Отстъплението днес. Еклезиологически аспект 


София, 27.VII/9.VIII. 2000 г.
Вмчк и целител Панталеимон,
Свв. Седмочисленици,
преп. Герман Аляскински

 

Драга в Господа N.,

Божията милост да бъде с Вас!

Благодаря Ви за писмото, за информацията във връзка с междуконфесионалния семинар в Шумен на 23 май (н.ст.) т.г. Вашите наблюдения са поредно потвърждение — макар и не толкова силно и ярко — на факта, че истината на Православието не може да се съхранява външно, формално, декларативно, «политически». Прекратяването на членството в Световния съвет на църквите си остава един крайно ограничен, конюнктурен, безлик църковно-административен акт, ако не бъде последван от едно наистина съборно осъждане икуменизма въз основа на сериозен богословски анализ и съборна църковна оценка на неговата същност. Православието не търпи категорията «външна правилност», откъсната от пълнотата на истината, от духа, от вярата, от живота, от съборната съвест на Църквата. Ето тук може би е тъмната същина на отстъплението днес: под могъщия напор на съвременната антихристиянска цивилизация — с всичките ù възможни измерения, равнища и движещи сили — сред самите православни се губи или силно се разкривява усетът за Православие, в душите на епископи и свещеници грозно пъплят раковите разсейки на хладина, безчувствие, безразличие и пренебрежение към Православието или на преливащи от интелектуално самочувствие пориви за неговото «преосмисляне», «актуализиране», «модернизиране»; вследствие на това расте разностепенното отчуждаване от духа на Православието на огромно мнозинство епископи, на голяма част от духовенството и богословските кадри на т.нар. официални поместни църкви. Резултатът от този процес динамично прелива в целия спектър от фолклорно-битовата карикатура на Православието през разноликия ревизионистичен патос за неговото «осъвременяване» до  напълно съзнателното му подкопаване и рушене на най-високо църковно-административно и богословско равнище, потулвано понякога и под маската на църковно-политически «традиционализъм». От тази гледна точка икуменизмът е преобладаващ, глобален по обхват, но далеч не единствен израз на отстъплението днес. Така че нашата цел е не просто «да се върне старият календар» или «да се излезе от ССЦ», а да се съхраним в тази духовна автентичност, в тази свещена пълнота на Православието, която поражда, храни и изпълва цялото църковно учение, традиции, обичаи, оплодява и осмисля цялата зрима структура на Църквата с нейната  каноничност и официалност. Обратната тенденция виждаме у апологетите на «официалното» Православие: те сочат каноничността и официалността като самодостатъчна и безусловна гаранция за автентично Православие и като върховен критерий за неговото единство. Обаче добросъвестните сред тях не могат да не забележат, че зад фасадата на каноничността и официалността Православието днес в световен мащаб усилено се руши и едновременно с това се подменя с един уродлив двойник, с едно ново формално, «институционно» или «земно», прекроено «според стихиите световни, а не според Христа» «Православие» [вж. Кол. 2:8, бел. ред.]. И йерасите на «официалните» поместни църкви не противостоят целенасочено и организирано на този процес. Наистина това «Православие» понякога си служи напористо със свещения език на автентичното Православие като с възвишена, но неангажираща екзистенциално духа, ума, съвестта богословска метафора. Ето как категорията «правилност» противоестествено се разпада, губи вътрешната си достоверност и става метафорично покривало на едно несъвместимо с нея съдържание. Ще се опитам да поясня казаното с конкретен пример. Висш православен йерарх не само че не разпространява икуменически или новообновленски идеи, но организира публично изгаряне на книги, съдържащи такива идеи. В същото време този йерарх години наред скандализира обществеността в съответния град с хомосексуални прояви. Ще кажете, това не е въпрос на вероизповед, това са лични грехове, заради които не бива да осъждаме. Да, така е, наистина не бива да осъждаме. Но ако един архиерей върши такъв грях и невъзмутимо продължава да извършва и да преподава светите Тайнства на самия себе си и на християните, това не е просто негов «личен грях»; подобно дръзко и кощунствуно поведение неминуемо подлага на дълбоко съмнение православността на възгледите на такъв един йерарх за вярата и спасението. Ето, че веровите убеждения отвъд установен предел трудно могат да се «дестилират» в чист вид, независимо от духовното и нравственото състояние на човека. Подчертавам това с важната уговорка, че с тези две категории — вероизповед и духовно-нравствено състояние — трябва да се борави изключително отговорно, с мирогледно-духовен, с еклезиологически и пастирски усет за предела; в никакъв случай не бива те безсъвестно и безразборно да се подменят една с друга с нечистоплътната цел да бъде опозорен и охулен противникът. Впрочем в разглеждания случай напира силно смущение и съмнение в православността на убежденията и действията на ръководния орган на съответната поместна църква, който дълго мълчи, крие истината, служи си съборно с фалш и лъжа, за да «опази» авторитета на каноничната църковна власт. Нима е възможно да се постъпва неканонично в името на каноничността? Може ли лъжата да бъде съборно одобрено средство, с което да се съхрани авторитетът на църковната истина?

Не бива да забравяме, че духовната автентичност на Преданието, на учението, на обичаите в Църквата е източник на каноничността и официалността, а не каноничността и не официалността сами по себе си са източник на тази духовна автентичност. Впрочем тези категории не би трябвало да са във взаимно противоречие. Ала тъкмо разграждащото разместване, пропукване и противоречие между тях характеризира основната насока на отстъплението сред православните в наши дни. Духоноснитe църковни отци, православната йерархия и вярващитe, на които тя служи и които ù поверяват адмpravoslavie.domainbg.com) е задължително!


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.