Последна промяна:
2005-08-03 9:52

Игумен Никон Воробьов

Писма 160–169


160.

… !

     “Безумна, безприютна чайко от страна далечна, къде е мястото на покоя ти?” “Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Нашата родина е вътре, в сърцето ни, и ако не намерим там мястото си, то няма да го намерим никъде другаде, в никое кътче на земята. Там където искате да се преместите, няма да намерите покой, както и на кое и да е друго място. “С търпението си спасявайте душите си” (Лука 21:19)! Случаи да се прояви търпение заради Бога има винаги и навсякъде: в къщи, на работа, на гости. На нас ни се иска да избягаме от послушанието към Бога и да преминем в послушание към хора, които не познаваме, а като ги опознаем, ще ги осъждаме и ще погубваме себе си, а другите ще обременяваме. “Собствената воля от Царя е по-голяма”.

Н.
Януари 1959 г.


161.

Многоуважаема … !

     Не знам, как стана така, че Вие се съобразявате с мнението ми по такъв въпрос, като смяната на мястото на живеене. Ако и да изказвам мнението си, Вие имате пълната свобода да се съгласите с него или не. Съвсем не настоявам да изпълнявате съвета ми. По същността си съветът е съвет, а не заповед на имащия власт.
     Ще се опитам да разясня, защо смятам полезно за Вас да останете известно време в дома си. Всичките усилия на желаещия да живее духовно трябва да бъдат насочени към достигане на смирение. Без това качество всички подвизи, дори и най-великите, са не само безплодни, но и пагубни. Начинаещите не могат да видят това. Слънцето е осветило едно клонче от голямото дърво и човек си мисли, че вече е светло, а всъщност цялото дърво е във властта на мрака и на княза на мрака (пример от св. Макарий Велики).
     Трябва да се предпочитат ония условия на външния живот, които постоянно ни посочват нашата тъмнина, нашата пълна развала, а тя е много по-голяма, отколкото си мислят не само светските хора, но и така наричаните духовни люде. Човек трябва да опознае себе си докрай. Да познае не само своята развала, но и безсилието си да се поправи със собствени сили. Само тогава човек ще се прилепи с всички сили към Спасителя, ще вика към Него като потъващия ап. Петър. Тогава той ще престане да осъжда и другите хора и ще търпи с любов към тях недостатъците им, ще престане да роптае, когато го обиждат, клеветят, разпъват, но искрено ще казва: „получавам заслуженото според делата си“. По Божия съд всички грешници трябва да изтърпяват някои страдания, като следствие от греха. Ако Господ Иисус Христос страда тежко за нашите грехове, нима ние не трябва да поскърбим за тях. Ако женихът страда, прилично ли е невестата по същото време да танцува и да се весели? (отново пример от св. Макарий Велики).
     Живеещи в един дом близки хора (и при Вас е същото) не изпитват притеснение в общуването си един с другиго и винаги ще посочат недостатъците и греховете Ви, а освен това и ще Ви се накарат и пр. Ако се вземе писаното по-горе като ръководство, то трябва да ценим това училище, трябва да благодарим на безплатните учители, не трябва да роптаем, а да опознаваме себе си и по този път да научим на смирение.
     Ако живеете сама другаде, то никой няма да Ви обиди, няма да Ви посочи Вашите недостатъци, няма да Ви изобличи, а по-често ще Ви ласкае и хвали за Ваша вреда.
     Казано с други думи, става същото като в някогашните добри манастири, където не са разрешавали да се отива в уединение, докато подвижникът, живеейки между другите, не опознае своята немощ, докато не се смири и не се научи да прощава обидите и винаги да прибягва към Господа.
     После: в никой случай не бива да се напуска с вражда или с обвинения към съжителите, а трябва искрено, с цялото си съзнание човек да обвинява себе си като неспособен да живее с други поради голямата си гордост, нетърпеливост, обвиняване на другите вместо себе си и пр. А Вие сте твърде далеч от всичко това. Вие все обвинявате другите и чак тогава себе си и то малко. Харесаха ми онези места от писмото Ви, където говорите за недостатъците си. Така, като ги опознавате в себе си, учете се на смирение. Без това душевно качество няма да намерите нито покой, нито духовен напредък, нито правилна молитва, т.е. нищо добро. Не случайно Господ призовава да се научим от Него на смирение — най-важното, най-необходимото свойство на душата. „Бог се противи на горделиви“ и единствено „на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6; 5:5), и „само с ръката на смирението човек може да приеме Божиите дарове“ (преп. Исаак Сирин) без да си навреди.
     Напълно вярвам и Ви съчувствувам, че Ви е тежко, но изложеното по-горе трябва да Ви покаже за какво става дума.
     Бъдете здрава. Господ да Ви помогне и да Ви вразуми. Посъветвайте се с о. С. Той Ви познава по-добре, а главното — познава семейството Ви, и постъпете както той каже.

