Игумен Никон. Писма 110-119

110.

Драга ...! Мир на тебе!

Днес получих писмо от П. и от м. В. Пишат, че си болна и имаш температура. За съжаление не пишат каква е температурата. Тя е несъмнено от тумора. Не знам какво е общото състояние на здравето ти; ако имаш сили, бих те посъветвал да отидеш в Калуга. Сега има много средства за борба с туморите, но в Козелск, естествено, ги няма. Преди всичко най-много те съветвам да се изповядаш при о. Мелетий за всичко — като се започне от детството ти — след като добре се подготвиш. Опитай да се подготвиш така:

1. Моли се поне по малко, но по-често, според силите си, докато стоиш, седиш или лежиш.

2. Моли се с думите на митаря или с Иисусовата молитва, като си припомняш всички грехове, които си извършила от младини не само с дело, но и с думи и с настроения; ако някой грях смущава съвестта ти, спри се на него и моли за прошка докато почувствуваш, че Господ ти е простил. Сърцето ти ще ти подскаже това. Запиши всички такива грехове, за да не ги забравиш после при изповедта.

3. По-често си представяй, че си умряла и трябва да преминеш през митарствата и да дадеш отговор за всеки неизповядан грях. Отново ще изплуват пред тебе различни грехове и ти пак се кай пред Бога, за да ти бъдат простени и да не бъдат споменати на митарствата. Също така записвай по-тежките. Потруди се така една две седмици, а след това се изповядай за всичко.

След изповедта отново преглеждай целия си живот и записвай това, което е било забравено първия път. Това е най-доброто лекарство не само за душата, но и за тялото.

Не се оправдавай за нищо, а обвинявай само себе си, иначе няма да получиш прошка. „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10).

Ние сме длъжни да изпълняваме всичко, т.е. всички заповеди, като творения и раби на своя Творец — Бога, без да очакваме награда. Робът е длъжен да върши каквото му заповядат. А прошката на греховете и даруването на царството Божие е дело на Божията милост. Милост се оказва на ония, които са осъзнали до дълбините на душата си своята виновност и като митаря винаги викат към Господа: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. Колкото повече човек се очиства чрез покаянието, толкова по-добре започва да вижда своята греховност и развала. Това е най-верният признак, че покаянието е прието и че човек се подвизава правилно. Ако няма дълбоко сърдечно осъзнаване на своята непотребност, то няма да има и дълбоко покаяние. Това означава че човек или оправдава себе си, или има високо мнение за себе си, или осъжда другите, или питае вражда или неприязън към някого, т.е. казано накратко, че е измамен от врага, или с други думи — че се намира в състояние на духовна прелест. Като от отровна змия трябва да се боим от самооправданието и от враждата с ближния.

1. „Ако не прощавате на ближния и вашият Небесен Отец няма да ви прости“.
2. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.
3. „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:9).
4. Светите отци казват, че молитвата на злопаметния е сеитба върху камък (преп. Исаак Сирин).

Вярвам, че ако простиш искрено на всички и се каеш, както е посочено по-горе, то не само ще получиш прошка на греховете, но и настроението ти ще е мирно, светло, доброжелателно към всички, а заедно с това и болестта ти ще се облекчи, а може би и съвсем ще мине. Бой се особено от злопаметството. Ако сърцето ти не те слуша, то прости мислено на всички, а ако можеш, принуди себе си да молиш всички за прошка. Пред Господа откривай сърцето си, като казваш: „Господи, ти си заповядал на всички да прощават и Сам си се молел за разпъващите Те, и аз прощавам на всички, а сърцето ми не ме слуша. Господи, прогони от сърцето ми всяка вражда, всяка неприязън, всяко осъждане. Бъди милостив към мен, изцели болната ми от грехове душа, не ме допускай да стигна до погибел, не ме лишавай от Небесното царство”.

Аз се спрях по-дълго на враждата, защото тя прави безполезни всички останали усилия. Господ не приема нито молитвите, нито покаянието, нито милостинята от човек, който има вражда към ближните си. „Да би искал жертва, аз бих Ти дал, но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:18-19). Когато в нас има вражда, злопаметство, самооправдание, осъждане на ближния — не може да има нито съкрушение на сърцето, нито смирение. Огън и лед не могат да стоят заедно.

