от бичуването на нашия Спасител, се стичаше кръв, която капеше върху надписа под иконата...

Беше Велики петък, 13-ти април, 2001 от Христа.

БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН
Еврейската полиция не закъсня с появата си и около един часа след полунощ цялото пространство около Кувуклията беше освободено по много груб начин за утринната католическа меса. Стотици хора бяха изблъскани в преддверието и страничните коридори на храма.

Слава на Бога, успяхме да останем в близост и буквално на един крак очаквахме с нетърпение  края на католическата служба, а след нея и православната Утреня и литийно шествие. Бавно се проближавахме към дългоочаквания час и след едно прегрупиране успяхме да застанем недалеч от страничния вход на Гроба Господен. Към 1.30 след обяд всички кандила и електрически свещи бяха загасени в очакване на небесната светлина. Временно изпълняващият длъжността наместник на патриарха водеше литийното шествие и ето, че към 2 часа след влизането му в Кувуклията в огромната църква насъпи тишина. Митрополит Корнилий се молеше на Господа за милостта да получим и тази година живоносния Благодатен огън. Напрежението растеше, хилядите хора шептяха “Кирие, елейсон!” (Господи, помилуй!) и чакаха Божията милост.

Аз гледах към кандилата пред Гроба Господен и ето – изведнъж пред очите ми, една от тях се запали сама; последва пронизителен вик. В този момент в храма стана много светло и шумно, и само за няколко секунди  храмът “Възкресение” представляваше море от запалени свещи и радостни хора, опиянени от Божията благодат. Благодатният огън беше дошъл.

Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
ЧУДОТО В МОНАСТИРА “СВЕТИ ГЕРАСИМ”
Пасха, има ли по велико събитие за православния християнин от този празник? С какво може да се замени на тоя свят радостта от чистосърдечното произнасяне на няколкото думи “Христос воскресе!”?

Духовно оживени от празничната пасхална служба, нашата малка група организира поклонническо поклонение до Галилея, планината Тавор, Кана Галилейска и река Йордан.

По Божия воля в река Йордан о. Андроник кръсти един от американските туристи (Г-н Едуард) в светата православна вяра.

Беше вторник на Светлата седмица. След ден, изпълнен с посещения на много свети места, ние се отравихме към село Магдаля, родното място на света Мария Магдалина. Имахме възможност да се поклоним в малката, но приветлива и изключително красива църква. Монахините бяха много любезни. Успях да подаря икона на свети Висарион Смолянски на една от послушничките, която на изпрашане ни разказа за чудото, станало в монастира “Свети Герасим”.

На Велика Събота една икона на Божията Майка, а така също и едно Разпятие започнали да мироточат. По Божия воля на връщане към Вознесенския монастир спряхме в монастира на преподобния Герасим. Там бяхме посрещнати от един монах с радостния възглас “Христос анести!” (гръц. – “Христос воскресе!”) и радушно поканени да влезем в църквата въпреки късния час. Това което видяхме трудно се поддава на описание.

На Велика събота от един стенопис в преддверието на храма, изобразяващ свети Архангел Гавраил започнали да се стичат сълзи. Озадачените монаси влезли в храма и забелязали мироточене от икони на Пресветата Троица, Божията Майка и свети Герасим. Мироточенето се съпровождало от благоухание. За кратко време в този ден, почти всички икони и стенописи започнали да мироточат! Все още се виждаха капките миро по много от тях. Стояхме безмълвни пред извършващото се пред нас чудо и безгласно възхвалявахме Господа.

* * *

На другия ден поехме обратния път към Ню Йорк със сърца, натъжени от раздялата със Светата земя. Припомняйки си цялото пътуване благодарихме на Господа за оказаната нам милост и поехме задължението да разкажем на всички наши братя и сестри за тази необикновена Пасха.

Слава на Господа нашего, слава во веки! Амин.

Четец Сергий Пейчев, Ню Йорк
© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.