Съчувствуващият Ви много и желаещият Ви всяко добро Н.
27/I–59 г.


162.

Мир на душата Ви, ненамираща мир!

     Едно лице ми писа неотдавна: “Ако бихте могли поне един ден да видите поведението ми, както Бог го вижда, то не бихте искали повече да чувате за мен, и аз знам, че това е именно така”. Това именно не е така. Когато човек вижда добрите си дела, като фарисея, той е на лъжлив път. Истинският път е да се виждат своите грехове безчислени като морския пясък (преп. Петър Дамаскин). Това проглеждане е “признак на начеващото оздравяване на душата” (преп. Петър Дамаскин). Затова човек трябва само да се радва, че тъй ясно съзнава проказата на душата си.
     Но не трябва да се спира дотук. Необходимо е още човек да се убеди от своя личен опит, че няма сила да сам изцери проказата си. Когато човек се убеди в хиляди случаи, че не може да подтисне нито един грях, нито една страст, то неволно ще се смири и ще прибягва към Едничкия Спасител Иисус Христос, дошъл на земята да подири и да спаси погиналото (Мат. 18:11; Лука 19:10), т.е. този, който е осъзнал, че е цял в грехове, цял — в душевна проказа, познал е, че сам е безсилен и няма никой, който би могъл да го потопи в [Силоамската] къпалня. Лекарят на душите и на телата не идва при ония, които смятат себе си за здрави. Здравите нямат нужда от лекар. Синът Човечески е дошъл да призове не праведници (мними, защото “няма праведен, няма ни един”), но грешници към покаяние (Мат. 9:13; Марк. 2:17; Лука 5:32; срв. 15:7).
     Ако и вие самата съзнавате, че душата ви е във всичко болна, то обръщайте се с молитва към Лекаря, за да Ви прости извършения грях (ако и да не е дошло още време да се унищожи и самия извор на греха). Кайте се за всеки дори най-малък грях. Обърнете се за малко мислено към Господа след извършването на греха и кажете: “Господи, прости, пак съгреших”. А вечерта на молитва трябва да се припомнят по-тежките грехове и пак да помолите за прошка.
Ако се противите на греха според силите си, а като съгрешавате, се каете, умолявате Господа за прошка, то постепенно ще придобиете смирение, а със смирението — и силата да побеждавате греховете. Колкото повече е смирението, толкова по-голямо количество и по-упорити страсти ще имате сила да побеждавате. А без смирение човек не може да се сдобие с възможността да побеждава греховете. Трябва да знаете това.
     Няма да умножавам думите. Обърнете цялото Ваше внимание върху казаното. Направете изказаните тук мисли свои. Ако усвоите посоченото, ще разберете какво означават думите на ап. Павел: На оногова, който люби Господа всичко съдействува към спасение (срв. Рим. 8:8), ще разберете също и притчата за плевелите и много други неща. Не забравяйте също, че трябва време — и то не малко — от семето да израсте дърво и да даде плодове.
     Господ да Ви вразуми! Господ “няма да угаси тлеещ лен и преломена тръст няма да дочупи” (срв. Мат. 12:20). От малката искра в душата на Закхея Господ разпали огромен пламък.
Истински желаещият Ви да познаете Истината и да се освободите от…

Н.
Март 1959 г.


