«ЗА ПРЪВ ПЪТ СЛЕД 1000 ГОДИНИ...»

(Посещението на папа Йоан-Павел II в Румъния, 7-9 май 1999 г.)

“Ако човек пребъде в тая правда, утвърдена на Вселенските Събори, ще се спаси, ако ли отстъпи или в нещо съгреши, дръзко отричайки я, ще погине во веки.” — Св. Кирил Александрийски

През месец май 1999 година, по покана на румънския президент Емил Константинеску и на патриарха на Румънската Православна Църква Теоктист “първият папа-славянин посети единствената латинска православна страна” според сполучливия израз на румънски журналист. Посещението дава израз на преломен момент в икуменическите отношения между официалните представинели на православните църкви и папо-центричния римокатолицизъм. В Букурещ униатските наклонности на румънската йерархия набраха сила за нова, решителна крачка - “за първи път в историята на Църквата”, от 1054 г. насам, римският понтифекс стъпва на православна земя. Основните моменти на това посещение бяха подробно отразени в румънските всекидневници и радио, както и в световната преса — оттам черпим и сведения за това събитие.

I. Предисторията на това “историческо посещение”

В края на м. август 1998 г. Букурещ стана “религиозна столица на света” [1]. Тук се проведе ХII-та международна икуменическа среща “Хора и религии”, и т.нар. “Среща и молитва за мир” [2] с наслов “Мир е името на Бога”, организирана в румънската столица от римокатолическото общество “Сант-Егидио” с благословение на румънския патриарх и настойчивото съдействие на президента Емил Константинеску. На тази среща, по традиция от Асизи 1986 г., за мир заедно се молиха представители от различни религии — архиереи (в повечето случаи патриарси или архиепископи) от всички поместни църкви, представящи “официалното” Православие (eдинствено Еладската Православна Църква не изпрати свои представители на тази среща), монофизити, осем римокатолически кардинали, главният равин на Израел, секретарят на Световната ислямска лига, лидери на различни световни движения за мир и милосърдие [3]. Тази среща може да се разглежда като подготовка на самото посещение на папа Йоан-Павел II в православна Румъния, и като начало на “историческото примирение между Православната и Католическата Църкви” [4], за което свидетелствува фактът, че тогава “за първи път патриарх Теоктист прекрачи прага на католическата катедрала ‘Св. Йосиф’ и участвува в католическа меса [5], обграден от учудването и радостта на присъствуващите. Участието на всички католически и униатски епископи в православната литургия на следващото утро потвърждава и скрепява тази нова атмосфера на взаимно разбирателство. За пръв път в историята на църквите става нещо подобно”. [6]

От факта, че такова множество православни румънци успешно взеха изпита по непознаване на православната си вяра (както показа тая междурелигиозна молитвена среща в самия център на Букурещ), румънските йерарси добиха увереност, че църковният народ е вече готов да посрещне “идещия в името Господне” римски първосвещеник, според израза на самия румънски патриарх [7]. Нещо повече: “вълнението на вярващите” през дните на междурелигиозната среща “по време на католическата и православната литургии свидетелствуваше едновременно за общия спомен за страданията, както и за края на враждата. В дните на конгреса православните епископи се срещаха многократно с униатските и с други християнски представители. Патриархът и униатският митрополит се събраха да заявят, че от този момент отношенията между църквите им се променят, понеже ледът ‘е започнал да се разтрошава’ ”.[8]

“Започнал да се разтрошава” на междурелигиозния симпозиум “Хора и Религии”, “ледът” на неприемането на ереста започна съвсем да се “разтапя” при следващата крачка — посещението на римския първосвещеник в Букурещ. И това “топене”, ставащо винаги от върха към низините, вече засегна и самия “Божий народ”, бъркащ, по незнание или неохота, послушанието към съборния глас на Църквата с послушанието към отстъпващите от нейните съборни постановления свои началници. Отстъплението от Истината е също така постепенно, както освещаването в Истината — човек се движи или нагоре, по стълбата към светостта, или надолу, към бездната, ала това движение е скрито от погледа му. И по силата на духовните закони, катерещият се все повече вижда своята греховност и плаче за помилване, а слизащият все повече тържествува, ликувайки в своята “правда”. И колкото повече се отдалечава от мерилото за църковна правда — боговдъхновените съборни канони на св. Църква, толкова повече човек смята своите стъпки за правилни — според мерилото на лежащия в зло днешен свят. В този смисъл в Букурещ бе направена още една решителна крачка напред, към “съграждането на единението на все още разделените днес християнски църкви” [9], но не чрез призоваване на отпадналите от Църквата към покаяние, а чрез “присъединяване” на Църквата към отпадналите от нея. Странен метод, наистина, но той единствен не оскърбява великата гордост на еретиците...

