Игумен Никон. Писма 120-129


120.

Драга ... !

Мир на тебе! Получих писмото ти. То съвсем не ме удовлетвори. У теб няма дълбоко осъзнаване на своите грехове, особено на тщеславието. Нямаш болка в сърцето си заради това. Тщеславието е като рак в тялото, то може да отрови цялата душа и да я погуби. То прави дори добрите дела мерзки пред Господа, както се е случило с фарисеите. Сама на себе си ти прощаваш с голяма лекота. А дали Господ ще ти прости?

Елате с ..., ако и двете считате за нужно и полезно за душата. А на гости няма за какво да се ходи. Това е дело на миряните. Елате през Великия пост.

Никога никого не командувай. Не учи другите, след като сама нищо не си научила. Недей се меси и на съседите си по жилище. Те не са ти наематели, тъй че не се занимавай с тях. Ако направят нещо нередно, търпи, защото от твоето викане, командване и грубост, те понасят не по-малко, отколкото ти от тях. Казано е: “Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (Гал. 6:2). А ти само себе си можеш да носиш и оправдаваш. “Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.” (Мат. 7:5)

Имай милост към себе си; моли се да ти се отворят очите и да видят безбройните твои грехове, та да не виждат греховете на другите. Да те вразуми и да те помилува Господ.

Бъдете здрави.
Н.
1961 г.


121.

Драга м. ...!

Нещо си започнала често да боледуваш. Игнатий Брянчанинов казва, че болестите са напомняне от Господа, че смъртта ни не е през девет планини в десета и трябва да очистим цялото свое минало с искрено съкрушение, покаяние, приемане на Светите Тайни. Трябва да се вършат и дела на милосърдие. Милостинята очиства от много грехове. Става дума не само за материалната милостиня; много по-важна е духовната милостиня. Тя се състои в това — вместо да осъждаме ближните, ние им съчувствуваме, прощаваме техните недостатъци и грехове и молим Бог също да им прости. Трябва също да не роптаем, когато ни сполети болест или когато не ни обръщат внимание, хладни са към нас и пр., но да казваме: “Получавам заслуженото според делата си, спомни си за мен, Господи, в царството Си”.

Старай се с всички сили да помниш Господа. Ако не призоваваме името на Иисуса Христа бесовете ще ни досаждат, ще ни причиняват всякакви злини, ще ни мъчат, ще ни теглят към себе си и към бездната. Болестта и предсмъртните страдания са преддверие към вечността и отражение на нашето устроение, на нашия живот — всичко, каквото сме натрупали през живота си, се проявява при смъртта ни, добро и зло. За това трябва да молим Господа, да ни дарува “да завършим останалото време от своя живот в мир и покаяние”. Спомняй си всички грехове от миналото си, съкрушавай се, плачи, моли Господа за прошка. Помири се с всички хора, помири се така, че хората да почувствуват твоето съкрушение и да ти простят със сърце, а не на думи, и ти самата прости на всички.

Да те вразуми Господ и да ти помогне да се покаеш и да се приготвиш за смъртта.

Тук имахме много неприятности във връзка с въвеждането на нови порядки в църквата. Вероятно ще ми се наложи да напусна това място.

Поздрав и Божие благословение на всички, които ме помнят.

Н.
26/Х–61 г.


122.

М. .., желая ти мир и спасение!

Душата не може да не более, докато не почувствува, че е получила прошка за множеството извършени беззакония. А ние слабо умеем да се каем. Ако човек се кае за греховете си, а в същото време осъжда другите или пък се тщеслави и пр., то какво покаяние може да бъде това? Това означава с едната ръка да се гради, а с другата да се разрушава. Ето затова и скърби душата.

Бъди здрава. Господ да благослови тебе и всички!

Н.
14/II–62 г.


123.

Мир на теб, м. ...!

Настъпи и за теб времето, когато животът се превръща в “тегло и болест”. След това идва смъртта. Никой не живее вечно на земята и въпреки това всички се боят от смъртта. Не случайно светата Църква се моли постоянно за даруването на християнски завършек на живота, без болка и прочие.

