Доцент д-р архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)
Доцент д-р архимандрит СЕРГИЙ (Язаджиев)

ПРАВОСЛАВИЕ И ИКУМЕНИЗЪМ


       “Каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.” (1 Иоан. 2:24)

       За мене няма по-голяма радост от тая — да чувам, че моите чеда ходят в истината.” (3 Иоан. 1:4)

       “Ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен.” (2 Тим. 3:14)

       “Ние сме силни не против истината, а за истината.(2 Кор. 13:8)

       “Знай, че ние сме длъжни да служим не на времето, а на Бога.(Св. Атанасий Велики — из писмо до Драконтий)

       “Несъгласието заради благочестието е много по-добро от съгласието поради каквато и да било страст… Нищо не може да подбуди човеците, искрено почитащи Бога, така силно към единомислие, както съгласието в учението за Бога, и нищо така не води към раздор, както несъгласието с това учение.” (Св. Григорий Богослов, Слово 6 - за мира, гл. 11, 12)

       “Господи, обедини всички в единодушие и създай изрядни люде, които да мислят еднакво за Твоята истинска вяра и право изповедание!” (Из предсмъртната молитва на славянския просветител св. равноапостолен Кирил — Константин Философ)

       “Най-доброто общение е общението във вярата и в истинската любов... Нищо не е тъй прекрасно както истината.” (Св. Фотий, Патриарх Цариградски, из двете му писма до папа Николай)

       “Оня, Който, след Като е намерена истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата. (Из Деянията на VII Вселенски събор)

       “Който не желае да бъде ученик на истината, той става учител на заблудата.” (Св. Лъв Велики, папа Римски)

       “Истината е толкова помрачена в наше време, а лъжата е толкова здраво вкоренена, че никога не ще разпознаем истината, освен ако я обичаме.” (Паскал, Мисли — § 864)

       “Благий Иисусе Христе! В Твоята Църква има човеци, Които не са Твои апостоли и не се молят на Тебе:... Забравили са йерусалим и са възприели Женева, дето създадоха нови скрижали на завета. Но и ти, Женево, превъзнесла се до небесата, до ада ще се провалиш!” (сp. Лyka 10:15) (Йерусалимски патриарх Тимотей († 1955 г.) — из слово на празника Петдесетница)

       “Европа ни подлудява, но Европа почти цялата и във всичко е станала езическа... Истинската светлина е дошла у нас от Византия. И ние не сме малки: не сме излезли вчера на бял свят. Скоро ще се навършат 1 000 години откак вярваме в Господа и съхраняваме Неговия свят закон. И в това как трябва да се вярва, нека другите се учат от нас; защото истината е у нас!” (Епископ Феофан. Слова о Православии с предостережением от погрешений против него. М., 1893, с. 41-42.)


