Игумен Никон. Писма 100-109

100.

Мир на теб ...!

Получих писмото ти, по-точно прочетох го едва вчера, 12/X, защото едва вчера се върнах от Волочек. Там беше починала Е. Е., която м. В. познава, повикаха ме с телеграма. Аз приживе ù обещах да я погреба и изпълних обещанието си. Тя ми стори много добрини. Моля всички да я поменават. На 23/X ще бъде двадесетият ден, а 12/XI – четиридесетият.

Ти си свърши работата според силите, заради Бога, а не заради корист и тогава ще ти е по-леко и на душата, и на тялото. Сърдечно болните могат и днес да умрат, а могат да преживеят и още четиридесет години; заповядано е на всички да бъдат готови за смъртта по всяко време. Дори и съвсем здравият човек не може уверено да каже, че вечерта ще бъде жив. Спомняй си за греховете си и се кай за тях. Бъди по-смирена, помнейки Божиите думи: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава“ благодатта на опрощаването на греховете и спасението на душата (Иак. 4:6). Болестите и скърбите приемай като благоразумния разбойник: „получавам заслуженото според делата си“ (Лука 23:41).

Минавайки през Москва, се отбих където има книги. Отнесоха се към мен с голямо недоверие и не ми показаха книги, уж, че нямат. Дадоха ми пет книжки жития на светци и толкоз. Заради тях си изгубих почти два дни.

Бъдете здрави. Молим всички: не ни забравяйте в молитвите си.

Н.
13/X–50 .

101.

Лельо ...!

Какво си намислила? Там пише 5+5, а не 515. Умна главо, кой плаща за несвършена работа?

Ако се чувствуваш добре, то може и не бързаш да го правиш, макар и направеното да не те задължава много.

Виж сама. У нас всичко е по старому. Откъде ти хрумна, че при нас ще има или че вече има нов началник? Всичко при нас, слава Богу, е по старому, не искаме нищо ново. Живей по-мирно с всички. Не спори разгорещено с никого. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Марк. 8:36).

Поздрав на нашите и на всички. Поздрав на М. Н. Господ да благослови всички...

Н.
30/X–50 г.

102.

Мир на тебе, ... !

Написах това и се спрях; как да пиша по-нататък? Как да те наричам — ..., или майко ...? Би трябвало да те наричам майка [т.е. монахиня], а душевната нагласа, външното поведение и целият твой живот дават ли ти правото да носиш името ‘майка’?

Пишеш съвсем правилно, че С. няма на какво да се научи от теб. Всички ние живеем не както трябва. Необходимо е поне искрено, до дъното на душата си да осъзнаем това, да не се смятаме за добри и да го докажем не с думи, а с дело. А всъщност ние уж съзнаваме своето нищожество, негодност, греховност и пр., а случи ли се да ни засегнат, да стане не както ние искаме, тогава се проявяваме не като негодни раби, които всичко търпят, понеже са заслужили всяко наказание, но като повелители, на които всички са длъжни да се подчиняват, да изпълняват желанията им. Ако нещата се вършат не по нашему, то ние се дразним, нагрубяваме, осъждаме, огорчаваме се, с една дума всячески показваме, че всъщност у нас липсва съзнанието за собствената нищета, няма съкрушение за своето бедствено душевно състояние. На думи ние сме грешни, непотребни раби, а на дело — господари, изискващи всичко да става по нашему, иначе ще роптаем срещу всички, даже срещу съдбата, прикривайки с тази дума ропота срещу Самия Господ.

У нас няма нищо монашеско. Ние изоставяме дори този малък духовен труд, който е задължителен и за миряните, като се извиняваме ту с неразположеност, ту с много работа, ту с външни обстоятелства. Трябва винаги да помним думите на Господа: „Каква полза, ако придобиеш цял свят, а навредиш на душата си?“ А ние не само вредим на душата си, но можем и да я погубим, нежелаейки да се отречем от своя вехт човек.

