Игумен Никон Воробьов

Писма 170–179


170.

Драга … !

      Ние много съжаляваме за промяната във Вашето семейство. Странници и пришълци сме на земята. Няма тук нищо постоянно.
      Трябва по това време непременно да бъдете със семейството си, да му помогнете да се устрои, да изпълнявате всички поръчения без ропот, да проявявате любов към своите в това трудно време. Любовта стои по-високо от всичко, повече от всички подвизи. По-нататък, когато всичко се уреди, тогава може да помислите за себе си. Може би ще успеете да наминете към нас. Само позвънете предварително, за да не идвате напразно. По време на поста се каня да посетя Москва, но кога точно — не знам.
      Много Ви съчувствувам и всячески желая, всичко при Вас да се устрои добре. Господ е навсякъде. Той никога не оставя търсещите Го без Своя особен Промисъл.
      Ще чакаме известия от Вас или Вас самата.
      Да Ви пази Господ и да устрои всичко за спасението на Вас и Вашето семейство.
      Поздрав на м. С и на С. Не ги забравяйте съвсем.
      Бъдете здрава и мъжествена. Имайте търпение при неприятностите, при обидите и неуспехите, ако такива дойдат. Всичко несъмнено ще се устрои. Господ да е с Вас.

Н.
20/III–62 г.


171.

Драга … !

      Разбирам мълчанието Ви, не мислете, че Ви осъждам за нещо. Съчувствувам Ви и едва ли мога с нещо да помогна на… Да Ви помогне Този, който безкрайно Ви обича и желае достигнете до познание на истината и да се спасите (І Тим. 2:4)!
      Как долетяхте, къде е семейството ви, как се устроихте, как е болната?
      Аз също боледувам от време на време и често мисля за смъртта.
      Нека ви бъдат от полза изкушенията Ви, нека помогнат да се отскубнете от земята и от духа на този свят и да се привържете към небесния свят.
      Да Ви избави Господ от духовна смърт и да възбуди у Вас ревност за спасение.

Н.
18/XI–62 г.


172.

Драга … !

      Благодаря за поздрава. Загубих писмото Ви, но в паметта ми остана това, че сте ми признателна за малкото ми писмо… Спомням си също за молбата относно N. Много ми е мъчно за него. Понякога си спомням с любов за него и му желая да се освободи от лапите на дявола. Трябва да търси онова, което е загубил, не във философията и в науките, а с усилие на волята „да повярва, без да е видял“ (срв. Иоан. 20:29) и да изгражда живота си според вярата. Тогава ще дойде помощ свише, ще прогони вражеския мрак и ще го увери в истинността на християнството с такава всемогъща сила и убедителност, че той ще възкликне от цяло сърце: “Господи, готов съм да ида на всякакви мъчения, само не ме отблъсквай от себе Си!” Това са изпитали всички, които са търсили Бога. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?“ (Мат. 7:7–11)
      Защо се храни той с храната на свинете и защо е захвърлил отците! Нима мисли, че те всички са били заблудени? Но ако поне един от тях е говорил истината, то цялото християнство е истинно. А мъчениците — с какви страдания свидетелствували те за Истината, Която са познали! Той се нуждае, разбира се, от личен опит. Нека проси и непременно ще го получи.
      Не се отчайвайте в скърбите и не отпускайте ръце. Четете Евангелието повече и по-често. Иисус Христос е прощавал на всички каещи се, но е и предупреждавал: върви си и занапред не греши. Прибягвайте към Него по-често, признавайте своите неправди, молете за помощ, принуждавайте се винаги, кога на глас, кога на ум, да се молите с Иисусовата молитва.
      Господ Да Ви вразуми и опази от всяко зло. Ако пишете на N., предайте му поклон от мен, а също така му кажете, че светите отци смятат неверието също за страст, подобна на блуда, тщеславието, гордостта и прочие. Тук действува повече врагът, отколкото самият човек. С неверието трябва да се борим по същия начин, както и с останалите страсти, не чрез разсъждаване и беседване с помислите, но като ги прогонваме с усилие на волята („не съм съгласен!“), чрез молитва, особено Иисусовата молитва, ако е възможно — непрестанна, с молба от все сърце за помилване. От това свето име, пред което прекланя „колене всичко небесно, земно и подземно“ (Фил. 2:10), ще отслабне вражеското въздействие, в сърцето ще влезе мир, надежда, и вяра, и умиление… и изкушението докрай ще премине. А докато чете научни и философски книги и всякакви апологии, той ще затъне още по-дълбоко. Всичко това трябва да се захвърли и човек да се обърне към Този, който е и Пътят, и Истината, и Животът (Иоан. 14:6).
      Да му помогне Господ! Пиша тези думи като брат, а не като учител.
      Пишете ми. Потвърдете, че сте получила това писмо.

