ПЪТЯТ НА ДОБРОТО НЕСЪГЛАСИЕ

Кратки сведения за старец Сава от килията «Свети Николай» в Капсала, Карея, Света Гора
Атонският старец СаваДосточтимият старец о. Сава отначало следваше политиката на деветнадесетте управляващи монастира на Св. Гора, които приемаха, подобно на мнозина, че трябва да правим известни отстъпки и приспособявания по въпросите на вярата за известно време.

И понеже този старец беше добродетелен, искрен и добронамерен, отците, дошли отскоро на Света Гора — така наречените «нови светогорски отци», които са в общение с икуменистите и поменават вселенския патриарх, — често посещаваха стареца. Те го сочеха за пример на своите ученици и неизменно говореха, че ако отделянето на зилотите и техния протест са правилни, защо добродетелният старец отец Сава не ги е последвал?

Ала когато през декември 1987 г. Вселенският патриарх Димитрий съслужи с римския папа, старецът се надигна — душата му не можеше да понесе оставането в една така отявлено икуменическа църква. Заедно с други подвижници той протестира и се отдели от всички останали отци в Света Гора, които следват политиката на деветнадесетте монастира. Той не ходеше на църква в нито един от тези монастири, нито в килиите или метосите, които бяха в общение с тях.

Това предизвика гневното възмущение на всички споменаващи Вселенския патриарх: от монастири и килии тръгнаха монаси да убеждават стареца да се върне. Ала честите посещения, които само му дотягаха, останаха напразни.

Най-накрая старецът бе принуден да отговори писмено на един монах, който често му додяваше. С това о. Сава даде отговор на всички, които го тормозеха, понеже те бяха добре организирани и използуваха всички възможни средства, за да изтръгнат стареца от Православието и го въвлекат в мрежите на пагубния икуменизъм.

Писмо на атонския старец Сава

Килия «Свети Николай», Капсала
13 август 1991 г.

Драги отец Никодим, благослови!

По време на твоето посещение в нашата килия преди няколко дни ти отново повтори своите неправославни догматически изявления, че ние се намираме вън от Църквата, задето не поменаваме патриарх Димитрий. Също тъй направи и някои други изказвания, поради което ние се чувствуваме принудени да напишем настоящето за твое по-пълно наставление, след като доказателствата и опроверженията, които ти предложихме по време на нашия разговор, нарушиха твоя душевен мир и те хвърлиха в гняв.

В книгата «Достопаметни сказания на отците-пустинници» пише, че когато попитали авва Агатон дали е горд, блудник и еретик, той отговорил положително на първите две обвинения, тъй като това било полезно за душата му, ала не се съгласил с това, че е еретик, тъй като ереста е отпадане от Бога [1].
Според тебе (а и според всички светогорски монастири, освен Есфигмен, скита «Св. пророк Илия» и много отци-зилоти) ние сме заблудени и разколници. Трудно ти е да признаеш, че Константинополската патриаршия проповядва ерес, защото тогава ще трябва да признаеш, че да си в общение с тези вълци, а не пастири, е нещо достойно за осъждане, или пък ще трябва да престанеш да вървиш подире им, според заповяданото от всички свети отци и църковни събори.

Ти се опитваш да оневиниш Фенер, ала техните собствени думи и деяния показват, че се заблуждаваш. Напразно се позоваваш на мнението на отец Паисий [2] и други, които проявяват снизходителност към сегашното положение и правят отстъпки, говорейки, че сега те постъпват така «по икономия», ала когато му дойде времето (когато уж Димитрий влезе в пълно общение с папата, както каза), вие ще се отделите от всичко, което нарушава учението на светите отци и църковните събори. Вие дълбоко се заблуждавате.
Що се отнася до увещанията, на които се позоваваш — било тези на старец Паисий, било на твоя съсед о. Исаак, било на някои други — които твърдят, че Димитрий «правилно преподава словото на истината», нима можеш да очакваш ние да ги приемем за богоугодни, когато те са напълно противоположни на православното учение? И щом се предава истината, не е ли по-уместно да ги наречем беззакония, отколкото икономия, отстъпка, приспособяване или снизхождение? Ти настояваш на твоята позиция, защото старец Паисий казал, че «Димитрий е подвеждан от епископите край него и прави това, което не иска» и че «ако престанем да поменаваме патриарха, ще се озовем вън от Църквата» и много други неща, към които могат да бъдат отнесени думите на св. Йоан Златоуст: “Всички техни думи са безумие и приказки за неразумни деца”! Тези техни думи са плод на едно ново богословие, използувано от Фенер в печално известната «Енциклика» от 1920 г., където еретиците са наречени «наши сънаследници на благодатта Божия».

