ДУШЕПОЛЕЗНИ НАСТАВЛЕНИЯ — Смъртните грехове
(Продължение от «Православно слово» бр. 5-6/2000)

Петият смъртен грях — чревоугодието


Светите подвижници наричат чревоугодието „любим на всички и лукав властелин“.[1] Властта му е започнала още в рая, когато нашите прародители са вкусили от забранения плод. Оттогава този властелин не престава да господарува над човешкия род през всички векове, дори до днес. Силата му сякаш все повече се увеличава и е достигнала такъв размер, че в живота на някои хора стомахът заема мястото, което се полага на истинския Бог. Според учението на св. Църква, чревоугодието се състои в прекомерна, надвишаваща необходимото за функциониране на тялото употреба на храна и питие. То постоянно преследва всекиго от нас, завладява ни и по време на всекидневната трапеза, и особено в светите празнични дни, когато се оправдаваме с мисълта, че без угаждане на стомаха празникът не е празник. Юдеинът се радва на съботата и на своите празници, пише св. Йоан Лествичник, а християнинът чревоугодник — на неделния ден. Такъв „отдалече брои колко време остава до Пасха и дълго преди това започва да си приготвя храни. Който робува на стомаха, мечтае с какви ястия ще почете празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати“.[2] Невъздържанието успява да се промъкне дори по най-благочестиви пободи, например сключване на църковен брак, кръщавка, помен за починали. Но то винаги уврежда душата, защото е смъртен грях. Да разгледаме по-подробно причиняваната от него вреда. Светите подвижници наричат пресищането майка на блуда.[3] Те учат, че след като препълним стомаха си с храна, демонът на чревоугодието си отива, но изпраща при нас блудния бяс, като го известява за нашето състояние и му казва: „Иди и го смути. Стомахът му е препълнен, затова лесно ще го победиш!“ Блудният дух пристига с доволна усмивка, и след като ни върже ръцете и краката със сън, започва да върши с нас каквото пожелае, осквернявайки душата и тялото ни.[4]

Тази мисъл на подвижниците е много вярна. Защото, наистина, откъде произхожда блудната страст? Тя се ражда от плътските похоти, а ние подхранваме тези скверни похоти с пресищане, поради което изнежваме плътта си, претоварваме тялото си и така то става лесно податливо на блудната страст. Ето защо, за да избегнат нейните буйства, всички свети люде са се стараели да употребяват само най-прости храни и то винаги с мяра. Пресищането обикновено води и до пиянство, а пък то често предизвиква блуд.

Когато пресищането се превърне в навик, у нас се пораждат леност, безгрижие, нехайство, защото натежалата от невъздържанието плът вече не е в състояние с охота да изпълнява възвишените изисквания на душата. А щом се появят леност и безгрижие, те довеждат със себе си и много други страсти, като например небрежност към гражданските и семейните задължения. Пресити ли се, човекът натоварен със семейни или служебни задължения, става бездеен и несъобразителен, поради което пропуска много възможности да стори добро — и на семейството си, и на ближните си. За това той ще отговаря пред Бога.

Пресищането поражда и много други грехове. Отде у вас тия вражди и разпри, пита християните св. ап. Яков: Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? (Иак. 4:1). Наистина, за да води сластолюбив и охолен живот, плътоугодникът започва да живее не според възможностите, които му предоставят длъжността и заниманията му. И за да задоволи сластолюбието си, такъв човек често прибягва към незаконни средства, свързани с ощетяване и притеснения на околните или с разоряване на семейството му; от това пък произтичат безкрайни кавги, вражди и семейни разпри. Пресищането поражда още многословие, волнодумство, смехотворство, спорове, високомерие и дързост. А знае се, че тези страсти нанасят големи вреди както на самия човек, така и на ближните. Затова, братя, нека сърцето ни се вслуша в словата на нашия Господ и Спасител, Който Казва: Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий (Иоан. 6:27).

За наше щастие няма страст, която да не можем да победим с Божия помощ. Силна е страстта на чревоугодието, но милосърдието Божие и срещу нея ни дава средства.

Поради това, че тя е много лукава, за да я унищожим, следва да проявим голямо благоразумие и мъдрост. Победата над нея се постига само с постепенност и постоянство. Затова св. отци ни съветват първо да отстраним от трапезата си храни, които пресищат без мяра тялото; по-нататък — такива, които го разпалват (т.е. пикантни, със силни подправки), а след тях и ястията, които особено ни се услаждат (т.е. превръщат яденето от естествена потребност в греховно и самоцелно удоволствие). Затова давай на стомаха си храна, която насища умерено и лесно се смила, та хем да го успокоиш, като наситиш глада му, хем той бързо да я смели и да се освободи от нея, та и ти да се избавиш от бича на плътското разпалване.[5] Но ако не спазваме постепенност и постоянство, а само от време на време се залавяме с борбата срещу чревоугодието, тя ще бъде тежка за нас и често пъти ще бъдем побеждавани от греха.

Страстта чревоугодие се проявява и в следната хитрост. Когато се съберем да поговорим с приятели или роднини, особено ако те са приготвили и по-специална трапеза за нас, нерядко на ум ни идват такива мисли: „Ако не ям и не пия повечко, ще наскърбя ближния — та той доста се е охарчил и потрудил, за да ме нагости. Освен всичко, макар аз и да не пия вино, но нали трябва да скрия добродетелта си. Затова пред хората ще пийна.“ Забележете, братя, колко хитра е тази уловка, с която врагът иска да хване душите ни. В подобни случаи трябва така да постъпваме: ако наистина вече сме победили у себе си чревоугодието и стойността да пием опиващи напитки, то, за да скрием своята добродетел, по-добре сдържано да вкусим от тях. Но ако не сме, трябва да се откажем без колебание! В противен случай пак ще ни обхване предишната страст и под предлог да не оскърбим човека, ще оскърбим Бога. Така вместо да победим страстта си, ще я подновим, ще я засилим, а душата си ще погубим.

Следните средства също много помагат за победата над чревоугодието: старай се винаги и навсякъде да се храниш умерено, без излишества, според заповедта на св. ап. Павел: Всичко да става с приличие и ред (1 Кор. 14:40). Обуздавай стомаха си, като си представяш геенския огън, отрудвай тялото си с телесен труд. Когато сядаш на трапеза, обсипана с ястия, помисли за смъртта и за Страшния съд, помисли и за онези, които гладуват. Когато пък вкусваш от някое питие, припомни си оцета и жлъчката, с които са напоили твоя Владика. Тогава несъмнено или ще се въздържиш, или поне с въздишка ще се смириш. Така малко по малко ще придобиеш въздържание. Нека на всички ни да помогне в това Всемогъщият Господ със Своята благодат и милост.

© 2001—2005. Превод от руски език. Публикувано в сп. «Православно слово» бр. 1/2001 г., с. 7-8.

Е. О. Червяковскiй. Въ помощь пастырямъ и въ назиданiе пасомымъ. Сборникъ церковныхъ поученiй. Варшава, Синод. типографiя, 1928 г.

Бележки:

1) Преп. Йоан Лествичник. Лествица. Стъпало 14.
2) Пак там, ст. 14, 7.
3) Пак там, ст. 14, 5.
4) Пак там, ст. 14, 27.
5) Пак там, ст. 14, 12.


Постът на тялото е храна за душата.
Както не е възможно огън да гори във вода, така не е възможно покаяние без пост.

Св. Йоан Златоуст


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.