Ти и сама знаеш всичко това, но едно е да знаеш, а друго — да изпълняваш. Знанието без изпълняване води, по думите на Спасителя, до голямо падение, т.е. до гибел, защото цялото здание е било построено върху пясък.

Потруди се малко, че „дните са лукави“ (Еф. 5:16) и ние не знаем, кога ще дойде часът за преминаването ни във вечността. Болестите винаги са служели като напомняне на живеещите на земята, че тук не сме вечни, че трябва да се родим за другия свят и да дадем отговор за всичко, каквото сме сторили на тоя свят.

Съветвам те още: благодари на Бога за всичко в живота; понеже и доброто, и теглото, и радостта, и скръбта Господ ни изпраща за наша полза, за спасение.

Прости ми за всичко и на теб да прости Господ всичките ти съгрешения, и аз ти прощавам и те благославям.

Поменавам те и вадя частица за теб на всяка служба. Пиши.

Н.
1954 г.

111.

Христос Възкресе! Мир на душата ти, майко ... !

..., ти носиш название м[онахиня] — не е ли време да помислиш, че настъпва единадесетият час, че светилникът е угаснал, няма елей, наоколо е мрак. Не е ли време да отстъпим от света вътрешно, да се приближим до Бога, да се потрудим над земята на сърцето си заедно с наетите в единадесетия час, за да купим елей и да запалим светилника на живата вяра?

Съкрушението на сърцето замества липсата на добри дела. Малко е да се каже: „грешен съм“; и Иуда е казвал така, но краят му е на дъното адово. Трябва за заплачем горчиво с ап. Петър за безплодието си, за безсилието да изстъргнем плевелите от земята си, за да не бъдем посечени и хвърлени в пещта.

Смири се поне пред Бога, ако не можеш пред хората. Заплачи със сърцето си, а не с очи — последното е измамно. Умолявай Господа да прояви милост и помни духовния закон: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери; прости на всички, и на тебе ще се прости, бъди към всички милостива — и към тебе ще е милостив Господ.

Не се оправдавай, за да те оправдае Господ. Господ да те вразуми и да те благослови за всичко добро и необходимо за твоето спасение.

иер. Н.
1954 г.

112.

Достопочтеннейша майко ... !

Мир на теб и спасение от Господа нашего Иисуса Христа!

Предадоха ми, че пак си имала тежки сърдечни припадъци. От това трябва да разбереш, че чрез болестите Господ ни напомня за излизането ни от този живот и за неизбежността на смъртта. Цялата ни беда е в това, че не съзнаваме напълно греховете си, а затова нямаме и дълбоко покаяние, дори нещо по-лошо: към греховете прибавяме още грехове и отгоре на това виним другите за тях, а себе си оправдаваме. Затова и няма у нас духовен растеж, непрестанно пълзим по земята, а древната змия ни жили не само в петата, но и в сърцето, и в главата, а ние до старостта си не сме се научили да поразяваме главата на змията.

Всеки ден, поне за няколко минути, си представяй, че си умряла и стоиш пред Господа в очакване определянето на по-нататъшната си съдба. В утринната молитва на Макарий Велики се казва: „Боже, очисти мене, грешния, понеже никога не извърших добро пред Тебе“. Така са се чувствували великите светци, а ние как ще се чувствуваме на Божия съд? А и тук, по време на молитва, как трябва да се чувстваме? Единствената молитва, която ни подхожда е: „Боже, бъди милостив към мен, грешния!“ Така ще казваме след смъртта си, така трябва и тук, колкото се може по-често и от цялото си сърце да я повтаряме. Моли Господа, да ти даде да разбереш силата и дълбочината на тази молитва.

Пиша ти лежешком. Хвана ме грип. Гостите днес си заминават. Поздрав на П. с другите населници и на нашите.

Бъди здрава, спасявай се! Господ да те благослови и да те вразуми.

Н.
20/VI–55 г.

113.

Мир на теб, м. ... !

Получих писмото ти. Жал ми е за м. В., но Господ по-добре знае, какво е нужно всекиму.

Относно обидата ви, че не идвам при вас ще кажа, че мислите за себе си, а не се съобразявате с другите; аз не осъждам никого от вас, съчувствувам на всички, искам всички да се спасят по Божията милост, макар и чрез големи скърби.