Ти привеждаш думите на свети Йоан Златоуст, че «даже кръвта на мъченичеството не измива греха на разкола», и тези на свети Игнатий Богоносец: «Нищо между вас да не става без епископа». И правиш заключението, че когато се отделяме от своя епископ, ние сме вън от Църквата.

Но светците са казали тези неща във време, когато Православието е процъфтявало и в Църквата е имало мир. Днес, когато ураганът на икуменическата всеерес помита дори избраните, имат сила други думи на същите светци: «Ако вашият епископ е еретик — бягайте, бягайте, бягайте от него като от огън и от змия» (Св. Йоан Златоуст). «Ако твоят епископ започне да проповядва каквото и да е чуждо на установения ред учение, дори и да живее целомъдрено, да прави чудеса, да пророчествува, — нека ти бъде като вълк в овча кожа, защото той е поборник на душевната погибел» (Св. Игнатий). Ако Димитрий преподаваше правилно словото на истината, тогава с право щяхте да можете да използувате взетите от двамата светци цитати; ала сега вие преработвате светоотеческите писания по свой вкус, за да оправдаете вината си, че сте спътници на Димитрий, Партений Александрийски [3], Яков Американски [4], Стилианос (Харкианакис) Австралийски [5]. Та нима не ви стигат толкова много основания от свещените църковни събори и светите отци? Или навярно се боите да бъдете изхвърлени от еретическата синагога? Фактът, че останалите патриаршии са в общение с Фенер, не е толкова важен. Важното е кой върви по стъпките на светците и стои в истината. Александрийският патриарх Партений каза, че признава Мохамед за апостол, който се е трудил за царството Божие, а също и други богохулства, които са ви известни. Не е нужно да пишем пак за ересите на Американския архиеп. Яков (Кукузис) и на Австралийския архиеп. Стилианос (Харкианакис). Вие сте в общение с тези личности, като че ли те правилно преподават словото на истината! Кой ще осъди Яков (Кукузис)? Може би Партений? Или пък оглавяваната от Вартоломей комисия [6] от фанариоти, която вече две години «разследва» дали Харкианакис е еретик? Нима не разбирате, че те не желаят да произнесат присъда?

От Фенер обещаха на делегацията от трима светогорски игумени, че ще оттеглят и поправят изявлението на патриарх Димитрий пред “Юнайтед Прес” за възможността православни да се причастяват от латиняните, че ще заменят с другиго Стилианос Харкианакис на длъжността председател на Комисията по богословския диалог и т. н. И изпълниха ли нещо от тези обещания досега? Или вярвате, че ние нямаме отговорност или вина и можем да останем в общение с тях само защото старец Паисий безсрамно твърди, че изявленията и действията на Димитрий не противоречат на нашето учение и не потъпкват истината?
Историята се повтаря. Свети Теодор Студит, свети Максим Изповедник и много други християни, които не са следвали йерархията, когато последната в разни времена е проповядвала ерес, всички са били наричани разколници от тази йерархия. Макар на свети Герасим Йордански да му служел лъв, макар да бил чудотворец, той също бил в заблуда, понеже не приемал Четвъртия Вселенски събор и увлякъл след себе си хиляди палестински монаси, докато бил вразумен от свети Евтимий Велики и се покаял.
Питаш ме «Възможно ли е старец Паисий и седемдесетте епископи на държавната Гръцка църква да са в заблуда?»

