На кого от човеците се явил най-напред възкръсналият Господ?


На кого от човеците се явил най-напред възкръсналият Спасител на света? Чии били блажените очи, които преди всички съзрели Царя Христа в славата на възкресението? За явяването на Господа веднага подир Неговото възкресение светият апостол и евангелист Марк пише: «Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина» (Марк 16:9). Оттук тълкувателите на св. Писание заключават, че първото явяване на възкръсналия Господ било на Мария Магдалина. Но църковно- богослужебните книги на Православната Църква посочват, че преди всички възкръсналия Господ видяла Пресвета Дева Мария, Майката Господня. В богослужението в Неделята на мироносиците Църквата се обръща към Богородица и Я възпява: Радвай се с апостолите, Благодатна, Чиста, Която си видяла Твоя Син и Бог възкръснал, и първа, като причина за всеобща радост, всенепорочна Богомайко, си чула “Радвай се!”

По-нататък, начевайки с първия ден на Пасха чак до самото отдание на тоя светъл празник, ние постоянно слушаме тържествената песен на Пресветата Дева: Ангелът викаше към Благодатната: “радвай се!”, и пак ще река: “радвай се!”, Твоят Син възкръсна тридневен от гроба... Не може да не видим от тия песни, че Божията Майка първа чула от ангелите благовестието за Господнето възкресение, а също и първа видяла Своя Син в славата на възкресението. За нас е важно учението на св. Църква по този въпрос, а то е открито и ясно изразено в синаксара на светата и велика Пасха. “И най-напред” — се казва в него, “Божията Майка узнава за възкресението, седейки срещу гроба с Магдалина, както говори Матей”. Като описва живота на св. Мария Магдалина, светител Димитрий Ростовски също отбелязва, че възкръсналият Господ се явил най-напред на Пресветата Дева: “Господ тъй я обичаше”, пише той за Магдалина, “че подир Своето възкресение Той я почете, като ù се яви най-напред след Пречистата Си Майка”.
Учението на св. Църква за явяването на възкръсналия Господ преди всички на Божията Майка е съгласно и със Свещеното Писание, в частност — с разказа на четиримата евангелисти за възкресението Христово.

1. От времето на Христовите страдания до самото слизане на Св. Дух върху апостолите в Евангелието не се споменава пряко нито името, нито деянията на Богородица (Иоан 19:25-27; Деян. 1:11-14). От разказите на евангелистите виждаме, че цялото неголямо общество ученици на Спасителя било силно раздвижено — и жените, и апостолите ходят и бързат от едно към друго място, срещат се тук и там, разказват, съветват се, недоумяват, колебаят се, уверяват се и пак търсят доказателства. Сам Господ се явява на последвалите Го ученици — ту едному, ту на повече вкупом. Доказва им истината на Своето възкресение като отваря духовните очи на недосетливите, позволява да Го пипнат недоверчивите, вкусва храна пред учениците Си, изяснява пророчествата, говорещи за Него. С една дума, всички стават участници във великото събитие. Но Тази, Която по естествения ред на нещата би трябвало първа да взема най-живо участие в окръжаващите я събития, остава незабележима във време, когато Нейното сърце, пронизано при разпятието на Сина ù от оръжието, както ù предрекъл Богоприемецът Симеон, би трябвало да прелива от най-чиста радост, тъй нужна ù в сегашното скръбно положение. Какво означава това? Нима наистина Пресветата Дева не вземала никакво участие в събитията, съпровождащи възкресението на Нейния Син и Бог? Не, това не е възможно. Но защо тогава евангелистите не споменават пряко за Нея? Поради две напълно естествени причини. Първо, участието на Пресветата Дева като Майка в събитията около възкресението било тъй непосредствено, намирало се в такава тясна връзка със същността на обстоятелствата, че за него, като за нещо съвсем обикновено и естествено, нямало и нужда да се споменава. Другата причина за мълчанието, също твърде естествена, ни разкрива синаксарът: свидетелството на Майката за възкресението на Сина, поради роднинската връзка помежду Им, не само не би доказало истинността на това събитие, но напротив, можело да го направи съмнително. Но за да не бъде съмнително възкресението поради майчинството ù, евангелистите казват, че възкръсналият Христос се явил първом на Мария Магдалина. Заслужава да отбележим, че във всички случаи, при които се налага да говорят за роднините на Спасителя, те се изразяват с особена предпазливост, която отстранява всякакви възражения.