УВОД

       Днес много се пише, говори и проповядва за икуменизъм, за икуменически срещи, за икуменическо сближение на църквите, за икуменическо обединение на християните, за икуменическо богословие и пр. Ала не всички, които слушат подобни слова, са наясно по основния термин “икуменизъм”. Затова считаме за необходимо най-напред да изясним думата “икуменизъм”, с която непрекъснато ще имаме работа, а след това да пристъпим към изтъкване на основанията си да не бъдем икуменисти.
       Понятието “икуменизъм” произлиза от гръцката дума “икумени”, която значи “вселена”. “Икумени” е производно от глагола οικουμένη, който означава: “обитавам”, “населявам”. Оттук οικουμένη (подразбира се γη — земя) има значение на “населявана (обитавана) земя”. Думата “икумени” — “вселена” е означавала първоначално цялото населено с хора пространство по земята, нашата планета. Ако днес понятието “вселена” се е разширило дотам да означава целия всемир, това не отговаря на първичното му значение.
       И Христовата Църква под думата “вселена” от древност е подразбирала земята и нейните обитатели (Мат. 24:14; Лука 21:26; Откр. 3:10; 12:9). Прилагателното “икуменически”, съответно на това, означава “вселенски” в смисъл на отнасящ се до цялата земя и до нейното население. Бихме казали: “икуменически” (“вселенски”) значи “всеземен”.
       Св. Православна Църква открай време се нарича на гръцки “икуменики”, т. е. вселенска и, както ще видим, тя е по същество такава, понеже божественият ù Основател я е предназначил да се разпространява по всички населени места на цялата земя (Мат. 28:19; Марк. 16:15).
       Съвременното икуменическо движение също претендира да е “вселенско”, като подменя вселенското единство в истинската вяра с един механически конгломерат от разни изповедания, изключени от Православието и несъвместими с него. В тоя модерен смисъл на думата, икуменизмът е ново явление. Като идея той се е появил преди повече от 100 години — около средата на XIX в. — в Англия и Америка (1). Целта му е била да обединява разните християнски изповедания, неоснователно наричани от него “църкви”. Към постигането на тая цел особено упорито се стреми оформилият се в 1948 г. в Амстердам и имащ постоянното си седалище в Женева Икуменически Световен Съвет на “църквите”, съкратено обозначаван ССЦ.
       Самият термин “икуменизъм” е изкован и въведен в употреба от известния масонски вожд, председателя на ИМКА — Джон Мот (1865–1955). Това е станало на председателствувания от него конгрес на “Международния мисионерски съвет”, свикан през 1910 г. в Единбург (Шотландия) (2). Мнозина видни икуменисти приемат тоя “мисионерски” конгрес от 1910 г. като начало на възникването на икуменическото движение (3).
       Знаменателно е, че Джон Мот избрал като термин за обозначаване на това движение не западната латинска дума универсализъм (от universum — вселена), а новообразуваната съответствуваща на нея гръцка дума икуменизъм, производна на широко разпространения в православното богословие от древност до наши дни термин “икуменикос” (οικουμενικός — вселенски), който, както вече споменахме, се употребява за истинското вселенско изповедание — Светото Православие. Лукавата цел очевидно е била да се имитира чрез тази дума същинското ù православно съдържание, и то на класическия за Православието гръцки език. Също така наименованието на Световния Съвет на Църквите, наричан за краткост Икуменически съвет се предава на английски — официално възприетия за употреба в ССЦ език — с думите Ecumenical Council. Със същото название на този език се обозначават и Вселенските събори — законодателните органи на Св. Православна Църква, на които е утвърдена веднъж завинаги Богооткровената истина. По този начин чрез широко и ловко установената практика за подменяне съдържанието на основоположни православни понятия, се създава възможността Вселенските събори да бъдат постепенно отъждествявани с Икуменическия съвет, който — щом се представи подходящ за това момент — може да се самопровъзгласи за “вселенски събор”. Такова справедливо обвинение му беше отправено от страна на Руската Православна Църква в нейното послание по повод състоялата се през 1975 г. V асамблея на ССЦ в Найроби (Кения). В посланието, макар и не от съвсем последователни принципни позиции, се протестира срещу “хранената от някои участници в икуменическото движение илюзия, че Световният Съвет на Църквите можел да стигне до такава степен на икуменическо сближение на своите членки-църкви, че една от неговите бъдещи генерални асамблеи да се превърне във всехристиянски събор” (к. н.) (4).
