Игумен Никон Воробьов

Писма 180–189


180.

Мир и благословение от Господа!

      Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене (и чу моите вопли, Пс. 39:1). Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22; 24:13; Марк. 13:13) С търпението си спасявайте душите си (Лука 21:19). Покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2; 4:17; Марк. 1:15).

Н.


181.

Мир на тебе, драга … !

      Получих писмото ти. Не те съветвам да идваш тук, защото аз имам възможност да замина за К. За живота ми ще ти разкаже Л. Съчувствувам на скърбите ти, утешавай се с това, че те са напълно неизбежни и че без тях не можем да се спасим, че трябва да следваме Господа Иисуса Христа. Той е страдал, „бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8). И на нас, които искаме да бъдем християни, подобава да бъдем послушни на нашия Спасител, Който заповядва да се откажем от себе си, да вземем кръста на скърбите и страданията и да Го последваме, да Го следваме чрез изпълнението на Неговите св. заповеди. Няма друг път за царството Божие, освен кръстния.
      Търпи, мълчи, не унивай, колкото се може по-често, макар и по мъничко, се моли и проси от Господа търпение в скърбите и вразумяване.
      Прости ми и се помоли за мен. Господ да те благослови и вразуми за всичко добро.

Твой о. Н.


182.

Драга … !

      Как се чувствуваш? Как носиш кръста си? Не роптаеш ли? Да ти помогне Господ да изтърпиш без ропот, с благодарност всичко, което Той ти прати за твое спасение, тъй като без светата Му воля никой и нищо не може да ни навреди. Господ ни е доказал любовта Си към човека, позволявайки да бъде разпънат на Кръста. Бог е Любов, а Любовта не може да допусне зло да сполети обичания. Ето защо всичко, което се случва с човека — и скръбното, и радостното, се допуска за наше добро, макар и ние не винаги да разбираме това, или по-точно — никога не го не виждаме и не го разбираме. Само Всевидецът Бог знае какво ни е необходимо за придобиването на вечния блажен живот.
      И тъй, нека се покорим под крепката любеща Божия ръка и да полагаме от своя страна всички усилия за изпълнение на Неговите заповеди, непрестанно да се каем за неволните им нарушения и с това да докажем любовта си към Господа. По думите на Господа Иисуса Христа обича го този, който изпълнява заповедите Му, а този, който не ги изпълнява, той не Го обича (Иоан. 14:15, 21, 23; 15:10).
      Да те вразуми Господ, да ти даде търпение, усърдие за спасението и молитва от сърце съкрушено и смирено.
      Бъди ласкава и по-мека с хората, с които ти се налага да имаш работа, и с началниците, не от човекоугодничество, а от любов към тях, заповядана ни от Христа.
      Мир на тебе и благословение от нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Н.
13/III–49 г.


183.

Мир на тебе, … !

      Как е самочувствието ти? Не униваш ли? Не трябва да се подаваме на униние, на ропот за своите скърби и болести, защото от Бога е положен закон, по-твърд от небето и земята, според който в царството Божие трябва да се влезе чрез много скърби (Деян. 14:22). А сега ние сме стигнали до такъв период от живота на човечеството, когато [вярващите] се спасяват изключително само чрез безропотното претърпяване на скърбите, с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега никой не умее да се спасява. За нашето време е останал един единствен път — търпенето на скърбите. Преп. Исаак Сирин пише: „Пред Бога по-драгоценни от всяка молитва и жертва са скърбите, (претърпявани) заради Него и в Негово име“. А всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта на благоразумния разбойник, а именно, че скърбите се изпращат заради греховете, за спасение и очистване и, следователно, „заслуженото според делата си получаваме“ — при такова отношение всяка скръб ни се вменява в скръб заради Господа, а личният ни кръст се преобразява в Кръст Христов, и чрез него ще се спасим. Ако с Христа пострадаме, с Него и ще се прославим — казва ап. Павел (вж. Рим. 8:17).
      В минути на скръб и униние е полезно да се помни съвета на преп. Исаак Сирин: „Винаги имай в паметта си претежките скърби на страдащите и измъчваните (например в затворите, в заточение и проч.), та сам ти да въздадеш дължимата благодарност за малките и незначителни скърби, които те спохождат и да бъдеш в състояние да ги претърпяваш с радост”.
      В скърбите, понасяни с радост, с благодарност към Господа, Който ни спасява чрез страдания, е скрита духовна радост, радост от духовното възлизане от сила в сила.
      Колкото повече труд полага човек от себе си за очистването си от всеки грях, чрез очистване на мислите, чувствата, греховните пожелания, дори от празни желания, колкото повече принуждава себе си към непрестанна, чиста, внимателна молитва от все сърце и с благоговение, толкова повече отслабват скърбите, толкова по-лесно става тяхното претърпяване, защото целта, за която те са необходими и се изпращат, се постига по друг път, по пътя на собственото усилие, самопринудата към изпълняване на заповедите, постоянното сърдечно съкрушение заради недостатъчното им изпълняване. Такава болка на сърцето и самопринуждаването към изпълнение на заповедите може да замести останалите средства и скърбите.
      Трябва особено да внимаваме над себе си да бъдем меки, добри в отношенията си към своите ближни. „Спасението ни е в ближните“ — казва преп. Пимен Велики. Това означава, че ако човек има правилно отношение към ближния, т.е. изпълнява светата заповед „възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:39), то чрез това непременно ще има сили да изпълни и останалите заповеди, и главната от тях — заповедта да любим Бога. Не може човек да обича Бога и да се отнася лошо дори и към един човек. Това е напълно понятно. Любовта не може да съществува в една душа заедно с неприязънта, ще я има или едната, или другата. Ако има любов към ближните, тя ще породи и любов към Бога. И едната и другата са тайнствени и съвсем не са онова, което познаваме от отношенията на „вехтия човек“. Само опитът може да покаже на човека дълбочината на заповедите, според мярата на обновяване на душата, чрез тяхното изпълняване.
      Ето това се изля, когато взех перото, за да ти напиша нещо. Спасявай се, не унивай, не роптай, не обиждай никого с остра дума. Моли се, старай се винаги да виждаш Господа пред себе си.