И тъй, мълчанието на евангелистите не е доказателство, че Божията Майка не е била сред ония, на които Господ благоволил да се яви подир възкресението. Нека сега разгледаме въпроса основателно ли е предположението, че Пресветата Дева била при гроба Господен в светоносното утро на Неговото възкресение. За целта е нужно да знаем, къде се прибрала Богородица след погребението на Спасителя, с кого прекарала деня и нощта на тая събота, която протекла между погребението и възкресението.

2. Св. Йоан Богослов повествува, че при кръста Иисусов стоели Майка Му, сестрата на Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина (Иоан 19:25-27). Естествено е тези жени да са останали на Голгота до свалянето на Спасителевото тяло от Кръста. Дълбоката преданост, чувството на дружба и роднинство с покойния техен Близък и Господ несъмнено не им давали да си идат преди това време. Св. апостол и евангелист Марк добавя, че Мария Магдалина и Мария Йосиева останали край Спасителя до края на Неговото погребение и запомнили къде полагат Тялото Му: “гледаха, де Го полагат” (Марк 15:47). Св. евангелист Матей свидетелствува, че двете Марии, едната от които била неизменно усърдната Магдалина, и след края на погребението останали още някое време близо до гроба: “седяха срещу гроба” (Мат. 27:61). Ако чуждите жени не оставяли тялото на Спасителя до последния миг, могли ли са да Го оставят Майката и възлюбеният ученик на Господа? Не, всички те останали в градината до тая минута, когато всичко свършило и всички присъствуващи се разотишли, когато си отишъл и Йосиф Ариматейски (Мат. 27:60). Но погребението свършило много късно, денят бил петък и съботата вече се развиделявала, забелязва св. евангелист Лука, т.е. настъпвала събота (Лука 23:52, според слав. текст), велик ден (Йоан. 19:31) поради сливането на двата празника — съботния ден и безквасници, когато по закона на юдеите вече било забранено да остават извън домовете си. И жените трябвало да напуснат светоносния Господен гроб докато мине съботата. Малкото време, страхът от Христовите врагове, строгостта на закона за съботата още повече усилена от строгите фарисейски обичаи и общата им скръб не позволявали на Христовите приятели да се разлъчват помежду си. Следователно, ако Божията Майка била заедно с другите при Кръста и погребението, то тя неизменно била с тях и при връщането им в йерусалим и най-вероятно останала с мироносиците в дома на св. апостол Йоан.

3. Когато минала съботата, в която мироносиците били принудени да мълчат, т.е. поради заповедта да не предприемат никакви важни дела, когато настъпила жадуваната минута и станало възможно да посетят Господния гроб, когато Магдалина и другите жени още в предутринната тъма се приготвяли за път, могла ли е да не тръгне с тях и Пресветата Дева и Майка на Господа? Не — поради чувствата, заради закона и обичая тя била длъжна да отиде. Мироносиците тръгнали към гроба, за да довършат незавършения поради недостига на време обряд на погребението на Спасителя, както отбелязва синаксарът на Неделя на мироносиците: “бързали недовършеното поради малкото време тогава да довършат”, т.е. бързали да изпълнят своя дълг към Умрелия. Но задълженията спрямо мъртвите лежали най-вече върху живите роднини на починалия — целият погребален обряд трябвало да извършат преди всичко и най-вече роднините и близките. Следователно Пресветата Дева като Майка на Своя починал Син трябвало, поради изискванията на закона и обичая, да присъствува на погребалния обряд, който мироносиците се готвели да довършат.

