Православието не се нуждае от източен папа

По повод неканоничния съд на “Великия и висш” Фенерски синод над патриарх Диодор [*]

На 17 март 1959 г. за пръв път след един период от 1600 години, официален представител на Цариградската патриаршия посети папата във Ватикана. Във връзка с това тогавашният Цариградски патриарх Атинагор в изявление пред представители на печата, което той си позволи да направи от името на целия православен свят, между другото каза: “Сближаването между православната и католическата църква е не само възможно, но и необходимо... Ние имаме обща вяра, еднакви догмати и еднакви тайнства. ...Ние ще им оставим тяхното “Филиокве”, а те ще ни оставят, това което ние имаме..." [1] Без да коментираме пълната богословска несъстоятелност на едно такова изявление, ще се спрем на явните цезаропапистки стремежи, които в последно време се превръщат в целенасочена и непрекъсната линия на Фенерската патриаршия. В книгата на архим. Серафим (+1993) и архим. Сергий “Православие и икуменизъм” четем следното по този въпрос:

Цариградският патриарх Атинагор, който пръв направил предложение за отстъпки по въпроса за “Филиокве”, незаконно е говорел от името на цялото Православие. Той не олицетворява Вселенската Христова Църква, за да я представлява сам по себе си. Съвсем произволно Тиатирският и Великобритански архиепископ Атинагор (Кокинакис) нарича Цариградския патриархат “център” на Православието. В противовес на Римокатолическата църква, Православието няма географски център (срв. Евр.13:14). Фактът, че от Цариградската патриаршия, начевайки от двайсетте години на нашия век, започна разложението на поместните православни църкви, ясно доказва, че Цариградският патриархат, въпреки полагащата му се чест на пръв между равните православни патриархати, не може да претендира да е знаменосец на Православието. Именно Цариградският патриархат излезе през 1920 г. с една злополучна енциклика, отправена “към християнските църкви, намиращи се в целия свят, дето обяви за съвместимо взаимното общение на разните християнски “църкви” при наличието на догматически различия между тях. Той пръв внесе заразата на пакостната календарна реформа чрез свикания в Цариград през 1923 г. “всеправославен” конгрес. Отново той самочинно сне през 1965 г. анатемата, наложена през 1054 г. на Римската църква, преследвайки небогоугодната цел за компромисно сближаване с Рим, от което произлязоха толкова загуби за Православието в полза на папизма...