Твоят отец Н.


184.

Мир на душата ти, … !

      Защо униваш толкова? Къде е вярата ти? Не е ли обещал Господ да даде всичко необходимо на всекиго, който търси царството на Бога и Неговата правда! Провери себе си, има го ли у теб това търсене, има ли я вярата в задгробния живот, вярваш ли в учението на св. Православна Църква, по-точно в учението на самия Господ, че всеки ще получи въздаяние отвъд гроба според вярата и делата си. Вярваш ли на думите на Господа, че и косъм не от човешката глава без волята на Небесния Отец?
      Ако вярваш във всичко това — ако при това вярваш, че „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине (а да има живот вечен, Иоан. 3:16), отдаде Го на позор и разпятие, — то трябва да се предадеш без ропот в Божиите ръце и да плачеш не за загубата на службата или на пенсията, а за това, че на Божията любов отвръщаме с ропот, маловерие, нетърпение и всевъзможни нарушения на Неговите свети заповеди. Не е ли казал Сам Господ, че когото обича, него и наказва и чрез скърбите откъсва от земното, за да ни помогне с по-голяма лекота да държим сърцата си на небето не само по време на литургията, но всякога. Мигар имаме право да диктуваме на Господа, какво да прави Той с нас! Ако пък сме длъжни да Му се покорим, нека престанем да роптаем и да плачем за светските неща, а да оплачем греховете си, постоянните нарушения на Божиите заповеди, това, че оскърбяваме Господа с нашето маловерие, че не вярваме на думите Му, че сме безчувствени към любовта Му към нас. Ако пък не виждаме греховете си, то нека заплачем двойно, тройно повече, защото това означава, че душата ни се е вкоравила и омрачила, загубила е здравето на вътрешните си очи. Нека умоляваме със земни поклони Господа: „Дай ми да виждам моите прегрешения“.
      И когато се очистим чрез покаяние, тогава ще видим, че изпращаните ни скърби са проява на милост и любов на Господа към нас, ще осъзнаем, че те са ни по-нужни от всички земни блага. Единствената от целия човешки род по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от всички серафими Майка на Самия Господ е претърпяла такива скърби, пред които най-тежките твои скърби са нищо.
      При това Господ и не допуска никакви изкушения и скърби надвишаващи силите ни. Ти все още не си се борила до кръв, а и изобщо борила ли си се против врага, против страстите си? Не си ли живяла както дойде, не си ли оскърбявала ближните си, не си ли ги нагрубявала, не си ли празнословила и прочие, и прочие? Прегледай целия си живот с молитва, покай се искрено със сълзи за всичко извършено в миналото и обещай на Господа да положиш всички сили за борба с греха, за изпълняване на Неговите свети заповеди, потруди се над това и скоро ще видиш Божията милост към теб и може би ще почнеш отдън душа да благодариш на Господа за изпратените скърби. Смирявай се пред Бога и пред хората.
      Ако не правиш нищо от това, а вземеш да грешиш и да униваш, тогава поне търпи без ропот изпратените скърби и казвай заедно с благоразумния разбойник: „Заслуженото според делата си получавам“. Не се отчайвай, търпеливо уповавай на Господа, плачи за греховете си, за маловерието си, за неверието си в Божия Промисъл за нас, и Господ ще те утеши.
      Прости ми, помоли се за мен. Господ да те благослови, и вразуми, и утеши.

