Тодор Милков

Антим — първи български екзарх

Животът и духовно-обществената му деятелност

Бележка: Езикът на книгата е осъвременен от редакцията на Православна беседа.


ГЛАВА ІV.

Антим професор в семинарията на остров Халки.—Българските ученици в семинарията. — Повишението му в сан архимандрит. — Ръкоположението му за Преславски митрополит.

Препоръчан от руското посланичество на Патриаршията, Антим бил назначен професор в семинарията на остров Халки, гдето преподавал черковна история, черковнославянски и руски език. Тук между учениците той намерил покойния Доростолочервенски Григорий, Преславския Симеон, Марко Балабанов и още други някои. В обществото на тези млади хора с особени дарби се развивала мисълта за народна борба по черковния въпрос.

От тоя малък кръжок отпосле се явиха и авторите на известните остри статии против унията; особено се отличавал в това отношение Симеон. Гръцката патриаршия, ценяща способността и учеността на Антима, не могла да го държи в йеромонашеството повече време, а докато той бил професор, произвела го в чин архимандрит. През месец ноември 1860 год. патриаршията с едно писмо до ректора на семинарията повикала архимандрит Антим в Цариград. В тая година на патриаршеския престол възлязъл Йоаким, който бил човек много хитър, умен и върл елинист, при това доста съобразителен. Когато Антим се явил пред него, той го попитал: „ходиш ли често в руското посолство?“, и след като Антим му отговорил положително, патриархът му казал: „иди сега да чуеш, какво ще ти кажат.“ Зачуденият Антим отива в посолството, където ненадейно започнали радостно да го поздравяват за назначението му като Преславски митрополит. Това известие обаче не зарадвало Антима, но даже го уплашило, защото работите по черковния въпрос между българския народ и гръцкото духовенство бяха в най-силния си разгар. Народът не признаваше гръцките владици и упорито отказваше да им плаща владичина, и велегласно изискваше преобразование и народно духовенство. Патриаршията, която беше вече ръкоположила няколко българи за владици, не можа да удовлетвори исканията на българския народ, защото той вече не искаше да признава и тези български владици, които признаваха над себе си властта на патриаршията. От друга страна появилата се католическа пропаганда, която се поддържаше от чуждестранните посолства, заплиташе още повече работата. В такова смутно време да приеме един такъв висок пост архимандрит Антим е счел за рисковано, защото с това той би изгубил репутацията си между своите съотечественици — репутация, която той толкова скъпо ценеше. Като се върнал в патриаршията, той категорично отказал да приеме ръкополагането; когато изреждал без заобикалки причините на отказа си, Антим прибавил: „Докле за българите не се реши черковният въпрос, не мога да приема тоя сан.“

Подир тоя разговор той се завърнал в Халки, но едва що се били изминали няколко месеца от следната 1861 година, отново го призовал при себе си ректорът на семинарията К. Тепалдо, който се отнесъл към него с небивало дотогава уважение и почитание, и му предал писмото, с което патриархът отново го призовал да се яви в Цариград. Смутен и разтревожен, Антим се върнал в стаята си и в тая нощ сънувал сън, който останал завинаги в неговата памет.

Сънят бил такъв: видел живо и ясно своя учител и покровител, Московския митрополит Филарет, да му надява сребърни гривни на ръцете. Като отишъл при патриарха, последният го приел много любезно и му обявил решението си; но като видял, че Антим отказва да приеме ръкоположението, разсърдил се и му напомнил, че такава е волята на светата Църква, и го заплашил със заточение. Най-после свършило се с това, щото се съгласил с молбата на Антима, като му дал две седмици срок за размишление. През това време Антим поискал съветите на българските първенци в Цариград: братя Тъпчилеща, Чомаков, Гешов, Цвятко Узунов, Золотович, Доктор Струмски, Иларион Макариополски и др., които вече били открити противници на патриаршията. Те посъветвали Антима да приеме епископския сан, но в епархията си да не отива. Като имал предвид тоя съвет, той поставил това условие на патриарха за съгласието си. Йоаким, като видял неговото упорство, стараел се да му въздействува с ласкания, обещавал да му даде препоръчителни писма до някои влиятелни лица в Преславската епархия, които щели да имат възможност да смирят народа и да го предумат да приеме новия владика. Антим обаче не се поколебал да възрази на патриарха: „апостолите отиваха да проповядват словото Божие без препоръчителни писма.“

Тогава патриархът като видял, че не ще може да склони Антима, ръкоположил го за владика, като му обещал, че няма да го прати в епархията, а ще го остави синодален член в патриаршията. Нека за бележим тук, че новоръкоположеният Преславски владика бил надарен с рядко красноречие.

Като владеел съвършено новогръцкия език, Антим често произнасял в патриаршеската черква проповеди, които произвеждали, според думите на очевидци, твърде голямо впечатление. В тях той често, с иносказания и образи, укорявал злоупотребленията на гръцката черква и владиците ù, така щото онези владици и свещеници, които го слушали и всякога добре угаждали истинския смисъл на неговите речи, не могли да се сдържат да не изказват възторга си, предизвикван от неговото красноречие. Съвременният гръцки печат го приравнявал със знаменитите проповедници на стария свят и го наричал „Новия Йоан Златоуст“*.

Няколко месеца подир ръкоположението на Антима, патриархът, като искал да отдалечи тоя способен човек и да го компрометира пред съотечествениците му, забравил обещанието си и му заповядал да замине за епархията си. В него време членовете на Синода били твърде недоволни от патриарха. Гръцките владици се сърдели, задето често ги местели от едно место на друго и понякога даже ги обирали и притеснявали за пари и прочие.

А българските владици били убедени, че докле е на патриаршеския престол упоритият и умен Йоаким, не ще могат да се сдобият с едно справедливо разрешение на черковния въпрос. Затова те се съединили и написали жалба до Високата порта против своя заповедник. За разследването на това оплакване Портата назначила комисия от три члена: бившия патриарх Григорий, ректора на Халкинската семинария Тепалдо и един чиновник от турското правителство. Следствието от това разследване било оправдаването на патриарха и изпращането на заточение на петима владици (трима гърци и двама българи) от тринадесетте, които подписали прошението. Към Преславския владика обаче се отнесли съвсем снизходително, защото неговото оплакване против патриарха било основателно; патриарха не спазил условието, сключено с него при ръкополагането му и друго, защото ректора на Халкинската семинария Тепалдо беше добре разположен към Антима.

Бележки

* В 1866 г. през великите пости Димитър Зонарата и Д-р Константин, едни от интелигентните гърци от Лозенград, бяха ходили в Цариград. Един ден те присъствували в една от гръцките черкви, гдето Антим държал реч. Красноречието и прочувственост на неговото слово до толкова ги омаяло, че те нямали думи, за да придадат своето възхищение. „Тая негова реч беше толкова чудесна — казвали те на майка му, когато се завърнали в Лозенград, — щото прониза сърцата на всички присъствующи и не остана ни един да не пролее сълзи. Да живее синът ти, бабо, той е новият Йоан Златоуст.“ Тези хора не преставали да разгласяват из града за Антима, като казвали, че Лозенградчани требва да се гордеят, задето в техния град се е родил такъв достоен човек. Те, макар и гърци, след отказването на Антима от гръцката патриаршия, продължаваха да хранят към него най-големи симпатии и почитания. >>>


Предишната глава | Следващата глава

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.