Игумен Никон. Писма 10-19

10.

Драга матушка В.!

Мир вам, благословение Божие и радост от Господа! Спаси вас, Господи, за молитвите ви за мен. Аз ги чувствувам. Много бих се радвал, ако дойдете тук да починете. Сигурно тъгувате, след като М. замина. Какво да се прави? Да се готвим за бъдещия вечен живот, където няма да има никакви скърби и разлъки.

М. В., намерете житието на Паисий Величковски и в тази книга открийте писанията на стареца Василий за Иисусовата молитва, струва ми се на страници 72-134. Ако почувствувате молитвата в сърцето си, то винаги ще ви бъде добре.

Нямам време за писане. В. ще ви разкаже за живота ни тук.

Майко, вие никога с нищо не сте ме обиждали. Благодаря за напътствията, винаги се радвам, когато някой посочва грешките ми.

Поздрав на всички и Божие благословение. Да Ви пази Господ. Надявам се да се видим с Вас през лятото.

Поздрав и благодарност на М.К. Тя неоснователно смята, че съм я забравил. Споменавам нея и всички от Козелск на всяка служба. Поздрав на о. С., о. М., мат. А и на всички.

Н.
1950 г.

11.

Драга, мила м. В.!

„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда“ (Мат. 5:33). Със своята ли сила човек се подсигурява? Ако се трудите за телесното, трябва да се трудите и за душата. Човек трябва да обработва сърцето си като градината си, или по-вярно — дори повече от нея. Ако човек плаща на наемните работници, нима Господ ще остави без отплата ония, които работят за Него? А как да работим за Него? — Вие всичко знаете. Трябва и да се помолим, и да внимаваме над себе си, да се борим с помислите, да не се караме заради дреболии, да остъпваме един на друг, дори и работата ни да пострада (по-късно ще спечелим многократно повече), по-скоро да се сдобряваме, да разкриваме помислите си, по-често да се причастяваме и прочие.

Може ли всичко това да се съвмести с работата? Ако и не всичко, заради немощта ни, но много от това може. А ако нищо не правим, трябва поне да се съкрушаваме и чрез това да придобиваме смирение, но никога да не се оправдаваме, защото чрез самооправданието ние се лишаваме от възможността за духовно възрастване. Ако не правим това, което трябва, но и не търпим обиди и скърби и по такъв начин не се съкрушаваме и не се смиряваме, то просто не знам какво да кажа. С какво ще сме тогава по-добри от невярващите? Затова и ви моля всички: изтърпете обидите, укорите, човешките несправедливости, помогнете един другиму в носенето на теготите, за да запълните по този начин недостатъка от духовен труд. Главното е — трябва да осъзнаем, че сме достойни за всякакви оскърбления и скърби („получаваме, каквото с делата си сме заслужили“).

Известно Ви е, че в последните времена хората ще се спасяват чрез скърби. Нима ние правим изключение от този закон? Не случайно светите отци са съвествали по-често, всеки ден по много пъти да си спомняме за смъртта, за Съда, за необходимостта да дадем отчет пред Господа за всяко дело, слово, мисъл, за лукавството, за привързаността към света, за тщеславието, за всичко тайно, известно само на Господа и на нашата съвест. И Вие по-често си спомняйте за това.

Драга м. В., може би ще се наканя да ви погостувам след Св. Троица. Господ да ви благослови всичките. Скорецът се кланя на всички и ако някого е обидила, моли за прошка.

Н.
1950 г.

12.

Драга майко В.!

Колко жалко, че не можахте да дойдете. Драга майко, смъртта за мен също стана близка, осезаема. Предавам себе си на Божието милосърдие, няма за мен спасение от делата ми.

Желая Ви здраве и благополучие. Да огради Господ Вас и К. от всяко зло, да ви благослови и помилува, и спаси, и да ви приеме в Своето блажено царство. Амин.

Любещ ви Н.
2/I–51 г.

13.

Драга К.!

Нашето живелище е на небесата, скоро и ти ще идеш там. Защо тъй се предаваш на суетата и на земните скърби? Всичко това ще премине. Когато ти стане тежко, спомни си, че дори Божията Майка е претърпяла през живота си такива скърби, които ние изобщо не бихме могли да понесем. Пред очите ù разпънали Господа Иисуса Христа. Колко тежко ù е било! Всички приятели на Спасителя са завършили живота си с мъченическа смърт. А мъчениците?...

Триста години се е ляла кръвта на християнските мъченици. А колко много и всевъзможни трудности са изтърпели преподобните отци и майки?

