Д-р Александър Каломирос

АНАТЕМАТА ОТ 1054 Г.

Анатемата се отнася до някого, който се е отделил от Бога и от Христовата Църква и се е посветил на дявола. От огромно значение е човек да разбере, че не Църквата е тази, която отделя човека от Бога чрез някакъв официален акт и че не са йерарсите, които поставят някого под анатема, нито че Бог е Тоя, Който отлъчва даден човек от Себе Си. Човекът е този, който сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат и дара на Св. Дух и се отдалечава от Бога. Чак след това Църквата се намесва, за да удостовери и обяви факта на това самоотлъчване с цел да предпази първо божествените Дарове от всякакъв допир от страна на богохулниците и второ, вярващите — от осквернение. Анатемата е формалното заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от човеци са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Св. Дух и съзнателно са напуснали Църквата, като са покорили собствената си воля на княза на тоя свят. Епископите нямат никакво право да отлъчват на своя глава когото и да е. Св. Максим ни казва: “Ако един епископ отлъчи някого против волята Божия, Божият гняв не пада върху такъв човек”. Една несправедлива анатема на епископа не може да принуди Бога да отнеме Своята благодат от даден човек или църква, нито е възможно да стане обратното: едно несправедливо вдигане на анатема да принуди Бога да влезе в сърцата на човеци, които Го отхвърлят или да превърне общество от инославни в Божия Църква. “По такъв начин йерарсите имат власт да отлъчват като изразители на божествените наредби. Това не означава, че премъдрият Бог робски следва техните неразумни прищявки, но че те са ръководени от Духа по отношение на заслужилите да бъдат отлъчени” (Св. Дионисий Ареопагит, “За църковната йерархия”, VII)

Какво стана тогава в случая с Атинагор? Защо вдигна той анатемата срещу папизма, която бе в сила от векове без да бъде оспорена от нито един православен и която не само бе приета единодушно като истинна от цялата Църква, чрез официални документи и изявления от всички патриарси и поместни църкви, но също тъй стана дълбоко укоренен въпрос на църковна съвест, понеже беше подкрепена от всички [православни] светци след схизмата и потвърдена наново от решенията на толкова много Велики православни събори (от годините 1485, 1583, 1593, 1727, 1838, 1895)? Може да са станали само две неща: или Атинагор не знае какво означава анатемата и я счита за варварско и оскърбително деяние, недостойно за един християнин, както изглежда я разбират много миряни и вестникари, и поради туй естествено той желае да намери опрощение и да изтрие спомена за това деяние; или той знае какво означава анатемата и действията му могат да се обяснят по два начина: или той вярва, че като патриарх сам той притежава юридическа власт над Божията благодат и може да принуди Бога да възвърне благодатта Си там, откъдето я е отнел; или пък вярва, че Православната Църква се е заблуждавала през всички тези девет века и че сега, най-сетне, той и неговите следовници са съзрели светлината на истината подир всичкото това изпълнено с мрак време.

Но каквото и да се е случило от изреченото по-горе, едно е сигурно: Атинагор и последователите му днес са в противоречие с Православната Църква и са противници на Божията присъда и воля, която цели девет века е била изразявана и днес се изразява чрез “водителството на Духа” в Христовата Църква.

Чрез анатемата над папизма Църквата обяви, че папата и последователите му са напуснали Църквата, изгубили са истината (която е сам Христос) и са потънали в дълбините на заблудата, от която Христос дойде да ги освободи. Техните учения бяха обявени за измислица на лукавия и отрова за човешките души, и всяко общение с тях ни прави подобни тям чрез отсичането ни от благодатта Божия, от Църквата Христова и ни отчуждава от пътя на спасението, като ни натирва в пътя към вечна погибел.

Ала с вдигането на тази анатема Атинагор обяви, че всичко това е лъжа, че папата и следовниците му са били отлъчени несправедливо, че Църквата неправилно е считала папските учения за лъжовни и че в действителност папизмът е също толкова Божия църква, колкото Православната Църква. Какво тогава ни разделя? Ние вече сме обединени; вече сме една Църква. Схизмата вече е престанала да съществува. Щом като благодатта Божия действува и в техните Тайнства, както и в нашите и щом като вярата е за тях същата, каквато е и за нас, какво ни разделя? Църковната юрисдикция? Но тя отделя гърците от българите и руснаците от украинците, без да ги отделя от Едната Църква.

От това можем да изведем заключението, че всъщност антагонизмът между Атинагор и Църквата е от догматическо естество. Църквата обявява ученията на папизма за лъжовни, а Атинагор днес решава да твърди, че са истинни. Това е смисълът на вдигането на анатемата. Атинагор застава на страната на папизма и — заедно с всички негови последователи, заедно с всички, които го поменават, заедно с всички, които имат каквото и да е църковно общение с него — отхвърля Вярата на Църквата.

Не е възможно Църквата да вдигне анатема, която самата тя е поставила на еретическо вероучение или ересиарх. Такова действие би било все едно отричане от самата нея. Антихристиянското и богохулно папско вероучение е било осъдено веднаж завинаги от Църквата и дори Вселенски събор не може да вдигне осъждането, защото ако стори това, той ще се окаже в противоречие с Църквата и Свещеното Предание, и по такъв начин не ще бъде истински събор. Дори ако папизмът престане да съществува, анатемата срещу папата и неговите последователи ще остане в паметта на Църквата, също както е останала анатемата срещу Арий и арианите. Нито пък е възможно да говорим за покаяние и обръщане на папизма, тъй като папизмът е сам по себе си тежък грях против Светия Дух — а грехът не може да се кае — той или съществува или не съществува. За да се освободи от греха, човек трябва да го изостави. За да се върне западният човек в Църквата, той трябва да се очисти от папизма, протестантството и всички останали западни заблуди. Нека не се заблуждават ония, които упорито остават в заблудите си, че могат да станат православни християни.

Папата и Атинагор твърдят, че анатемата от 1054 г. “се отнасяше единствено до въвлечените [в това деяние] личности, а не до Църквите”. Възможно ли е двамата, които искат да подведат вярващите, да не знаят, че в Църквата не съществуват такива неща като личностни дрязги и че анатема никога не се налага заради неща от личностно равнище, и че даже ако даден епископ бъде осъден, всички, които са в съгласие с него и го следват, също попадат под това осъждане? Дори ако беше истина, че анатемата от 1054 г. се ограничавала по значение, тогава, като виждаме многото новоизмъдрени от латиняните ереси, като вземем под внимание, че цялата Църква е подкрепяла тази анатема многократно на Всеправославни събори, като се съобразим с подписите на всички йерарси на Църквата, добавени върху нея след 1054 г., като видим, че тя се е разширила и укрепила още повече, бидейки запечатана с живота и кръвта на мъчениците, с ученията и постановленията на всички светци, дори с чудеса, че тя е станала част от църковното съзнание на всички истински чеда на Вярата по цял свят, където съществува Православие — тогава ние ще разберем, че онова, което Атинагор искаше да унищожи, е не просто някакъв документ, но самата вяра и живот на Църквата.

Атинагор и всички ония, които продължават да са в църковно общение с него, може и да вярват, че са унищожили анатемата на Църквата срещу папизма, но в действителност самите те са попаднали по тая страшна църковна анатема.


© 2001—2005. Превод от английски език — Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.