Та нима искаш Бог да ги насили да Го изповядат? В протоколите на иконоборческия събор от 754 г. при царуването на Копроним четемужасяващото възклицание на 338 епископи, присъствували на събора: «Да живее императорът! Иконите са идоли и трябва или да бъдат унищожени, или да бъдат окачени толкова високо, че да не може никой да им се покланя!» Трудно ли ти е да повярваш, че седемдесет епископи могат да се заблудят днес, когато, както виждаш, много повече са се заблудили тогава? В днешно време монасите искат да се сдобият с митри, с игуменски жезли, като при това само фиктивно изповядват вярата — тоест, показват известно негодуване, но без да престават да поменават патриарха, като продължават да търпят всички нововъведения спрямо Евангелието, внесени от Димитрий, Яков, Партений и подобните на тях. Свети Теодор Студит обаче пише, че дело на монаха е да не търпи и най-малко нововъведение в Христовото Евангелие.

При съслужението в Рим Димитрий не получи от папата хостия [7], за да избегне враждебни реакции от страна на «консерваторите». Ала там, в Рим, той изповяда учението, че латиняните имат църковни тайнства и все още го изповядва. Това не е ли достатъчно? В кой век, когато е била проповядвана нашироко ерес, светците и християните са постъпвали като вас, които продължавате да поменавате Димитрий? Какъв прецедент в историята на Църквата ще посочите, за да кажете, че следвате неговия пример? Да бяхте синове на светците (сиреч техни подражатели и последователи), «щяхте да вършите делата Авраамови», както казва Евангелието (Иоан. 8:39). По времето на патриарх Йоан Век [8] светогорските отци престанали да го поменават макар той да не бил низвергнат още съборно. И понеже те останали твърди в отстояването на светоотеческите постановления (т.е. не влезли в общение с отцепилите се от Православната вяра), Христос им дарувал мъченически венци. Що се отнася до онези, които съслужили с поменаващите латинствуващия «официален» патриарх Йоан Век — знае се, че и до днес телата им си стоят подути, смърдящи и неразложени, за назидание на всички.

Казахте ни, че ако Димитрий не изповяда всички грехове, които е сторил, тогава той ще бъде осъден. Така вие признавате, че следвате един човек, който се самоосъжда с действията си. Това, че той попада под собственото си проклятие (и то за въпроси на вярата, а не за лични грехове) означава, че той върши делата на дявола. В такъв случай вие сами признавате, че имате дявола за свой спътник.

Сериозно ли говориш, отец Никодиме, или се шегуваш? [Ти твърдиш, че] ако Атинагор се беше «покаял» и изповядал греха си малко преди да умре, той би се спасил [9]? Покажи ми поне едно светоотеческо свидетелство, което оправдава оставането в църква, която проповядва ерес, както това прави «кроткият и тих водач на Православието Димитрий»? Може ли да ни освети такова послушание към йерархия, която не преподава правилно словото на истината? Ако не искате да признаете, че монастирът Есфигмен и толкова много други отци-зилоти са достойни за чест — според 15-то правило на Двукратния събор, — тогава поне замълчете и не богохулствувайте, като твърдите, че те са разколници и вън от Църквата. Вие пренебрегвате Завета на свети Марк Евгеник Ефески, който не искал латиномислещите дори да присъствуват на погребението му.

Вървете най-напред да се научите, а после правете [такива] изказвания. Според вашия начин на мислене свети Марк Ефески, свети Максим Изповедник и безброй други неприели общението с еретици са вън от Църквата!

Виждаш ли накъде води вашето «ново богословие»? Кой би помислил някога, че светогорските отци ще почитат като тяхна библия книгата на о. Епифаний Теодоропулос «Двете крайности» [10]? Вие ни съветвате да протестираме по начина, препоръчан на страници 19 и 22 от тая книга, да протестираме (по думите на икуменистите) срещу «свещените канони, които в днешно време са неприложими поради липсата на любов в тях». О. Епифаний също така обрисува Атинагор като човек, «обладан от демонична любов» [към еретиците]. Въпреки това той останал в общение с такива «обладани от демонична любов» личности. Удивителна последователност!