Цялото посещение и всички съвместни деяния на двамата висши църковници бяха логично следствие на т. нар. “Баламандска уния” (общ документ, подписан от представители на Ватикана и на редица поместни Православни църкви в Баламанд, Ливан, 17-24 юни 1993 г.), чиято основна цел бе да се дирят нови пътища за обединението на римопапизма с Православието. Тази победа на ватиканската дипломация успя да доведе православните икуменисти до абсурдното от гледище на православната еклезиология признание, че отпаданалата през ХI в. от Вселенското Православие Римска църква и Православната Христова Църква са “църкви-сестри”. Смисълът на последното понятие включва признание от православните представители, че “във всяка от църквите съществува благодат и спасение” [10] и “тъй като ние взаимно снехме анатемите, то от това би следвало да осъществим богословските и еклезиологическите последствия на тези убеждения в световен мащаб”, по думите на Швейцарския митрополит Дамаскин от Цариградската патриаршия.[11] Посещението на папата в Румъния изглежда бе още една съдбоносна стъпка към осъществяването на тези убеждения и създаването на икуменическа платформа за бъдещото обединение на двете “съгрешили” в историята “църкви-сестри” — а оттам, и на останалите инославни общности, наричащи себе си “църкви”.

II. Характер и цели на посещението.

(...) При братското целование, което двамата архиереи — св. отец и преблажения патриарх — си дадоха по раменете при пристигането, се сляха в едно за няколко мига християнският Запад и Изток. “Христос посреде нас...” промълви  Йоан Павел II, долепяйки устни до св. одежди на Теоктист. “И есть, и будет”, отвърна тихо Теоктист, долепяйки уста о св. одежди на  Йоан Павел II. © L’Osservatore RomanoВестник “AdevЊrul” (Истина).Литургия на преоткриванетоРедакторски текст от Лелия Мунтяну“Духовният празник” започна още на летище “Бъняса”. Започна с поздрав, който архиереите и свещениците разменят помежду си преди Символа на вярата по време на св. литургия, и който е израз на пълното (вкл. евхаристическо) единство във вярата. Цитираме редакторския текст на Л. Мунтяну, озаглавен “Литургия на преоткриването” (вестник Adevarul ) “... При братското целование, което двамата архиереи — св. отец и преблажения патриарх — си дадоха по раменете при пристигането, за няколко мига се сляха в едно християнският Запад и Изток. “Христос е сред нас...” промълви Йоан Павел II, долепяйки устни до св. одежди на Теоктист. “И е, и ще бъде”, отвърна тихо Теоктист, долепяйки уста до св. одежди на Йоан Павел II”[12].
 

Икуменическият дух на папското посещение се прояви още в самото му начало, почувства се осезателно и в приветственото слово на румънския президент Емил Константинеску, който се опита да богословствува, наричайки римокатолицизма и Православието “двата бели дроба на Европа”.[13] “За пръв път тези два бели дроба дишат заедно въздуха на братската нормалност и общата надежда.” заяви г-н Константинеску. “Дано този опит се превърне в традиция за полза на всички последователи на Иисус Христос!