Твоят отец Н.

      Бедна, скръбна …, ето, щом аз ти съчувствувам и мисля за теб, тогава Господ ли не те обича и жали хиляди пъти повече! Имай търпеливо упование в Него и не Го оскърбявай с ропот, и Той ще ти даде утеха, по-добра, отколкото си мислиш.

Н.


185.

Мир на тебе, … !

      Ти все пишеш за скърбите си — сегашни и бъдещи. Какво да ти кажа за това? Отговора го дава Евангелието. Богочовекът е завършил скръбния Си живот на кръста след всякакви издевателства и побои. Благоразумният разбойник (образ на грешащите и каещи се) след затвора също е завършил живота си на кръста. Погиналият разбойник също преминал през кръстни мъчения във вечната мъка. Това е обобщен образ на цялото човечество.
      В нравствения свят, както и във видимия, си има свои духовни закони. Основният закон е: „през много скърби трябва да влезем в царството Божия“ (Деян. 14:22). „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Чуваш ли? Който иска да достигне след Христа до царството Божие, трябва с огромно и продължително измъчване да сподавя в себе си всички лоши прояви на „вехтия човек“, и да търпи всякакви скърби и болести. Безкрайната Божия премъдрост изпраща на всеки човек кръст за неговото очистване и изцеляване съобразно с характера, качествата и силите му. Ако носим кръста си без ропот, каем се за греховете си, не се оправдаваме, то ще влезем, като благоразумния разбойник, в царството Божие.
      Ако роптаем, ако хулим човеците и Бога — подобно на злия разбойник ще погинем в още по-големи мъчения, без надежда за спасение, която облекчава скърбите. Изборът е в нашите ръце. Трябва и ние да бъдем благоразумни. Никой не може да избегне кръста. Нека го облекчим с вярата в Господа, чрез борба с греха, чрез покаяние и прошка за всички ближни, чрез безропотно понасяне на скърбите и чрез молитва към Господа. Божията любов желае нашето спасение, не допуска скърби, надвишаващи нашите сили и не ги допуска без крайна нужда от тях. Скърбите са необходими, но човек може да види необходимостта от тях само след значително очистване на себе си чрез покаяние, въздържане от грехове и четене на словото Божие.
      Прости ми. Господ да те укрепи, благослови и огради от всяко зло.

Твоят отец Н.
28/VI–50 г.


186.

Мир на тебе, … !

      Поздравявам те с имения ден и ти желая по молитвите на твоя небесен застъпник да се устроят делата ти и да намериш покой и тук, и в бъдещия живот. А покоят се достига по пътя на смирението и кротостта, както е посочил Сам Господ Иисус Христос: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Ако искаш да придобиеш мир и покой в душата си, то и в постъпките, и в думите си, и в душата си кротко и смирено се съкрушавай и принасяй покаяние пред Господа, сториш ли нещо противно на това, което трябва.
      Господ да те благослови, да те утеши, и да те спаси. Амин.

Н.
2/II–51 г.


187.

Драга … !

      Ти молиш да дам опрощение на греховете, изповядани от теб в предишното и в настоящето писмо. Аз ти писах, но само не помня, дали пратих писмото по човек или по пощата, че след изповедта ти съм „простил и развързал” всички твои изповядани грехове. Можеш повече да не ги споменаваш на изповед пред друг свещеник.
      Излишно е да се съкрушаваме и изпадаме в отчаяние — това не е признак на смирение, а на гордост. Трябва да се съкрушаваме и да съжаляваме, че оскърбяваме Господа с греховете си, да Го молим за прошка и да се стараем занапред да не ги повтаряме, а ако пак паднем в някакъв грях, то без отлагане трябва пак да молим за прошка и Господ ще прости, защото не е дошъл да спасява праведници, а грешници, т.е. съзнаващите греховете си.
      Искреността и дълбочината на покаянието се доказват с това, че човек се старае занапред да не повтаря греховете. Колкото и пъти да си съгрешил отново — не трябва да се отчайваш, но пак да се покаеш и да продължиш борбата. В този случай и самите падения ще са ни от полза. Ти и сама вече виждаш много неща.
      Бори се с всички грехове, и с най-малките дори. Ако някой е неверен в малкото, не му поверяват и голямото. А дяволът тъкмо това и внушава: „Това е дреболия“, а за по-голямото: “Къде ти да се борим с това. Това е за „подвижниците““. Чети повече Евангелието и особено св. отци, без четене човек трудно ще се спаси. Вместо да се губи времето напразно, не е ли по-добре и по-интересно да се поучава човек от св. отци.
      Винаги си спомням за теб. Да ти помогне Господ в делото на спасението, да те вразуми и да те благослови. Не си губи времето, дните са лукави и не знаеш кога ще те застигне смъртта.
      Поздрав и Божие благословение на …. Беседвай по-често с м. В. Не говори за миналите си грехове, а може с разум да откриваш това, което сега те мъчи, ако сама не се справяш.
Бъди здрава. Благодаря за бонбоните.