Н.
15/XII–62 г.


173.

Драга … ! Мир Вам и спасение!

      Получихме пратката. Благодарим Ви. Защо се трудите толкова, Вие без друго нямате време.
Изпратих Ви писмо още преди получаването на колета. В него ставаше дума за N. Съобщете, моля Ви, дали сте го получила. Намерих писмото Ви. То ми е било в джоба. Може да попостите. Разкрийте всичко на изповедта и постъпете както Ви каже духовникът. Помнете, че само „сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“ (Пс. 50:19, по слав. прев.). Само с такова сърце може да се пристъпва към Светите Тайни. Не търсете в нищо оправдания за себе си, а обвинявайте себе си и просете прошка за всичко. Сърцето ще Ви подскаже, какво да правите — сега ли да пристъпите, или да отложите до Великия пост.
      Не затлачвайте душата си с житейски вехтории, по-малко (до възможната най-малка степен) говорете с хората и по възможност странете от всички. „Бягай от хората, Арсений, и ще се спасиш“. Ако не положите всички старания да постъпвате по този съвет, то пак ще станете коравосърдечна, ще загубите всяко съкрушение и може да полетите надолу с пълна сила. Да не бъде това!
      Да Ви пази Господ и да благослови, и огради от всяко зло, и да Ви спаси, както Сам знае!

Н.
24/XII–62 г.


174.

Драга … ! Мир Вам!

      Казвал съм Ви лично, че трябва за заминете оттам. Ако не заминете, то Вашите обещания ще се окажат самоизмама. Дяволът няма да Ви остави на мира. Трябва решително да скъсате и с близките, и с миналото си. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26) Нима Вашето семейство е единственото, за което Господ няма да се грижи! Ако заради Бога заминете, Господ и тях ще ги устрои по-добре. И те би трябвало също да помислят повече за душите си. Те са затънали в светска суета, живеят като евангелският богаташ, който не е вършил зло, но е пропилял живота си в светски удоволствия и сама знаете къде е попаднал. Нима … боледува без волята Божия? Това е Божие посещение, та да разберат цената и “сигурността” на светския живот.
      Ако наистина обичате близките си, длъжна сте сама себе си да спасявате и тях да спасявате с молитва и подвиг. А естествената привързаност е присъща и на животните. Човек трябва да се извиси над това, да придобие духовна любов и да се пожертва заради тях, отивайки си телесно, да се подвизава за своето и за тяхното спасение. Тогава ще сте по-близо до тях и ще им донесете онова, което те самите не могат да достигнат, затънали в морето на този свят, бидейки при това убедени, че постъпват напълно правилно. Вие трябва да се ръководите от св. Евангелие и от светите отци, а не от променливите, лъжовни мнения на хората от този свят.
      Грехът е страшен не толкова сам по себе си, колкото с това, че той омрачава душата, отдалечава човека от Бога, захвърля го във външната тъмнина още тук на земята, предава човека в робство на дявола, който извращава и ума, и сърцето, и волята. Той всичко ще показва в лъжлива светлина и черното ще изглежда бяло, а блатото — прекрасна градина. От това състояние може да се излезе само чрез дълбоко сърдечно покаяние и решително скъсване с греха. При Вас в някаква степен покаянието го има. Трябва да направите още крачка и да излезете от вашия Египет и да идете да живеете сама в друг град. Не се грижете за семейството. Господ е по-премъдър от Вас и ще им стори това, което заслужават, а главното — ще ги постави в условия, при които ще им бъде най-леко да се спасят. Очевидно е, че без принуда и скърби те няма да се изскубнат от своя ненормален живот.
      Много Ви съчувствувам и моля Бога за ви прости и да устрои живота Ви за спасението на вас самата и на близките Ви. Бъдете уверена, че винаги ще се отнасям към Вас по християнски, ще търпя винаги всичко, само да не отричате с делата си от Господа. Мнозина в наше време се отричат от Бога с думи, а още повече — с дела.
Да Ви спаси Господ, да Ви вразуми и да даде сили за борба с плътта, света и дявола. С твърдо противене на греха и с призоваването името на Спасителя (чрез Иисусовата молитва) може да бъде отблъснат дяволът и страстите, а най-вече — със смирението.
      Пишете за себе си. Борете се и призовавайте на помощ Небето, и ще победите земята.