Старай се поне по малко да подтискаш греховните си прояви при случай, под никакъв предлог не изоставяй молитвата, най-напред угаждай на Бога, а сетне на себе си и на хората. Къде е вярата ни? Къде е любовта към ближните? Ето, ти ми изпрати много подаръци, а човека, който е в беда, за когото би трябвало със сълзи да се молим, когото би трябвало да потърпим, дори и да трябва сами ние да поскърбим — него не можем да търпип. Имам предвид Д. М.

Надявам се на Божието милосърдие и очаквам, че Господ няма да я остави и не ще допусне тя да стори нещо лошо на себе си и на другите. Всички живеем под Божия покров. Потърпи я и ти заради Бога и заради любовта към ближния. Дори тя да те убие — това би ти се зачело за мъченичество, но ти още не си дорасла за такова нещо, затова тя няма да ти стори нищо лошо. Тя се кани да замине на село, аз казах на П. да не я задържат. Ако не замине и не ù стане по-добре, но по-зле, ще трябва да бъде устроена, дори и насила, в психиатрична болница. Попитай П. за това, аз ù разказах как мислим да го сторим.

Ако пък не можеш да преодолееш страха, то известно време нощувай при нашите, докато не я устроим. „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2). Направи това не заради мен, а заради Божиите заповеди.

Благодаря за подаръците, зад които се крие любовта ти към мен. Ако в сърцето има любов, тя се излива от сърцето върху всички околни и се проявява в състрадание към всички, в търпение на недостатъците и греховете им, в неосъждането им, в молитвата за тях, а когато е необходимо — и в материална подкрепа. Ако всичко това липсва, то любовта ти към мен не е от сърце, не е и от вяра. Прости ме.

С. няма да дойде. Началникът в Смоленск е същият и ще е там навярно до смъртта си, защото не е по-лош от другите, а към мен е дори много добър.

Бъди по-мека с всички. Никога не крещи срещу никого.

Няма ли как да намерите брашно по-близо? Срещни се с В. В. и поговорете — как и откъде го намират те? Може би тя ще те посъветва или ще помогне. Пък и вие самите изразходвайте по-малко от хубавото брашно. Служебните [т.е. просфорите, предназначени за св. Евхаристия, ред.] трябва да се правят от най-доброто, а останалите може и от обикновено. Може да се купи пшеница, да се олющи и да се смели. Няма да загубите. Помислете как е по-добре да се постъпи без далечни мъчителни пътувания.

Ако видиш В. В. и Л. поблагодари им за поздравите към мен и за доброто им отношение. Господ да ги спаси. Благодари на всички, които ме поздравиха и изпратиха просфорки. Благодаря на о. С, о. Мелетий и на всички, на всички. Поздрав на М., съчувствувам ù. Много бих искал да я устроите окончателно като счетоводител при църквата и да ù дадете хляба в ръцете.

Благословение Божие на теб и на всички приятели.

Благодаря ти, че се отнасяш толкова добре към П. О. и към семейството. П. е много доволна от теб и ти благодари. Старай се да живееш така, че хората да те напускат утешени от теб и да благодарят на Господа заради теб. Да ти помогне Господ във всичко. Мир на тебе.

Н.
4/XII–50 г.
Изпращам ти като подарък брадвичка вместо меч за защита от страхове и други бесовски нападения.

103.

Мир на душата ти, ... !

Получих днес писмото ти. Не се тревожи особено от съня си. Господ не извещава за смъртта по този начин. Общото за всички послание е: „Бъдете готови във всеки час“. Дори един ден не можем да бъдем сигурни, че ще преживеем до вечерта му. Особени откровения се дават само на големи праведници (понякога на големи злодеи).

Кай се за всичко, моли Господа да ти прости за всичко. Ако имаш възможност, ела да ми погостуваш.

Бъди здрава, не унивай, не се суети излишно, а мисли повече за предстоящото на всички преминаване във вечността.

Поздрав и Божие благословение на теб, на нашите и на всички.

Н.
1951 г.

104.