       И тъй, понятието “вселенски” (икуменикос), което изначално се прилагало само към Православната Църква, се прилага днес и към едно ново, чуждо на Православието движение, наричано “икуменическо”, т.е. “вселенско”. В новия си смисъл обаче терминът “икуменически” (а оттам и “икуменизъм”) няма нищо общо с чисто православното му разбиране. Външната прилика още не е гаранция за вътрешно сходство. Една латинска мъдрост гласи: “Si duo dicunt idem, non est idem”. Това значи: “Макар двама да говорят едно и също нещо, то не е едно и също”. Точно така е и в нашия случай с понятията “вселенски” и “икуменически”. Макар да имат една и съща етимология, в практическата употреба те са коренно противоположни по значение. Първото се употребява от Православната Църква в един смисъл, а второто от съвременното икуменическо движение — в съвсем друг смисъл. За да не направим грешка като сближим повърхностно две неща, които свидетелствуват уж за едно и също нещо, без то да е по същество едно и също, ние трябва да си изясним що е православна вселенскост (на гръцки οικουμενικότης — икуменичност) и що е женевски икуменизъм (οικουμενισμός).
       Още преди създаването на коварно замисления женевски икуменизъм е съществувала, съществува и сега и ще продължава да съществува до края на вековете истинската православна вселенскост — това неотменимо същностно свойство на св. Православна Вселенска Църква, основана от Господа Иисуса Христа, за да се разпространява чрез нея по целия свят Боговъзвестената истина и да се осъществява в нея Богоизвършеното спасение. Смеем да заявим, че принадлежим с цялото си същество към тази света Вселенска Православна Църква, че сме закърмени с благовестеното от нея богооткровено учение на нашия Спасител, че милеем за разпространяването в непокътната чистота на нейната Вселенска вяра, основана на Божествената истина, чиято безпределност далеч надхвърля измеренията на вселената. И така, вселенскостта е неотменно свойство на св. Православна Църква, което произтича от самата ù същност. Между тази вселенскост и модерния икуменизъм съществуват коренни противоречия и дълбоки догматически различия, както това подробно ще бъде доказано нататък. Тъкмо поради тези противоречия и догматически различия ние не сме икуменисти и не можем да бъдем такива, понеже сме членове на онази Църква, която единствена е и с право се нарича Вселенска.
       Женевските икуменисти наричат икуменизма “движение на Св. Дух в наше време” (вж. с. 94) и считат за оправдано да говорят по нов начин за Бога, за тайната на Христа и особено за св. Църква, като не се съобразяват с вековните православни догми, канони и традиции. Непоклатимо спрямо ценностите на вярата, св. Православие не си позволява по нов начин да учи за Бога, за Иисуса Христа и за Неговата Църква, нито да преформулира догмите, да променя каноните и да изменя на вековните православни предания. То се придържа строго о това, що е приело от Господа Иисуса Христа и неговите св. апостоли, защото иска да бъде вярно на завета на св. ап. Павел: “Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Сол. 2:15).
       Несъответствията между възгледите на женевския икуменизъм и учението на св. Православна Църква са толкова големи, че могат да направят впечатление дори на най-обикновения православен християнин и да предизвикат у него оправдано недоверие към икуменическото движение. Сравнявайки този нов икуменизъм с Православието, православният християнин лесно може да се убеди в тяхната несъвместимост и в неприемливостта на женевската икуменическа идеология.
       Всяко неправилно религиозно учение е небогоугодно и направо пагубно, защото дръзко подменя истинското и спасително Богооткровено учение. Като прогневява Бога, то отдалечава от Него. Сам Бог е засвидетелствувал на много места в Библията, че не само ония, които Го заместват с идоли, но и тия, които проповядват за Него невярно, предизвикват с това гнева Му. Ето какво четем в старозаветната каноническа книга Иов: “След като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: “Разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно (по еврейския текст: задето не говорихте правдата за Мене), както Моят раб Иов” (Иов. 42:7). Просветеният в духовната област християнин знае, колко страшно е за човека да се поддаде на лъжовно учение за Бога, Който е Бог на истината (Пс. 30:6); колко страшно е да изкривява Божествените догмати и да си навлече по тоя начин Божия справедлив гняв. Не случайно св. ап. Павел съветва Тимотея: “Залягай да се представиш пред Бога достоен безукорен работник, който вярно преподава словото на истината” (2 Тим. 2:15).