Колкото е по-силна вярата, колкото сърцето е по-съкрушено, толкова е по-леко да се умре. Ако туморът ти пречи, можеш да се обърнеш към лекар и да ти направят операция. Можеш да се откажеш от всякакви прегледи, а ако заради това откажат да те оперират, тогава и това не е нужно. Сега всички се боят от всяка подутина, мислят, че е рак. По-добре за нас е да се готвим за смъртта. Малко по-рано или малко по-късно — каква е разликата? Все едно ще умрем. Трябва да простим на всички, да се примирим с всички, да прегледаме целия си живот и да поплачем, да се посъкрушим със сърцето за греховете си и да молим за прошка нашия Спасител Господа Иисуса Христа.

При нас всичко е по-старому. Да бъде Божията милост върху всички! Да те пази Господ и да те вразуми за всяко добро.

Н.
24/XII–62 г.


124.

Мир на те, м. ...!

Получих писмото ти. За греховете има покаяние и милосърдието Божие, което иска спасението на всеки грешник.

Здравето ми се пооправи.

Желая ти здраве и спасение. Божи благословение на теб и на всички, които ме помнят.

Н.
4/VI–63 г.


125.

Мир и спасение на теб, м. ...!

Ние се спасяваме не чрез делата си, а по милостта Божия. Господ казва в Евангелието: ако и направите всичко, което е вам заповядано, т.е. когато изпълните всички заповеди, казвайте, ние сме раби негодни и сторихме каквото трябваше да сторим. Длъжни сме да изпълняваме волята на своя Отец. А нашето спасение идва от Божията милост. Който скърби за греховете си, гнуси се от тях, престава да ги върши, моли Бога за прошка и за помилване — него милува Господ и го приема в царството Си. Който пък има високо мнение за себе си и се осланя, като фарисея, на делата си, ще бъде осъден. Трябва да се смирим докрай и да възкликнем от дълбината на душата си: “Боже, бъди милостив към мен, грешния!”.

Всичко, което си ми изповядала в писмата си, приех като изповед и опростих. Ако обаче съвестта те безпокои, то изповядвай главното пред своя свещеник о. Н. или пред о. С.

Здравето ми е зле. Много съм отслабнал, а края още не го виждам, макар и да го желая. Молете се за мен.

Поздрав и Божие благословение на тебе и на всички, които ме помнят.

Н.
1/VII–1963 г.


126.

Многоуважаема ...!

Много ме обезпокои състоянието на здравето Ви. Знам, колко е трудно при лошо здраве да се труди човек, и външно, и вътрешно, а за вас все още е необходимо да работите. Да Ви помогне Господ и Пътеводителката (т.е. Пресвета Богородица). Как се чувствувате сега? Във всеки случай, не унивайте. В човешката преценка светът изглежда голям, но не и в Божия взор. Той вижда всичко, винаги пред очите Му са всичките ни състояния — и вътрешни, и външни. Божията любов и всемогъщество допускат да става с нас само това, което в края на краищата ще послужи за най-голямото ни благо.

Затова и е по-добре да се покорим под Неговата крепка и любеща ръка и да приемем всичко с благодарност. Това е голям духовен подвиг, но е необходимо да се насилим за него. Той характеризира цялото [духовно] устроение на човека. Без него всичко добро у нас не струва нищо. Пътят ни към спасението — това е търпение с благодарност (във всеки случай без ропот) на всичко, което става с нас.

Ние затова приемаме скърбите твърде изострено, защото не вярваме на думите на Евангелието. Готови сме да повярваме на всеки човек, повече или по-малко порядъчен, но ето на Господа не вярваме и не се доверяваме. Това е непонятно за разума, нали, ала вниманието към себе си показва, че е точно тъй. Трябва да положим немалък вътрешен труд, за да придобием жива вяра в Господа и в Неговите думи. Само с такава вяра ни става леко да живеем и да се изтърпим всички житейски тегла. Толкоз повече, че животът ни е една съвсем кратка подготовка за вечността.

