Игумен Никон. Писма 130-139


130.

Многоуважаема … !

Получих от Вас две писма и отговорих, макар и не веднага. Вие писахте, че се чувствувате лошо и дори подозирате активна … . Как сте сега със здравето?

Аз бях от 9.І. до 12.І. в Москва. На самия празник на 7.І. почина баща ми, аз отидох да го погреба и трябваше да се върна на службата, защото сътрудникът ми замина и останах сам. Затова не можах да остана по-дълго, макар и да ми се искаше да Ви видя. Сега служа без втори и ще бъде по-трудно да пътувам. Когато можете, елате ми на гости. С мен живее старица схимонахиня, много е добра.

Страхувам се да ви пиша нещо из областта на духовната психология. Ако намирате за неудобно да сте в преписка с мен, не се притеснявайте. Напълно разбирам това и никак няма да се обидя. Ще поговорим, като се видим.

Поздрав на В.Н. и на Е.Н. Желая ви здраве и благополучие във всичко.

Н.
7/II–49 г.


131.

Многоуважаема … !

Получих писмото Ви вчера, на 26, рождения ден на В. Помeнавам Ви на всяка служба без изключение. Много се огорчавам, че здравето Ви е слабо. Какво трябва да се предприеме, за да се спре този процес? Какъв е възприетият подход към такива болни? Нима не е прието в такива случаи да се помага на болния, а да се оставя той да се справя със собствените сили? Разбира се, Господ знае и без цел не допуска болести. Защото без тях е трудно човек да се спасява, особено в света. Господ е силен и да възвърне здравето, ако човек може и здрав да живее както трябва.

Ето защо едно от средствата за възвръщане на здравето — това е да се утвърдим в изпълняването на заповедите, да застанем твърдо на пътя, водещ към Царството Божие, защото и здравето е необходимо по този път, недостигът от здраве пречи, както и излишъкът ни вреди и спира по пътя. Трябва да се смирим под крепката Божия ръка и в свое време Той ще ни въздигне (срв. І Петр. 5:6). Само душевната ни немощ е тъй голяма, че маловерието в Божия промисъл ни надвива, а вярата на човека се усилва от изпълняването на заповедите, чрез изкушенията, чрез съзнанието за собствената немощ и безсилие и чрез получаването на Божията помощ тогава, когато се стапя всяка надежда на човешката помощ…

При мен промени засега няма. Вярно, сега няма втори служещ, аз съм сам и затова ми е трудно да се отида където и да е.

Бъдете здрава по душа, тогава Господ ще даде и с тялото си да оздравеете. Господ да Ви благослови.

С уважение, Н.
27/III–49 г.


132.

Многоуважаема …!

Ето вече десет дни минаха откак получих писмото Ви, а още не съм се наканил да Ви отговоря.

За Вашите преживявания по повод на Светлата утреня ще кажа, че “на ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро” (Рим. 8:28). Светите отци казват че Царството Божие идва незабележимо. Когато очакваме духовни радости — точно тогава можем и да не ги получим (така и става най-често). Правилното устроение на душата е това — да счита себе си недостойна за каквито и да е духовни утехи. Нещо повече, преп. Иоан Лествичник казва: “Отблъсквай с ръката на смирението идващата радост като недостоен за нея, за да не би да се измамиш от нея и да приемеш вълка вместо пастира.” Същата мисъл е изречена по един или друг начин от всички свети отци. Всички хора са “склонни към попълзновение” за всеки грях (т.е. лесно могат да паднат във всякакви грехове, — бел. ред.) и особено към такива, които са не по-малко вредни от грубите грехове. Никой не може да види всички тях и да ги надвие със собствените си сили; само съзнанието за своята немощ, нищета, греховност, неизплатима задлъжнялост пред Бога, а оттук и непрестанният плач на сърцето (“сердце съкрушено”, което става и смирено) — такъв плач са имали всички Божии угодници — ето това е правилното духовно устроение, което опазва човека от падения, води към духовни дарования и ги запазва, ако човек се удостои с тях. Подвижник, който няма сърдечен плач, се намира в духовна прелест, т.е. в лъжовно устроение, и ако не се поправи, то може да изпадне и в явна бесовска прелест и да погине. В наше време всичко това се проявява в завоалирана форма, но го има, и повечето от подвизаващите се са временно или постоянно в прелест. Това е нещо доста тънко.