След президента, към папата се обърна и патриарх Теоктист. “С Божието благословение днес стъпихте на румънска земя, Ваше Светейшество” бяха първите думи на православния йерарх към римския понтифекс. В своето слово патриархът нарече “църква-сестра” не само отпадналия от Вселенската Църква Рим и съответно намиращите се под негова юрисдикция униати, наричани още гръко-католици, но спомена и “останалите църкви-сестри в Румъния”[14]. Според Теоктист “по воля Божия” в тия мигове двамата архиереи, пък и всички присъстващи имат възможността да се утешат “заедно чрез нашата съвместна вяра, вашата и нашата, по думите на св. Апостол Павел,” да възрадват “ония, които са дълбоко опечалени от разделението на нашите църкви”, и да носят “заедно Благовестието на ония, които възлагат надеждата си на нашето дело.” За каква “съвместна вяра”за какво “наше дело”, за какво “общо благовестие” говори румънският патриарх? Влага ли той в тези изрази ясен догматически, вероизповеден смисъл? Ако ние имаме с римокатолиците “една и съща вяра” и “общо благовестие”, включват ли те римските догмати за изхождането на Св. Дух и от Сина (Filioque), за папското главенство и непогрешимост, учението за чистилището, догмата непорочното зачатие на Пресвета Богородица, учението за тварната благодат, разядения от прелест духовен опит на римокатолическите аскети и мистици? Ако да, то думите на патриарха са явна проповед на ерес, осъдена съборно два пъти от Православната Църква — на Събора в Константинопол през 879-880 г. и през 1054 г. и разобличавана в богословските трудове на редица св.отци на Църквата. Ако пък тези думи са само израз на “църковна и политическа дипломация”, ако патриархът не иска да каже точно това, което говори, за да създаде “по-добро впечатление у европейците”[15], то какъв по-унизителен компромис с православната вяра трябва да очаквме от това отблъскващо словесно кокетство на първия сред румънските епископи?

Икуменическа еклезиология в действие – ето как най-кратко на богословски език може да се характеризира посещението на папата в Румъния. То бе крачка в постепенната реализация на неправославния еретически възглед, залегнал в споменатия Баламандски текст, че Римокатолическата църква и Православната Църква са “църкви–сестри” с еднакво валидни благодатни таинства.

Същностната цел на посещението бе ясно изразена от страна на римокатолическите представители: “Става дума не само за пастирско посещение на католиците, но и за икуменическа среща от огромно значение, за една решителна крачка в диалога с православните на прага на третото хилядолетие за съграждане на единението на все още разделените днес християнски църкви. Вярвам, че посещението на Йоан Павел II запечатва влизането на икуменизма в нов етап, в който общението и посещението на предстоятелите на християнските църкви и папата ще играе значителна роля.”[16]

Посещението на папа Йоан-Павел II в Румъния несъмнено ще даде нов мощен импулс на богословския диалог между “църквите-сестри” и ще създаде “братска атмосфера” между православните християни и отпадналите от Църквата униати, а също тъй “ще подтикне към създаването на Национален съвет на църквите” — мисъл, изразена от самия папа в отговор на обръщението на патриарх Теоктист след общата им молитва в патриаршеската катедрала.

Интересен е коментарът на италианския в. “Република” за това посещение — той приоткрива една от задкулисните му цели. “Пътуването в Румъния бе генерална репетиция, а протоколната програма, разработена от патриарха на Румънската Православна Църква Теоктист, бе подготвена така, че да се понрави на патриарха на Москва и цяла Русия, Алексий II.”[17] Още преди много години, напомня вестникът, Йоан Павел II си постави за цел да посети “третия Рим” — Москва, и най-сетне тая цел е близка. Нещо повече, “посещението на папа Йоан Павел II в Румъния отваря дверите за посещение на римския първосвещеник в Москва,” — заяви пред журналистите ватиканският представител по печата, Хоакин Наваро Валс. “Папското посещение не само отваря дверите — то е и пробив към историческото посещение на папата в Москва”. То “може да стане първото в серия от посещения в православни страни” — счита прес-секретарят Валс. [18] Оценявайки посещението на папата в Букурещ, друг представител на Ватикана подчертава, че за пръв път след “великата схизма” от 1054 г. на папата се удава да “съгради мост между Изтока и Запада”. По негово мнение интересът, проявен към това посещение от страна на други Православни църкви, открива пътя към единството на всички вярващи в Христа. “Сега нашият проблем,” отбелязва папският нунций, “е да съумеем да намерим път към Москва”.[19]

III. “Канонично” потъпкване на каноните?

Какво става, когато епископи-икуменисти, носители на висша църковна власт, смятаща погрешно себе си за източник и мерило за каноничност, нарушават каноните? Нищо особено. Те не ще се самообвинят в неканонични прояви. Ако пък някой техен събрат или някои от “тези малките” в Църквата дръзнат да посочат грешките им, то веднага ще им се отговори с обвинения в непослушание, в подкопаване на доверието към църковната йерархия и в уклон към разкол.