Простете за празнословието. Все пак Ви пожелавам да придобиете жива вяра и преданост към Господа.

Пишете ми откровено: може би не бива да Ви пиша подобни неща.

Сега всеки ден споменавам всички вас пред жертвеника. Не ме забравяйте и мен.

Н.
3/XI–1948 г.


127.

Г. Гжатск, Смоленская обл., Смоленская ул., 114.

Това е новият ми адрес, многоуважаема ... .

На 13/XI напуснах Калуга, останах за малко в Козелск и заминах за Смоленск. Назначиха ме в Гжатск. Това е на пет часа път от Москва по Смоленското шосе, тъй че ще мога да ходя по-често до Москва, още повече, че и роднините ми са там. Знаете ли, през цялото време ме безпокои съдбата на Е.Н. Как се чувствува тя? Да ù даде Бог мъдрост, пък и на Вас също. Ако в нашия свят има толкова завист, нечестност, то и сред вашите, предполагам, ги има не по-малко. Да помогне Господ на всички.

И църквата, и квартирата ми се намират на две крачки от гарата — на гробището, зад което веднага започва ниска елова горичка. Има и рекичка. През лятото трябва да е хубаво, но засега е много унило. Църквата е малка, с отвратително изписана живопис по стените. В зимната половина има място за не повече от 150 души. Неудобно е да се служи. А какво ще е настроението по време на службата — това не знам, тъй като още не съм се запознал със сътрудниците.
..., елате сама и поканете и познати. Съдбата ме подхвърля, учейки ме да не се привързвам към никого и към нищо. Огорчава ме липсата на интерес към спасението в нашия свят, а най-вече — у епископите. На първо място стоят материалните и семейни интереси (ако няма жена, то всякакви роднини: братя, сестри и проч.). Калужкият [епископ] притежава поне едно достойнство — не захвърля хората според каприза си без тяхното желание, а кой ли сега би желал сега без крайна нужда да се мести от място на място?

Простете за почерка и за петната. Всичко тук е чуждо, неустроено…

Да Ви пази Господ. Помня всички винаги. Моля и мен да не ме забравяте.

Н.
1/XII–1948 г.


128.

Многоуважаема ... !

Получих писмото Ви, благодаря за доброто отношение към мен. На 20/XII ще бъда в Москва.

Сега няма да пиша нищо с надеждата да поговорим лично. Ако вие имате въпроси по моята специалност, пригответе ги, обмислете ги и при среща ще поговорим. Същото се отнася и до В.Н. Бих искал да побеседваме по тези въпроси не за да ви дам нещо, а за да проверя себе си, тъй като без съмнение вие в Москва можете да чуете разрешението на тези или онези въпроси от по-опитни лекари, а аз бих могъл да се възползувам от това.

И така, до скорошна среща. Сърдечен поздрав на Вас, на В. и на Е. Господ да Ви благослови и вразуми за всяко добро.

Н.
15/XII–48 г.


129.

Многоуважаема ... !

Благодаря Ви за поздравите по случай Новата година и празниците. Аз самият нямам обичая да поздравявам никого и затова простете, че не съм поздравил и Вас.

При срещата забравих да ви напомня за произведенията на Игнатий Брянчанинов, особено за петия том. Там бихте намерили разрешението на много от интересуващите Ви въпроси. С желание бих побеседвал с вас, за да проверя себе си. Самият аз дълго съм се мъчил с тези въпроси, но имах достатъчно мъдрост да изчакам възможното им разрешение и наистина: много от това, което изглеждаше неразрешимо или противоречащо на целия “светоглед”, се изясни напълно и още повече потвърди правилността на този светоглед.

Желая ви здраве — телесно и душевно. И болестите имат смисъл и ни носят полза. Убедил съм се от собствения опит и опита на другите, че можем направо да ги считаме, наред с всички скърби, за Божий дар, а не за проклятие.

Бъдете здрави и благополучни. Ако дойда в Москва, непременно ще се постарая да се видя с Вас. Пишете.

С почит, Н.
17/I–49 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.