Простете, че може би несвоевременно говоря за това. Това в малка степен засяга миряните (макар че донякъде се отнася и за тях, но в по-проста форма).

Макар и да сте преодолели мъката си и оскърблението от началника, а може би сте и съзнали, че правилно сте била лишена от утешението на Божието правосъдие, за да се вгледате по-надълбоко в себе си и да се смирите. Успехът в духовния живот се измерва не с духовните утешения, които могат да дойдат и от лукавия, а с дълбочината на смирението.

Как е здравето Ви? Простете, ако Ви писах грубовато, макар и да гарантирам за верността на написаното. Няма да умножавам повече думите, надявайки се да побеседвам лично с Вас.

С почит, Н.
18/V–49 г.


133.

Многоуважаема … !

Простете, че дълго време не съм Ви писал. При нас няма нищо ново. Викат ме да ида в Козелск, но аз изпратих отказ по разни причини, главното е, че не виждам за това волята Божия.

Съзнанието за своето “Аз” е най-дълбокото в душата на човека, а може би то е и съзнанието на душата за самата себе си. Затова най-трудно е да познаем и видим всичко, което е непосредствено свързано с “Аз”-а (тук спадат преди всичко тщеславието, гордостта и останалото), трудно е всичко, което умалява “Аз-а” пред другите и даже пред самия себе си и пред Бога. Ето защо съществува опасност дори в молитвата да не бъдем откровени пред Бога и да скриваме “в храстите” много неща, както е направил Адам след грехопадението, т.е. да ги избутваме в задния двор на съзнанието, да ги затрупваме с боклуците на всякакъв род самооправдание. Това е много опасно. А главното е, че то съвсем не постига целта си, защото и без друго Господ знае всичко, дори и от по-рано, преди да сме извършили нещо лошо.

В молитвата трябва да се разкриваме пред Бога и да се каем пред Него, и да молим за прошка и за изцеление на болната си душа.

Да Ви помогне Господ и да Ви благослови. Простете. Пишете.

Н.
23/IX–49 г.


134.

Драга …!

Простете, че толкова дълго не съм Ви отговарил. Как е здравето Ви, как вървят работите? Напредва ли домашната работа?

Внимавайте, не си правете идоли, защото иначе ще бъдете наказана от Бога отначало в психиката Ви, а после и във външните обстоятелства.

Не се обиждайте, че в писмото си до В. не ù позволих да показва писмата на никого. Това условие поставям на всички. Същото съм казвал и на масата в присъствието на всички. По-рано не разбирах, защо това са изисквали и Варсануфий Велики, и Оптинските старци, а сега от опит знам, колко вреда може да има от показването на писма на другите. Хората са немощни и това, което може да се каже на един, никак не бива да бъде казвано на другиго.

Простете ми. Винаги си спомням за Вас, съчувствувам Ви и се моля.

Трябва да се стараем и в душата си, и при всичките срещани обстоятелства да се предаваме изцяло на Божията воля. Това е работа за цял живот.

Макар да не сте могли да се справите с работата, което едва допускам, то въпреки това не следва да се огорчавате. Господ е по-мъдър от човека и го води по най-добрия път. “Както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища” (Ис. 55:9). Необходимо е да се покорим под любещата и премъдра Божия ръка, а не да се бунтуваме, тогава ще ни е спокойно и тук, и в бъдеще.

Бъдете здрава. Да Ви опази Господ и да Ви благослови.

Н.
24/Х–49 г.


135.

Драга …!