Подобни протести ние видяхме в случая, когато представителите на монастира Григориат помолиха в решенията на свещения Кинотис да се запише, че ако главният секретар бъде изпратен в Австралия, той няма да съслужи там. В края на краищата главният секретар не отиде. Но отец Василий, игумен на монастира Ставроникита, като презря решението на всички останали монастири, изпрати о. Тихон «да помага» на архиепископ Стилиан (Харкианакис). Когато о. Тихон се върна, той бе изпратен на празника на килията Буразери. Там представителят на монастира Григориат (отец Атанасий) съслужи с о. Тихон и останалите. Няма нужда от коментар.

Отец Епифаний Теодоропулос бе принуден да замлъкне, когато обориха грешките му преди двадесет години. Ала вие, със същите небогословски доводи, искате да оправдаете своето общение с патриарси, които проповядват ерес «с открита глава» (т.е. публично — б. пр.), които са «обладани от демонична любов» към еретиците, а същевременно преследват истинските православни и по такъв начин подражават на патриарх Йоан Век, на император Константин Копроним и на всички като тях. Когато им пеете «Многая лета!» и ги поменавате, то е все едно, че им говорите: «Вие стоите здраво във вярата и вам подобава послушание, чест и поменаване». И не им помагате да разберат, че вървят по пътя на злото. Докато ако бяхте прекратили общение с тях, те може би щяха да почувствуват угризенията на съвестта и да подирят истината. Вашата вина за осъдителното ви мълчание, което св. Григорий Палама нарича трети вид безбожие, се увеличава с всеки изминат ден, въпреки тъй наречените ваши протести.

Когато по времето на патриарх Йоан Век латиномислещите идвали насам, за да наложат насила унията с латиняните, нашата Владичица, Пресветата Дева Богородица, Пазителката на Света Гора Атон, проговорила [от Своята икона] и казала: «Идват враговете на Моя Син и Моите врагове!»

Миналата година, когато наследникът на Йоан Век, Димитрий («водачът на Православието!») дойде тук, той завари Света Гора облечена в черно от двуседмичните пожари [11]. Който има уши да чуе, нека чуе гласа на Пресветата Божия Майка.

Дай Боже да намериш пътя на доброто несъгласие, както учи свети Никодим Светогорец в тълкованието си на 14-те послания на св. ап. Павел, като казва: «Ако той (игуменът или епископът)изповядва зловерие, т.е. вярва в еретически или богохулни учения, бягайте от него, даже ако е ангел от небето».

Старец Сава,
недостоен, но православен монах.



Приснопаметният старец остана твърд в доброто изповедание до своята кончина през октомври 1991 година, въпреки многото усилия на «новите светогорски отци» да го убедят да приеме техните възгледи. Неговият достоен ученик и наследник, отец Алипий, помнейки волята и Завещанието на свети Марк Ефески и следвайки неговия пример, не позволява на поменаващите да извършват заупокойни служби на гроба на стареца. Молим се примерът на старец Сава да намери достойни последователи!

Преводът е направен от английски език според «The Struggle Against Ecumenism», Boston, MA 1998, Appendix R, pp. 288-296. Оригиналното писмо е поместено в периодичното издание на монастира Есфигмен «Свети Агатангел Есфигменски», ноември-декември 1991 г.

От редакцията: добавеното в квадратни скоби [...] е вметнато от българския преводач за по-ясно възприемане на елиптичния на места оригинален текст.

БЕЛЕЖКИ:

1) Грехът и ереста, според учението на св. отци, се различават коренно: грехът е нарушаване на Божия закон, а ереста е изкривяване на Божия закон. [към текста]

2) Старец Паисий (1924-1994), светогорски отшелник, един от най-популярните старци от наше време. Въпреки множеството отстъпления на Цариградските патриарси-икуменисти от православната вяра, той открито ги подкрепя и насочва мнозина свои духовни чеда по същия път. [към текста]

3) През м. октомври 1989 г. Александрийският патриарх Партений стъписа православния свят с едно свое изказване, направено пред държавната радиостанция на тогавашна Западна Германия:

“За мене Мохамед е апостол... Разбирам, че това, което казвам, не ще намери абсолютно одобрение на всички православни. Обаче аз мога да приема, че пророк Мохамед, както го наричат мюсюлманите, е апостол. Той е Божий човек, който е работил за царството Божие и е създал исляма...” (цит. по “Ортодоксос Типос”, бр. 854, 6.10.1989, с. 1.)