Мир на теб, ...!

Защо напразно се смущаваш, особено в тези [святи] дни? Направи спокойно онова, което е възможно и което трябва да се направи по човешки, а всичко останало предай на волята Божия. Казано е, ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. Мисля обаче, че нищо не могат да ти вземат, но врагът търси да смути и теб, и нас в тези святи дни. Трябваше да потърпиш, а и нас да не ни разстройваш, и да не изпращаш С. Знаеш цялото наше положение, по-точно казано, не всичко знаеш, а я прати без съвет. Самата тя сега се разболя и разстрои О. с разказите си, онази е едвам жива, пък и времето е лошо. Нали на О. беше направена стая с цел да се успокоят нервите ù, а всички лели ù завиждат, и ако не с думи, то с мисли и нея, и мен ме разстройват постоянно. Нима не виждам?

Относно къщата от самото начало съм ти казвал и ти казвам: тя не ми е нужна. За полза на душата ти съм смятал, че следва да оставиш твоята част на нуждаещите се, а не на роднините. Ако се стремиш към спасение, то Господ или чрез мен, или чрез някой друг ще устрои и без предаването на къщата външния ти живот по нелъжовните думи: „първом търсете царството на Бога (...) и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33), а ако мислиш само за вещественото, то ни съкровища, нито човеци ще ти помогнат.

Мисли по-често за смъртта и живей така, сякаш ще умреш след една седмица, тогава малко по малко ще стъпиш на правилния път и в храненето, и в молитвата, и в отношението към другите хора. Помири се с нашите и с всички. Ти си неспокойна поради гордост, знай това. Никой не те е поставил да съдиш другите, но осъди себе си, както заповядва Евангелието, и ще видиш как да съдиш другите. Прости ми.

Предай моето съчувствие, поздрав и благословение на М. Н. Бъди по-кротка, съкрушавай се и със сърцето си за греховете си и показвай това с делата си. Ние се нуждаем от милостта Господня, длъжни сме и към другите да имаме милост и да прощаваме всичко на всички. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Внимателно чети Евангелието.

Не се тревожи относно съня си. Бог да ти прости.

Н.
1951 г.

105.

Драга ... !

Получих писмото ти. Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Много се зарадвах на твоите думи, че тук си си починала. Да ти помогне Господ да изпълняваш задълженията си богоугодно, без да се горещиш и да обиждаш когото и да е. Нито един грях не е толкова тежък, както този да обидиш човек — дори ако го обидиш не съвсем съзнателно, този грях трябва с труд да се изкупи.

Ние едва от твоето писмо разбрахме, че Д. М. си е заминала от Москва. Съжалявам, че не е поостанала в болницата. Но може би така е по-добре, Господ знае всичко. Скорецът пише, че Д. М. се кани да живее в Бельов. Да прави каквото иска. Не трябва да я убеждаваме. Господ е силен да я опази навсякъде.

Л., разбирам затруднителното ти положение относно самата тебе и относно Д. М. Тя може би ще замине за Бельов или Оптина. А ти засега приюти П. поне в кухнята. До теб ще има жив човек, а през великденската ваканция може някой да дойде, лятото пък ще пристигнат децата. Не се знае още какво ще стане. Потърпи, мила, какво да се прави. Аз не мога нищо да измисля. Ако имаш някакви предположения, то напиши, или постъпи както смяташ за най-добре. Смятам, че ако О. дойде там, това означава тя да бъде обречена на явна гибел. Уверен съм, че ще се топи пред очите ни.

Получих от М. пари и писмо, а също и от П. Как живее тя там? Чурулика ли навсякъде? Сигурно съжалява, че е молила да иде там. Съжалявам, че не съм ù помагал да цепи дърва. Но тя не ме е и молила. Ако човек не се стреми към чистота толкоз, колкото О., то, мисля, ако не переш, съвсем няма да е трудно да се справяш с домакинството при нас.

Предай поздрав и Божие благословение на всички, особено на нашите...

