Имало ли е съмолитствуване в Асизи?

Вместо встъпление. Официално съобщение на Руската православна църква.

Общей молитвы в Ассизи не было

В связи с поступающими вопросами по поводу якобы имевшей место "совместной молитвы" делегации Русской Православной Церкви с представителями различных религий на межрелигиозной встрече в итальянском городе Ассизи 24 января 2002 года, Служба коммуникации ОВЦС делает следующее разъяснение.

В связи с поступающими вопросами по поводу якобы имевшей место "совместной молитвы" делегации Русской Православной Церкви с представителями различных религий на межрелигиозной встрече в итальянском городе Ассизи 24 января 2002 года, Служба коммуникации ОВЦС делает следующее разъяснение. Подобные недоумения основываются на появившейся в некоторых средствах массовой информации искаженной интерпретации мероприятия в Ассизи.

Никакой "совместной молитвы", а тем более богослужения, в которых принимала бы участие делегация Русской Православной Церкви, на вышеупомянутой встрече не было. Название мероприятия: "День молитвы за мир во всем мире" — предполагало не общую, а частную молитву по строго конфессиональному признаку, в отдельных, изолированных друг от друга помещениях. Еще накануне встречи в Ассизи представители Римско-Католической Церкви, организовавшей ее, неоднократно заявляли о своем стремлении избежать какого-либо религиозного синкретизма. Суть мероприятия состояла во встрече представителей различных мировых религий и провозглашении ими обязательства защищать мир во всем мире, а также препятствовать использованию религиозных мотивов для оправдания насилия и терроризма.

Следует также отметить, что участие официальных представителей Русской Православной Церкви на иерархическом уровне в различных межхристианских и межрелигиозных форумах отнюдь не является "сенсационным нововведением", поскольку имеет место довольно регулярно. То же самое можно сказать о мероприятиях, организуемых Римско-Католической Церковью.

Ето и коментар от «Свет Евангелия» [http://www.catholic.ru/svet/469/020.html]

Без общей молитвы

В программе конференции в начале заседаний была запланирована общая молитва, однако участники ограничились слушанием молитвенного песнопения в исполнении хора. Протоиерей Всеволод Чаплин заявил, что это "общей молитвой считать нельзя".

С общей молитвой проблемы возникают уже не в первый раз. После общей молитвенной встречи в Ассизи, в которой участвовали ныне покойный митрополит Волоколамский и Юрьевский Питирим (Нечаев) и епископ Керченский Иларион (Алфеев, ныне — епископ Венский), в январе 2002 г. появилось заявление Службы коммуникации ОВЦС МП под заголовком "Общей молитвы в Ассизи не было". На наш взгляд, в том случае более корректным было бы утверждать, что "в общей молитве в Ассизи участвовали не все".

В Паломническом центре Московского Патриархата, оказывается, осеняли себя крестным знамением и молились все по одиночке — митрополит Кирилл — сам по себе, кардинал — сам по себе, нунций — сам по себе...

Каква всъщност е истината?



На 24 януари т. г. в италианския град Асизи, под патронажа на папа Йоан Павел II, се състоя поредната междурелигиозна среща „за мир“, която по своята мащабност надмина всички предшествуващи. В нея са участвували около триста представители на дванадесет измежду най-разпространените световни религии: християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, шинтоизъм, джайнизъм, индуизъм, зороастризъм, сикхизъм, конфуцианство, японската религия тенрикьо и традиционните африкански култове.

Християнството е било представено в икуменически дух от всички свои „клонове“: римокатолици,  протестанти и православни. От западните конфесии са присъствували римокатолици, англикани, лютерани, реформати, методисти, баптисти, петдесетници, менонити, Армията на спасението, квакери и моравски братя. От „древните източни църкви“ (както напоследък именуват противохалкидонските и несториянските общности от Изток) е имало преставители на Сирояковитската, Арменската апостолическа, Етиопската, СироМалабарската и Асирийската църква. Впечатляващо е било и участието на православните. По данни на Ватикана дванадесет от петнадесетте поместни православни църкви са изпратили свои делегации за срещата, в десет от които са участвували епископи. Някои от делегациите са били възглавявани от самите предстоятели на съответните църкви — Цариградския патриарх Вартоломей, Антиохийския патриарх Игнатий IV и Албанския архиепископ Анастасий. Московската патриаршия е изпратила трима архиереи, начело с Волоколамския и Юриевски митрополит Питирим. Въпреки официално заявеното дистанциране от икуменизма, Българската патриаршия е била представена от протойерей Иван Петкин, епископски викарий за Централна и Западна Европа. Делегации  са изпратили същото така и Александрийската патриаршия (Нилополски епископ Георги, патриаршески викарий на Александрия), Кипърската църква (Тримитуски епископ Василий, викарий на архиепископа на Нова Юстиниана и целия Кипър), Сръбската патриаршия (Загребски и Люблянски митрополит Йован), Румънската патриаршия (епископ Йоан Харгитски), Финландската православна църква (Хелзински митрополит Амвросий) и Полската православна църква. Пресслужбата на Ватикана съобщи, че заявеното участие на новоизбрания йерусалимски патриарх Ириней в срещата не се е осъществило поради пречки от страна на израелските власти, които не разрешили заминаването му за Италия.

