Игумен Никон. Писма 140-149


140.

... , желая Ви мир, здраве душевно и телесно и спасение!

Това, което ми писахте за о. В., разбирайте същото и за мен. Идваха от Смоленск от началника и ми е казано да прекратя приемането на гости. Моля всички да се въздържат от идване тук. Няма духовна нужда. Знаем какво трябва да се прави, нека се принуждаваме според силите си да изпълняваме евангелските заповеди, а за нарушенията и недостига от вътрешен или външен духовен труд — да се каем. Всички до смъртта си се нуждаем от покаяние. То ще ни научи на всичко. Беседите и четенето без духовен труд няма да ни донесат никаква полза. Можете да изповядвате греховете си при всеки свещеник.

Благодаря за пратката. Съчувствувам на о. В., ще го поменавам.

Състрадавам Ви за телесните и душевните Ви болести. Утешавайте се и се укрепявайте с молитва, а понякога и с четене на св. отци и на Евангелието.

Тъжно е да се слуша за Ш. Тя неправилно разбира думите ми. Впрочем не се знае доколко сте могли да ù ги предадете. Могат да бъдат предадени по различен начин и с различна сила. И от това ще зависи и отговорът. Предайте ù сърдечен поздрав и всякакви благопожелания от мен. Нека поне от време на време си спомня за бъдещия живот и не забравя съвсем Христовия кръст. Понякога две лепти струват повече от много съкровища. Господ да я благослови, и вразуми, и спаси.

Поменавам Ви всички, т.е. мама и С. Господ да Ви укрепи и вразуми за всичко добро. «Който претърпи докрай, той ще бъде спасен» (Мат. 24:13). Нека не диктуваме на Господа, а внедряваме в сърцето покорност към Него, преданост на светата Му воля. Господ ни води по най-лекия път към спасението, съответствуващ на нашите качества, сили, на обстоятелствата и прочие и прочие. Слепият не показва пътя на виждащия.

Простете и се помолете за мен. Поздрав на мама. Поблагодарете на Л. А. Трогва ме вниманието ù. Може би ще успея да я видя един ден. Господ да Ви благослови.

Н.
17/XII–51 г.

Поздрав на познатите.


141.

Мир и спасение Ви желая, драга ...!

А на всички — да се радват, да бъдат здрави и телом, и с душа и да успяват във всичко. В.Н. показа писмото от Вас. Майка Ви е тежко болна. Жал ми е за нея, Господ да ù помогне, да ù даде търпение и оздравяване. Знам, че и Вашето здраве е слабо. Но какво да се прави? Или, ако имаме вяра, трябва да се предадем в Божиите ръце, да носим кръста си, и вътрешния, и външния, без ропот, или пък ще живеем без вяра. В последния случай е естествено да се стараем с всички сили да отхвърлим кръста — нещо което няма да се удаде на никого, а само той ще стане все по-тежък.

Не си съставяйте свои планове, а ако ги правите, не се опитвайте да ги осъществите на всяка цена, с всичките си сили. Все едно няма да стане така, както Вие мислите и искате, а така, както Господ намери за най-полезно за Вас. Не е достатъчно да се вярва в Бога („и бесовете вярват“, Иак. 2:19), а трябва да се изпълнява волята Му, трябва човек да се предаде на Неговия промисъл, трябва да се отрече, по-точно, постоянно да се отрича от собствената воля заради Божията воля, трябва, следователно, да постъпва според Божиите заповеди (т.е. да изпълнява Божията воля). А за нарушенията трябва да се каем винаги, непрестанно, до самата смърт, съзнавайки своя неизплатим дълг пред Бога, да молим за Божията милост като митаря и да благодарим на Бога за всичко, за спасението на света и за своето собствено, защото, наистина, Господ е правил и прави всичко, за да спаси целия свят и всекиго поотделно.

Господ би искал да обсипе всички със Своите дарове, но ние не можем да ги приемем без вреда за себе си, затова и Той не може да ни ги даде. Човек може да вземе дарове от Господа само с ръката на смирението, казва св. Исаак Сирин; а у нас смирение няма, във всичко е нашето „Аз“, нашата самост, нашето самоутвърждаване, а не отричането по думите на Господа: „Който се отрече тук, на земята, от себе си и от своите близки, то ще получи още тук стократно, а в бъдеще живот вечен“. Следователно, за получаване на желаното има един път — да се придобива смирение, човек да се отрича от себе си, да приема без ропот това, което му бъде изпратено от Божията ръка.

Поздрав и Божие благословение на Вашите и на всички познати. Мир на всички вас.