При мен се строи къща, размерите ù с коридора са 6,5 на 13 метра (покривът е с дължина 18 метра). Материалите трябва да се доставят само от Москва: дялани дъски, бичен дървен материал, желязо и прочие. Понякога сам го докарвам, понякога чакам, спориш ту с дърводелците (работим заедно цяла зима), караш се, сдобряваш се, работата стигаше едва ли не до съд. Засега не мога да замина дори за няколко дни в Козелск.

Днес пътувам до Москва и по работа, и се канят да ръкополагат в Москва В. за свещеник. Необходимо е да ида. Напомням на всички: в царството Божие се влиза през много скърби, болести, борба с греха, покаяние и смирение. Когато сеем в плътта — от плътта ще пожънем тление, скърби, обърканост и другите плодове на злото. Нека с Божията помощ да подтискаме духом греховните влечения, помисли, думи, дела — да придобием душевен мир, твърдост, душевна яснота и останалите плодове на духа.

Ще кажа и на тебе: може ли да съжаляваш, че не си сторила зло? Ти развиваш тези мисли и вършиш грях не по-малко тежък от самото зло, защото разтляваш душата си в беседване с бесовете. Нима Господ, който храни дори гадините, е изоставил човека? Отхвърли всичките си помисли. Когато дойдат, посрещай ги като явили ти се бесове. От теб зависи да ги прогониш с молитва и съкрушение на сърцето или да ги допуснеш до себе си, за да извършат куп гадости в душата ти и да си идат, за да дойдат отново още по-многобройни и още по-силно да изпоранят душата ти. Всички вие не сте малки деца. Четете, слушате, а от духовния труд бягате. Само осъждате хората, без да знаете нищо.

Когато стане възможно и Господ ми даде мисъл за това, ще дойда. Бъди здрава.

Предай поздрав и Божие благословение на м. В. Мисля, че тя няма нужда от особено утешаване, сама трябва да утешава другите, както също и о. М. Не знам защо, но съм уверен, че тя още ще поживее и аз ще я видя. Моля я за прошка и ù прощавам за всичко, ако се обвинява в нещо. Господ да ù помогне да носи кръста до края. Надявам се, че няма да бъде лишена от Божията милост.

Нашите много жалят за м. Валентина, съчувствуват ù дълбоко, кланят ù се и обещават да се молят за нея. Молят за прошка и за нейните молитви. И аз моля за молитвите ù за мене, грешния.

Мир на всички вас и Божие благословение. Поздрав и Божие благословение на всички познати. Простете и се молете за мен.

Н.
1956 г.

114.

Многоуважаема м. ... !

Мир и спасение на тебе! Колкото и да се мъчих да дойда, но явно до пролетта няма да мога да го направя. Болките в ставите, слабостта, сърцето не ми позволяват да тръгна на път през зимата. Писах на о. Мелетий, че не мога сега да дойда до пролетта.

Как е здравето ти? Как върви животът при вас? Промени ли се О. Р.? Мирно ли е при тях? Нашите не ми пишат нищо. Как са със здравето? Поне П. по-рано пишеше, а сега и тя мълчи. Поклон на нея и на нейната съжителка. Ако не е трудно, то напиши ми, може би и П. ще напише нещо.

Как е душевното ти устроение? Започваш ли да виждаш греховете си или все така смяташ себе си за „общо взето добра“? Помни думите на преп. Петър Дамаскин, че признак за началото на оздравяването на душата е „да виждаш греховете си безчислени като морския пясък“.

Ако това липсва, никой да не мисли за себе си, че се намира в задоволително състояние — не, той е или сляп душевно, или още по-лошо — в самоизмама.

Желая ти да осъзнаеш това на дело, а не само с голия разум. Господ да те опази и помилува, сега и во веки.

Поздрав на нашите и на всички, които ме помнят. Прося молитвите на всички за мен, грешния. Нашите се кланят на теб и на всички.

...! Има ли в Козелск или в околностите майстори, които могат да направят иконостас? Ако има такива, поговори с тях, могат ли да се захванат с такава работа. Ние, а може би и Вязма, мислим да правим иконостас.