Уви, при посещението на папата в Румъния за пореден път, сега вече пред невиждащите погледи на стотици хиляди присъстващи, румънските архиереи начело с патриарха потъпкаха ред канони на Св. Православна Църква:

1. 45-то апостолско правило: “Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат”.

2. 65-то апостолско правило: “Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение”.

3. 33-то на св. Лаодикийски поместен събор (343 г.): “Забранява се моленето с еретик или с разколник”.

„Литургия“ пред бившите палати на Чаушеску?Съвместни молитви с папата, с неговите кардинали и свещеници имаше и в трите дни на посещението, както в православната катедрала, така и в римокатолическия храм “Св. Йосиф”; сега в този грях бяха въвлечени и вярващите от Румънската Православна Църква, намиращи се в общение с нейния Синод и клир. В заключителния ден на посещението румънският патриарх, заедно с членовете на Св. Синод на РПЦ, отслужи литургия на един от площадите на Букурещ в присъствието на папата. След това папата отслужи меса в един от парковете на Букурещ в присъствието на патриарха и православни архиереи. А на съботната меса в храма “Св. Йосиф” присъствва Молдовският митрополит Даниил, считащ диалога с “църквата-сестра” за една от основните цели на икуменическото “православие”. На православната литургия присъствуваха около 100000 души, повечето от тях — православни християни [20].

Тягостни чувства буди словото на патриарх Теоктист в края на този “празничен” ден. Какво по-естествено да очакваш православни слова от един православен патриарх и какво по-тежко и нелепо да се натъкваш на обратното? (редакцията на “Православна беседа” разполага с оригинален аудиозапис на патриаршеската реч, откъдето са взети цитатите):
1. Патриарх Теоктист смята, че Римокатолическата църква и Православната Църква всякога са били в невидимо общение. “Но ние днес се молихме”, каза той “и пребивавахме в единение със светците на Църквата от века и до века. Парадоксално, но по време на литургиите извършени през този ден всички преживяхме от една страна радостта на срещата с Ваше Светейшество, а от друга — болката от едно все още продължаващо разделение, неможейки да се причастим от една и съща св. Чаша.”

Пита се тогава – какво пречи на видимото общение? При такова ясно изразено еклезиологическо единомислие на „православните“ икуменисти с папистите тая болка остава единствено поради страха от Божия народ, от пълното разкриване на “тайната на беззаконието”, което се върши зад гърба му, тъй като в Румъния съществува мощно антиикуменическо движение, което е носител на дълбоко църковно съзнание и буден дух. На този етап едно пълно евхаристийно общение на румънската йерархия с Ватикана би смутило съвестта и на мнозина примиряващи се с официалната църковна политика и би довело до значителен отлив на вярващи към Румънската Източно-Православна Църква (на светоотеческия календар, съкр. РИПЦ) начело с митрополит Власий.

2. Патриарх Теоктист отрича истинността на Православното църковно Предание, като проповядва несъществуваща “обща основа” на идентичност между Православната Църква и Ватикана. Преоткриването на двете “църкви-сестри” трябвало да стане по пътя на “уважението, извиращо от любовта към традицията на другия”. Това твърдение се самоопровергава в практическия църковен живот на самата Румънска патриаршия. Например в Брашовската енория на РИПЦ, официалните църковни власти разпространяват твърдението, че техните православни братя-традиционалисти са секта и се придържат към “стария Моисеев закон”, а римокатолическата вяра на Ватикана е по-добра, понеже чрез нея румънците щели да бъдат приети в Европейския съвет и НАТО. Къде е тук “любовта към традицията на другия”, още повече, че тази традиция е била обща до противоканоничното въвеждане на т. нар. “нов календар” в Румъния през 1924 г., в замяна на получаването на патриаршество.