Н.
18/IX–53 г.


142.

Многоуважаема ... !

Питате за мнението ми за кръщавката. Ето го: никога никому не правете и не казвайте нищо, не съветвайте никого, ако не Ви молят за това. Дори когато молят, трябва да се съветва или действува, след като се изяснят добре нещата, с голямо внимание към молещия.

Бъдете здрави. Благодаря за трудовете. Ваш длъжник съм. Поздрав на Вашите. Господ да благослови всички ви.

Н.
1/I–58 г.


143.

Мир Вам, ... !

Получих писмото Ви. Помня Е.Ф., благодаря ù и я моля и мен да ме поменава в молитвите си. Бих взел с радост и с голяма благодарност иконата на преп. Серафим при себе си или в църквата. Вземете, ако може, и ù купете някакъв подарък. Тя няма да вземе пари за нея. Постарайте се добре да я опаковате и изпратите.

Сега малко поучение: не казвайте за никого никъде лошо, мислейки, че чрез това (лукаво и пр.), ще поправите някого. Виждате, как езиците ви (Вашият, на Л., на Р., на В.) са направили много зло и ще направят още повече, ако не ги удържате. Ние и себе си не умеем да спасяваме, а камо ли поправяме и спасяваме другите.

Благодаря за труда и за грижите.

Поздрав на всички Ваши. Пожелавам да се въдвори мир между всички вас, «понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов» (Гал. 6:2).

Всички сме виновни, затова всички трябва да си прощаваме един другиму. Благодаря Ви още веднъж. Поклон и Божие благословение на всички.

Н.


144.

... ! Мир Вам и спасение!

Поздрав на мама и на всички Ваши. Господ да вразуми и да благослови всички. Всеки трябва да държи езика си зад две огради, тогава ще е по-леко да се живее. Не вземайте върху себе си ролята на учителка, а смятайте себе си за сестра, и не учете, а съветвайте, ако Ви попитат, и то не от себе си, а от св. отци. Иначе ще си навредите много, без да принесете полза и на другите.

Простете.

Н.
28/I–58 г.


145.

Драга ... !

Получих писмото Ви. Не си струва да му отговарям, но тогава бихте помислили, че съм Ви се обидил, затова реших да Ви кажа нещо в отговор.

1. Би трябвало да се запечата в съзнанието Ви моето мнение, че изобщо не мога да ръководя когото и да било в духовния живот, че не смятам себе си за духовен отец на когото и да било и не смятам никого за мое духовно чедо. Защо? — Защото намирам себе си не само неспособен да ръководя духовно, но и през целия си живот не съм видял човек, способен на това, също както не съм и срещал ни едно „чедо“, способно на послушание и живот под ръководството на духовния „отец“. Може би затова няма отци, защото вече няма способни чеда.*

2. „Ако искате да имате вражеско мнение за мен, можете да слушате Л.“ — така пишете Вие. С тази фраза много добре потвърждавате моята мисъл от т. 1: духовният отец си създава мнение за своето чедо въз основа на чуждото празнословие и осъждане (така излиза според Вашето мнение), а чедото намира духовния си ръководител за способен да съди чедата си въз основа мнението на другите. Как би могъл тогава той да ги ръководи?

За ваше сведение: Л. не е казвала нищо лошо за Вас нито на мен, нито на нашите.

3. Със следващата фраза Вие пак потвърждавате твърдението ми от т. 1, а именно, цитирате думите на Л.: „Всички Ви казват, че отецът е лош човек и лош пастир“. Аз ще кажа за себе си същото, само че малко другояче: „Аз съм много лош пастир и още по-лош човек“. Наистина, това е така, че дори и по-зле. Ясно е, че не мога никого да ръководя.

4. Пишете, че сте имали и имате правото да съдите за Л. и за другите. Очевидно въз основа на това, че смятате себе си за духовна майка на Л., а другите — без всяко основание? На това ще Ви кажа: нямате никакво право нито да съдите, нито още повече да издавате присъди над другите, защото това е забранено от Самия Господ. Последствията от Вашия съд го доказват. „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16). Плодът от думите Ви е пълно разстройство.

5. Доколкото знам, о. В. Ви се е разсърдил не заради Р., а за нещо друго, което трябва да знаете сама. Аз не го знам.

6. Моля за извинение, за това, че поради празнословие съм Ви нарекъл някъде ненормална. Вие прекрасно знаете за какво: за позьорството, за одумването и подобно. За това съм Ви говорил лично насаме и в присъствието на други и съм молел да не го правите занапред. А Вие или не слушате, или не можете да престанете. Освободете се от това и никой няма да Ви нарича ненормална.