Искрено желаещият Ви спасение.
16/I–63 г.


175.

Драга … ! Мир Вам!

      Мислех си, че сте решила съвсем да не ми пишете и се зарадвах, като получих писмото Ви. Бихте могла да почувствувате от писмата ми, че не Ви осъждам, а искрено Ви съчувствувам и скърбя за бедата Ви. Нали в болниците не се осъждат един други за една или друга болест. А ние всички сме болни от душевни болести — грехове. Едно трябва твърдо да знаем и никога да не забравяме: при никакви обстоятелства не трябва да се отчайваме. Отчаянието, водещо често към самоубийство, е смърт за душата. И след най-тежки грехове можем да се покаем и да получим прошка. Мнозина най-отчаяни разбойници и душеубийци не само са получавали прошка при искрено покаяние и при поправянето си, но и са достигали до святост: Моисей Мурин, Варвар разбойник (паметта му се чествува на 6 май), Даниил и други. Господ ни дава подобни примери, за да не се отчайваме като Иуда, а да принасяме покаяние, и по този начин да се спасим…
      Умилението е дар Божий. Достойни ли сме за него? В никакъв случай не бива да търсим каквито и да е благодатни състояния по време на молитвата. По твърдото изискване на еп. Игнатий Брянчанинов, молитвата трябва да е само покайна. На това ни е научил Сам Господ Иисус Христос чрез притчата за митаря и за фарисея. За нас, грешните, е достатъчна молитвата на митаря. Учете се да се молите от него. О, ако се научехте на тая молитва! Не мислете, че е тъй просто. Тук има голяма дълбочина. В такава молитва се отваря бездната на сърцето, изпълнена с всякакви гадини: „това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни“ (Пс. 103:25)
      Засега поне до Кръстопоклонна неделя не Ви съветвам да се причастявате. Тогава сама ще видите по-добре. Човек трябва да се помъчи, да поскърби, да върши добро на хората, да поизмъчи себе си с пост и поклони и прочие, колкото има сили. По-малко разговаряйте с всички. Отбягвайте хората.
На клироса никога не можеш да се помолиш. По-добре е да си намерите някое ъгълче в църквата и като се стаите там, да подражавате на митаря.
      Не се надявайте на князе-човеци, на синове човешки (Пс. 145:3 по слав. текст.). Надявайте се на Бога и сама се трудете. Ако сама не се трудите, то и Господ няма да Ви помогне. Пример — Иуда. „Голяма сила има молитвата на праведника, когато е подкрепяна“ (Иак. 5:16 по слав. текст), т.е., когато молещият се сам с живота си съдействува на молитвата на другите за него.
      Всичко, което ми открихте (чрез изповед), прощавам и развързвам в името на Отца, и Сина и на Светия Дух.
При нас засега е тихо. Само дали ще е задълго? Всички я караме едва-едва и очакваме смъртта.
      Господ да Ви помогне в делото на спасението. Принуждавайте себе си по-често да си спомняте за Господа. Та нали когато обичаш някого, мисълта ти не отстъпва никога от него. Чувствувайте себе си и сега, и винаги като митаря и се молете като него и вкъщи, и в храма и навсякъде, колкото се може по-често.
      Да Ви пази Господ! Да Ви вразуми, да Ви благослови и огради от всяко зло.
      Правете по-често по един поклон вкъщи, като от цялото си сърце викате: Боже, бъди милостив към мен, грешната.

Желаещият Ви добро Н.
18/II–63 г. Гжатск


176.