    Но незаконното самовъзвеличаване на Цариградската патриаршия като някакъв съвременен “център на Православието” продължава да се засилва особено в последно време. Така, по повод смъртта на предишния Вселенски патриарх Димитрий и избирането на новия Вселенски патриарх Вартоломей, тясно свързаната с икуменизма пропаганда на Фенер направи опити за претълкуване на термина “вселенски” (исторически утвърдената почетна титла на Константинополските патриарси, която обаче не им дава никакви по-големи правомощия по власт над другите Източни патриарси) в смисъл на някаква “свръхпатриаршеска” власт над Православната Църква, наподобяваща главенството на Римския папа.
    По този случай в Атина бе разпространен бюлетин с дата 8 октомври 1991 г., под заглавие “Искат да унищожат православните патриархати”. Там се изтъква, че терминът “вселенски”, който може да бъде отнасян към всеки епископ, има значение на “православен”, тъй като всички православни епископи са епископи на Съборната (=Православната) Църква, както пише йерусалимският патриарх Доситей (“Додекавивлос”, т.1, с.238). А св. Григорий Двоеслов папа Римски нарича антихрист всеки епископ, който дръзва да назовава себе си "вселенски" не като православен, а като такъв, който уж има власт да управлява цялата Православна Църква. Така и названието “Вселенска патриаршия”, употребявано за Цариградския патриархат има смисъл на “предимство по чест” (според 3-то правило на II Вселенски събор), но съвсем не означава някакъв висш център за управление на православните по целия свят, на когото всички православни християни — миряни, клирици и дори патриарси — са задължени да се покоряват като подчинени. [2]
    Наскоро Цариградският патриарх направи нова крачка в ескалацията на своите цезаропапистки претенции. С писмо от 19 юли 1993 г. той призова предстоятеля на йерусалимската църква патриарх Диодор да се яви на съд във Фенер и да даде отговор за “потъпкването на елементарните божествени и свещени Канони, дръзвайки многократно да действува в ущърб на Цариградския диоцез и в диоцезите на другите единокръвни (sic!) православни църкви”. За да осъществи своя замисъл Цариградският патриарх свика на 30-31 юли във Фенер т. нар. от него “Велик и висш” синод, състоящ се от архиереите на Цариградската патриаршия и представители на повечето гръкоезични църкви. За отбелязване е, че методът на разделяне и противопоставяне по национален признак широко се използува днес, за да се сее разединение и вражда сред православните народи.
    Патриарх Диодор отказа да се яви пред този антиканоничен съд. В писмо до Цариградския патриарх от 25 юли 1993 г., част от което публикуваме, той писа:
    Душевна скръб, изумление и преголямо недоумение, но и не малко възмущение обземат душите на нас и на членовете на нашия свят и свещен Синод на светейшия Патриаршески йерусалимски Престол. Всичко това бе предизвикано от Патриаршеското обвинително писмо на Ваше Всесветейшество против нас от 19 юли, което ако не носеше Вашия подпис, можеше да се сметне като писано от някого, който е напълно незапознат не само с истината относно конкретните фактически обстоятелства, но и с целия канонически ред на Православната Христова Църква, както той е отобразен в Свещените Канони и в цялото ù Свещено Предание. Също така, ако това писмо не носеше данните на подател и получател, основателно би произвело впечатление на писмо от лице, имащо безконтролна власт, като император, военоначалник, папа или някакъв друг подобен, отправено към подчинен нему чиновник, — но в никакъв случай не прави впечатление на писмо на един патриарх на православна църква към равен нему патриарх на православна църква...
    Загрижени за Вашия Патриаршески Престол, който е претърпял много при борбите за нашата непорочна православна вяра, оставяме настрана стила на Вашето писмо, като припомняме на Ваше Възлюблено Всесветейшество, че качеството му на предстоятел на Светейшата Константинополска Христова Църква, никога не го е поставяло ex officio (по длъжност) за единствен изразител на истината или единствен съдия на Православната Вселена. Напротив, Православната Вселена винаги сама е съдила патриарсите на всички нейни патриаршески престоли, включително и Константинополския престол, поставяйки ги съответно, било в сонма на светиите и мъчениците за православната вяра, било в сонма на нейните врагове и отрицатели.
    Достоверно доказателство за първото са големите личности на Православието, които украсявали Константинополския архиепископски престол. Такива са били Григорий Богослов, Нектарий, Йоан Златоуст, Генадий, Тарасий, великият Фотий и цялото множество от патриарси, които са се подвизавали за Православието.
    Но достоверно доказателство и за второто са някои патриарси на същия Константинополски престол, които, при все че сами са представяли себе си като борещи се за Православието, при някои обстоятелства всъщност са обвинявали истинските поборници на Православието като неправославни; а в края на краищата сами те са били осъдени от целокупното Православие като постъпили неправилно или дори като еретици! Действително всеки добре знае, че нечестивият Македоний, който богохулствувал против Божествеността на Светия Дух, станал вожд на ереста на духоборците и бил осъден като еретик от Втория Константинополски Вселенски събор (381), е бил, за съжаление, Константинополски патриарх. Той придвижил и утвърдил ереста на духоборците, злоупотребявайки като предстоятел на Престола, който Вие днес заемате. Също така всеки знае, че патриарх на този Престол е бил и осъденият като еретик от Отците на III Ефески Вселенски събор (431) Несторий, който също станал вожд на причинилата толкова злини за Православието ерес на несторианите, които отричали между другото и истинското рождение на Божия Син и Слово от Приснодева и догматизирали, че Всесветата Божия Майка, като родила уж обикновен човек, трябвало да се нарича Христородица, а не истинска Богородица. Кой впрочем не знае, че VI Константинополски Вселенски Събор (680-681) осъдил като еретици папа Онорий и шестима други архиереи, между които четирима са били Константинополски патриарси (Сергии I, Пир, Павел II, Петър), един Александрийски патриарх (Кир) и един Антиохийски (Макарий I)?
    Наша Мерност мисли, че това са достатъчно примери, напълно доказващи факта, че в Православието никой от предстоятелите на поместните Православни Църкви, нито, разбира се, предстоятелят на Великата Христова Константинополска Църква, не господствува над Православието, нито може сам и по свое усмотрение да съди останалите предстоятели на Православни Църкви, нито пък сам да повдига обвинения против тях.
    Нито един от свещените канони на Православната Църква не предоставя на Ваше Всесветейшество право еднолично да повдига обвинение и толкова повече еднолично да свиква или учредява “Велик и висш” синод във Фенер, и да призовава предстоятел на друга Православна Църква да присъствува и да бъде съден на него.
    Наистина, какво каноническо основание има това Ваше изискване, представляващо всъщност изява на първенство по власт, което толкова е разтърсвало в древност единната и неразделна Църква и в края на краищата е довело до Големия разкол в Църквата? Предшественици по Престол на Ваше Всесветейшество и наистина велики образци на Православието са се борели, както и Вие знаете, против надигналата се гордост на папското първенство по власт. Православието, разбира се, не се нуждае от нов папа.
    Целокупното Православие винаги е гледало на предстоятеля на Константинополската Църква като на пръв между равни (primus inter pares). Останете прочее в това, което Православието Ви е отредило. Не преминавайте отвъд положените межди (предели). Защото мислим, че никой от предстоятелите на Православната Църква не може да Ви признае първенството по власт. Правото на съдене, изява на което съставя и правото на свикване компетентните за съд органи, правото на повдигане обвинение, на призоваване за защита, на произнасяне решение за виновност или невинност е право, което имате само в пределите на Вашия Патриархат.
    Такова обаче право или компетентност за повдигане на обвинение против предстоятели на други Православни Църкви никой свещен канон на нашата Църква не предоставя на Ваше Всесветейшество, разбира се, и Вие самите не се позовавате на подобен свещен канон.
    Затова като сте повдигнали сам обвинение против нас и сте ни призовали да се защитим и дори да се явим "във Фенер", за да бъдем съдени по гореказаното, Вие явно сте превишили границите на Вашата власт, като сте потъпкали сам Свещените Канони, които не Ви предоставят такова право...
    ... Споменава се, че чрез нашите действия ние сме били пристъпили към “потъпкване на елементарни божествени канони” ... Нека Ваше Всесветейшество ни напише кои канони сме потъпкали и конкретно чрез кои наши деяния...
    При това смятаме за опасно окачествяването във Вашето писмо на уж престъпените от нас божествени и свещени канони, като “елементарни”, като че ли съществуват и свещени канони “неелементарни” и следователно неподлежащи на спазване. Всички свещени канони съставляват според православното учение и Предание едно единство и неразделна цялост. Личното противоположно становище на Ваше Светейшество за разделяне на свещените канони на “елементарни” и “неелементарни” не е възприето от Православието и според нас то съдържа възможност за потъпкване или отстраняване на даден Свещен Канон, който в определен случай не е угоден на някого, чрез простото му окачествяване като “неелементарен”. Вероятно е, че такъв един възглед би засегнал преди всичко каноните, върху които се основава първенството по чест, а не по власт на Патриаршеския Константинополски Престол.
    Без приемане и спазване на всички свещени канони, неизбежно и преди всичко Константинополският Патриаршески Престол рискува да бъде доведен до изчезване. Както Ваше Всесветейшество знае, вече са били оспорвани от други Православни Църкви каноните, върху които Константинополският Патриаршески Престол утвърждава своите привилегии. [3] Разбира се, спазването на всички свещени канони обвързва всички и изисква спазването им от всички, включително и от Ваше Всесветейшество.
    Въпреки това протестно писмо, събралият се на 30-31 юли 1993 г. “Велик и висш” синод противоканонично низвергна двама архиереи на йерусалимската църква — Тимотей Лидски и Исихий Капитолиадски и обяви патриарх Диодор също “достоен за низвержение”. Според протоколното решение на синода, обявяването на патриарх Диодор за низвергнат е отложено до празника Рождество Христово, като в този срок той трябвало да удовлетвори ултимативните искания на новоизявилия се източен папа. Неговото име обаче, по неправомощното нареждане на Фенер, трябвало да бъде зачеркнато в свещените Диптиси на Православната Църква и всякакво общение с него да бъде прекъснато, докато “той пребивава в тази църковна аномалия.” Решението е подписано от патриарх Вартоломей и неговия епископат, както и от представители на Александрийската църква, начело с патриарх Партений, на Еладската църква — начело с архиепископ Серафим Атински и от двама представители на Кипърската църква. [4]
    Под съблазнителното оправдание за единство на гръкоезичните православни, Цариградският патриарх Вартоломей демонстрира отново своя цезаропапизъм при явно потъпкване на свещените канони и пълна солидарност от страна на единомислените му деятели на икуменизма — йерарси на официални поместни църкви. За отбелязване е и почти пълното мълчание на общественото мнение.
    Трябва с болка да кажем, че официалните църковни структури все по-застрашително се изпразват от православно съдържание и поемат пълнеж от конюнктурни сурогати. Като черупка на яйце, остава само формата, която явно е необходима някому. В същото време Цариградският патриарх продължава своето шествие из официалните поместни църкви. Тържественото му приемане свидетелствува, че те мълчаливо се съгласяват с неговите цезаропапистки претенции. Впрочем, да им е честит източният папа.

