Игумен Никон. Писма 150–159


150.

Драга ... ! Мир Вам!

Много Ви съчувствувам, че се уморявате и с усилие се справяте с домакинските дела и прочие.

Благодаря Ви за писмото. Мъчно ми е за Л. Предайте ù от мен благодарност, Божие благословение и дълбоко съчувствие. Колко би ми се искало да облекча състоянието ù! Но какво да се прави. Трябва да се покоряваме на Божиите определения. Едно нещо ми се иска категорично — страданията да не събудят в нея ропот и неверие. Божията милост и любовта да покрият греховете ù. Явно е, че има особено Божие определение повечето хора да умират от рак. Болестта е безнадеждна и се дава време за покаяние. Ето защо ракът толкова се е разпространил.

Как е Ш. със здравето? Ако има рак, това ще е много по-тежко, отколкото е при Л. А. Тя ще остави две деца. Пък и тя, как да се раздели с тях? Дай Боже да изправи децата на крака. А какви ще бъдат те? Може би още повече мъка ще изпита, ако те пораснат и станат не такива, каквито трябва.

Здравето ми е същото, както и когато бяхте тук.

Да Ви пази Господ!

Н.
18/II–62 г.


151.

Мир вам, страннице, и спасение!

Получих писмото Ви. Радвам се, че са Ви приели и устроили добре; още повече се радвам, че там хората са се оказали добри. Макар и да не сте съвсем доволна от тях, но нали Вие още не сте ги опознала както трябва, пък и не можем да изискваме от хората онова, което ние желаем. За някои изрази по повод на новите познати човек би трябвало да Ви посмъмри, но като за пръв път може да Ви се прости, ако се покаете.

Не ми харесват изрази като “Понякога ме наляга такава скръб и безнадеждност...”, “Сама аз окончателно и безнадеждно ще затъна ...” Дали описвате точно своето състояние? Ако го правите точно, т.е. без преувеличение и смесване на разни състояния, то все пак възниква въпросът, от какво се поражда. Сама знаете, че причините могат да бъдат много. Духовната неудовлетвореност не би трябвало да се проявява чрез такова състояние. Давам Ви, простете, не поискан съвет: бъдете много строга към себе си при разните вътрешни състояния. Може човек да се измами и да мами себе си, да измами и духовника си и наистина да затъне в прелест, която е и самоизмама. Стига засега за това.

“Сама аз окончателно и безнадеждно ще затъна…” Вие не сте сама, а с Бога. “Не се надявайте на князе човечески…” (срв. Пс. 145:3); „търсете царството на Бога и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Всичко — и материалната обезпеченост, и книгите, и дори хората, всичко, което може да послужи за спасението. „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“, казва Господ (Марк. 13:31). Стига само човек да не отпадне от Бога, да не започне да примесва към стремежа за спасение разни земни стремежи и най-вече лъжа.

Относно опитните в духовното дело хора може да се приведе мнението на Игнатий Брянчанинов и на мнозина други, че в днешните времена такива едва ли могат да се намерят. Добре е, ако се намерят единомишленици. Подкрепата трябва да се търси най-вече в книгите. Ако се намерят единомишленици и по-опитни, поне поради възрастта си, то човек може да се възползува от съвета им, но с разсъждение и проверка. Пътят към спасението е прост: вярвай в Христа, изпълнявай заповедите (тук спада и постоянната молитва) и се кай за всяко най-малко нарушение на която и да е заповед. Особено важно е да не се осъждат и обиждат ближните.

Колкото се може по-често се изповядвайте и се причестявайте. По-добре е човек да се изповядва при йеромонаси, а не при мирските. Ние самите усложняваме пътя на спасението си чрез своите страсти, лъжа, самооправдание и самоизмама. Разкривайте душата си пред Бога докрай и Господ ще прости, ще вразуми и утеши така, както не можете и да си помислите.

Господ да Ви благослови и да вразуми за всичко добро.

Желаещият спасението Ви и. Н.
20/I–58 г.

Запознахте ме с външната страна на живота Ви, а за вътрешната не знам нищо, съдя за нея само по някои Ваши фрази. Ако в нещо сбъркам — простете. Например, иска ми се да Ви кажа настойчиво: не казвайте никога нещо лошо или иронично за когото и да е, или в краен случай, за живеещите там. Вашите думи могат да бъдат предадени дори не поради злоба или неприязън, а просто по невнимание или като шега — и ето, че сте си придобили враг. Заради Бога и за вашата полза и благополучие изпълнете тази молба и там, и всякъде другаде.