3. Патриарх Теоктист обвинява косвено в грях светите църковни отци, разкрили еретическата същност на редица латински догмати и богословски учения: достатъчно е да споменем св. патриарх Фотий и св. Марк Ефески. Освен това румънският патриарх приписва на “църквите-сестри” някакъв общ исторически “грях на разделението”. Ето думите му: “Съзнанието за греха на разделението и приносът за сближаване, за възстановяване на единството във вярата, [21] тласкано напред от икуменическото движение, са без съмнение дар от Бога за всички християни от нашия век.” Румънската патриаршия, по думите на патриарх Теоктист, “е и остава активна в този смисъл” в икуменическото движение. Тя се радва на “икуменическото отваряне, прокарано от Втория Ватикански събор, който преоткри и преутвърди съществени ценности на вярата, пазени с благоговение в Православната Църква, като съборността и важността на поместната църква.” В това свое твърдение „православният“ патриарх се показва много по-усърден римокатолик от мнозина римокатолици, смятащи Втория Ватикански събор за недопустимо модернистичен и дори за еретически.[22]

4. Патриарх Теоктист за пореден път обезмисля и отрича призванието на Православната Христова и Апостолска Църква да проповядва покаяние (срв. Мт. 3:2; Мр. 1:15; Лк. 13:3, 5; и особ. Деян. 3:19 — “покайте се и обърнете се”) и приобщаване на инославните и нехристияните към нейното спасително лоно, към Тялото на Христа Спасителя.“Прозелитичните опити не служат за нищо, освен да тровят отношенията между църквите, да предизвикват враждебност и неприязън между хората”, заяви патриархът. Какво означава това на практика? Край на опитите да се връщат в лоното на Църквата заблудилите се, насилствено откъснатите от нея, дори нещо повече — забрана да се приемат, кръщават и миропомазват желаещите да преминат от инославие към Православие, понеже това щяло да трови икуменическата “любов”. Целта на тая любов, тогава, е всичко друго, освен спасението на човешката душа. Или, казано с думите на един от видните икуменисти на Румънската патриаршия, молдовският митрополит Даниил, “необходимостта да се спаси живота на планетата става по-важна от спасението и вечния живот на човечеството.”23

5. Потъпквайки и 32-то правило на светия Лаодикийски поместен събор, което недвусмислено забранява: “Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения”, патриархът на Румъния и папата щедро даваха общи “благословии” на вярващите, които лееха сълзи на надежда, че бъдещето ще донесе скорошно единение, с всичките земни блага, които новоезическата западна цивилизация обещава на доведените до нищета източно-православни християни.

6. Патриарх Теоктист не смята Римската църква за еретическа и отпаднала от Св. Христова Църква. В свое време Константинополският патриарх Атинагор, който в 1965 г. самочинно сне съборната анатема на Римската църква, изобщо не признаваше съществуването на ереси, твърдейки, че не вижда ереси никъде, а само частични истини24 . В словото си пред патриаршеската катедрала Теоктист обяви от името на цялата “своя” поместна църква: “В лицето на Ваше Светейшество приемаме и почитаме Христовата Римска Църква, основана с проповедта и мъченичеството на славните апостоли Петър и Павел, досточтима Апостолска Църква участвала във великите събития и съборните решения на неразделената Църква от първото хилядолетие.”[25] Папата му отговори: “Пожелавам ви най-вече, нарастващото разбирателство между ония, които се украсяват с името християни — православни, католици от разни обряди и протестанти от разни изповедания — да бъде квас за единство и хармония във вашата страна и в целия европейски континент.”[26] Коментарът е излишен.

IV. Отношението на вярващия народ към събитието

Макар и средствата за масова информация да тръбяха с фарисейска надутост за “избраничеството” на румънците и постоянно да рекламираха масовите папопоклонения, немалка част от румънците разбра истинския смисъл на това посещение.