Мислех да го правя там, тъй като тук няма подходящ материал, и да се докара тук готов. Може ли така да се направи? Размерите при нас са 9 на 9 метра.

Колко ще струва приблизително с техни матириали, прост, без резба и без царски двери, без превоза и сглобяването? И колко — с резба и с царски двери с резба?

Аз естествено разбирам, че всичко това е неопределено, но все пак, поне приблизително, колко ще струват единият и другият вид иконостас? Най-важното, живи ли са още майсторите? Пиши ми, моля те, за това.

Н.
28/II–1956 г.

115.

Мир и спасение на теб, м. ...!

Поздравявам те с настъпващите празници и с Новата година. Да ти прости Господ всички грехове от миналото и да те настави в бъдеще на правия път на покаянието, смирението, простотата... с една дума — на спасението.

Относно предполагаемото предложение от о. С.: първо, или ще го има, или не; второ, няма никаква необходимост непременно да приемаш предложението, ако някой ти е дал послушание; това зависи от силите, способностите, от намерението да се служи на Бога на такава длъжност.  Затова прецени всичко и реши сама — стига това да е за слава Божия, а не по плътски сметки, например — заради изгода или от тщеславие. Това би било служене на дявола, а не на Бога.

Твоята В. е вече голяма и силом нищо не можеш направи. Убеждавай я на добро с думи, ако можеш, а най-вече предавай себе си и нея, и целия си живот на Христа Бога, както слушаш всеки ден в храма.

Следи за проявите на тщеславие и ги смазвай като змия с припомнянето на греховете си и с молитва.

Не знам към кого да се обръщате след смъртта на о. Мелетий. Мисля, че може към всеки духовник. Изповядвайте се по книга, без подробности, и толкоз. А духовно ръководство от човеци в наши дни не бива да се търси. От тях ще получиш повече вреда, отколкото полза. „Бягай, Арсений, от хората и ще се спасиш“. Човек трябва да чете духовни книги, да не се оправдава за греховете си, да се бори с тях според силите си, да се кае, да не осъжда никого, да бъде милостив към всички, да опазва мира с всички, по-често да се моли: „Боже, бъди милостив към мен, грешната“. Ето това е цялата наука. Господ да те пази.

Да пребъде винаги върху всички вас Божието благословение.

Н.
24/XII–56 г.

116.

Драга м. ...!

Мир и спасение на тебе! Как си със здравето и как вървят нещата?

Имам молба към тебе. Ще можеш ли идеш при оня майстор, който е правил иконостаса във вашата църква? Аз говорих с него, когато бях в Козелск. Той обеща да дойде да сглоби иконостас или да направи нов.

Докарахме при нас два иконостаса. От тях трябва да се направи един с три или четири реда икони. Може би този майстор ще дойде и ще се наеме да работи при нас.

М., която живее с о. М., ми прати пари, но аз отказах да ги приема от пощата. Тя трябва да ги получи обратно. Кажи ù да не се обижда. Не тя, а аз трябва да ù пратя пари. Понякога поменавам нея и всички, които тя е записала. Пазя бележката ù.

Сърдечен поклон на о. М., м. А., Е. В. Поклон на о. С. и о. Р. Как са те? Желая ти здраве и благополучие. Господ да благослови тебе и всички от Козелск.

Н.
1957 г.

117.

Драга ...!

Мир на тебе! Благодаря за подаръка — прясно зеле, но прощавай, че не отговорих веднага на писмото ти за преместването на о. С. Сама правилно каза: „от доброто не търсят добро“. По-рано с радост бих се преместил в Козелск. Харесва ми и градът, и хората, и природата. А сега вече нямам сили. С ужас мисля за всяко местене, всяка суета, за светските разговори и пр. Вече доживявам дните си. Всичко ми е трудно — и да седа седя, и да лежа, и да служа, дори понякога и да се преместя от едно място в стаята на друго. А ако се насиля да го направя, се изпотявам и се уморявам. Как да се местя! Трябва да очаквам смъртта на мястото, дето съм.

Това, което писа в първото писмо за помислите — Бог да ти прости. Настоятелно те съветвам да прегледаш целия си живот и да се покаеш не само и единствено за постъпките си — това е най-лесното, — но за цялото си устроение, за помислите, за вътрешните движения на душата. Особено за тщеславието, от което си твърде заразена, макар и преди, когато ти казвах, да го отричаше. Тщеславието унищожава всичко добро в човека, прави душата да загнива, прави я непотребна за Бога и, следователно, негодна за Божието царство.