Н.


152.

Мир Вам, ... , и спасение!

Не унивайте, че виждате себе си лоша. Това не е лошо. Всичко носят в себе си вехтостта на първия Адам, независимо дали го виждат или не. У Вас все още няма духовно виждане на греховете си, то е дело на бъдещето. Достатъчно е да съзнавате и чувствувате отделни грехове, от които и трябва да се очиствате чрез покаянието. Всички ние сме паднали толкова ниско, толкова дълбоко се гнезди грехът в нас, толкова многообразен е той, често изтънчен и отровен, че св. угодници са се каели и плакали до самата си смърт. Пък и Господ не е поставил предел за покаянието.

Чрез покаянието душата се очиства, а чрез изпълнението на заповедите в нея се привлича Божията благодат.

Ви питате какво да правите при тези обстоятелства. Ако искате, опитайте са да изпълнявате следния съвет.

1) Живейте засега там, като изпълнявате служебните си задължения по възможно най-добър начин.

2) Поставяйте се по-долу от всички и се старайте на всички да услужите, доколкото Ви е по силите. В краен случай поне не оскърбявайте никого, нито с думи, нито с мисли, нито с външни постъпки. Не осъждайте никого нито сама, нито още повече заедно с другиго, а когато имате възможност, сторете добро на човека.

3) Старайте се да следите себе си и всеки миг — и с дело, и с думи, и с мисъл — да изпълнявате Евангелските заповеди, като отблъсвате всеки греховен помисъл и мечтания, призовавайки името на Господа Иисуса Христа.

4) Всеки ден щом станете от сън изпълнявайте следното правило, дадено от еп. Игнатий Брянчанинов на една девойка, пожелала на дело да изучи християнството (следва цитат от Игнатий Брянчанинов):

“20 земни поклона, всеки с молитвата «Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешната»; 20 поясни поклона със същата молитва; 10 земни поклона, всеки с молитвата: «Пресвета Владичице моя Богородице, спаси ме, грешната»; 10 поясни поклона със същата молитва; 5 поясни поклона с молитвата: «Ангеле Божий, мой свети пазителю, моли Бога за мен, грешната»; 5 поясни поклона с молитвата: «Всички светци, молете Бога за мен, грешната».

Всичко 70 поклона, от които 30 земни и 40 поясни. Ако намерите, че тези поклони са малко за вас, то може да се прибавят още няколко, според силите Ви, придружени от Иисусовата молитва. Правилото трябва да се бъде такова, че да бъде еднакво всеки ден. Светците са казвали: «По-добре е малко духовно усилие, но да е постоянно, отколкото голямо, но което скоро се изоставя».

След това четете утринните молитви, Апостола и Евангелието. Ако през деня Ви се случи да имате свободно време, може да се повтори правилото с поклоните или само да се направят 20 земни поклона и 20 поясни с Иисусовата молитва.

Вечерта трябва да се започва отново с поклони в указания по-горе ред и брой; след тях да се четат вечерните молитви и Евангелието. Лягайки в постелята, човек трябва да си припомня смъртта, чийто образ е временният сън, и отхвърлил всички помисли и мечтания, да заспива с Иисусовата молитва” (край на цитата от Игнатий Брянчанинов).

Помнете думите на Спасителя: „поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Научете се, направете заповедите на Спасителя достояние на цялата душа (а не само на паметта), за да се проявяват те във всички помисли, думи, дела, в целия Ви живот — тогава наистина ще станете Христова ученичка, “ще видите чудесата на Неговия закон” (срв. Пс. 118:18), ще намерите покой за душата си (Мат. 11:29).

По-нататък отговарям на отделните въпроси от Вашето писмо.

Господ Иисус Христос е дошъл на земята и е донесъл Своето Евангелие, за да закваси душата на човека с нова, божествена закваса и да ни направи Свои чеда, богове по благодат. „вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Пс. 81:6), макар и да сте сме се „причислили към неразумните животни“ чрез плътските си страсти, и дори към бесовете — чрез душевните си страсти (срв. Пс. 48:13, 21 по слав. текст). Трябва да се борим срещу тях с Божията помощ, във всеки случай, да осъзнаем наличието им в душата си, да оплакваме падението си и да умоляваме Господа за помилване, като митаря.