Мир Вам. Бързам да Ви напиша няколко думи, докато е още светло, тъй като не дават светлина, пък и лампата е без стъкло. Прочетох изповедта Ви за тщеславието и не намерих в нея нищо, заради което бих могъл „да се отдалеча“ от Вас. Не сте написала нищо особено. При Вас, както и при всички останали няма нищо, с което наистина бихте могли да се потщеславите. Всички ние сме далеч от Бога по своя живот. Какво ценно имаме, с какво бихме могли да се явим с изправена глава пред Божия съд? Ето, всичко Ви е понятно, развивайте сама тези мисли…

Тщеславието е толкова свойствено на всеки човек, че то буквално го пронизва от външността до най-съкровените дълбини. А то е в същото време и едно от най-отровните качества, заради него в духовния живот не може да се направи и крачка напред. Необходимо е отначало да го смалим, а после и да съвсем да го унищожим. Във всеки случай човек трябва непрекъснато да следи себе си и да подтиска всяка проява на тщеславие чрез съкрушение на сърцето (да въздъхнем от цялото си сърце към Господа: „Господи, змията пак надигна глава“), с гняв да го прогоним и да призовем Господа: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Не го искам, не го приемам, освободи ме от него, дарувай ми да виждам прегрешенията си“. Прочетете за тщеславието у Иоан Лествичник, особено гл. 5, 6, 7, 10, 11, 14, 17, 23—6, 31, 38, 39, 41, 43, 45, прочетете и за гордостта в глави 1, 2, 5, 11, 16, 17, 20, 34, 38.

Укорявайте се за всяко нарушаване и на най-малката Божия заповед, като не допускате никакво самооправдание. Помнете заповедта на Спасителя: „Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни“ (Лука 17:10). А ние не само не изпълняваме всичките заповеди, но дори и една от тях не изпълняваме както трябва, а в същото време на всяка крачка сме готови да се гордеем и тщеславим. Да Ви помогне Господ да се избавите от тази змия! Но без труд и без внимание към себе си, без измолване на помощ от Бога ние не можем да преборим този най-зъл и най-изкусен враг. Тези прояви на тщеславието, за които Вие писахте, са много явни и груби. Съществуват много по-тънки форми и ако не беше Божията помощ, човек може да стигне и до отчаяние. В борбата с тщеславието и в придобиването на смирение се опирайте на Евангелието и на примера на Самия Господ Иисус Христос.

Времето не ми позволява да пиша повече. Когато прочета внимателно писмата Ви, може би ще Ви пиша. Надявайте се не на себе си, а на Господа не само във важните дела, но и в дребните. Без Господа ние наистина не можем да направим нищо полезно и добро за себе си, а това, което ни изглежда добро, по думите на Марк Подвижник, после ще се окаже вредно (т.е. всичко, което е извършено без молитва и без измолване помощ от Господа).

Бъдете здрави. Да Ви пази Господ.

Вие пишете: „Прося Вашите св. молитви“. Свети са ония молитви, които излизат от благоговейното съкрушено и смирено сърце, а фарисейските (гордите и тщеславни) молитви не само че не са свети, но са мерзост пред Бога.

Простете ме. Спасявайте се, довършете работата, че иначе тщеславието ще я разширява безкрайно и ще доведе нещата до посрамване.

Н.
5/XII–49 г.


136.

Многоуважаема … !

Поздравявам ви с Новата година! Желая Ви да възраства във Вас новият човек и да достигне мярата на възрастта на Идеала, желая успех и във вътрешния живот, а най-вече да завършите в срок работата си и да освободите психиката си от товара, желая с духовна радост да посрещнете и да прекарате празниците. Мир на душата Ви, мир на всички Ваши близки, мир на всички, на цялото човечество! Трябва да посрещнем Повелителя на мира с мир в сърцето. Колко е трудно обаче да се придобие този мир! Колко изменчив е човек! Колко много зависи той от окръжаващия го свят.

С какво сте огорчила Е.В. в З.? Има неопитни лекари, които довеждат до униние, дори до отчаяние. Не трябва да се обръща голямо внимание на това, а да се помнят примерите с онези, които са паднали до ада, а после са се възкачили на небето. За падението е дадено покаяние, което отваря вратите за Едем.

Засега съм здрав. Нямам писма от Т. Явно се е обидила. Но аз вече съм престанал да отдавам значение на подобни обиди. Също толкоз, че дори и повече, ми е обидена Г., но какво да се прави? Трябва да се търси повече духовното, а не човешкото, тогава всичко ще е добре. Съчувствувам на всички, но сам съм немощен, за да угодя на всички.