БЕЛЕЖКИ:

* “Православно слово”, бр. 8, август 1993 г., стр. 11-14.
1. Цит. по Архiепископъ Аверкiй, “Истинное Православiе и современный мiръ”, Нью-Iоркъ, 1971г., с.46. [към текста]
2. Архим. Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев), “Православие и икуменизъм”, София, 1992 г., с. 165-167. [към текста]
3. Предимството по чест на Константинополския патриарх се основава на 3-то правило на II Вселенски събор (381 г.), което гласи: “Константинополският епископ да има преимущество по чест след римския епископ, защото този град е нов Рим”. А 28-то правило на IV Вселенски събор още по-ясно казва: “... защото на престола на стария Рим отците дадоха подобаващи преимущества поради това, че той е бил царствуващ град. Следвайки същите подбуди, и сто и петдесетте боголюбезни епископи (на II Вселенски събор — б. пр.) са предоставили същите преимущества и на светейшия престол на новия Рим, след като праведно са разсъдили, че градът, получил честта да бъде град на царя и синклита, имащ еднакви преимущества със стария престолен град Рим, трябва и в църковните дела да бъде възвеличен подобно на него и да стане втори след него...” Както се вижда, привилегиите били дадени заради изключителното обществено-политическо значение на гр. Константинопол, който станал през IV век столица на Източната Римска Империя. [към текста]
4. Сведенията и цитатите от протоколното решение на “Великия и висш” синод във Фенер са цитирани по вестник «Neoi Anthropoi» 6.08.1993г., с. 8-9, където решението е изцяло поместено. [към текста]

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.