Когато се опознаете донякъде, ще видите безсилието си да станете такава, каквато трябва да сте, тогава ще престанете да осъждате когото и да е, а още по-малко — да презирате някого.

От себе си и от дявола не можеш избяга никъде. Трябва не да бягаме, а да се борим, с Божията помощ. Трябва да скриваме борбата си, добродетелите си и вътрешния си живот от всички, като ги откриваме само пред своя духовник или пред духовно опитен човек, иначе можете и на себе си много да навредите, и другите да съблазните.

Радвам се, че обещавате да не се надсмивате над ближните, обаче на същото място използувате следния израз: “някой удивително добър и доброкачествен (?) човек”. Това ирония ли е или непознаване на руския език?

Вие сте на такава възраст, в която има много неудовлетвореност, необяснима тъга и други подобни чувства, те могат да се появят естествено, но могат и да бъдат разпалвани от бесовете. Те ще Ви принуждават да се местите от място на място, да живеете „като всички“, да устройвате земното си щастие и пр. Ето, че Ви предстои да направите избор. По-добре е да се избере нещо според силите си и според влечението на душата, отколкото нещо, което е свръх силите, и после може да отегчава душата и да носи униние. В Евангелието се казва, че преди да се строи, трябва да се пресметне, ще има ли средства за това (Лука 14:28–32).

Всичко ще Ви се придаде, ако дейно търсите царството Божие, а не седите със скръстени ръце и не чакате, защото е казано: търсете, чукайте, молете, а не е казано: лежете и чакайте, и всичко ще получите (Мат. 7:7; Лука 11:9).

Ако не лукавите и не лъжете пред Бога, пред себе си и пред мен, никога няма да Ви отблъсна, и макар самият да не върша нищо добро, но с радост ще споделя това, което зная.

Съветвам Ви още веднъж: крийте от всички душевните си състояния, съчувствувайте на всички, молете се за враговете си (макар и само с ума си, ако сърцето не слуша), и Господ няма да Ви остави.

Бъдете здрава. Да Ви пази Господ и да Ви благослови и вразуми за всичко добро.

Н.
8/II–58 г.


153.

Мир Вам, ... !

Получих изпълнените Ви с безпокойство писма. Не се смущавайте, че сте приели нова длъжност. Преподобният Варсануфий Велики казва, че от това как вървят делата ни става явна Божията воля за нас. Вие нищо не сте измислила сама за себе си. На семейството трябва да се помогне с всички сили. Да Ви помогне Господ. Не се смущавайте, че ще остане малко време за вас самата. Вие съзнавате своето безчувствие, макар и да имате сравнително много свободно време. А може да се случи, че при по-малко свободно време безчувствието ще изчезне. Сами ние нищо не можем да направим или да получим с упражняване на сила. Тогава да вземаме (от Бога) чрез смирение и покорност на Божията воля. Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат.

Как да се смирим? Човек сам не може да придобие това качество. Във всичко — и в дреболиите, и във важните неща — трябва да познавате своята немощ и ограниченост, безсилието си, своята „вехтост“ и „плътскост“ и всяка тяхна проява да употребявате за своя полза — да се укорявате, да се считате за негодна и непотребна Божия рабиня, която постоянно се нуждае от Божието милосърдие и помощ. Добре е, че виждате своите недостатъци, те са много по-тежки и по-многобройни, отколкото ги виждате, но не трябва да изпадате заради това в униние, безнадеждност или дори в отчаяние. Това трябва да води към смирение и така става с всички, които се стремят към Господа. За това именно състояние се отнасят думите: „на ония, които любят Бога… всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28), т.е. служи за душевна полза. Без слабости и недостатъци ние щяхме да се възгордеем.

Относно разбирането на едни или на други книги: нито мястото, нито човек не ще помогнат, ако сам не дорастеш до това да ги разбираш. Душата се очиства и расте духовно чрез самопринуждаване към изпълнение на Евангелските заповеди и чрез покаянието за всеки грях. Друг път няма.

Не си мислете, че аз мога да Ви бъда особено полезен. Само поради възрастта си и неизбежния житейски опит мога да споделя с Вас този опит, ако това бъде необходимо. А такова ръководство, от което и Вие, и аз се нуждаем, едва ли може да се намери в днешно време. Аз за целия си живот не съм го намерил и се ръководя само от книгите, от които знаете кои ценя най-много.