Господ да ти помогне и да те благослови, и да те запази. Не се преуморявай. Това влияе много и на сърцето. Казвам го от опит. Моето сърце също много отслабна. Понякога просто от едно рязко движение ме хвърля в огън, става ми тежко и трябва да легна да охладя гърба си (чувствувам парене в плешките и в горната част на гърба), тогава ми минава.

Прости, моля за молитвите на всички.

Н.
2/II–51 г.
Поздрав на о. С.

106.

Драга ... !

Получих писмата ти. Прости, че те огорчих с писмото си. Изпращам ти справката. Нямаме печат. Няма да ти шият ботуши. Няма хубава кожа. Засега не могат да върнат парите, но ако те ти трябват, ще ти пратя мои, имаш тук твои 400 рубли.

С. вече е регистрирана тук. Нека живее. Пътуването до Козелск ù беше от голяма полза. Тя стана много по-добра, поумня много. Повече недей да се безпокоиш за нея. Изглежда така и трябва.

Бъди по-кротка на работата си. Върши всичко заради Бога, тогава и ще си спокойна. „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 10:29). Ето средството да намерим покой, посочено от Спасителя, от Самия Господ Бог. А ти къде търсиш покоя? Не хората са виновни да безпокойството, а нашето устроение, нашата немощ. нека виним себе си. А ако зароптаем, или направим друго нещо лошо, тогава да се укорим и да се покаем, и Господ ще изпрати мир в душата ни.

Ти вече знаеш, че момчетата ги върнаха. Много се радвам.

Бъди внимателна с покупките. Не купувай съмнителни неща, за да не бъдеш обвинена в купуване на крадено. Не забравяй: враговете не дремят.

Изпращам ти 15 метра връв, за да вършеш ръцете и нозете си и да не им даваш да вършат зло.

Господ да те вразуми, и да те опази от всяко зло, и да те благослови към добро.

Н.
1951 г.

107.

... !

Ти пишеш: „Струва ми се, че на нищо не вярвате“. Всъщност ти не ми вярваш, затуй пък прекалено вярваш на себе си. Всеки грешник е сляп. Сляпа си и ти. Освен това, когато ти говорят за болестта ти, ти не придаваш значение на думите. Сама си сляпа, а когато ти показват пътя, нямаш вяра и предпочиташ да вървиш така, както ти харесва.

Какъв ще е краят? Ясно е и без отговор. Не само ще бъде, но и вече е започнало началото на края. Ти вече си попаднала в ямата и седиш в нея. И въпреки това не правиш нищо, за да излезеш и да не падаш там пак. Ти си тщеславна и горда. Оттук е всичко останало. По тази причина ти осъждаш всички, обвиняваш всички, а себе си оправдаваш: от тук идват всички грехове и болести. Господ те предупреждава с болести и с неприятности, за да се поогледаш и да се смириш. А ти все повече загрубяваш. Опомни се!

Какво трябва да се направи? Ето какво:

1. Примири се с всички искрено, а не само на думи.
2. Обвинявай винаги себе си за всички спречквания, дори да не си виновна; казвай си така: „За предишните ми грешки получавам сега това, което съм заслужила“.
3. Престани за се грижиш излишно за тялото си и съблюдавай постите не само по вида, но и по отношение на количеството храна. Трябва да отслабнеш, а не да дебелееш.
4. Обезателно чети утринните и вечерни молитви и по сто Иисусови молитви.
5. Поне по половин час всеки ден си мисли и си представяй, че утре ще умреш и какво те очаква после. Чети, каквото намериш, за смъртта.

Главното е смирението. Не повишавай глас срещу никого. Помни неотменните думи на Господа: „Бог на горделиви се противи“. Това означава, че в нищо няма да имаш успех, нито във вътрешния, нито във външния живот. Вече съзираш във вътрешния живот хладнота, леност, безплодие. Същото ще е и във външния. Ще търпиш позор, оскърбления, бедност, болести. Няма да се изпълни нито едно твое желание или очакване, ще бъдеш стъпкана в калта, докато не се смириш. Благодари на Бога, че те търпи толкова дълго, желаейки обръщането ти, за да те помилува след смъртта.

