Последна промяна:
2005-08-03 9:52

Игумен Никон (Воробьов)

Писма до духовните чеда

1.

Мир вам и спасение, драга м. Валентина [м. Валентина, поч. 3 март (н.ст.) 1957 г.], Марина, К.!

Благодаря ви за съчувствието. И много съжалявам, че поради изкушение ви писах прибързано и ви разтревожих. Наистина, аз се обидих на началника, като научих за него едно-друго, по-точно за брат му, който има лошо влияние над самия началник. За да остана в “Окопите”, трябваше да постъпя тъй, както правят всички, а аз не искам; втората причина е, че навсякъде се страхуват от мен, мислят, че народът ще потече към мене... Да бъде Божията воля. По-добре е да се живее в затънтено място, но с чиста съвест, отколкото в столицата, но чрез неправда. Човеците, в края на краищата, са само оръдия в Божиите ръце. И лошите постъпки Господ насочва към добро.

Аз вече се успокоих. Църквата е малка, а в зимната олтарът е твърде малък, неудобно е, но затова пък епитропът е изключително добър. Няма да ми се налага да обръщам много внимание на църковното домакинство. Той ще направи всичко и човек може да му се довери напълно. На мен ми беше тежко още и затова, че цяла седмица нямах възможност да остана сам. Тук живееше още предишният настоятел. Това място има и други предимства: Москва е близо, лете е хубаво, гората е на две крачки, казват, че е пълна с малини, има и рекичка на около половин километър от нас. Вярно, до вас е по-далечко, но какво да се прави. Ако е угодно на Бога, пак ще съм близо.

Вече се канят да пишат благодарствено писмо на епископа за това, че ме прати тук, но аз помолих да оставят това и изобщо по-малко да говорят за мен, не е полезно за душата... и тялото.

Досега се хранех с дякона и с пазачката, но ще трябва да си купя газено котлонче или инак някак да се приспособя и да си готвя сам, с което отдавна съм свикнал, тъй като съм живял сам дълго време.

В Смоленск посетих о. Ф, дето е от Киев. Той с убеденост казва, че няма да остана дълго в Гжатск. И той, и другите, дошли при него от Киев, много хвалеха Киев. Мен също много ме канеха да ида там. Но о.Ф. казва, че засега нямам път натам. Къде ще бъда не се знае. На мен ми се иска едно — да не ме местят. Ще се радвам да съм дори на село, стига само да ми дадат да се трудя на своето поприще.

Живейте в мир, трудете се, търпете се един другиго, борете се с греха, самопринуждавайте се към всяко добро и ще бъдете причислени към лика на безкръвните мъченици.

Писах ли ви, че о. В. е преместен от Смоленск в Ярославл? Той е ужасно огорчен. Говорил по телефона с Москва, обещали да проверят, но в това блато всеки може да затъне и нищо няма да постигне, а вероятно ще трябва да търси друго място. Той също се бои да попадне при недуховен началник.

Ако дойде м. В., трябва да вземе комплект спално бельо и всичко, което ù е нужно. Струва ми се, че нищо не ми трябва. От книгите на етажерката непременно да донесе службите от Великия пост и Страстната седмица. Не помня точното заглавие. Неголяма книжка на етажерката, на средния полица в тъмна подвързия. Също проповедите от етажерката, за неделни и празнични дни, струва ми се, издание на Киевската академия. Може би те са в шкафа, в кухнята. Още и [книгата на] авва Доротей и Исаак Сирин, [която е] у Скореца (прозвище на едно от духовните чеда на и. Н., бел. прев.). Нищо друго не е нужно.

Струва ми се, написах всичко. Благодаря на Бога, който ме прати тук. Вече виждам голямата полза за мен, особено от преминалото изкушение. Не напразно е казано: „На ония, които любят Бога всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28; всички посочки от Св. Писание в скоби са добавени от преводача, б. пр.).

Живейте в мир, почитайте един другиго като по-голям и по-добър от самите вас, учете се да се смирявате пред хората, един пред друг и пред Бога. Смирението да е не външно, а вътрешно. Външно бъдете прости. Господ да ви закриля всички. На всички мои — моите поздрави и благословение. Помня и обичам всички. К., учи се да се бориш със себе си и с врага, не се отпускай.