За да порасте от семето дърво и да даде плодове, трябва време; за да се закваси наново вехтият човек с нова закваса — трябват още повече време и труд. Този процес не може да се ускори насилствено, с изкуствени мерки може само да му се навреди. А Господ знае какво е полезно и необходимо на човека и го дава на търсещия дори въпреки желанието му, тъй както човек често погрешно желае не това, което му е нужно в даден момент.

Господ да Ви вразуми за всичко добро. Носете теготите на хората, не осъждайте никого, правете според силите си добро на всички заради Господа, и с каквато мярка мерите — с такава ще ви отмери и Господ, „мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена“ (Лука 6:38).

Не се смущавайте от нищо, надявайте се на Божията помощ. Господ ни обича и ни жали повече, отколкото ние себе си.

Ваш доброжелател.

Н.
25/III–1958 г.


154.

Христос Воскресе!

Получих унилото Ви писмо. Знаете духовния закон: „през много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22); „в света скърби ще имате“ (Иоан. 16:33); „с търпението си спасявайте душите“ (Лука 21:19) и пр. Всеки вярващ трябва твърдо да усвои това. Богочовекът е претърпял оплювания, побои, плесници и други оскърбления, страшен Кръст и смърт; оръжие е пронизвало душата на Божията Майка и е разкъсвало сърцето ù по време на страданията на Спасителя. А какво са изтърпели апостолите, мъчениците, изповедниците, преподобните и останалите истински Христови последователи?

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24; Марк 8:34; Лука 9:23; 14:33).

Ако вие искрено искате да следвате Иисуса Христа, то няма друг път, освен указания от него — на външни скърби и на телесни болести, и на постоянна борба със собствените страсти, които се проявяват по най-различен начин. Има явни страсти: чревоугодие, разни видове блудство, сребролюбие, печал, униние, гневливост, тщеславие, гордост, неверие, завист, лъжливост, осъждане на ближните и прочие и прочие. С всички тях Христовия ученик трябва последователно да се бори, да бъде побеждаван и да побеждава, а това изисква напрежение на силите, изисква търпение. Това често става истинско мъчение, кръст, от който човек не може никъде да избяга. Има два пътя — или човек без борба се отдава на страстите си, като избира света и неговия живот, или се бори, страда и чрез това расте духовно.

Състоянието Ви, което описвате с намек, е също страст, качество на вехтия човек, но поради хитростта на врага, който винаги се прикрива, тя е замаскирана и усложнена с всякакви примеси. Бесовете, макар и омрачени от падението, в някаква степен са запазили своя ангелски ум и други способности. Те са изучили прекрасно физическите и психически свойства на човека, имат достъп до тялото и нервната система, до мозъка на човека; те влияят и върху душевните му качества и прояви, работейки винаги за негово зло и гибел. Тъй като човекът вижда явните страсти и вредата от тях, бесовете се стараят да объркат всичко, да придадат особено значение на човешките преживявания, усилват едно и отслабват друго, за да го вкарат в заблуждение, да придадат на страстта особено дълбоко значение, привлекателна външност, и прочие, и прочие. Неизчислими са хитростите им, лукавството, лъжите, всевъзможните похвати за прелъстяване и погубване на човека.

Ние, начинаещите, неопитните, които нямаме духовни ръководители, трябва да знаем едно: сами не можем да преборим и победим страстите и бесовете, но сме длъжни да се борим с тях според силите си и непрекъснато да призоваваме Господа на помощ в паденията си. „Обсадиха ме, обиколиха ме (враговете и страстите), но с името Господне аз ги повалих“ (Пс. 117:11). Нито Вие самата няма да ги преборите със собствената си сила, нито пък друг човек ще може да Ви помогне да го сторите, а само Господ. Трябва, следователно, повече да се молите с благоговение, със сърдечно съкрушение, изповядвайки пред Господа греховете си, страстите, безсилието си и измолвайки прошка и помощ. От този духовен труд скоро ще почувствувате спокойствие и душевен мир, известно смирение и решимост да търпите всичко заради Господа и заради своето спасение.

Ще кажа няколко думи и по повод на Вашето състояние, което сте склонна да считате единствено за Ваша особеност, а именно — чувството за самота, изоставеност и пр.