Еладската църква бе една от малкото, които не изпратиха свои делегации в Асизи. За съжаление мотивацията ù бе крайно незадоволителна. Ахейският епископ Атанасий заяви, че повечето еладски архиереи поддържат идеята за икуменически диалог, но се налага да се съобразяват с мнението на обикновените вярващи, които считат Асизката среща за проява на „религиозен синкретизъм“, недопустим за православните. Сякаш за да заглади „неудобството“ от неучастието, главата на Еладската църква, архиепископ Христодул, е изпратил писмо до папата, в което е уверил, че се чувствува „духовно близък“ със събралите се в Асизи, въпреки неучастието си в срещата.

Съгласно грижливо подготвения сценарий на срещата, след пристигането си в Асизи всички делегации се събрали на площада пред базиликата „Св. Франциск“, съоръжен с покривна конструкция поради дъждовното време. Тук мероприятието е било тържествено открито с няколко встъпителни речи. Пръв получил думата Цариградският патриарх Вартоломей. Разбира се, това не е случайно. Ватиканът всячески се стреми да повдига авторитета на своя верен съмишленик, опитвайки да го възведе в ранг на източен папа. На почетната трибуна патриарх Вартоломей бил поставен от дясната страна на римския първосвещеник.

След встъпителната част участниците в срещата пристъпили към самата „молитва за мир“. Представителите на юдаизма и исляма предварително заявили своето нежелание да се молят заедно с друговерци. Какво изобличение за православните! [1] Любезните домакини били подготвили отделни помещения за всяка една от нехристиянските религии. И тъй като тези помещения се намират в монастирския комплекс „Св. Франциск“, то за да не бъдат оскърбени религиозните чувства на иноверците, оттам предварително били изнесени всички християнски символи  разпятия, статуи и др. Юдеите са били още попридирчиви в изискванията си  те пожелали предоставеното им помещение никога преди това да не е било освещавано. (Очевидно християнското освещаване представлява за тях осквернение, което не може с нищо да бъде заличено).

Докато зороастрийците палели в монастирския двор своя ритуален огън, всички представители на християнските изповедания, в това число и православните, се събрали в долната базилика. Там начело с папата те извършили общо чинопоследование, съдържащо откъси от Апостола, прошения и молитви, написани специално за случая. Предварително подготвено, чинопоследованието включвало участието на всяка една от делегациите, като молитвата „Отче наш“ и завършителната молитва, кулминационни моменти в богослужението, били прочетени от самия папа. Съмолитствуването на християнските конфесии е било извършено по следния ред [2]:


Четене на апостола (Еф. 2:13-18): представител на Московската патриаршия;
прошение: представител на Александрийската патриаршия,
хор: Господи, помилуй;
прошение: представител на Арменската апостолическа църква (противохалкидонци – бел. прев.);
хор: Господи, помилуй;
прошение: представител на Българската православна църква;
хор: Господи, помилуй;
молитва: Вселенския патриарх (Вартоломей – бел. прев.);
минута мълчание
четене на Апостола (Рим. 12:1-21): представител на Албанската православна църква;
прошение: представител на Полската православна църква;
хор: Господи, помилуй;
прошение: представител на гръцката (т.е. православната – бел. прев.) Антиохийска патриаршия;
хор: Господи, помилуй;
прошение: представител на йерусалимската патриаршия;
хор: Господи, помилуй;
молитва: гръцки (т. е. православен – бел. прев.) Антиохийски патриарх 
минута мълчание;
четене на Апостола (Откр. 21:17, 22, 15): представител на Сирийската малабарска църква (противохалкидонци – бел. прев.);
прошение: представител на Световния съвет на методистите;
хор: Господи, помилуй;
прошение: представител на петдесетниците;
хор: Господи, помилуй;
молитва: Източният Асирийски католикоспатриарх (противохалкидонци – бел. прев.)
минута мълчание;
възглас: Отче наш... Светият отец (т.е. римският папа – бел. прев.); Аароново благословение;
молитва: представител на Румънската православна църква;
молитва: представител на източната Антиохийската патриаршия (противохалкидонци – бел. прев.);
молитва: представител на Киликийския католикосат (противохалкидонци — бел. прев.);
молитва: Светият отец (римският папа – бел. прев.)
всички: Амин.“