163.

… — да се радва!

     Простете, че забавих съобщението за получената от Вас пратка. Благодаря. Успяхте ли да намерите още някакви книги на Игнатий Брянчанинов? Невъзможно е без него да разбираме древните Отци, а главното — да приложим към себе си казаното от тях. Всички осъзнават това от горчивия си опит, стига само да вървят по истинския християнски път, а не по мечтателния.
Всички видове подвижничество трябва да доведат човека до дълбоко смирение. Ако не го правят — то избраният път е бил погрешен.
     В началото на пътя си човек трябва (ако зависи от него) да избере живота сред хора и да бъде подлаган на всевъзможни изкушения от тях, а чрез това да опознае своите недъзи и да се смирява. После (отчасти и едновременно с това) човек познава своите недъзи и своето падение, и по чрез внимание над себе си и постоянно себепринуждаване се научава да действува, да говори, да мисли и да чувствува по евангелски. При което във всички случаи трябва да се принуждава и към постоянна или колкото е възможно по-честа молитва, с която се измолва и опрощаване на греховете, и помощ за борба с греха, обитаващ в нас. Уединението приспива страстите и греховете, измамва човека, дяволът отстъпва от него и му внушава мисълта, че е победил в себе си почти всички страсти, а след това, в удобен момент, който сам дяволът устройва, го блъсва в бездна от падения, отдето мнозина не могат да се измъкнат.
     Как е животът при Вас? Не бих имал нищо против да се видя с Вас, но засега трябва да се въздържа. Има причини за това. Не изпускайте случая, когато можете да се сдобиете с хубави книги.
     Помнете, че, при всички обстоятелства, независимо от външните и вътрешни условия, целта се достига чрез много скърби, търпение и усилие (“насилие” [вж. Мат. 11:12]), чрез промушване през тесните врати, по тесния път. Лек път няма!
     Мисълта, че при други външни обстоятелства щеше да е леко, е лъжовна, от лукавия. “С търпението си спасявайте душите”… и т. н.

Н.
25/V–59 г.


164.

Мир Вам, … !

     Простете, че толкова време не Ви отговорих. Не мислете, че съм Ви се обидил, нито ми приписвайте нещо друго. Съчувствувам Ви много, желая Ви от цялата си душа успех по невидимия път, който води към радост и тук, и в бъдещето, радост, която никой няма да Ви отнеме. Всичкото тукашно — е суета на суетите, мираж, майя (както твърдят индусите). И все пак да се избавим от тая “майя” е работа за цял живот. Дай Боже поне в края на живота си да вкусим плодовете на истинската свобода, която Христос дава на учениците Си. Вие пък се горещите и искате от дете веднага да станете възрастна. Всичко с времето си.
     Никак не успявам да получа от Вас отклик на мисълта, която отдавна се опитвам да внедря във Вас: където и да се намира човек, винаги се откриват множество случаи, когато може да се постъпи или според евангелските заповеди, или пък според вехтия човек. Ако внимателно бдим над себе си и се принуждаваме да живеем по заповедите, а в случай на нарушение искрено се каем и молим Бога за прошка, тогава ще растем духовно. Господ ще ни даде жива вяра, смирение и останалите качества на новия човек. Или изпълняваме заповедите и по този начин се обогатяваме, или, нарушавайки ги поради нашата развала, се каем и пак се обогатяваме. Тъй се изпълват словата на апостола: “на ония, които любят Бога всичко съдействува към добро” (Рим. 8:28).
     Когато дадени външни условия станат вредни и пречат на спасението, тогава Господ ни поставя в по-благоприятни условия, трябва само да се предадем на волята Божия. “Сами себе си, един другиго, и целия си живот на Христа Бога да предадем” — Ето към какво ни призовава св. Църква на всяко богослужение.
Потърпете, имайте мъжество, не оскърбявайте Господа, пожертвувал заради Вас най-скъпото, което Той има. И за Него не съществува по-голяма жертва от любов. И защо Вие не цените Божията любов, не се надявате на нея, а търсите някъде в себе си или в други хора, всички които са едно нищо.
     Повярвайте, че Господ иска във всеки миг да Ви даде най-големи блага, но Вие не сте в състояние да ги приемете без вреда за себе си. А каквото можете да приемете — него Той ще Ви го даде всичкото. Съдете за своето състояние и по този признак.
     Поставете си за правило три пъти всеки ден да благодарите на Господа за всичката Му любов и грижа за целия човешки род и за Вас лично.
     Да Ви вразуми и да Ви спаси Господ.