По този повод архим. Серафим (Алексиев) пише в труда си “Православие и икуменизъм”: “След първия момент на потреса неволно се питаме: забравил ли е Александрийският патриарх, че по внушение на въпросния “Божий човек, който е работил за царството Божие”, милиони негови фанатизирани последователи са минали с огън и меч тъкмо през православния Изток и са избили безброй мъченици за Христа, чиято кръв неизменно свидетелствува срещу тях?” (Православие и икуменизъм. Ч. I. (изд. 2.). С., 1998, с. 344)

Това потресаващо изказване не може да се възприема като случайно пропусната недомислица на Александрийския патриарх Партений — той многократно е изказвал публично такива мисли:
«Дали ислямът е боговдъхновена религия или не — за мен този въпрос не съществува. Разбира се, че е боговдъхновен». «Мохамед е Божий човек, който е накарал арабите от пустинята да вярват в един Бог, да могат да се молят, да постят, да обичат ближния си и да вършат добрини. А това е нещо добро.» (Hieromonk Klemes Agiokyprianites, The Contribution of the Orthodox Ecumenists to the Interfaith Venture and Their Responsibility for It [Etna, CA: Center for Traditionalist Orthodox Studies, 2000], pp. 41-42).

«Ислямът в своя Коран говори за Христа и за Пресветата Дева, а ние трябва да говорим за Мохамед смело и дръзновено. Трябва да отворим очите си за неговата история и принос, за неговата проповед за единия Бог и за живота на учениците му, които са ученици на единия Бог» (ibid. p.42).
«Когато говоря против исляма или будизма, тогава аз не съм в съгласие с Бога» (цит. по «Агиос Киприанос», № 232, септ.-окт. 1989 г., стр. 118).

А при срещата си в Англия с Кентърберийския архиепископ Джордж Кери в началото на 1991 г., патриарх Партений заяви: “Православната Църква не приема ръкоположението на жените, но аз одобрявам идеята за ръкоположение на жените и с удовлетворение бих приветствувал нейното осъществяване.” (Вж. сп. “Агиос Агатангелос Есфигменитис”, бр. 124, март-април 1991, с. 7). [към текста]

4) Архиепископ Яков, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка (към юрискдикцията на Вселенската Патриаршия), е печално известен с икуменическите си изказвания и дейност. Още в края на 1950-те Яков, тогава Мелитийски митрополит, изпълняващ длъжността представител на Вселенската патриаршия в управлението на ССЦ в Женева, писа, че единството на Църквата «очевидно е било разкъсано» и че в контекста на ССЦ икуменистите «би трябвало да доведат вековното разделение на Църквата до благоприятен край» (Bishop Angelos of Avlona, Ecumenism: A Movement for Union or a Syncretistic Heresy? Etna, CA: Center for Traditionalist Orthodox Studies, 1998], p. 25)

През 1961 г. в свое телевизионно обръщение архиеп. Яков каза между другото: «...ние се опитвахме да разкъсаме нешития хитон на Господа ­ и тогава сипехме ‘аргументи’ и ‘лъжедокументи’, за да докажем, че нашият Христос е истинският, и нашата Църква е Неговата... Да живеем заедно и да се молим заедно без никакви разделителни стени, било от расови, било от религиозни предразсъдъци, е единственият път, който може със сигурност да ни доведе до единство» (цит. от о. Георги П. Макрис, The Orthodox Church and the Ecumenical Movement During the Period 1920-1969 [Seattle, WA: St. Nectarios Press, 1986], p. 23). Архиеп. Яков осъди като «религиозен предразсъдък» свещените канони, които забраняват съвместната молитва с неправославни (пак там).