Молитвеното чинопоследование за „мир“ е било последвано от „братска трапеза“ за всички участници. Домакините не се посвенили да я нарекат агапия, т. е. вечеря на любовта, кощунствено пародирайки древнохристиянското понятие.

Срещата в Асизи предизвика основателни вълнения сред църковния народ в повечето православни страни. Както обикновено, църковните водачи побързаха да се оправдаят с категорично уверение: „Съмолитствуване не е имало!“ В Русия, където чувствителността към подобни отстъпления все още не е напълно заглушена у вярващите, информационната служба при Отдела за външноцърковни връзки към Московска патриаршия направи специално изявление по повод състоялото се междурелигиозно мероприятие. В изявлението се казва: „На споменатата среща, в която взе участие делегация на Руската Православна Църква, никаква съвместна молитва, а още помалко богослужение, не е имало. Мероприятието, проведено под название „Ден на молитва за мир в целия свят“, предвиждаше не обща, а частна молитва по строго конфесионален признак в отделни, изолирани едно от друго, помещения.... Впрочем, участието на официални представители на Руската Православна Църква от йерархическо ниво в различни междухристиянски и междурелигиозни форуми не е „сензационно нововъведение“, защото се случва доста често.“ [3] Тук православните икуменисти са проявили с невероятна откровеност своята утвърдена вече логика на вероотстъпничеството: щом те безнаказано си позволяват да потъпкват каноните на светата Православна Църква доста често, то това вече не представлява „сензационно нововъведение“, а е нещо законно и нормално!

Ватиканът обаче не закъсня да покаже своето истинско лице и даде добър урок дори на най-ентусиазираните икуменисти. Само осемнадесет дни след като висши клирици от почти всички поместни православни църкви съмолитствуваха в Асизи с Йоан Павел II, Римокатолическата църква започна експанзия на територията на Русия, найголямата традиционно православна страна. На 11 февруари 2002 г. папската курия издаде решение, с което превръща своите четири „администратури“ (представителства) в Русия в епархии, а своя тамошен администратор  Тадеуш Кондрусевич, назначава за „митрополит [4] на цяла Русия“. Самият Кондрусевич каза, че не вижда нищо нередно в случилото се. „Ватиканът  заяви той  счита целия свят за своя каноническа територия, поради което не признава никакви специални права на Руската православна църква върху територията на Русия“ [5]. Какво поясно доказателство от това, че и днес папата съвсем не се е отказал от средновековното си самоопределяне като „император на целия свят“   той смята православните страни (в това число и България!) за своя собствена „каноническа територия“, на която трябва да се разпространява „правата вяра“, па макар в тази вяра отдавна да не е останало никакво място за Христа...

Бележки:
1. За сравнение ще споменем, че непосредствено преди срещата в Асизи представител на секретариата по междухристиянските отношения при Отдела за външноцърковни връзки към Московска патриаршия заяви: „Московската патриаршия  е готова да участвува във всички мероприятия, които ще проведат организаторите на срещата, в това число и в богослужението,  възглавено от римския папа.“ („Церковные новости“ №1 (102), 2002 г., с.6).
2. Данните са по официалния сайт на Ватикана: www.vatican.va.
3. Сп. „Русский дом“, бр. 3/2002, с. 24.
4. Трябва да отбележим, че в Римокатолическата църква подобна титла изобщо няма. Ватиканът я използува само в православните страни, за да може, имитирайки православната църковна структура, полесно да въвежда в заблуда непросветените хора.
5. „Независимая газета“, 13.02.2002.
Още четива по темата:
Константин Юрьев. Сказ о том, как русские православные епископы молились вместе с колдунами и шаманами (Русь Православная, май-июнь 2002 г.)
© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.