Не съм срещал нито една девойка, нито самотна жена, която да не страда от такива мисли. Причината очевидно се крие в женската природа. След падението Господ е казал на Ева: „към мъжа си ще тегнеш“ (Бит. 3:16). Това влечение (не само плътско, но в още по-голяма степен душевно, а понякога само душевно) очевидно действува при всички самотни жени, като се пречупва и разкрасява по най-разнообразни начини. Взета от реброто на Адама, тя се стреми към своето място, за да създаде един цял човек. Не се обиждайте, че Ви пиша това, а си изяснете вътрешните си състояния. Във всеки случай всички те са прояви на ветхия човек, и трябва не да се измъчваме в тях, а да се борим с пост, с молитва, с умерено четене на св. отци и на Новия Завет, с физически труд, а понякога с умора. Засега тук привършвам. Господ да ви вразуми за всяко добро, да Ви благослови и да Ви помогне да намерите правилния, Вашия собствен път, и по него да достигнете до царството Божие!

Н.
17/IV–58 г.


155.

Привет на Божията рабиня …!

Простете, че не отговорих веднага. Преди всичко, много благодаря за маслото. Добро дело сторихте. Да Ви въздаде Господ.

Справедливо е негодуванието Ви срещу себе си. Божията милост към Вас се вижда в това, че съзнавате недостатъците си. Какво щеше да бъде, ако при наличието им считахте себе си за добра? Осъзнаването на греховете е първата крачка към победата над тях. Затова изводът Ви: „… да не се хвърля бисерът ... и на оръдеен изстрел …“ и т. н. е лъжовен. Не искайте преждевременно от себе си нещо, което обезателно ще дойде в свое време, ако вървите по правия път. Нали няма за изисквате от дете да усвои за една година науките от средното и от висшето училище; не е възможно, като се посади семка от ябълка, още същата година да се очакват плодове. Как вие, бидейки невръстна по отношение на вътрешния човек, изисквате от себе си качества на възрастен? Забранява се с най-строги забрани и заплахи от наказания или пълно безплодие да се търсят преди време високи състояния.

Истинският път, водещ към спасението, е да се постъпва по Христовите заповеди и в дребните дела, и в големите, във вътрешния живот, и във външния, а нарушенията да се изправят с искрено сърдечно покаяние. Както е казано от Самата Истина: „без Мене не можете да вършите нищо“ добро (Иоан. 15:5), то следва колкото се може по-често да се обръщаме за помощ и изцеление към Нашия Спасител, т.е. по-често да се молим вътрешно и външно, изпросвайки ту помощ, ту прошка, откривайки всичките си немощи и безсилието си. Ако искате да постъпвате така, научете се на молитвата на митаря: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“, а после и на Иисусовата молитва.

Не осъждайте никого, а изпитвайте жалост към всеки грешник, защото Господ и него обича и желае и неговото спасение, както и Вашето. Не може да бъде осъждан и презиран този, когото оправдава и обича Сам Господ. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).

Влагайте дълбоко в сърцето си думите на Светия Дух от Евангелието и от св. отци.

Да Ви вразуми Господ за всичко добро. Не унивайте, ако паднете в някакво изкушение или грешна постъпка. На любещия Господа и на търсещия Го всичко съдействува към добро… Мир Вам и спасение!

Ваш спътник по пътя към небесното, Н.
Юни 1958 г.


156.

…, бъдете здрава!

„Тежко ми е да мисля, че Вие ми се сърдите, макар и да има за какво“. Какво е породило тези Ваши думи? Аз не само не Ви се сърдя, но и Ви съчувствувам, жаля Ви и от цялото си сърце Ви желая да излезете на правия път, неотклонно да вървите по него и да достигнете до целта — царството Божие.

Трябва да знаете, че този път е в сърцето ни; иначе казано — това е стълбата, за която тъй подробно пише преп. Иоан Лествичник. С две думи, истинният духовен път довежда при Бога чрез смирението. „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Нашият покой не е в промяната на мястото или в други външни условия, а в във вътрешното изменение, в придобиването на кротост и смирение.

А тези качества не могат да се придобият в уединение или там, където всички ни обичат и уважават. Господ знае, какво да ни изпрати в помощ за спасението. Нека приемаме от Божията ръка всичко, което се случи с нас и да търпим това, което става, докато Господ не благоволи да го промени. И майката не се грижи за детето си така, както Господ се грижи за нас.

Господ да Ви помогне „да насочите вниманието си към истинското зло“, както пишете Вие и мисля, че разбирате нещата правилно, да го изкорените от сърцето си и да насадите доброто!