7. Вие пишете: „Дойдох при Вас с известен духовен напредък и с немалки постижения (подчертано е от Вас), с познание за Бога, врага, небето и ада“...

Обзема ме ужас и трепет. Простете, че не съм се отнасял с благоговение към Вас. Може да ме извини единствено това, че и тогава, и сега аз виждам себе си нищожен и нямащ никакви достижения, никакви познания за Бога, ада, небето, освен сухите догмати, но и съзнавам, че погивам, като нарушавам всички заповеди, че съм недостоен не само за някакви знания и достижения, но дори и за званието християнин, а още повече и за сана на йерей. Казвам Ви това искрено, защото се чувствувам такъв.

Тъй като духовния човек може да бъде познат единствено от духовен, т.е. от такъв, който се намира на същата висота, то аз, бидейки никой и нищо, не съм могъл да постигна Вас и Вашата висота и съм се отнасял към вас като към прост човек. Простете ми за това, заради Христа. Ако бях способен на послушание, то щях със сълзи да Ви моля да бъдете моя духовна майка и ръководител, но поради неспособност и поради старост вече не мога да бъда послушник. Предполагам, че и с тази т. 7 се доказва твърдението в т. 1.

Изводът: Нека бъдем с Вас приятели, ако ме удостоите с това. Но никак не мога да допусна Вие да наричате себе си мое духовно чедо, а мене — Ваш духовен отец. Или си намерете духовен отец и ръководител според духовния си ръст, или все така вървете по пътя, по който сте достигнали оная духовна висота, за която пишете.

Да ви помогне Господ! Спасявайте се! Не ме забравяйте и мен във Вашите свети молитви! Поздрав на всички и Божие благословение!

Н.
3/III–58 г.

* Сходна мисъл изразява и светител Теофан Затворник в писмо (от 30 ноември 1893 г.) до свое духовно чедо: „Съзнанието за необходимостта от ръководител е нещо добро. В стари времена, в началото на монашеския път, духовният отец е заменял всичко и този, който се е сдобивал с такъв вече е отхвърлял всяка грижа за себе си и за своите дела: каквото нареди отецът, това е и правил… По този път не след дълго са се изработвали и явявали следи на духовно съвършенство. В наше време не може да се намери ръководител, какъвто трябва. И опитни има малцина, и то не с оная пълнота на опита, а един в едно, друг в друго има опит; недостигът от ръководство се замества в наше време от усърдната молитва към Бога, смиреното търсене (търсете и ще намерите), от търпеливото изчакване и вглеждането. Все пак, когато делото потръгне, винаги се придържайте към възприетия ред. Не ме считайте за ръководител — аз и със съвет не се наемам да ръководя когото и да било, а само казвам: когато попиташ, ще отговарям, ще казвам онова, което зная, а ако не зная, тогава казвам: не зная, или пък споделям някакво предположение.“ — Бел. прев.


146.

Драга ... !

Получих писмото Ви за болестта на Л. Тя не излиза от мисълта ми. Макар и на всички, и велики и на малки, неизбежно да се налага да напуснат този свят, когато обаче това предстои на наш близък човек, у нас неволно цялата душа се надига против това. Дълбоко у всеки човек лежи съзнанието за собственото безсмъртие. Човекът наистина е безсмъртен, а това, което ние наричаме смърт, представлява ново раждане в друг свят, преход от едно състояние в друго и, за повечето християни, несъмнено в по-добро, безкрайно по-добро. Ето защо не би трябвало да се скърбим при приближаването на смъртта, а по-скоро да се радваме, но ние или малко вярваме в бъдещия живот, или пък се боим от него, а и тукашният живот ни е зацепил твърде здраво.

От духовна гледна точка трябва да се радваме за Л. Господ ù дава време да се приготви за бъдещия живот, но има основание и за страх — няма ли възроптае, няма ли да прояви малодушие. О, ако се смири, ако се обърне с цялото си сърце към Бога, ако се покае искрено за всичките си прегрешения, ако се причасти с вяра и благоговение със Св. Тайни! Тогава смъртта би станала за нея радост, ново раждане, преминаване при ония, които я обичат от цялата си душа, очакват я, за да я изпълнят с радост, съвършена, никога не свършваща, която око не е виждало, ухо не е чувало, и на сърце човеку не е идвала (вж. І Кор. 2:9).

Предайте на Л. дълбокото ми съчувствие и голямото желание да преодолее скръбта на смъртта и леко, радостно да премине в бъдещия живот, нашата истинска родина, където човек става подобен на ангелите, където лицето му ще просветне като слънце.