Отношението на „църковния“ народ към събитиетоАла широкият друм на безкръстното християнство, на “християнството”, загърбващо Христа, се оказа несравнимо по-примамлив за множествата. Как да се обяснят иначе еуфоричното изживяване на папското посещение от такава маса хора, формално изповядващи Православната вяра, неистовите крясъци “Vivat Papa!” (“Да живее папата!”) и “Unitate!” (“Единство!”), разветите ватикански флагове!? Йоан Павел II, който бе изрекъл почти всичките си слова на румънски, накара румънците да “потръпнат”. Румънската секция на “Свободна Европа” предаваше “на живо” почти цялото посещение. Бяха интервюирани немалко православни, част от които бяха дошли специално от провинцията. Ето едно типично изказване, направено от учителката от гр. Фокшани, Йоана Маноле: “Въпреки че сме православни, вярваме, че това е изключително събитие, понеже папата за пръв път стъпва на православна земя. Аз вярвам, че това е една много важна стъпка за целия християнски свят, а фактът, че това събитие става в Румъния е добро предвещание за румънците. След години нашите деца ще научат от книгите по история, че едно от най-важните деяния за християнското единство между католици и православни, е станало в нашата страна.”[27]

*  *  *
Плуралистичното съзнание на съвременния човек вече привикна към новоезическата ценностна система, която не му налага особени нравствени задължения, но в крайна сметка от него иска едно — да сатне роб на тази свобода, която тя му предлага, да стане напълно “разкрепостен” верноподаник на зараждащата се вече империя на “новия световен ред”. В нея има място и за християнството. Разбира се, за “християнството” без Христа. На него великодушно му е позволено да пооцвети критериите или по-точно рекламно-лъскавите етикети за човечност: “демокрация”, “права на човека”, “толерантност” “европейски ценности”, “прогрес”... Все още християнството може да се използва като” “културен език” на една цивилизация, която вече изобщо не се интересува от същността му. Съвременната “граматика” на този “език” се нарича икуменизъм. Нейните правила трябва да усвоят всички християни. Рано или късно. Световният съвет на църквите не е единствената “езикова школа”. Центровете са много — Ватиканът, Истанбул, Москва, а сега и Букурещ. Урокът тук бе достатъчно красноречив.

Ужасяващото обаче е, че колкото по-добре усвояваш тази “граматика”, толкова по-далечен ти става автентичиният език на християнството — Светото Православие, толкова по-далечна става и същността на християнството — вечно живата Личност на Богочовека Христос, без Когото са обречени не само човешките надежди за справедливост, мир, единство, любов, но и самата човечност на човека.


БЕЛЕЖКИ:

  1. cf. Adevarul, Nr. 2567, Luni, 31 august, 1998, p. 1.
  2. cf. Alberto Cuattrucci, Un mesaj de pace pentru intreaga Europa, Curentul, 8 maie 1999, Editorial.
  Adevarul, Nr. 2567, luni, 31 august 1998, p. 1
  3. cf. Romania Libera, s.n.-nr.2563, Luni, 31 august 1998, p.1
  4. Очевидно журналистът е имал предвид присъствие без приемане на католическо причастие. б. а.
  5. Cuattruci, ibid. Подчертаното тук и във всички останали цитати - ПС.
  6. В произнесеното от него слово пред патриаршеската катедрала на 7 май 1999 г., след съвместна молитва. Откъси от него бяха публикувани в румънските всекидневници.
  7. там.
  8. там.
  9. Думи на ксендз Димитрий Салахас, папски представител в Баламанд. Вж. вестник “Katholiki”. [орган на римокатолиците в Гърция], №2705/20.7.1993, с. 2 (Анализ на Баламандското съглашение).
  10. Сп. “Епискепсис” №488/31.01.1993, с.11-12. Речта на митроп. Дамаскин е публикувана под заглавие “Достойнствата на абсолютността на Църквите и тяхното понятие за спасението”, произнесена по случай връчването му на почетната икуменическа премия “Abt Emmanuel Heufelder” в бенедектинския монастир Niederaltaich.
  11. cf "Adevarul"
  12. Този метафоричен израз се използува и от православни йерарси-икуменисти. Така например Вселенският патриарх Вартоломей твърди, че Православието и папизмът “представляват двата бели дроба на Тялото Христово” [“Православната Църква” (The Orthodox Church), ежемесечен орган на Американската Православна Църква, февр. 1993, с. 6.] За “основната еклезиологическа истина” на тези “два бели дроба” Константинополският патриарх говори и в приветствената си реч към кард. Едуард Касиди на храмовия празник във Фенер, 30.ХI. 1992 г. [“Еклисия”, №1/1-15.I.1993, с. 14]
  13. Romanii sunt o punte intre Orient si Occident — discursul Prea Fericitului Parinte Patriarh Teoctist pe aeroport, Romania Libera, 8.4.1999
  14. Църковен вестник, бр. 10, май 1999 г. с.4 “Присъствието не е съслужение”.
  15. cf. Alberto Cuattrucci, Un mesaj de pace pentru intreaga Europa...
  16. цит по “Русская линия
  17. ENI, Nr.9, 21 May 1999, Bulletin-99-0175, p.7. Интервюто е дадено на 9 май. От православната информационна служба “Русская линия” научаваме също, че “В хода на състоялата се в Тбилиси среща между президента на Грузия Эдуард Шевернадзе и грузинския патриарх-католикос Илия II бе прието решение да се покани римския папа Йоан Павел II в Грузия”. По съобщение на прес-службата на Грузинската Патриаршия в най-близко време във Ватикана ще бъде изпратено официална покана към римския папа за посещение на Грузия. За възможните срокове на това посещение все още не е станало дума. Известно е обаче, че това лято папа Йоан Павел II изрази готовност да посети Кавказ. В частност, в юли т. г., по покана на католикоса на всички арменци Гарегин II, римският първосвещеник възнамерява да посети Армения. Макар и извън ССЦ, Грузинската Църква продължава своята разрушителна за Православието дейност на икуменическо сближаване с инославните.
  18. cf. “Русская линия
  19. ENI, ibid.
  20. Интересно е да се знае, че в Houston Chronicle от 19 дек. 1998 г. бе публикувано твърдение на Конрад Райзер, където за православните икуменисти между другото се казва, че са “гости в група, чийто “усет” е протестантски”. “Протестантите”, продължава мисълта си Райзер “са принудени да приемат, а много не са сторили това, че православните имат легитимно влияние върху ССЦ. Но православните трябва да разберат, че протестантите никога няма да станат православни.” (подч. — ПБ). Каква ли е тогава “мисията” на православните икуменисти във “възстановяването на единството във вярата”?
  21. А “икуменическото отваряне”, което така възторжено приветствува патриархът на Румънската Църква, между другото включва и твърдения като следното: “Св. Дух не отказва използуването на останалите (нехристиянски - ПБ) религии като средство за спасение” (вж. Unitatis Redintegratio и Catechesi Tradendae); — П.Б.
  22. Ideal si criza in Miscarea ecumenica. Ecumenism spiritual si ecumenism secularizat. “Vestitorul Ortodoxiei”, Anul XI, Nr. 218-219, 31 ianuarie 1999, pp. 1-2. Вестникът е издание на Румънската патриаршия. - ПБ
  23. Оливье Клеман. “Беседы с Патриархом Афинагором”, пер. с фр. Владимира Зелинского. Брюссель: “Жизнь с Богом”, 1993. с. 301-302, цит. по Вертоградъ-информ, #10 (43), окт. 1998 г. М.-СПб., В. Лурье “Екклисиология отступающей армии”, с.24.
  24. Ziua Online, 8.5.1999, La Catedrala Patriarhala, IPF Teoctist a cerut sprijinul Papei pentru incetarea razboiului din Iugoslavia,
  25. Id. Papa a multumit romanilor pentru primirea de la Patriarhie. Подчертаното наше.
  26. Luca Iliescu, Vizita Papei a produs un pelerinaj in masa, Ziua — 8.5.99
 

* Цитираните румънски вестници може да намерите на тази страница.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.