Простете. Бъдете здрави и благополучни във всичко, и мирни. Не ме забравяйте.

Н.
31/XII–49 г.


137.

Драга ...!

Мир вам! Как гледате на 1/III? Моят съвет е: както и да е, но само гледайте да се отървете от задачата, да я предадете в срок. Ако е необходимо, не се отказвайте от помощта на сътруднички. В бъдеще може би и Вие с нещо ще им помогнете.

Радвам се, че майка Ви малко се е пооправила. Предайте ù поздрав от мен и Божие благословение. За голямо съжаление никак не мога да си спомня за какво беше разговорът с Е. Н. и затова не мога нищо да кажа. Но ако всички хора, дори подвижниците, попадат под влиянието на бесовете, какво да се каже за съвсем беззащитните, които винаги вършат волята на демоните. По-добре да не им се дава оръжие срещу себе си, тъй като те могат да се окажат оръдия на ония, които скърцат със зъби срещу Е. Н. Но нека се надяваме, че Господ няма да допусне да ù сторят зло, тъй като намерението ù бе добро, а Господ гледа на сърцето ни и поправя нашите грешки. Поздрав и Божие благословение на нея и на майка ù.

Предайте огромна благодарност на М.А. За съжаление, нищо не знам за нея. Господ да я благослови.

Предайте благодарност на Л. А. Предайте ù, че, “блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:7), ако те оказват милост заради Бога, от желание да изпълнят светата Му воля, изразена в заповедите. Ще ги поменавам в църква и ще вадя частички за спасението им. Не ви съветвам често да ходите при нея, защото нямате много време, и към човекоугодието се примесва тщеславие, чревоугодие и останали дребни и големи бесове. Винаги можете да се извините с липса на свободно време.

Предайте на … поздрав от мен, Божие благословение и пожеланието да бъде не слушателка на Словото Божие, но и негова изпълнителка, защото само вкусилите от опит колко благ е Господ стават верни ученици и последователи на Христа и придобиват драгоценния Бисер на вярата, на надеждата и на любовта, Който е Бог.

Винаги се радвам да Ви видя, но ми се струва, че пътуването ви до Г. трябва да стане в зависимост от работата. След като я предадете, елате с леко сърце и със съзнанието за изпълнен дълг. Надявам се да я предадете ако не до 1/III, то до 26/III. Да Ви помогне за това Господ и добри хора. Съобразявайте се и със силите си.

Осигурихме дърва, макар и с някои неприятности. Засега тук сме здрави. Не пиша почти на никого, и на мен започнаха да не ми пишат, само питат защо мълча, а аз и самият не знам защо и затова пак мълча.

Донякъде ме интересува защо Е. В. не ми е писала нищо от лятото и не е идвала нито веднъж. Впрочем, защо да любопитствувам? Какъв ръководител съм аз? Естествено, като се вгледаш, можеш да се оттеглиш, изпълнен със скръб, защото за да си духовен ръководител, трябва да си духоносен, а ние носим чужд дух в себе си и е добре ако поне малко се борим самите ние, тъй че да можем да посъветваме пристъпващите към борбата за едно-друго.

Простете ме и се помолете за мен. Да Ви благослови Господ и да помогне в делото на спасението. Как сте със съня? Май сте зле, щом пишете, че умът ви често не е свеж. И все пак трябва човек да се принуждава да поработи поне по малко. Царството Божие се придобива с усилия (срв. Мат. 11:12) с пот на лицето си ще ядеш хляба си (Бит. 3:19). И едното и другото изискват труд, усилия, принуда.

Господи, помогни на унилата Твоя рабиня!

Н.
31/I–50 г.


138.

Драга … !

Получих две писма от Вас, но все не се наканих да отговоря. Какво да пиша? Всички знаем, какво трябва да правим, а вършим не това или не както трябва, ту поради недостиг на сили, ту по някакви други причини.

