Архимандрит Климент Рилец

РИЛСКИЯТ МОНАСТИР КАТО БОРЕЦ СРЕЩУ ИНОСЛАВНАТА ПРОПАГАНДА ПРЕЗ XIX BEK

Въз основа на непубликувани писма от доосвободителния рило-монастирски архив и други данни


И стоеше св. Иван в дъба, а пастирът му се молеше...Св. Иван Рилски се борил срещу езическите нрави и обичаи, останали у новопокръстения български народ. Същото той завещал и на учениците си. В своя завет той пише: „Преди всичко завещавам ви да пазите светата вяра без порок и примес от всякакво злославие, както я приехте от св. отци... Стойте добре и дръжте преданията, които чухте и видяхте от мене, не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но вървете по царския път... Новопокръстените люде от своя единокръвен народ утвърждавайте във вярата и поучавайте ги да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави, които те държат и след приемането на светата вяра“.

Последователите на св. Иван достойно изпълнили завещанието му. Те се борели с богомилската, а по-късно и с други ереси. От друга страна се грижели за пръскане на религиозна просвета. Те се занимавали с преписване на св. Евангелие, други книги от Свещ. Писание, както и различни поучения на св. отци.

Особено голяма роля за запазване на Православната вяра у народа изиграл Рилският монастир през XIX век чрез своите духовници — таксидиоти. Задачата на последните е била да будят българския дух, да пазят вярата и народността у своите съотечественици.

Към 1860 г. в България навлязла римокатолическата, а след това и протестантската пропаганда, които искали да използуват обтегнатите отношения между българите и Цариградската патриаршия. Рилските братя, най-вече таксидиотите, са били първите, които започнали устно и писмено да се борят срещу това голямо зло, което имало за задача да подрони устоите не само на българската Църква, но и на българската народност.

В проповеди по църквите, в беседи със своите духовни чеда, било в метохските сгради, било по домовете, те обяснявали и внушавали каква предпазливост е необходима срещу католическата и протестантската пропаганда, за да се запази Православната вяра у народа, който успял да я съхрани през тежките години на турското робство.

Протестантските мисионери пръскали в изобилие книжнина, издавана на български език, чрез която те разпространявали своите заблуждения. Рилските братя си набавяли протестантските книги, проучвали ги, за да имат оръжие в ръце и да осведомяват своите духовни чеда относно заблудите на протестантизма.

Върху полетата и белите страници на тези книги има ценни бележки, направени собственоръчно от именития български книжовник и първоучител о. Неофит Рилски. Така върху втората бяла страница на книга под надслов „Христiянско ученiе за Бога и человеческы-те длъжности“, Цариград, 1862 г., четем следните редове, написани от о. Неофит [Бележките на о. Неофит и текстовете на писмата в статията предаваме на съвременен български език за по-голяма яснота, ПБ]:

“Няколко предварителни наставления за онзи читател, който пожелае да прочете настоящата книга. Първо, знай, любезни читателю, че тази книга, макар и да носи отличното название „Християнско обучение“ и макар в нея да има много добри и полезни знания за Бога и за човешките длъжности (задължения), тя обаче е излязла от еретически ръце и е примесена почти цялата с еретическа отрова, смъртоносна за всеки православен християнин. Затова съветваме всеки син на Източно-православната църква, ако е възможно, съвсем да не я чете, защото медът, който тя привидно съдържа ще се превърне за него в по-горчиво от жлъчка питие и ще го отрови душевно. Ако ли пък някой поиска да я прочете от любопитство, нека я чете с най-голяма предпазливост и нека се пази добре да не се напои с нейната еретическа отрова, която се крие в меда ù. До 30-та страница в нея няма нищо противно на Православието, но оттам нататък започва явно да бълва еретическата си отрова. Такъв е наистина обичаят на еретиците — отначало напояват с мед, за да не се разпознае после тяхното по-горчиво от жлъчка питие. Ние сме посочили някои места от тия душевредни еретически напоения и всеки ще може да ги познае и сам. Това са проклетите учения на Калвин и Лутер, и на другите еретици от по-ново време.“

Явно личи, че о. Неофит основно е проучил гореспоменатата книга и навсякъде върху полетата е отбелязял мнението си за протестантското заблуждение, изказано в едно или друго изречение.