Благословението Божие да бъде винаги върху Вас!

Н.
26/VIII–58 г.


157.

Доброкачественнейшая …!*

Благодаря Ви, че се поклонихте от мен на Игнатий Брянчанинов. Тези дни мисълта ми често се обръщаше към Вас, и аз не можех да си обясня защо. Сега разбирам. Мисля, че владика Игнатий си е спомнил за Вас и няма да Ви забрави и занапред, което силно желая за Вас и за себе си.

Казвате, че бихте слушали всяка дума на о. С., аз пък Ви казвам, че това е Ваша мечта, а не действителност. Човек, който не е послушен на Бога в заповедите Му (по-точно: не може да е послушен за всичко, докато не се смири) по никакъв начин не може да слуша и да изпълнява волята на човек. Господ е навсякъде. Опитайте да слушате Господа в нещо съвсем малко, правете пред лицето Му онова, което вършите всеки ден. Опитайте. Когато седите, стоите, лежите, гледате, отговаряте, общувате с ближния, мислите и пр., опитайте да правите всичко това според Божията заповед, като че сте пред самия Бог, защото наистина Господ е навсякъде. „Чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Опитайте да правите това поне в продължение на един час. Ако бихте могли във всичко да слушате даден човек, защо поне по един час на ден да не слушате Господа?

Не мечтаете ли Вие прекалено много за голямото, изпускайки малкото, реалното, онова, което е достъпно за Вас? Врагът на нашето спасение често постъпва така: внушава желанието за нещо голямо, за да не ни позволи да изпълним и малкото.

Простете на този, който поучава, а сам не изпълнява.

Бъдете здрава. Господ да Ви благослови и да Ви посочи пътя на спасение. Една моя позната студентка, много добра според човешкия съд, загуби разсъдъка си и сега се намира в психиатрична болница, такива като нея са много. Помогни, Господи, на всички! Да Ви пази Господ и Божията Майка!

Н.
Септември 1953 г.

* Обръщението явно е заимствувано от предишно писмо на подателката, което игумен Никон цитира в Писмо №152 (А именно: „Радвам се, че обещавате да не се надсмивате над ближните, обаче на същото място използувате следния израз: ‘някой удивително добър и доброкачествен (?) човек’. Това ирония ли е или непознаване на руския език?“) — Бел. прев.


158.

Желая Ви смирение и спасение!

Получих писмото Ви на 6/XI. Отказвам се решително да Ви дам отговор на въпроса за смяната на мястото. Не познавам членовете на Вашето семейство, не знам, доколко сте права в отношенията си с тях. За това все нещо ще знае Вашият духовник о. С, към него трябва да се обръщате за съвет.

Имам чувството, че сте много неправа в отношението си към роднините. Нямате мир с тях, защото няма смирение, което води до мир с всички и всички покорява. Вместо да обвинявате себе си, обвинявате другите, при все, че сама сте изпълнена с „вехтост“. Уединението не е полезно за Вас. В уединение мнозина са станали от лоши човеци — добри дяволи. Да не бъде така с Вас!

Вие мечтаете за духовен живот, а не правите нищо, когато възникват случаи да се покаже вярата на дело, а не само в мечти.

Простете, че се осмелих да Ви пиша, без да зная нищо. Желая Ви от цялото си сърце да намерите правилния път и да вървите по него.

Н.
Ноември 1958 г.


159.

..., благодаря Ви за поздравлението.

Като Ви съчувствувам и искрено Ви желая всяко добро, ще кажа отново:

1. Никога не лъжете и не лукавствувайте пред духовниците, пред Бога, и по възможност, и пред всички хора.

Господ мрази лукавството (лукавият е дяволът) и лъжата (тя е от дявола). Ясно е, че лукавият, докато е такъв, ще е далеч от Бога и от всичко духовно, по-точно, ще бъде противник на всичко това.

2. Всички подвизи, всичко добро трябва да водят към смирение. Ако ли не, значи нещо ги трови. Без смирено и съкрушено сърце и най-възвишените и тежки подвизи са неугодни на Бога.

Усвойте това с цялото си сърце и мисъл, и воля. Не търсете беседи с духовни лица. По-важно и по-необходимо от това, което е казано тук, никой няма да каже.

Бъдете здрави. Господ да Ви вразуми и да устрои спасението Ви.

Н.
2/XII–58 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.