Желаещият Ви всякакви милости от Господа Н.
28/VI–59 г.


165.

Подхвърляна от вълните на живота … !
Мир Вам и спасение!

     Получих писмото Ви на 15/III. Летяло е четири дни. Пиша това писмо, без да съм уверен в правилността на адреса. Напишете ми външните обстоятелства на своя живот.
     Чаках писмо от Вас.
     На Вашата изповед за състоянието Ви отговарям: “Господь и Бог Наш Иисус Христос … Аминь” (т.е. прочита молитвата за опрощение на греховете от тайнството Изповед, бел. ред.)
Колкото и пъти да паднете — не се отчайвайте и не губете вярата си съвсем. Запазете поне “една точка”, която вижда и съзнава, и понякога се съкрушава за Вашето състояние — и не ще потънете в житейското море. Господ няма да допусне това, но ще Ви подаде ръка в съдбовен миг, както на потъващия ап. Петър. “Светът ще ви намрази” — е казал Господ на учениците си преди две хиляди години (Вж. Иоан. 15:18–19). Това пророчество и до днес не престава да се сбъдва над всички Христови ученици, ала заедно с това се сбъдва и друго едно пророчество “… дерзайте: Аз победих света” (16:33). “Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света” — казва ап. Иоан Богослов (І Иоан. 4:4).
     Думата “свят” има две значения. Първото — това е външният свят, падналото човечество, а второто — това е нашият собствен вехт човек с неговите страсти и греховни влечения. Този свят е подвластен на дявола. Той намира в него свои оръдия, чрез които и гони и преследва Христовия ученик, искайки да го погуби. Но Господ е победил света, победил е дявола. Дяволът не може насилствено, против волята на човека, да навреди на никого. Под властта на дявола попада единствено този, който сам съзнателно му подаде ръка. А който му се съпротивлява, който призовава на помощ Господа Иисуса Христа, той е защитен, за него бесовските изкушения могат да бъдат дори от полза, по-точно — на него те донасят полза.
     Трябва да се използуват и собствените падения и вехтост като средство за придобиване на смирение. Човек, придобил смирение, обладава такова вътрешно състояние, при което биват отблъсвани всички нападения на дявола. Човек се надява вече не на себе си, а на Господа. А Господ е всесилен и е победил дявола и го побеждава и в нашата душа, ако ние се борим не със собствената си сила, а чрез призоваване на Господа и предаване себе си на Неговата воля.
     Не се отпускайте до крайност. Не мислете, че духовникът чувствува отвращение след изповядването на греховете. Ако е налице искрено съкрушение, то духовникът чувствува особена милост и любов към каещия се. Това е наистина така! Това състояние на духовника е свидетелство, че Господ прощава на каещия се и го приема с любов в общение със Себе си, както е приел блудния син.
     И тъй, бъдете смела. Нека укрепне сърцето Ви. “Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света” (І Иоан. 4:4).
     Да Ви помогне Господ във всичко добро, да Ви вразуми, укрепи и утвърди “на камъка на Своите заповеди” и да Ви доведе до спасение и радост за вечни векове. Амин.

Н.
20 март 1960 г.


166.

… да се радва!