През април 1963 г. архиеп. Яков заяви на Асамблеята на американските членове на ССЦ, че «би било съвсем глупаво истински вярващите да претендират или да настояват, че пълната истина е била открита единствено на тях и че единствено те я притежават. Подобно твърдение би било небиблейско и небогословско. Христос не е уточнил нито деня, нито мястото, в които Църквата внезапно ще възобладае истината в пълнота» (там, стр. 43).

През 1967 г. той заяви открито: “Нуждаем се от едно ново християнство, основаващо се върху напълно нови схващания и термини (к. н. )... Не можем да преподаваме на бъдещите поколения онази форма на религия, която ние сме приели (Делибаси, А. Ереста на икуменизма. Атина, 1972, с. 251 (на гръцки)).
 Американският архиепископ Яков участвува и в едно “надрелигиозно” движение, чиито последователи — християни от всякакви еретически общности, а също така мохамедани, будисти и евреи могат да се събират заедно, за да служат на своя бог (Там. — Цит. по гръцкия ежедневник “Естия” от 17 август 1972, с. 2)! Като реален израз на тази си икуменическа дейност “православният” архиерей е пожертвувал сумата 500 000 долара за основаване в Америка на три адогматически сборища, дето “всяка раса може да служи на един бог, неопределен догматически, а определян само чрез любов”(Делибаси, А. Епохата на антихриста. Атина, 1974, с. 124 (на гръцки))

А през 1988 г. той изказа желание да бъде първият православен епископ, ръкоположил жена за свещеник (вж. «Агиос Киприанос», №230, май-юни 1989 г., с. 71). [към текста]

5) В своето Рождественско послание за 1988 г. Австралийският архиеп. Стилиан защити богохулния филм «Последното изкушение», чийто сценарий е създаден по не по-малко богохулния роман на Никос Казандзакис, където нашият Господ е изобразен в борба с плътски изкушения. Архиеп. Стилиан обяви, че филмът, предизвикал най-бурни протести из цяла Гърция, не е нито богохулен, нито антихристиянски! В това свое послание той изказа кощунствената еретическа мисъл, че човешкото естество на Христа не е нито съвършено, нито безгрешно от момента на зачатието Му, но че Неговото съвършенство и безгрешност са плод от борбата между двете Му противящи се помежду си естества и воли. Архиепископ Стилиан стигна дори дотам да каже, че естеството на нашия Господ «не е паднало от небето съвършено и безгрешно» (вж. «Ортодоксос типос», №824 от 3 февруари 1989 г. и №833 от 7 април с. г.) [към текста]

6) Скандалното послание на архиеп. Стилиан стана причина срещу него да бъде справедливо издигнато обвинение в проповядване на ерес. Обвинението се поддържаше не само от множество пасоми на Австралийския архиепископ, но и от видния член на Синода на Еладската Църква Флоринския митрополит Августин. Цариградската патриаршия бе принудена да създаде специална комисия за разглеждане на делото, оглавявана от Филаделфийския митрополит Вартоломей (сега Константинополски патриарх). В крайна сметка комисията оправда архиеп. Стилиан. [към текста]

7) Хостия (облата) — малка тънка безквасна питка, която се дава на римокатолиците за причастие. [към текста]

8) Йоан ХI Век, Константинополски патриарх (1275-1282), един от главните поборници на унията с латинците, сключена на Лионския събор (1274 г.). [към текста]

9) Частната изповед е достатъчна за опрощаването на лични грехове, но за извършени публично грехове против вярата е необходима изповед и покаяние пред целия църковен народ според словата на Спасителя: «Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще е отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10:32-33). [към текста]

10) Архимандрит Епифаний (Теодоропулос) — виден  високообразован клирик на официалната Еладска Църква, вече покойник. Макар че се представял за противник на икуменизма, той бил в пълно общение с православните икуменисти. В книгата си «Двете крайности» дори се опитал да обоснове позицията си, като обявил за крайности както икуменизма и модернизма, така и противостоенето срещу тях, осъществявано чрез пазене на светоевангелските истини и светоотеческите завети и ограждане от общение с йерархията, открито проповядваща ерес. [към текста]

11) Въпросният пожар започна на 14 август и продължи до 28 август 1990 г., т.е. през целия Успенски пост. [към текста]


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.