Чакам писма от вас.

Н.
7/XII-48 г.

2.

Мир вам, драга м. В и всички сестри!

Как се спасявате? Не унивайте и не бъдете малодушни. За моите работи ще ви разкаже Л. В.В. се надява, че ще остана тук, а аз бих предпочел заради себе си Смоленск, “Окопите”. Впрочем, нека за всичко бъде волята Божия. Самият аз не се пъхам никъде, а бих искал да се отдам всецяло на Божията воля във всичко, и в голямото, и в малкото. Съветвам и на вас да укрепвате в сърцето си решимост да се предавате на Божията воля и да не желаете непременно да се изпълни вашата воля. Тогава ще бъдете спокойни и твърди. Ако държиш на своята воля, винаги ще бъдеш разстроен.

Домъчняло ми е за всички вас. Спасявайте се, живейте в мир, съзнавайте своята негодност за царството Божие. Смирявайте се един пред другиго. Жалете се един другиго. Господ да ви благослови и да ви помилува.

Ваш Н.
XII-1948 г.

3.

Драги ...! Мир вам и спасение!

Чаках, чаках писмо от м. В., но тъй и не дочаках. Как е здравето и настроението при вас? Нали не ме осъждате много? — Пощадете ме и ми простете. Аз започвам все повече и повече да виждам и да съзнавам своята греховност и неспособност за каквото и да е. Казвам това искрено, от цялото си сърце. Затова може би съм обиждал и вас и в много случаи съм постъпвал неправилно.

Простете заради Бога и се помолете за мен.

Ваш Н.
31/V–49 г.

4.

Мир вам и спасение, драги ... !

Поздрав на С. П. и съпругата и на Т.

Вие вероятно се учудихте, че принудих Д. М. да дойде с О. Д. М. не би дошла без О., но само с нея, и то много трудно, по особеното настояване на роднините тя се съгласи да дойде за два-три дни.

Тя не би могла да дойде по друго време, тъй като иска да постъпи на работа. И аз, и О. трябваше много да изтърпим от Д. М. Мисля, че нейното пътуване не бе без полза. Не е възможно да се преборят изведнъж клеветите на нашето време, но аз се старах да ù внуша правилно отношение към тях и средството, с което да се избави от тях. Всичко ще зависи от нея. Тя разбира добре, призна грешката си и обеща да се бори. Ако удържи обещанието си — ще излезе от борбата с духовно богатство, ако не се бори, а закостенее в своето състояние — може много да се повреди.

Моля ви да се помолите усърдно за нея и при случай много внимателно да ù напомните как св. угодници са се борили с помислите и с другите вражески коварства, колко хитър е врагът, как приема вид и на ангели, и на хора, и на зверове и пр. и всячески търси да ни погуби.

Средствата за борба са: 1) отхвърляне със сила (с гняв) внушенията и помислите от врага и 2) призоваване помощта на Господа Спасителя, винаги със съзнаване на собствената немощ и греховност. Постояното внимание над своята душа, нежеланието да се беседва с греховните и дори с празните мисли и образи, призоваването името на Иисуса Христа от все сърце — това може да издигне човека на високо стъпало от духовната стълба. Мнозина така са се научили на Иисусова молитва на сърцето.

Как сте със здравето? Господ мълчал, когато Го обвинявали и не спорил, а понякога обяснявал за полза на слушателите, ала ако не приемали думите Му, се отдръпвал. Трябва да се учим повече да мълчим и с език, и с ум. Мир вам. Простете. Прося вашите св. молитви. Господ да ви благослови и да ви спаси.

Всички тукашни поздравяват м. В. и питат кога ще дойде.

Любещ ви Н.
28/VI–49 г.

5.

Мир и спасение на вас, драги ... !

Поздравявам М. с именния ден, а вас с именницата. Да ви благослови Господ и да ви дарува всякакви блага, временни и вечни.