На стр. 38 текстът гласи: „Позволено ли е по какъвто и да е начин да се покланяме на ангелите?“ Отговор: „Не е.“ О. Неофит насреща бележи: „Занемей!“

На стр. 39 — Въпрос: „Ако отидем на небето ще видим ли и ще обичаме ли добрите ангели? Отговор: „Да“. О. Неофит пише: „А не питаш дали те ще обичат нас, когато не ги признаваме за наши ходатаи и молитвеници“.

На стр. 118 срещу текста: „Трябва искрено и откровено да изповядваме пред Бога всичко, без да скрием нищо“ о. Неофит бележи: „Никъде не казваш, че и пред човека (пред свещеника — б.р.) трябва да се изповядваме“.

По-нататък, на стр. 183 текстът на книгата гласи: „Зданията които се посвещават на служение на Бога, Който е Дух, трябва да са лишени както отвън, така и отвътре от всякакви неща (икони — б.р.), които могат да отклонят вниманието ни от поклонението Богу с дух.“ О. Неофит ядосан бележи: „Ти все с дух се кланяш, а всичките нечисти духове са в тебе!“

В края на 1868 г. братята на Рилската св. обител замислят да издадат една книга, която да служи за народа като помагало в борбата срещу протестантите. През 1870 г. дългоочакваната книга „Православен глас“ била отпечатана. Тя съдържа 176 страници и представлява наистина едно наръчно помагало за борба с протестантизма. Написана е главно въз основа на известната книга „Камень веры“ от руския митрополит Стефан Яворски. В книгата се дават както исторически данни за произхода на лутеранското вероизповедание (стр. 18-19), така също и обяснения за тяхното учение и се опровергават заблужденията им по отношение на св. Тайнства, почитането на светиите, иконите, молитвите за покойници, постите и др.

За тази книга научили мнозина страдащи от протестантската пропаганда. Започнали да се получават благодарствени писма и молби да бъде изпратен и на тях някой екземпляр от нея. Ето какво четем в писмото на ямболската църковна община с дата 7 февруари 1871 г., подписано от 11 души ямболски първенци:

„При многобройните ви добри дела за поддържане на Православието и на чистотата на християнската нравственост, чухме, че сте издали едно съчинение против протестантизма, под заглавие: „Православен глас против протестантския прозелитизъм в България“ — дело твърде похвално и богоугодно. Ако някой от градовете ни има нужда от такова съчинение, това е нашият Ямбол, който за нещастие беше съблазнен от протестантските мисионери. Затова молим ви да изпратите и на нас няколко екземпляра, за което ще ви бъдем много признателни.“

Към Рилския монастир се обръщали за помощ български първенци от различни градове, където се настанили протестантски мисионери и вършели своята пакостна пропаганда. Те молели да им бъде изпратен някой опитен рилски брат за изповедник, та да може да води борба с протестантизма. В старата монастирска архива има запазени редица писма по въпроса.

Така например старозагорската църковна община отправя до игумена на Рилския монастир писмо с дата 4. II. 1868 г., което гласи: „Бедственото положение на религията ни, причинено от много религиозни врагове и печалното състояние на родното ни място, обкръжено от такива хора, ни принуждават днес да се обърнем писмено към Вас и да търсим духовно лекарство за тази вероизповедна болест. Известно ви е, мислим, че от няколко години насам са наводнили нашето мило отечество чуждоземци, хора говорещи на чужд език, страшни борци против праотеческата ни Православна вяра и религиозни врагове на Източноправославната църква. Тези хора са американски протестанти, последователи на Лутер, които преди десет години са дошли от Америка в нашето родно място, отворили са девическо училище и с всякакви средства се трудят да всяват помежду ни гибелното за нас Лутерово учение. Отначало те вършеха много тайно предприетото от тях дело, народът беше спокоен и не противодействуваше така силно на еретическите им проповеди, но сега те вече започнаха да действуват явно — някъде с убеждение, някъде с насилие и безсрамно взеха да лъжат простодушния наш народ, че тяхната религия е истинската, че обрядите в Православната Църква са излишни, че почитанието на иконите е противно на словото Божие, че молитвите към светците не са потребни, че светостта на Св. Дева Мария е заблуждение, че празнуването на църковните празници е излишно, че свещи, тамян, мощи, светена вода, изповед пред духовника са непотребни неща и пр. Като проповядват всички тези неща, те се мъчат да отделят някои от членовете на Православното Христово Тяло и да ги присъединят към протестантството.

