Тодор Милков

Антим — първи български екзарх

Животът и духовно-обществената му деятелност

Бележка: Езикът на книгата е осъвременен от редакцията на Православна беседа.


ГЛАВА V.

Изпращането на Антима да разследва оплакванията против визинския владика. — Малко-Търновската депутация. — Дерекювския чорбаджия голям Стойчо.

В 1862 година против визинския владика Матей постъпили много прошения, не само в Синода, но и във Високата порта, от паството му, което вече не могло да го търпи. Патриархът изпратил Антима да разследва тези оплаквания, като му позволил след свършването на тази ревизия да посети и родния си град — Лозенград, където не бил ходил вече близо 12 години. Антим, като се считал неопитен в такива работи, взел със себе за помощник архимандрит Софроний (напоследък Некийски митрополит) и се приготвил за път. Преди да тръгне обаче срещнал го Ираклийски владика Панарет, който бил старши епископ между синодалните членове и в разговора си с Антима, като знаел, че той ще отиде ревизор във Виза, казал му: „за правда страда братът Матей.“

Владиката Матей бил възпитаник на Ираклийския владика и се намирал под неговото покровителство. „Но против него има жалби, подписани от стотина имена“, възразил Антим, „нека по-добре един да пострада, а не мнозина“. „Бъдете предпазливи, пришепнал на Антима, Пловдивският митрополит Панарет, Ираклийският владика е силен и може да ви напакости.“ „Не, отговорил Антим, аз се не страхувам, ще ида и всичко ще разследвам според съвестта си.“

Визинската епархия била малка, тя имала всичко 38 села от които двадесет са гръцки, а останалите — български, и три малки града: Виза, Мидия и Созопол. *)

Малкото население, на тая епархия имало 4—5 хиляди венчила и то било длъжно да поддържа владиката и къщата му, да плаща до 9000 лева в годината. Визинския владика Матей обвинявали в ред злоупотребления, от които най-забележителни били: 1) че позволил на двама еднородни братя да вземат две еднородни сестри; 2) кръстил и венчал едни и същи хора по два пъти; 3) за сто глави лук отлъчил един християнин от Църквата; 4) освен това обвинявали го в пиянство и други безобразия. Следствието разяснило тези факти, които характеризирали отношението на гръцкото духовенство към българите. Позволено било да се оженят двама братя за две сестри, на това основание, че те били цигани и че турският бей, който добре угощавал владиката, бил го молил за това. В село Саджкьой (250 български дома) първенците на селото придумали свещеника да венчае без вула от владиката трима души, защото имало силен студ, поради който не могли да отидат до Виза, и обещали, като се поправи времето и отвори пътят, да идат във Виза и да подирят вулите. Владиката дошъл през лятото в селото и като се научил за това, много се разсърдил и поискал да му доведат невинните младоженци. Когато последните дошли, владиката заповядал да ги венчаят повторно, при все че едната от булките била вече трудна. Жителите на с. Макриоца не плащали редовно своята давнина на владиката; последният, недоволен от това, обявил, че всички свещеници, които не внесат налога до 15 август, ще бъдат лишени от правото да свещенодействуват.

Свещеникът на това село не успял да внесе давнината до деня на Света Богородица, а към двадесети август случило се да се родят много деца, които той трябвало да кръсти. Уведомен за това, владиката повикал свещеника и след като го изругал добре, накарал го да кръсти повторно всичките деца. Делото по отлъчването за сто глави лук произлязло от следното: в една каменна скала, на близо до Мидия, се намирал стар манастир, който подновили, и владиката изпратил там един калугер да живее постоянно. Тъй като мястото било усамотено и диво, пращали хляб и друга храна на игумена от къщата на владиката. Веднъж, на пазарен ден, по поръчка на владиката, купили за игумена лук и поръчали на един селянин, който живеел наблизо, да го отнесе и даде на игумена. Селянинът се връщал за дома си по време на силна буря, и насмалко останало да загине сам в буйно течащата река. Водата му свалила от колата сина, седемгодишно момче, което потънало и се удавило. Свалила му и всичко останало, което се намирало в колата и го отнесло. Владиката, който наскоро след това приключение дошъл в манастира, попитал игумена, приел ли е изпратения лук; когато получил отрицателен отговор, той кипнал от яд. Виновният селянин бил докаран и владиката, без да гледа на неговия разказ за трагичната смърт на детето му и на неговата лична опасност, с едно собственоръчно писмо, скрепено с подписа и печата му, го отлъчил от Църквата.

Всичките тези факти, представени при разследването, се потвърдили от многобройни свидетели, и на Антима се удало случай, без знанието на Матея, да си достави писмото за отлъчването.

Когато протоколите били съставени и прочетени, той ставал, кълнящ се да уверява, че обвинението за отлъчването на човека е лъжа, и в тоя смисъл подписал протокола. Тогава Преславският владика му показал собственоръчното му писмо по отлъчването. Матей видял, че работата му е свършена. Когато комисията се намирала по разследване в селото Малък Самоков от Малко Търново, гдето в него време усилно работеше униатската пропаганда, чорбаджията хаджи Едро, начело на една депутация, се представил пред Антима, и със сълзи на очи го молила да иде в селото им да види що става и да поговори с народа. Преславският владика отговорил, че без позволението на Патриарха не може да иде, ако и да скърби, като слушал за успеха на унията. Обещал им обаче като се завърне в Цариград да поиска за това позволение.

След свършването на следствието Антим се завърнал от Виза в родния си град. Роднините, приятелите и познайниците му, както и свещениците в града, го посрещнали тържествено, тъй като той за пръв път стъпвал, като владика, на родната си земя. Всички се приближавали, правели му поклони, целували му десницата и молили го да ги благослови. Поп Ангелаки, най-напред, като архиерейски наместник, дошъл да му направи три поклона и му целунал ръката. Всички тогава си спомнили, че се сбъднали думите му: „Аз ще направя поп Ангелаки да ми се покланя.“ В това време от село Дерекьой се явил Стойчо Чорбаджи, когото наричали голям Стойчо и му се оплакал от Одринския владика Кирил за неговите злоупотребения, като му казал, че всичките околни села не искат да го признават за владика, и не щат да му плащат владичина, но той със заптиета затварял хората, биел ги и насила им взимал пари. Владиката ги съветвал да се отнесат за това до Високата порта. Стойчо се върнал, подписал едно прошение от шест села, отнесъл го в Цариград и получил едно емирнаме, което им давало правото „ако не желаят доброволно да плащат владичината, с насила да я не изискват.“ След една седмица Антим се завърнал в Цариград, за да представи резултатите от своето следствие.

Към донесените от Антима сведения, синодът се отнесъл недоверчиво, но документите, които придружавали следственото дело, по своето красноречиво описание на всички злоупотребления, убедили архиереите и те сменили Матея.

Бележки

*) М. Търново политически принадлежало на Визийската каза, но духовно зависело от Одринска епархия.


Предишната глава | Следващата глава

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.