Пропуснах още условия.

6. Престани да осъждаш другите. Ако видиш, че някой прави нещо лошо, не го осъждай, а го съжали и се помоли мислено за него Господ да му прости.
7. Престани да празнословиш, остави смехотворството, шегите и пр.
8. Вечер измолвай от цялото си сърце прошка за всички нарушения на заповедите през деня, с дело, слово, или помисъл.

Старай се да придобиеш съкрушено сърце и не му давай да се охлади.

Ти пак осъждаш о. С.: „Той пак ще ми налага епитимия, а какво иска от мен?“ Той иска същото, каквото и аз, каквото иска всеки, който ти желае доброто: смири се, престани да мислиш за себе си гордо, не командувай, а моли, слушай го, покривай недостатъците му по заповедта — „теготите“.

Ако не ме послушаш, а останеш все такава или се смириш лицемерно, външно, ще видиш сама какво ще стане. Съществуват неизменими духовни закони, по които ще бъдеш подложена на всичко, за което писах по-горе, ако не се покаеш за предишната гордост и не се смириш искрено и не покажеш на дело смирението си.

Аз ще съм чист пред Бога. Докато още живеех там, винаги ти посочвах твоето тщеславие, а сега то вече е прераснало в гордост и дава плодове, сама виждаш какви.

Ако се изповядваш, то не обвинявай никого и не се оплаквай, защото това ще е пак самооправдание и твоята изповед ще е безполезна. Няма да измамиш Бога. Не мами духовника и себе си.

Не започвай да си казваш, че те вкарвам в отчаяние. Почти всички като теб имат този обичай. Вместо да приемете изобличението, пак започвате да обвинявате другиго и така съвсем се лишавате от полза.

Имай предвид, че всички, освен ласкателите ти, те осъждат за самолюбието и гордостта ти. А ти не искаш да видиш това.

Ще чакам да видя как ще откликнеш на това писмо. Недей да идваш. С това никак няма да си помогнеш.

От цялата си душа желая Господ да ти помогне да видиш себе си и да принесеш покаяние с достойни плодове.

..., пази книгите, дръж ги под ключ, за да не ги вземат и загубят.

Пристигнахме тук благополучно, багажа още не сме получили. Не се обиждай, че ти пиша остро. Считам за свой дълг да го сторя. Господ да те вразуми и да ти помогне.

27/I.   Писмото беше написано отдавна, изпращам го едва днес. Поздрав на всички и благословение.

Н.
21/I–52 г.

108.

Драга ... !

В. писа, че ти си плакала три дни след прочита на моето писмо. Радвам се, че си плакала, ако плачът ти е бил богоугоден, а не от оскърбено самолюбие. От цялата си душа ти желая „да виждаш своите прегрешения“ и да плачеш за тях не три дни, а цял живот, до смъртта си, за да не се наложи да плачеш вечно след смъртта.

И по възрастта, и по здравословното си състояние можем скоро да очакваме края, когато ще ни поставят пред безпристрастния Съдия, който знае нашите тайни. Каква присъда ще излезе за нас? С какво ще се оправдаем пред Него? Има едно единствено средство: докато сме живи, да съзнаваме недостоинството си пред Бога и пред хората, да осъзнаем искрено, че сме негодни, непотребни, че имаме неизплатим дълг пред Бога и следователно нямаме право да изискваме каквото и да било от хората. Трябва да разберем това и да плачем, да умоляваме още тук за помилуване, за опрощаване на неизплатимия ни дълг. Да плачем за това, че блудно сме пропилели душевните и телесните си сили, че постоянно оскърбяваме Божията любов, и да умоляваме след смъртта Господ да не си спомня нашите грехове и неправди, а да ни приеме в Своите обители, както е приел блудния син. Ето за какво трябва да са всичките ни грижи.