4. И Тя наистина присъствувала на него. Синаксарът на Пасха повествува, че подир Своето възкресение Господ се явил най-напред на Своята Пречиста Майка; в доказателство там се привеждат думи на св. евангелист Матей: “както говори Матей”. Но какво говори Матей? На едно място четем: “а там (на погребението) беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба” (Мат. 27:61); на друго място: (в дълбокото утро на Христовото възкресение) “дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба” (Мат. 18:1). Кой се крие под израза “другата Мария”? Синаксарът го отнася към Пресветата Дева Мария, Майката на Господа, което е съвсем естествено и повече от вероятно.

Защото:

а) ако това не е била Тя, тогава евангелистът би казал именно коя Мария, а не неопределено “другата”, тъй като тук той говори за две Марии, едната от които назовава направо Магдалина; освен това, малко по-горе, разказвайки за разпъването на Господа и изброявайки присъствувалите там св. жени, светият повествувател нарича всяка от тях със собственото ù прозвище: “Там бяха също и много жени... Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове (т.е. Саломия)” (Мат. 27:55-56). Изразил се определено на едно място, евангелистът и на друго място, при едни и същи обстоятелства, би се изразил също тъй определено, ако не имаше намерението да каже нещо особено.

б) останалите евангелисти, като говорят за мироносиците в утрото на възкресението, ги наричат със собствените им имена и прозвища. Св. Марк назовава Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия (Марк 16:1); св. Лука добавя към тях и Йоана Хузиевата жена; Мария Клеопова е посочена у Йоан Богослов като стояща край Кръста. И тъй, когато св. евангелист Матей вместо определеното название употребява неопределеното “другата Мария”, ясно е, че той желае да разграничи тази Мария от всички останали Марии и да посочи именно Тази, Която всички християни могат да познаят и без пряко назоваване и Която не трябвало да узнаят враговете на християнството. “А там беше Мария Магдалина и другата Мария, — на всички ни е известно, Коя е Тя, — Майката Господня”: това е непосредственият смисъл на разказа на евангелист Матей. Нека към това добавим и че у св. евангелист Лука под неопределените изрази: “и някои други”, “и другите с тях” (Лука 24:1,10) без съмнение се има предвид и Пресветата Дева.

в) евангелистите доста често използуват прикрития начин на изразяване там, където обстоятелствата налагат това. Така например у самия евангелист Матей четем: “идете в града у еди-кого си” (Мат. 26:18). Св. евангелист разбира се е знаел името на човека, защото сам е бил в дома му на Тайната вечеря, ала се изразил прикрито. Разказвайки за ученика, отрязъл ухото на слугата на първосвещеника, св. Матей казва, че “един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си...” (Мат. 26:51). Но той знаел съвсем добре, че този “един от ония” с Иисуса бил тъкмо св апостол Петър (Иоан 18:10). Говорейки за себе си, св. Йоан Богослов постоянно употребява неопределени изрази: другият ученик, тоя ученик (Йоан. 18:15), другият ученик, когото Иисус обичаше (Йоан 19:26; 20:2-4,8).

г) ще добавим и още едно обстоятелство: всички евангелисти единодушно свидетелствуват за Мария Магдалина, че тя била първата по усърдие сред жените мироносици, нещо като началница и предводителка на останалите жени в светоносното утро на Възкресението Христово. При това църковното Предание и на Изток, и на Запад единогласно утвърждава, че от времето на разпятието същата тази Мария Магдалина станала неразлъчна спътница, приятелка и събеседница на Пресветата Дева Мария. От това естествено можем да се досетим, че когато Мария Магдалина се приготвяла за път към гроба Господен, Пресветата Дева не поискала да остане сама — отишла и Тя да види гроба и бездиханното Тяло на Умрелия, но видяла Възкръсналия.

Радвай се с апостолите, Благодатна и Чиста, Която си видяла Твоя Син и Бог възкръснал, и първа, като причина за всеобща радост, Всенепорочна Богомайко, си чула “Радвай се!”


© "Православная Русь", №7, 1996, с. 6,15

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.