Драга …! Мир и милост Вам от Господа!

      На времето ми писахте, че там има един стар свещеник, струва ми се от Глинския манастир, при когото сте се изповядвали. В едно от предишните си писма Ви писах да се изповядвате при него и да постъпвате както той Ви каже. Така и правете. Приемете думите му като идващи от Господа и ги изпълнете.
      За молитвата. Старайте се да изговаряте с внимание думите на молитвата. Ако се разсейвате, укорявайте се и пак се насилвайте с внимание да изговаряте думите на молитвата. Сърцето постепенно ще омеква и — поне от време на време — ще откликне със съкрушение, а може би и със сълзи. Такива мигове всецяло отдавайте на молитвата и не слушайте врага, който ще намери хиляди причини да се откъснете от молитвата и ще Ви принуждава да се захванете с нещо друго.
      За молитвата четете у Игнатий Брянчанинов. Особено много — във втория том, а също така и в първия.
Мисълта, че [псаломските слова] “молитвата му да бъде за грях” (108:7) се отнасят към разсеяната молитва, е от дявола. Той всячески се старае да ни отвлече от молитвата, знаейки какво благо получава човек от нея. Разпознавайте коварствата на дявола и не го слушайте.
      Не бива човек да вярва на себе си, а трябва да се труди в покаянието. Господ е дошъл да спаси грешници, но такива, които се каят. Иуда е съгрешил, но не се е покаял, а е изпаднал в отчаяние и е погинал. Апостол Петър се е покаял и е бил възстановен в апостолското достойнство. Иерусалим е съгрешил и е загинал в ужасни условия, както и Содом и Гомора, Хоразин, Витсаида, Капернаум, а Ниневия се е покаяла и се е спасила. Ние всички сме грешници и всички се нуждаем от покаяние, жертвата на Спасителя за целия човешки род върху Кръста е спасителна единствено за каещите се.
      Но на оня, комуто Господ е простил греховете, Той казва: „Върви и не греши занапред“. Трябва да предприемем от своя страна всички мерки за това да не паднем в тежък грях. Когато човек се намира на ръба на пропастта, той може да падне в нея само от едно леко побутване. Но ако е далече, трябва да бъде влачен към пропастта, а през това време той ще може да вика за помощ. Затова неизменният съвет е човек да стои настрана от места, където е лесно може да падне в грях.
      Тук също много хора умират.
      Драга …, „отстъпете от земята, прилепете се към Бога“, както е съветвал преп. Сисой Велики. Всичко земно ще отмине като мъгла и какво ще ни остане, ако душата е била изпълнена само със земното? Имайте милост към себе си, спасявайте се. Каква полза, ако придобиете целия свят, а навредите на душата си. Същото се отнася и за семейството. На първо място е спасението на душата, а после идва помощта за семейството… Господ е посетил с болест сестра Ви. Така тя ще се спаси по-бързо, отколкото ако е здрава. Това е пример и за другите. „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“ (Евр. 10:31).
      Не участвувайте в безбожни разговори, в четене на подобни неща, в гледане на атеистически отпадъци. Да Ви вразуми Господ!

Н.
13/III–63 г.


177.

Драга … !