Господ иска от теб съвсем малко: Вярвай в Господа и търпи малките скърби, които са ти напълно по силите (Господ знае по-добре от теб твоите възможности). Търпи и не роптай. А ако зароптаеш, то се покай, помоли за прошка Господа и Той ще ти прости.

Търпи, мила, спасявай се, трупай капитал за бъдещия живот, отдавай по-малко значение на земните дела и скърби. Прости ми и се помоли, Господ и мен да ме спаси. М. е здрава, помни ви и сте ù мили.
 

Н.

14.

Здравейте, драги ...!

Поздравявам ви с настъпващите велики дни на Страстната Седмица и Св. Пасха. Да ви даде Господ здраве телесно, душевен мир, взаимна любов и смирение. Да възкръсне Господ в душите ви, да порази ада, който се таи в дълбината на сърцата ни, да разтвори вратите на душите ни за праведните помисли, да издигне сърцата ни горе и да ни направи храм на Светия Дух.

Как е здравето ви, как вървят нещата при вас? Има ли взаимен мир, отстъпчивост, носите ли един на другиго теготите, натрупаха ли се у М. повече плюсове, или повече минуси? Да ви даде Господ сили да се справите с предстоящите пролетни работи.

Господ да ви благослови, да ви настави към всичко добро и да ви огради от всяко зло.

Ваш Н.
7/IV–951 г.
Изпращам на м. В. 100 рубли за чай и захар.

15.

Драга м. В.!

Колко жалко, че сте болна и не можете да дойдете както заради болестта, така и по други причини... Може да очакваме огромни трудности, когато живите навярно ще завиждат на мъртвите. Уж знаем това, а не се подготвяме за търпене и за напускането на този живот.

Помолете се за мен грешния, да ми даде Господ истинско покаяние и преданост на Неговата света воля. Желая и на вас да получите този дар, защото без него и тук, и след смъртта на човек му е тежко.

М. ще ви разкаже за нашия живот, само че тя е твърде пристрастна и много настойчива. Дори когато иска да стори добро, тя разваля с натрапливостта си доброто си намерение, и делото става вече небогоугодно. Аз ù дадох послушание — при всички случаи да предложи или да каже един-два пъти, а после да предостави нещата на волята Божия: нека да правят, както искат. Но тук тя не изпълняваше това,  характерът ù не го позволява. Друго послушание: да мълчи, когато К. се разстрои и да счита, че за нейните (на М.) грехове Господ допуска К. да се разстройва. М. трябва винаги да поема вината върху себе си и да моли К. за прошка. Ако М. беше изпълнила това, то щеше да принесе и на себе си, и на К. огромна полза, пък и на Вас щеше да Ви е по-леко с тях. Врагът явно действува с огромна сила и човек трябва много да внимава и да моли със съкрушено сърце Господа за помощ и за вразумяване. Да помогне Господ на всички!

Надявам се отново да се видя с Вас. Ако не се случи през зимата, то през пролетта или през лятото обезателно ще се постарая да дойда към Вас.

Господ да Ви утеши, укрепи и вразуми. Предайте Божие благословение на К. и на всички. Моля за вашите свети молитви за мен.

Любещ ви Н.
1951 г.

16.

Драга м. В.!

Получих писмата от Вас и от М. Жалко, че здравето Ви, пък и здравето на М. не е добро. Да ви помогне Господ! Всички вървим към края си. Трябва със всичките си сили да благодарим на Господа, че ни е удостоил да се родим и да живеем в Православната вяра и да имаме надежда за вечен живот. Колко хора са лишени от този най-голям дар! Слава и благодарност на Бога за всичките безчислени дарове и милости, изливани върху нас! Слава на Божието дълготърпение и милосърдие, слава Богу за всичко!

Драга м. В., докато В. беше тук, ние строихме с него беседка, а днес много ме боли главата и затова не мога да пиша повече на никого. Простете, помолете се. Поздрав и благословение Божие на всички.

Н.
1951 г.

17.

Драга м. В.! Мир на вас и на сестрите!

Как сте със здравето всички? Л. писа, че сте си ударили ръката. Оздравя ли? Как върви работата с печката? Господ да ви помогне на всичките. „Първом търсете царството на Бога“ и тогава всичко останало „ще ви се придаде“. Защо ние всячески се мъчим: дразним се, караме се, униваме, осъждаме и  т. н., и т. н.? Защото не вярваме на думите на Самия Господ. Ако Му вярвахме, щяхме да вършим всичко спокойно, мирно, с молитва. Бихме вършили, което ни е по силите, а останалото бихме възложили на Божията милост, тогава и външните дела биха се нареждали по-лесно и домът на душата би се изграждал непрестанно.