Ходих по повикване в Козелск при болните старци. Те бяха на смъртно легло, но оживяха, засега се чувствуват по-добре. Прекарах там десетина дни. Върнах се на 19/II и сам се разболях. Три дни имах температура 39,7°, само временно се понижаваше до 38,5° след взимане на аспирин. Не ходих на служба дори на 25–26/II. Пооправих се, но ме боли гърлото, по-точно носоглътката (има ли такъв термин?). Съчувствувам на Вашите немощи и от душа Ви желая сили и бодрост, и да довършите работата. Да ви помогне Господ.

В Козелск много се зарадваха, пък и аз съм доволен, че се видях с мнозина. Видях Г. След заминаването ù не бях ù писал нито веднъж. Нямах желание. Тя разбра това и много се разстрои. Обясних ù причината. Тя дълго упорствуваше, но трябваше да признае, че вътрешната ù нагласа и изказванията ù са били недопустими за човек, който е в някаква степен духовен.

Не знам, ще се наканя ли скоро да пиша на В. Н. Предайте ù поздрав от мен, благословение и пожелание да не отслабва тялото си с неразумност в храната, а да го поддържа способно за духовния труд. Съществува неразумно въздържание поради незнание, упорство, дори поради гордост. Да не бъде така при нея.

Как се чувствува брат ù? Тя трябва да му даде няколко добри урока за прилично поведение при новите условия. Свикналите хора приемат много неща като разбиращи се от само себе си, а на младия, неопитния, трябва да се казват и азбучни истини.

Бъдете здрави, благополучни. Поздрав и благословение на всички, които ме познават и на Вашата майка.

Как вървят нещата при Е. Н.? Поздрав и Божие благословение на нея и на майка ù.

Пишете за себе си и за работата си.

Впрочем, знаете, че майката на Г. И. имаше тумор на устната. Есента го изрязаха, но пак започна да расте. Една монахиня я посъветва да се налага със стърган морков, което тя и направи.
Резултатът: туморът намаля и се образува ръбец. На вас като на медик как ви се струва това?

Не се пресилвайте, а като работите според силите си, възлагайте всичко на Божията воля. Господ ни обича повече, отколкото ние себе си и знае по-добре кое е полезно за нас.

Вие говорихте и писахте няколко пъти за Е. В. и даже писахте на Г. И. за нея, но откровено признавам, аз не разбрах съвсем, за какво става дума и защо Г. И. се е разстроила от нейните думи и от кои именно. Престанах да се учудвам и от най-невероятни неща. Падението на човека и микробите на злото могат всичко да направят. Никой друг, освен за смирените, не може да избегне мрежите, а за придобиване на смирение Господ допуска ония, които не могат по друг начин да придобият смирение, да попаднат в най-грубите и отвратителни мрежи. А без смирение в духовния живот не може да има успех, а може би и спасение.

Простете ми. Да ви помогне Господ. Пишете, но писма не очаквайте.

Н.
8/III–50 г.


139.

Драга … !

„На душата ми… лежи тежест“. У всички нас тя произлиза от „страстите“, по терминологията на светите отци. Ако искате да се избавите от нея — трябва да се стараете да унищожите или отстраните причините. Това е вечна история, обща при всички ни. Само не трябва да се унива, а човек да се смирява, да съзнава вината си, слабостта си в борбата и да се приемат скърбите, както ги е приемал благоразумният разбойник: „Получавам заслуженото според делата си… спомни си за мене, Господи“ и т. н. (Лука 23:41-42). Ако се отнасяте към себе си по такъв начин — ще получите облекчение, а скоро и избавление. Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат (Иак. 4:6; 5:5), която се проявява в душата като мир, радост, дълготърпение, кротост и прочие.

Много Ви благодаря за труда по проучването за иконостаса. Не само аз, но и хиляди ще са благодарни на о. А. ако ни го предаде. Нашите средства не позволяват да си го направим сами. Господ ще го възнагради за доброто дело. Независимо от това ще го стори ли той или няма да е в състояние да го стори — аз му благодаря от цялата си душа за доброто желание и ще се радвам лично да се запозная с него и да му поблагодаря.

Да Ви помогне Господ и да Ви утеши. Поздрав и Божие благословение на Вас и на всички познати.

Н.
23/XI–50 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.