Ние, съвремените хора, не търпим никакви изобличения. А е казано: „който отхвърля изобличението — справедливо или несправедливо, — той отхвърля собственото си спасение“. А ние сме готови да се отречем от всичко поради самолюбието и тщеславието си. Не случайно много „попове“ се отричат от Бога: изобличат ги за нещо  те веднага пишат във вестника [т.е. чрез дописка се отричат от Бога, като, например, обявяват религията за „опиум“ за народа — б. пр.]. А за да няма клевети против вярата и духовенството, всичко отпечатват въввестника, а на нас не ни дават да им отговорим. Върху падналия хвърлят камък и хич не ги е срам. Ето какво е явното разлаожение на съвестта. Това е знамение на времето ни. Спасявай се, всеки да спасява душата си. За другите вече няма как да мислим.

Спасявай се и ти. Смазвай тщеславието и цялата воля на ветхия човек. Поздрав и Божие благословение на всички, които ме помнят. Моля всички за молитвите ви към Господа за мен.

Н.
1959 г.

118.

Мир и спасение на майка ... !

Получихме двете ти писма. Твоето име, майко ... , означава добротворство. Ако искаш животът ти да отговаря на името ти, трябва винаги и навсякъде да съгласуваш постъпките си с Евангелието, което ни учи да вършим добро: и навън, и в самите нас. В дадения случай — да се вземе или не м. ... — ти разсъждаваш като най-светски, себелюбив човек. Хората искат да сторят добро на сестрата, самите те нямат никаква изгода, а ти си против това от най-празни светски съображения.

Внимавай: „съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост“ (Иак. 2:13) и „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2). Когато вземеш да умираш, тогава за какво ще скърбиш? С какво ще покриеш греховете си? „С милостиня изкупи греховете си“! Хората искат да сторят добро; ако ти се съгласиш с мир, ще бъдеш участница в доброто им дело, а ако бъдеш против — ще бъдеш осъдена като човек с жестоко сърце. Внимавай, Господ е правосъден: както ние се отнасяме към ближните, така и Господ ще се отнесе към нас в ден лют ...

Нещата вървят така, че всичко може да се очаква. А през това време трябва да вършим добро на хората, та и Господ да не ни остави, когато сами бъдем в нужда.

Да те вразуми и да те благослови Господ! Бъди здрава.

Н.
21/Х–60 г.

119.

Драга ...!

Мир на тебе! Поздравявам те с празниците. Желая да ги посрещнеш и прекараш по християнски.

Прости ме, че дълбоко те огорчих, но какво да се прави? За да се продупчи лист хартия трябва малко усилие, а за да се пробие стоманена броня, трябва да се стреля с голямо оръдие. Моля Господа да ти даде мъдрост и способност да познаеш себе си, своите грехове и качествата на ветхия човек, да се смириш пред Него, да паднеш в съкрушение и да Го умоляваш за прошка. Господ ни показа любовта Си към нас с идването Си на земята и със страданията Си на Кръста. Той се радва на покаянието на всеки грешник и е готов да го приеме с голяма любов, като блуден син, който е осъзнал греховете си и се е обърнал към Отца си. Нима няма да се възползуваме от тази Божия милост към нас, а ще тънем в греховете си, в своето самолюбие, в мрака на душата си, който не ни дава възможност да виждаме раните си, да поскърбим за тях и да се покаем.

Не мисли, че е лесно нещо човек да види греховете си. Не напразно светата Църква ни учи със земни поклони да се молим: „дай ми да виждам моите грехове“. Тя ни учи тъй, понеже грехът и дяволът заслепяват човека, приспиват го, за да не прибегне към покаянието и да погине. „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате“ (Еф. 5:15)! Прости на мене, който желае твоето спасение. Отдавна исках да ти отворя очите, но се страхувах от самолюбието ти, пък и се надявах сама да видиш. Ти вече започна да виждаш това-онова...

Господ да те вразуми и да те доведе до спасение. Прости ми и се помоли за мен. Благословение Божие на теб и на съседите.

Н.
29/XII–60 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.