     “Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?… а той беше много голям” (Марк. 16:3–4). Кой го е отместил? — по Божие нареждане го е отместил ангел. Той ще отмести от сърцето Ви камъка на безчувствието, когато дойде време за това. Трябва да покажем вярност към Господа във време на безчувствие, маловерие, съмнения, студенина, във време на скърби, болести и всякакъв род неприятности. Трябва с усилие на волята да утвърждаваме в себе си вярата, когато тя по Божие допускане почти съвсем угасва, за да покаже човекът отново и отново към какво се стреми, какво избира.
     Има един “старчески” израз: всяко добро дело го предшествува или следва изкушение. А за такива добри дела като молитвата от все сърце, а особено причащението, дяволът не може да не отмъщава. Той употребява всички сили, за да не позволи да се помолим както трябва и да се причастим. А в случай, че не е могъл да стори това, се старае после да напакости така, че да не остане и следа от получената полза. Това е добре известно на всички причастни към духовния живот. Ето защо трябва, доколкото можем, да молим Господа със смирение и със сърдечно съкрушение, да ни опази Той от коварните замисли на врага, който действува или пряко върху душата, или чрез хора, подвластни нему.
     Не се учудвайте на това. Тази битка е жестока, и “ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата” (Пс. 126:1). Трябва да се предадем в милосърдните Божии ръце, като признаем пред Него своята немощ и безсилие сами да се опазим от видимите и невидими врагове. Не се страхувайте. Дяволът върши не това, което иска, а само онова, което Господ допусне. Прочетете в книга Иов.
     Може да наминете. Ще се радвам да Ви видя. Господ да Ви помага във всичко.
     Божието благословение да бъде винаги върху Вас. Никога не се отчайвайте. Нека Христовият Кръст винаги да Ви напомня за безкрайната Божия любов към падналия човек. Та нима самата тази мисъл не е достатъчна, за да предадем себе си изцяло в Божиите ръце? Ако човек поне малко търси царството Божие Господ никога няма да го остави без помощ и утеха. Господ Ви обича! Търпеливо се уповавайте на Господа!

Н.
21/IV–1960 г.


167.

Мир и спасение Вам, …!

     Много Ви благодаря за книгата. Жалко, че няма друга. Но може пък и да се намери? Моля Ви, узнайте ако е възможно дали на друго място има нещо и какво може да се закупи. За останалото, което бе добавено към книгата — благодаря, но ненужно сте се затруднили. Сега вече при нас има всичко. Даже и да нямаше, не бива да се изпраща.
     При нас умря в големи страдания една монахиня. Трябва предварително да просим от Господа християнска кончина, “безболезнена, непосрамваща, мирна и добър отговор…” Трябва да си представяме собствената смърт, болест, безизходност, явилите се бесове, множеството недостатъци, бесовските качества в душата ни и властта на бесовете над тази част от душата; липсата на добри дела, върху които бихме могли да се облегнем. Единствената наша надежда е Божието милосърдие към всички, които вярват в Него и съзнават своите недостатъци.
     В молитвата разкривайте душата си пред Бога в цялата й мерзост, без самооправдание, и като прокажена говорете: “Господи, ако искаш, можеш ме очисти”; като митаря: “Боже, бъди милостив към мене, грешната”. С тези и с други подобни примери Господ ни е посочил правилната нагласа на грешната душа, показал ни е също, че само от такава нагласа може да се роди истинската молитва без (духовна) прелест. Върху такава молитва винаги слиза Божията благодат и очиства (митарят си е отишъл оправдан, а прокаженият — очистен) грешника, преизпълнен с душевна проказа.
     Съществуват два периода в душевния живот на християнина: 1) осъзнаване на собствената развала, падение, греховност; 2) постепенно изцеляване на душевните язви.
     Без първото не може да съществува второто. Първото често води към искрено, дълбоко смирение; единствено при него е възможно да получим без вреда изцеление и останалите Божии дарове. Без смирението те биха ни донесли вреда или дори погибел.
     Придобивайте от книгите и от собствения си опит духовни познания за пътя на спасението.
Господ да Ви вразуми към всичко добро, да Ви благослови и да опази от всяко зло.
     При нас засега върви благополучно, но не сме уверени дълго ли ще продължи така. Поздрав от нашите. Сърдечен поздрав на м. С. и Божие благословение за нея.