Как са М. и К. със здравето? Да не се преуморяват безразсъдно с работа. Това е грях. Всичко трябва да вършим според силите си. Всичките сили отиват за телесното, а за душата остават няколко сънни минути. Трябва да помним думите на Спасителя: „Първом търсете царството на Бога“... и прочие (Мат. 6:33). Това е заповед, каквито са и “не убивай”, “не блудствувай” и пр. Нарушаването на тази заповед често вреди на душата повече, отколкото случайното падение. То охлажда незабелязано душата, държи я в състояние на нечувствителност, а често води и до духовна смърт: „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“ (Мат. 8:22, Лука 9:60) — мъртвите по душа, без духовно чувство, без горещо желание за изпълняване на заповедите, нито горещи, нито студени, които Господ заплашва „да изблюва из устата си“ (Откр. 3:16). Трябва поне веднъж на ден да се поставим за по няколко минути на съд пред Господа, като че ли сме умрели и на четиридесетия ден стоим пред Него и очакваме решението за нас, къде ще ни изпрати Господ. Застанали мислено пред Господа в очакване на съда нека плачем и умоляваме Бог по Своето милосърдие да ни помилува, да опрости нашия огромен неизплатим дълг. Съветвам ви да приемете това като постоянно правило до смъртта си. По-добре е вечерта, но може и по всяко време, да се съсредоточим и да умоляваме Господа от цялата си душа да ни прости и да ни помилва; още по-добре е да правим това няколко пъти на ден. Това е заповед на Бога и на св. отци, погрижете се поне малко за душата си. Всичко отминава, смъртта наближава, а ние съвсем не мислим за това с какво ще застанем на съда и какво ще отсъди за нас Праведният Съдия, който знае и помни всяко наше движение — и най-малкото — на душата и на тялото от юношеството до смъртта. Какво ще отговаряме?

Затова св. отци са плакали и умолявали Господа за прошка тук, на земята, за да не плачат на Съда и във вечността. Ако те са имали нужда от плач, то защо ние, окаяните, смятаме себе си за добри, живеем толкова безгрижно и мислим само за житейското. Простете ми, който само поучавам, а сам нищо не върша.

М. се обиди през зимата, че не ù давам указания какво да прави и какво да чете, а самата тя изобщо нищо не изпълнява. Ето, М., прави това, което сега казах, само че както трябва, тогава няма да ти трябва нищо да четеш и ще получиш много повече, отколкото ако четеше от сутрин до вечер. Цялата работа е в това, че ние четем и знаем, какво трябва да правим, но не изпълняваме нищо. Чакаме някакъв чичко да свърши всичко вместо нас. А нали можем да разделим участта на безплодната смокиня. „Проклет“ е всеки, „който върши нехайно делото на Господа“ (Иер. 48:10). А ние как се трудим за нашето спасение? Как се молим, как изпълняваме заповедите, как се каем и т. н. и т. н.? Секирата лежи до корена на дърветата... (Лука 3:9)

Простете ми е се помолете и за себе си и за мен. Поздрав и благословение Божие на всички. Пишете.

Н.
25/XII–49 г.

6.

Драга м. В.!

Поздравявам Ви с празниците и с новата година. Да Ви даде Господ душевен мир, телесно здраве и вътрешно уверение за собственото спасение. Да Ви даде Господ търпение на немощите една на друга и да носите теготите на окръжаващите не само без ропот, но и с благодарност към Господа нашия Спасител, понесъл заради нас всякакви оскърбления и злострадания. Да Ви даде Господ нелицемерна, истинска любов към ближните Ви и към всички хора. Простете и на мен, грешния, немощния и неразумния. Съзнавам всичко това и искам да се поправя, но не виждам промяна. Остава само съкрушението на сърцето и покаянието със сълзи, но, уви! — И това не виждам в себе си! Надеждата е само на милосърдието Божие, на вашите молитви и на молитвите на близките.

Още веднъж желая на Вас и на всички всякакви блага от Господа. Простете, помолете се за мен, грешния.

Това е всичко, поздрав на всички и Божие благословение.

Н.
10/I–1950 г.

7.

Драги ... !

Желая ви мир, Божия мир, който надвишава всеки ум (вж. Фил. 4:7) и който съединява човека с Бога. А за да осени този мир човека, той трябва сам да се потруди за придобиване мирно състояние на душата, търпейки недостатъците на другите, прощавайки на всички за всички обиди.

„Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2), а който изпълни закона Христов ще бъде осенен и с мира Христов, който надвишава всяко човешко разбиране. Този мир прави човека безчувствен за земните скърби и страдания, угасява у него всякакъв интерес към този свят, тегли човека нагоре, ражда в сърцето му любов към всички — любов, която покрива всички недостатъци на ближния, не ги забелязва, кара човека да жалее повече за другия, отколкото себе си. Към този мир са призвани всички вярващи в Христа и най-вече монашествуващите.

Ако пък нямаме нищо такова, тогава нека поне да плачем пред Бога, затуй, че сме бедни, немощни, без нищо добро, и да престанем да осъждаме и да укоряваме един другиго, бидейки самите негодни, намирайки се в опасност да бъдем отхвърлени от Господа. „Лекувахме Вавилон, ала не оздравя“ (Иер. 51:9). Дълго ли ще ни търпи още Господ? С любовта Божия е свързана и правдата Божия, според която Адам е бил изгонен от рая, допуснат е бил потопът, изпепелени са били Содом и Гомора и е бил разпънат за нашите грехове Господ Иисус Христос.

Нека се смиряваме един пред другиго и пред Господа, да оплакваме своите неизцелени язви и според силите си да се самопринуждаваме да любим един другиго. Тогава заради нашето смирение и за търпението на другите и нас ще изтърпи Господ според закона: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2). А пък ако ние се отдаваме на страстите си без борба, какво друго ни очаква, ако не отхвърляне? Царството Божие е царство на мира, на любовта, на радостта, на кротостта и пр., а с противоположните качества ние няма да бъдем допуснати в него. Трябва да пречупваме себе си, да оплакваме загниването на душата си и да умоляваме като прокажения Господ да ни очисти и да ни изцери. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отворят вратите на покаянието, плача и умилението (Мат. 7:7), а от тях ще се родят мирът и спасението. Така и да бъде, да бъде!

М. В. и сестри! Вие мислите, че съм изменил отношението си към вас, че аз имам някакви тайни от вас и прочее — всичко това са празни неща, вражески внушения. Не слушайте никого, живейте както знаете, а ако нещо ви смущава или съблазнява — просто попитайте и не оставяйте място за врага. Аз започнах изобщо малко да пиша, на мнозина изобщо не пиша и не отговарям. Иска ми се да намаля и посещенията.

Защо М. не дойде? Но ако пристигне и не донесе книгите от етажерката (може като придружаващ багаж), то няма да я пусна вкъщи, както и другите, които идват оттам. Ако бях останал в Козелск, то разбира се, пак щях да живея у вас, но може би Господ щеше да ме отведе на друго място заради разприте между сестрите. Временно може да се потърпи, да се слушат сцени, но да се гледа и слуша постоянно без надежда за оправяне — защо? Не се обиждайте. Обвинявам себе си, че съм се отнасял твърде меко към това. Може би трябваше да бъда по-строг и да наложа наказания с поклони или по друг начин, че иначе съвсем не се сдържат. Не мислете, че Скорецът ви е наклеветил. Сам достатъчно добре знам нещата. Ако някой нещо е казал, то той е трябвало да го каже, а вие самата не трябва да криете, а начаса да ми пишете, ако сама не се справите.

Простете, че ви мъмря, бидейки сам негоден. Желая ви всички блага, временни и вечни, да ви вразуми и укрепи Господ в борбата с врага и да ви помогне да го победите със сърдечно смирение и съкрушение.

Бъдете здрави. Господ да ви благослови всички. Поздрави на всички. Поздрав и най-добри пожелания на М.К.

Простете и да ви прости Господ и да ви помилува, и благослови!

Н.
1/II–50 г.

8.

Драга М. Валентина!