Предайте ù също: за това, че тя много години се отнасяше с любов към мен без да ме познава, аз никога няма да я забравя, независимо дали ще живее още дълго или скоро ще умре. Тя ще ми е скъпа и след смъртта си. О, ако имах дръзновение да кажа, че душата ми ще е винаги до нея и тук, и в бъдещия живот!

..., погледнете Л. в очите с цялата любов, която имате към нея, погалете косите, лицето ù и хиляда пъти целунете ръцете ù — това ще е от мен. С нас е Бог!

Ако човек може да обича и да съчувствува на човека, то каква ли е любовта на Бога към нас, ако тя заради нашето спасение Го доведе на Кръста! Затова нека Л. не се страхува, нека се надява на безпределната Божия любов!

Нека Л. оправдае името си и почувствува любов към Бога, претърпял и заради нея ужасни мъки, оскърбления и кръстна смърт. Тогава небесната Любов ще направи земната Любов (името на болната жена е Любов – бел. прев.) своя родна дъщеря, участница в славата и блаженството на Божествения живот. Любовта към Бога трябва да се доказва с изтърпяването на скръбта при разделянето с този свят, с изтърпяването на мъчителната болест без ропот, за да станем съпричастни на Христовите страдания. Ако ли с Него страдаме, с Него и ще се прославим (вж. Рим. 8:17).

Повтарям отново: Л., Душата ми е с Вас, тя Ви желае силно това, което бе описано по-горе. Търпете, не роптайте. Ако вярата оскъднее, казвайте: “Господи, искам да вярвам, искам да бъда истинска християнка. Господи, помогни на неверието ми!” И Господ няма да Ви остави!

Н.


147.

...!

Много моля да бъда извинен, че Ви обезпокоих с молба да уредите моя познат ... . Той е добър човек, но е паднал в ръцете на врага. Започнал е много да пие. Затова Господ му е пратил болест, която може би ще му помогне да се освободи от водката. Той има добра жена-християнка. Той обещава съвсем да престане да пие и съвсем да промени живота си, ако се избави от болестта. Имам основание да вярвам в това. Във всеки случай трябва заради Бога и заради спасението на душата да му се помогне. Ако Е. Н. откаже да го лекува, а каже, че трябва да се прави операция, то Ви моля, да го устроите някъде. Пътувайте с такси. Той сам ще ви предложи. Не се отказвайте. Ще Ви бъда много благодарен.

Поклон и Божие благословение на всички.

Н.


148.

Драга ... ! Мир Вам и спасение!

Как сте? Как е майка Ви? Поздрав и Божие благословение на нея.

Пиша ви по делови въпрос. Тези дни взех в ръце книгата на преп. Исаак Сирин и много се учудих. Книгата не е моя, не бях я поглеждал нито веднъж, дори когато я донесохте. Моята книга е с портрет, издание, струва ми се, от 1911 година, с приложен подробен указател. В тази книга това липсва, издадена е през 1893 г.

Моята книга се е сродила с мен. Имам я от 1917 г., чел съм я цялата, мисля, не по-малко от петнадесет пъти. Тя ми е скъпа. В средата две страници са залети с мастило. Бях я дал на някого и са я зацапали. Впрочем, имах книга на Макарий Египетски, в мое отсъствие някой я е взел и не я е върнал. Така се прави у нас в Русия.

Моля, напишете ми, когато поговорите с “нея” (не ù знам името). Ще чакам отговор.

Бъдете здрава. Поздрав на познатите. Божието благословение да бъде върху всички. През октомври мисля да дойда в Москва.

Н.
18/II–60 г.


149.

Драга ... !

Мир Вам и най-добри пожелания за новата година. Какво ли ще ни донесе тя?

Благодаря Ви за писмата. Макар аз самият да не пиша, животът Ви ме интересува. Желая ви всяко добро, сиреч спасение.

Ето Ви нова мисъл: както сме съжалявали за всяка груба дума, за малкото невнимание към човек, който е вече починал (както вие сега съжалявате за С.), нека така също да скърбим със сърцето си и в отношението си към всеки човек, когато се открие сърцето ни и тук, и след смъртта. Повече от всички останали грехове сърцето се съкрушава за греховете (дори за най-малките) против всеки ближен, не само против роднините.

При нас в храма е тежко. Трябва и това да се претърпи. Всички са здрави, всички попъшкваме и се оплакваме от лошото време.

Поздрав и благословение на Вас и на Вашите, особено на мама. Всички наши се кланят.

Н.
23/I–62 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.