      Ще се постарая да отговоря на Вашите недоумения.
      1) Вашите „мисли и усещания“ са очевидно от врага. Най-силното средство за избавянето от тях е да ги разкриете пред духовника.
      2) При появата им казвайте непрестанно: „Господи, помилуй!“ или Иисусовата молитва. Най-често — първата молитва, докато не изчезнат тези бесовски внушения. Спомняйте си думите: „Обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих. Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих“ (Пс. 117:11-12). Така трябва да постъпва всеки. Със собствени сили нищо не можем да направим. Трябва да се смиряваме във всичко.
      Правилото трябва непременно да се изпълнява и когато човек се намира в състояние на пълно изстиване и омрачение на душата, въпреки хладността, разсеяността и прочие. „Дай кръв и приеми Дух“.
      Всяко разкриване на греха с искрено покаяние прави грешника по-близък, по-роден и скъп за духовника. Това е всеобщо явление. Врагът само обърква с противоположни мисли.
      Трудно е, гледайки отстрани, да се каже нещо за вредата от външния подвиг. Това може да е и от врага. Ако не отслабвате тялом, значи можете да го извършвате, а при явно изгубване на силите той може да се намали, а храната да се усили.
      При никакви обстоятелства не изпадайте в отчаяние и обезнадеждаване, това е по-страшно от всеки друг грях. То води до духовна смърт, а понякога и до самоубийство. „Няма непростителен грях, освен греха, оставен без покаяние“. Затова трябва да молим за прошка Господа, който не иска смъртта на грешника и е дошъл да спаси погиващите. Истинни са Божиите думи: че „на ония, които любят Господа, всичко съдействува към спасение“ (парафраза на Рим. 8:28). И тъй, защо да униваме и да се отчайваме. „Паднал ли си — стани, ако паднеш отново — пак стани, и така до смъртта“ на човека. Това са думи на преп. Сисой Велики. Паденията смиряват, а без смирение никой не може да получи тук никакъв дар. „Господ на смирения дава благодат“. „Задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си“ (Лука 1:48).
      А гордост у всички нас — да гребеш с пълни шепи. Нас думи не ни смиряват. Затова Господ допуска да падаме във всякакви срамотии, та да осъзнаем, макар и неволно, своето нищожност и безобразие. Всичко красиво и добро у нас е в Господа и чрез Господа. „Отстъпете от земята, приближете се до Господа“ и Той ще Ви утеши и тук, и в бъдещия живот.
      Поздравявам Ви с настъпващите празници. Да Ви сподоби Господ да ги прекарате в душевен мир, благодарейки на Бога, че толкова ни е възлюбил, с твърдата решимост никога да не изменяте на Господа, да не Го оскърбявате с грехове, а като изпълняваме казаното от Него (в заповедите) да Му покажем поне малко ответна любов.
      Амин.
      Да Ви опази Господ от всяко зло и от вражеските нападения. Правете от своя страна, което можете, а Господ ще направи нужното за спасението Ви.

Ваш доброжелател.
1/IV–63 г.


178.

Драга … ! Христос Воскресе!

      В килията поклони може да се правят и до Света Троица.
      Никога не се отчайвайте и не губете надежда в Бога. Не слушайте врага. На този, който търси Бога, всичко съдействува за спасение. Всички ние сме в падение. Но имаме Спасител, Който прощава на каещия се и не го отблъсква от Себе Си. „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Иоан. 6:37). Божията любов преодолява нашите грехове и немощи, ако се смирим, осъзнаем тези немощи и искрено помолим за прошка. Бъдете здрава и по дух. Да Ви пази и да Ви спаси Господ. Много ми е жал за Вас, съчувствувам Ви и всячески желая да се устроите тук според желанието си, а в бъдеще да наследите и Царството Божие.
      Спасявайте се.

Н.
26/IV–63 г.


179.

Драга … !

      Човек не бива да изисква твърде много от себе си. По-добре е да се смири пред Бога. Разкривайте се пред Него с всички свои скверноти и казвайте като прокажения: „Господи, ако искаш, можеш ме очисти“ (Мат. 8:2; Лука 5:12). Не поставяйте срокове на Бога за това. Правете според силите си каквото трябва, а Господ ще стори всичко необходимо за Вашето спасение.
      Само не отстъпвайте от Бога. Не се поддавайте на внушенията на врага, че е безполезно да се трудите, че всичко е изгубено и пр. Това е дело на дявола, неизменния клеветник на Бога и всички. Дръжте се твърдо за Църквата и за учението на светите отци. Каквито и съмнения да Ви обземат, казвайте си на ум, а понякога и на глас (за да чуват бесовете): Господи, Иисусе Христе, вярвам, че Ти си Син Божий и Господ, вярвам, че си пострадал по всякакъв начин, за да ни спасиш, вярвам, че и мен няма да ме оставиш, ако сама съзнателно не се отрека от Теб. Господи, бъди милостив към мене. Предавам себе си и спасението си в Твоите ръце. Вярвам, че няма да допуснеш да погина. Слава Тебе Боже, слава Тебе Боже, слава Тебе Боже!
      Да Ви пази Господ. Спасявайте се!

Н.
Краят на май 1963 г.

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.