Как е здравето ви? Вярно ли е, че то е толкова зле, че заради него не можете да дойдете тук, или пък не ви пускат? Мисля си — май по-вярно е второто. Мариша не иска да ви пусне на това основание, че те двете с Катя не могат да се разберат. А нали миналата зима те двете живееха заедно дори по-дружно, отколкото с Вас. Би трябвало да починете поне малко. Планът на Мариша, О. М да живее с Катя, а Вие с Мариша да дойдете тук, не може да се осъществи, тъй като О. М. не може да живее без вас с Катя, когато болният ù син и сестра ù (Поля), която също е болна, живеят сами в Оптина. Наистина, защо трябва да живее тя с Катя, да се притеснява от всичко, да погубва остатъка от здравето си, без да получава в замяна на това нищо духовно, щом вие сами заминете. Това според мен е ясно и аз насила, против волята и не ще мога да я накарам да живее, защото това би било грях от моя страна.

Мариша и Катя трябва да разберат, че трябва да се борят с лошите си характери и следва повече да мислят за бъдещия си живот. Те пък забравят и Бога, и вечния живот заради работата си и поради материални причини и са готови на какво ли не в сляпото си раздразнение. Не искат да помълчат, да потърпят, да помолят една друга за прошка. Казано е: „Понасяйке един другиму теготите“ (Гал. 6:2). Мариша разбира и знае повече. Тя трябва да се съобразява с Катя и с недостатъците ù, и заради своето и заради нейното спасение трябва да потърпи, да отстъпи, да помоли за прошка, дори и самата тя да не е виновна. Също така не трябва прекалено много да се цени земното. Нека и по-малко доход да получите, или дори и загуба да понесете — трябва да се потърпи заради духовната печалба или даже заради спасението на душата. А какво ставаше, когато и аз, и Вие бяхме там? Без собственото желание друг човек не може да помогне по никакъв начин.

Вижте, както Вие смятате за най-добре, тъй и сторете, а аз бих се радвал ако дойдете. И Мариша, и Катя биха могли да поживеят една подир друга тук при мен.

Отказах се да се местя в Козелск, тъй като не виждам основания за това. Тук само доходът е лош, а в друго отношение тук ми е по-добре, пък и за моите духовни чеда това не е вредно. Ясно виждам, че там бих имал големи неприятности в службата, тъй като завистта, злобата и пр. няма да престанат, а може и да станат по-силни от преди.

Бях при началника в Смоленск. Той се отнесе много добре към мен. И той ме посъветва да не се местя в Козелск. Позволи ми да дойда при вас за малко. Искаше ми се от Козелск да дойда направо при вас, но нещо ме удържа. Сърцето ми чувствува, че постъпих правилно като не заминах. Началникът ми разреши да замина, когато поискам, без да го питам отново. Ако се появи крайна нужда от моето идване, то пишете и ще дойда. Майко, прочетете това писмо внимателно и разкажете на останалите само това, което намерите за нужно, но не им четете всичко подред.

Здравето на О. малко се подобри, а иначе беше толкова зле, че аз се боях, че не ще излезе нищо, пък и лекарите ни наплашиха, като казаха, че ако не се храни добре, няма да изкара и година. А сега има надежда, че ще се оправи.

Мисля си, че в душата си О. С. не желае аз да се преместя там. Пък другояче не може и да бъде. Той само се притеснява да каже това. Не искам да му преча, нека по-добре устрои на служба О. и Лиза.

Майко, ако някой тръгне за насам, да ми докара креслото и книгите от етажерката.

Простете, драга майко, и се молете за мен. Ако върша и говоря нещо не както трябва, пишете ми.

Поздрав на Мариша, на Катя и на останалите.

Н.

9.

Христос воскресе!

Драга м. В.!

Как е вашето здраве и здравето на сестрите? Сигурно сте се преуморили от работа в градината? Как са работите с епитропа? Какво решихте? Моля да не се съобразявате с мнението ми. Аз нищо не знам, а вие сторете както ще е най-добре и както Бог благослови. „От хода на делата узнавайте волята Божия“, казва преп. Варсанофий Велики. Кажете същото и на Л.

При нас засега няма нищо ново. Скърцаме по малко. Времето тук е студено, прехвърча сняг, влажно е, болят ме костите и кръстът.

Чакам отговор. Господ да благослови всички ви и да вразуми към всичко добро. Моля всички за прошка и да се помолят за мен.

Н.
1950


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.