При такова религиозно притеснение на народа, ние, членовете на старозагорската духовна община, сме принудени да се обърнем към вас като към сънародници и съотечественици българи и истински пастири и да ви помолим да ни изпратите едного от вашите монастирски братя, който да има дар на проповедничество, и който с красноречивите си проповеди по църквите да е способен да предпазва народа от протестантските суеверия и заблуждения. Той ще бъде таксидиот на монастира ви в нашия град, а същевременно и изповедник и черковен проповедник...

Побързайте, молим, да ни известите час по-скоро по това, за което ви пишем и ако сте съгласни с желанието ни, изпратете ни човек с такъв характер и с такива качества, от когото много се нуждаем в настоящето време и ние няма да изоставим задълженията си към него...“ — Следват подписи на единадесет души първенци от Стара Загора.

Църковното настоятелство в гр. Пловдив, начело с архим. Дамаскин подкрепя искането на старозагорци със следното писмо: „От изпратеното до светиня Ви писмо ще разберете причината, поради която сме принудени и ние да Ви пишем. Вижда се за жалост, че американските мисионери наводниха милото ни отечество — България и искат да потопят Православната вяра на незлобивите наши братя българи в протестантизъм — дело, което заплашва да доведе отечеството ни до крайно разорение, разделение и пропаст. В тая гибелна за вярата ни епоха нашето отечество се нуждае от духовни пастири, които да пазят Христовото стадо от противниците. Такива достойни лица трябваше да има много в това трудно време по българските монастири и да се изпращат те по различни места в отечеството ни, за да проповядват чистотата на нашата вяра, но за нещастие малцина се намират.

Откакто в Стара Загора започва да преуспява протестантизмът, жителите почувствуваха нужда да имат едно духовно лице с достатъчно познания по нашето вероизповедание, което да поучава народа и да го предпазва от гибелното за него протестантство. Затова те се обръщат към Вашата святост, както и към тукашното църковно настоятелство, да им изпратите от монастира един духовник, подходящ за споменатите им нужди. Надяваме се, че ще изпълните тяхното, а заедно с това и нашето желание и ще им изберете такъв духовен отец...“

На 15.VII.1868 г. до игумена Кирил било изпратено писмо от панагюрската община. В писмото, като съобщават, че досегашният рилски духовник йеромонах Касиан решил да се прибере вече в монастира поради старост, молят да им бъде изпратен друг духовник, „но да бъде снабден със съвременни познания и да отговаря на духа на сегашното време. Нека Ви бъде известно, че протестантизмът зле е притиснал тукашните места, между които и нашето село и за това са необходими и способни духовни наставници, които да могат да противостоят на тая зараза...“ Писмото е подписано от двама свещеници и 15 граждани.

След смъртта на известния духовник хаджи Агапий, кюстендилските граждани с писмо от 30 май 1868 г. молят игумена да им бъде изпратен добър духовник, издигнат в духовно-нравствено отношение и учен, за да може да предпази народа от гибелното влияние на протестантизма. Писмото носи 15 подписа на първенците на града и е потвърдено със заверка от Кюстендилския митрополит Игнатий.

Колкото и да били примитивни средствата в борбата, която е водел Рилският монастир срещу протестантската пропаганда, колкото и да са били простички рилските братя и неподготвени за трудната мисионерска работа, не могат да се отрекат заслугите им в борбата, защото те са успели да внушат на народа да не се увлича в протестантските заблуждения и може би благодарение на тях големите усилия на опитните протестантски мисионери дали съвсем слаби резултати.



Препечатано със съкращения от сп. „Православен мисионер“, кн. 2, 1946 г., с. 273-286 — сп. „Православно слово“, бр. 4 (август-септември) 1996 г., стр. 14-16.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.