Всеки ден преди сън трябва да се проверяваме и да се съкрушим поне малко за всичките нарушения на заповедите, които сме допуснали през деня. Трябва да помним целия си изминал живот и да се каем за всичко, и да не отстъпваме в покаянието докато явно не почувствуваме, че Господ ни е простил предишните грехове. При това трябва да молим Господа от цялото си сърце, да ни помогне Той занапред да не грешим, да не Го оскърбяваме с нови нарушения на светата Му воля, изразена в заповедите. Трябва много да се боим да не оскърбим ближния си, защото е по-лесно да се помирим с Бога, отколкото с ближния. Смири се пред всички, старай се според силите си да услужиш на всички, не укорявай никого, не съди, не осъждай. Помири се с всички, прости на всички, иначе сама няма да получиш прошка от Господа, това условие е дадено от Самия Господ: „ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14,15).

В настъпилите дни на светия пост приведи се в порядък, примири се с хората и с Бога. Съкрушавай се и плачи за своето недостоинство и за своята гибел, тогава ще получиш прошка и ще придобиеш надежда за спасение. „Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“ (Пс. 50:19, по слав. текст), а без такова сърце никакви жертви и милостини няма да ти помогнат. „Защото да би искал жертва, аз бих ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен“ (там, ст. 18-19). „Плачещият за греховете си стои по-високо от възкресяващия мъртъвци” — казва преп. Исаак Сирин.

Моли с цялото си усърдие Господа за най-големия и най-нужния от всички дарове — да виждаш своите грехове и да ги оплакваш. Този, който има този дар, има всичко.

Получих колета. Клобукът е много добър, точно по мярка. Благодаря на С., или на този, който го е изпратил, за пипера и за чернушките [вид гъба с тъмен цвят. — бел. ред.]. Нека не се тревожи за ябълковите дръвчета. Да не сади сливата, взета зад оградата от нашите. Тя е безплодна.

Господ да те вразуми и да те благослови! Поздрав и Божие благословение на всички. Бих искал напролет да прекарам там известно време, но не знам, дали ще стане.

Н.
28/II–52 г.

109.

Драга ...! Мир на теб и спасение!

У Йоан Лествичник, в слово 4, гл. 44 е казано: „ако някой отхвърли от себе си праведното, или неправедното изобличение, той отхвърля своето спасение: а който го приема със скръб или без скръб, такъв скоро ще получи опрощение на прегрешенията“. Ти очевидно си се обидила на писмото ми. Мина половин година, но не се обади дори с една дума. Дали си счела, че си незаслужено обидена или си праведно изобличена, но във всички случаи не можеш да превъзмогнеш себе си.

Пиши как се чувствуваш душевно и телесно. Помирила ли си се с о. С. и с другите? Предупреждавам те още веднъж: гордостта е основното качество на дявола. Заради гордостта от най-висш ангел той е станал сатана. И хората вместо да се уподобят на Бога чрез гордостта стават подобие на дявола. Ето за това е и казано, че Бог се противи на горделивите. Сам Господ ни заповядва да се научим не от другиго, а от Него Самия на смирение и на кротост. И Божията Майка е засвидетелствувала, че заради смирението е получила най-голямата благодат — да бъде избрана измежду всички родове.

Мисля наесен да дойда в Козелск. Тогава ще поговорим. Ако не можем да не нарушаваме Божиите заповеди, то трябва да се каем искрено за тези нарушения и чрез това да придобиваме отначало „сърце съкрушено“, а когато то достатъчно се съкруши, то ще стане и „смирено“ (Пс. 50:19).

Господ да те вразуми за всичко добро. „Царството Божие бива насилвано“ (Мат. 11:12, т.е. със насилие над себе си ние придобиваме царството Божие, — бел. ред.). Трябва да се самопринуждаваме да вършим добро, тогава Господ ще изпрати и Своята помощ за нашето спасение.

Господ да те благослови. Поздрав и Божие благословение на всички.

Н.
26/VII–52 г.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.