Ние пък непременно искаме да направи и това, и онова, и ако не успеем, започваме да се дразним, да се обвиняваме един другиго и да рушим своя вътрешен мир. Не е ли по-добре да изпълним Божията воля, т. е. да насочим докрай силите си към запазване на мира със всички, към изпълнение на Божията воля във всичко, работейки посилно и за тялото. Ако има някакъв недостиг от необходимото, тогава да потърпим заради Бога. В свое време Господ ще запълни недоимъка, защото са истинни Божиите думи: всичко ще се придаде томува, който първом търси царството на Бога.

Моля всички ви да поменавате, поне до 40-ия ден (до 29 октомври по църковния стил) Е. Е. Тя ми стори много добрини, пък и не само на мен. Мнозина, мнозина искрено плакаха за нея.

Л. Ви обвинява, че сте прочели писмото ù. Ако това е вярно — лошо. Тя бездруго щеше да Ви го прочете. Повярвайте ми, в писмата ми няма никакви тайни. А да се чете чуждо писмо без разрешение е грях, който води към още по-голям грях. Простете. Помолете Л. за прошка, ако сте виновна в това.

Поздрав на всички и Божие благословение.

Н.
X – 1951 г.

18.

Драга м. В. и всички сестри!

Мир вам и благословение. Знам, че имате скърби, че проявявате малодушие. Трябва да разберем от постъпките си, че вярата и надеждата ни на Господа са още прекалено слаби, въпреки уверенията Му, че Той няма да изостави нито за миг вярващите в Него без помощ и покровителство, и че Той е Пътят, и Истината, и Животът, и никого, който отива при Него с вяра, с изпълнение на заповедите и с покаяние, няма да изпъди навън, а обратно: ще приеме такъв и ще го успокои като разбойника, като митаря, като блудния син и пр. Защо не вярваме на Него, на Самата Истина? Трябва непрестанно да бодърствуваме и да призоваваме името Божие, за да победи Той нашите врагове, да укрепи вярата ни, надеждата ни на Бога и постепенно да ни доведе до любов към ближния и към Бога. Царството Божие се превзема със сила, т.е. с постоянно самопринуждаване; с други думи, вземи всекидневния си кръст и тръгни след Мен; още: отхвърли себе си; още: погуби душата си; още: с много скърби се влиза в царството Божие и пр.

И тъй, време е спящите да се пробудят и за се заловят за делото Божие. Имайте мир помежду си и святост, без които не ще влезете в царството Божие нито тук, нито в бъдещия живот.

Нека С. си седи повече в гнездото и да не лети като враната от Ноевия ковчег.

Отецът
1951 г.

19.

Драга м. В.!

Мир Вам и спасение! Отдавна не съм получавал вести от Вас и не знам как сте със здравето. Зная, че немощите и болестите Ви измъчват, че краят и за Вас, и за мен наближава. И аз почнах да чувствувам наближаването на края. Всички видове простудни заболявания: ревматизъм, болки в кръста, в костите, шум в ушите и пр., всичко това, което по-рано се беше притаило, сега взе да се проявява явно и доста силно. Особено силни са слабостта и вялостта на тялото и на душата. Няма у мен душевна бодрост. Започнах силно да страдам и от болестите и скърбите на другите хора. Само желанието да се помогне на нуждаещите поддържа още интереса ми към живота. Самият аз, струва ми се, бих се радвал да напусна този свят всеки миг. Страх ме е, разбира се, че не съм подготвен, но и този страх се поуталожва от надеждата на милосърдието Божие. Иска ми се да ви погостувам. Може би ще успея след Пасха. Ходих за два дни в Москва. Брат ми В. беше на смъртно легло, но слава Богу, отърва се. Много съм доволен от хората, с които живея. Те нямат претенции и не правят фокуси, каквито срещаш у мнозина други.

Как е духовното Ви състояние? Как е здравето на М., на К.? Как живее и се държи Л.? Аз малко я смъмрих и тя явно се обиди и не пише. Живеят ли мирно М. и К.? Кога ще разберат и двете, че за лещена чорба продават достоинството си на дъщери Божии? Ако не могат да се въздържат от кавги, то поне после искрено да се каят и да се пазят от нови избухвания. „Приготвих се и не се смутих“. Колко пъти съм ви казвал, че по-добре е работата да се провали, отколкото „човек да повреди на душата си“ (Мат. 16:26). Нали и цял свят не струва колкото една душа, а тук се погубваме заради дреболия.

Простете ми за дългото мълчание. Господ да помогне на всички ви, да вразуми, да ви настави в правия път и да ви благослови с небесно благословение. Помолете се за всички нас.

Любещ ви Н.
24/III–52 г.

Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.