Н.
11/XI–60 г.


168.

Многоуважаема … !

     Поздравявам вас и м. С. с настъпващите дни на Страданията Господни и със Светлото Възкресение. Да Ви сподоби Господ да почувствувате значението на тези събития. “Ако с Него страдаме”, “с Него” ще се и “прославим” (Рим. 8:17).
     Как е здравето Ви, делата Ви? Как са роднините Ви? Да Ви пази Господ!

Н.
4/IV–61 г.


169.

… , мир Вам!

     Вие като че ли скърбите, че годините си отминават, а Вие не сте се устроила … Всичко това е от този свят и от неговия княз. Той Ви плаши. Обърква мислите Ви, внушава Ви всякакви опасения и лъже, лъже без край, и с това се издава във всичко.
     В какво е същността на християнството? В това, че Всемогъщият, Всезнаещият Творец на вселената толкова обича и жалее човека, толкова се грижи за него и за спасението му, че е отдал Единородния Свой Своя Син на позор, Кръст и смърт. Господ се грижи не само за човечеството като цяло, но и за всеки отделен човек, държи го всеки миг в десницата си, защищава го от видими и невидими врагове, вразумява го и чрез други хора, и чрез книги и чрез житейски обстоятелства. Ако е необходимо човекът да бъде наказан за вразумяване и опазване от по-голяма беда, Той го наказва милостиво, а после, ако човекът е в състояние да приеме без вреда за себе си, награждава го двойно, сякаш със съжаление, че го е наказал. Човек, у когото поне малко се е отворило вътрешното зрение, вижда в това удивителния Божий промисъл за човека и в големите, и в малките неща. И наистина — ако Бог е принесъл в жертва заради човека най-скъпото си — Своя Син — то как би могъл да пожали нещо друго, след като и цялата вселена е нищо в сравнение с тази Жертва. Господ не скъпи нищо, особено за ония, които се стремят към Него, които се стараят да изпълнят Неговото слово, които се съкрушават в сърцето си за всеки извършен грях, като за нарушаване на волята Му, проява на невнимание към Него, на неблагодарност и на липса на любов към Него.
     “Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Иоан. 6:37)! Господ се радва за всекиго, който се стреми към Него, несравнимо повече, отколкото майката се радва на любовта на детето ù към нея.
     Ето защо не се страхувайте от бъдещето. “С нас е Бог” (Ис. 8:10) днес и утре, и во веки. Бойте се само да не Го оскърбите с какъвто и да е грях. Ако поради немощта си паднем в зло — да се покаем и Господ ще ни прости, само не трябва да избираме злото (греха) съзнателно, да се оправдаваме, да роптаем срещу Бога. Не се бойте от нищо. Дерзайте, възложете всички свои скърби, недоумения, опасения, обиди от бесове и хора на Господа и Той иска и знае как да Ви освободи от тях, когато това стане полезно за Вас.
     Не вярвайте на себе си, нито на хората. Вярвайте на словото Божие, на Евангелието. Изучавайте Евангелието с живота си, със своя опит. Животът в Христа ще ви даде такава пълнота, такова разбиране на всичко, духовна радост, твърдост — че животът на светските хора ще Ви се стори (какъвто той си е в същност) нищожен, неинтересен, беден, жалък, суетен, преизпълнен с дребни дрязги, неприятности, а често и с велики скърби. Вие сте щастлива. Пазете това щастие. Благодарете на Бога за него и заради благодарността Ви Той ще го преумножи и ще увеличи милостта Си много пъти — толкова, колкото можете да поемете. Това да бъде, да бъде! Прочетете или разкажете и на С. Да Ви пази и да Ви благослови Господ!
     Драснете ред-два, че получихте това.
     Поздрав и Божие благословение на С и на м. С. Моля всички да се помолят за мен.

Н.
13/II–62 г.

СЪДЪРЖАНИЕ


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.