       Достойнството на Православието се състои в това, че то единствено между всички налични християнски изповедания всякога правилно е учило и учи за Бога, за Христа, за св. Му Църква и за всички Божествени предмети; то не държи, подобно на другите изповедания, “истината в неправда” (Рим. 1:18). Великата му заслуга през вековете е тази, че то е запазило от начало до сега неизменно Богооткровеното учение и завещаните от св. апостоли предания и наредби.
       В Декларацията на православните участници в икуменическата Еванстонска асамблея, състояла се през август 1954 г., правилно се отбелязва, че Св. Православна Църква единствена (к. н.) е запазила в пълнота и неповреденост вярата, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3). Това не е заради нашите заслуги, но понеже Богу е угодно да пази това съкровище в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу (2 Кор. 4:7) (5).
       Както св. Православна Църква е вярна на Бога и учи правилно за Него, следвайки неуклонно Божественото Писание и Предание, така и всеки неин отделен член трябва да бъде верен на Бога и да държи неуклонно църковното учение, за да не загуби принадлежността си към Църквата и вечното си спасение, съгласно увещанията на т. нар. Атанасиев символ, дето четем: “Ако някой иска да се спаси, преди всичко трябва да държи Вселенската вяра. Ако някой не я пази здрава и неизопачена, без всяко съмнение ще погине навеки!” (6) Нам е заповядано да не променяме нищо от онова, що сме приели отначало, т.е. да не прибавяме, нито да отнемаме нещо от онова, което Сам Дух Свети ни е завещал (Откр. 22:18-19). В противен случай няма да имаме дял в Божествения живот, с който се удостояват оказалите се верни до смърт (Откр. 2:10).
       Апостолът на християнската любов, св. Иоан Богослов, е държал много строго за изповядването на истината (2 Иоан. 1:10-11) и затова ни заповядва: “Каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца” (1 Иоан. 2:24). Това означава: който не пребъдва в учението, завещано ни отначало, няма да пребъдва в Отца и Сина и Светия Дух, т. е. ще бъде чужд на Божествената и Животворяща Троица и ще погине навеки.
       Днешният икуменизъм има тенденцията да ни отклонява от нашата вековна Православна вяра и да ни сближава с разните инославни християни, които говорят за Бога не тъй вярно, както “Божият раб Иов”. Истинският православен християнин, за когото спасението на душата е първата и най-важна задача в живота (1 Петр. 1:9), не може да се отнася равнодушно към икуменизма, това ново световно “църковно” движение, което иска да замени досегашната ни Православна вяра с друг, чужд нам, нов и съвсем неправилен мироглед.
       Търсейки да изясним за себе си въпроса за женевския икуменизъм и за неговата пагубност, ние намерихме в процеса на изследването редица извънредно важни основания, които ни заставят да не бъдем икуменисти. Тях искаме да споделим с ония, които жадуват да останат верни на Бога и на светата Му Църква, та като пребъдват в онова, що са чули отначало, да се спасят!

БЕЛЕЖКИ:

1. Ведерников, А. Соблазны экуменизма. — В: Журнал Московской Патриархии (ЖМП), №4, 1954, с. 64-65.
2. Δελημπάση, Α.Δ. Ή αίρεσις του οικουμενισμού. Αθήναι, 1972, σ. 119-120, 142.
3. Точно половин век no-късно, през 1961 г., на III генерална асамблея на ССЦ в Ню Делхи (Индия), споменатият “Международен мисионерски съвет” бе включен в ССЦ по същото време, когато там бяха привлечени и включени почти всички поместни Православни църкви.
4. Журнал Московской Патриархии, №4, 1976, с. 8.
5. Вж. К. 3. Исторический путь экуменизма. — Във: Вестник Русского западно-европейского патриаршего Экзархата, № 23, Париж, 1955, с. 219.
6. Вж. “Творения иже во святых отца нашего Афанасия Великого, архиепископа Александрийского”. Ч. IV, Св. Троицкая Сергиева Лавра, 1903, с. 477.


Съдържание


© Православна беседа
(http://pravoslavie.domainbg.com)