Н.


188.

Драга … !

      Прочетох писмото ти. Жал ми е за теб, …, още повече ми е жал. Ти си тръгнала по верния път, а той — по гибелния. Правилният път е един: да осъзнаем, че сме грешници, извратени по душа и тяло, прокажени, нечисти, недостойни за царството Божие, недостойни дори да се обърнем с молитва към Бога. Радвам се, че ти се съзнаваш като такава и приемаш скърбите си като идещи от Божията ръка, като нещо заслужено, за очистване от греховете. Придържай се към това устроение. Единствено то е правилното. Който не съзнава, че е грешен, той се е отклонил от правия път, навлязъл е в блатото на тщеславието и прелестта, отдалечил се е от Бога в далечна страна да пасе невидимите свине, попаднал е в робство на гордите бесове.
      Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: „през много скърби трябва да влезем в царството Божие“. „В света скърби ще имате“ — е казвал на учениците си Иисус Христос преди смъртта си. „С търпението си спасявайте душите си“. „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“.
      И с много други подобни слова Св. Писание ни убеждава в значението на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до известно смирение. Без смирение най-висшите ангели са станали бесове, а Адам и Ева са били прогонени от рая. Как тогава ние без смирение, а още и с грехове, бихме могли да влезем в изгубения рай? Това е напълно невъзможно, докато човек не разбере своето падение, гордостта си, докато не се смири дълбоко и не започне като митаря да зове от цялото си сърце към Господа: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“, „Господи, няма за мен спасение от делата ми, помилуй ме по великата Си милост“.
      Старай се да се пазиш от С., когато враговете го възбудят, и на дело (скривай всички опасни предмети), а най-вече огради се с молитва. Господ не ни оставя и за миг. И ако не Му е угодно … да те обиди, то нито той, нито целият ад ще могат да ти сторят каквото и да е.
      Господ е допуснал да бъде пребит преп. Серафим, дал му е да стане мъченик и участник в Кръста Христов. Ако бъдеш способна на това, то Господ може и върху ти да допусне страдания, но ако все още нямаш смирение и търпение, и любов към обиждащия, Той няма да ги допусне. „Сами себе си и един другиго, и целия живот наш на Христа Бога да предадем“.
      Много ти съчувствувам, желая ти всякакви милости от Господа. Господ да те благослови и да те огради от всяко зло сега и во веки веков. Амин.
      Моля те да не ме забравяш в молитвите си.

Н.
29/I–58 г.

      Винаги се моли се за …, да не допусне Господ той да погине.


189.

Драга … , мир и благословение на тебе от нашия Господ Иисус Христос!

      Много се зарадвах, като получих писмото ти. Нямам време да пиша подробно, ще ти кажа с две думи: състоянията, за които пишеш, са съвсем истинни. Единствено правилният духовен път довежда до виждане на собствените грехове. Това не е просто осъзнаване на отделни извършени някога грехове, а на пълната ни разкапаност, вследствие на която всички наши дела и помисли, са напоени от отровата на греха.
      От виждането на тази греховност човек дълбоко се съкрушава, плаче пред Господа и по този начин придобива смирение, страх Божий и по-сетне надежда и известна любов към Господа, при което припомнянето на Неговото име предизвиква у него радост, умиление и благодарност към Господа. Същото казва и пророк Давид в псалмите: „спомних си за Бога и се зарадвах“ (Пс. 76:3 по слав. текст). Хубаво е, че не казваш на никого, дори на П. за духовните си преживявания. Не споделяй и занапред. За да провериш тях, а не себе си, можеш да кажеш, че си чела за такива и такива състояния и да ги попиташ какво мислят за тях. Ето така ще видиш, какво ще ти кажат.
      Радвам се, че живеете мирно с …. Как се държи той в духовно отношение? Бих се радвал да те видя. Може би някога ще се наканя да ида в Козелск. Ела и ти при нас наесен или през зимата. През лятото нямаш време, пък и при нас се събират много хора от Москва. Бъди здрава. Спасявай се. Благодари по-често на Господа за всичките Му милости към човешкия род и към всекиго от нас.
      Предай на … поздрав от мен. Престана ли да ми се сърди? Когато малко израсне духовно, нека дойде при нас, ако самият аз не отида там.
      Господ да те вразуми и огради от всяко зло. Живеем в страшно в духовно отношение време. Моли се за мен.

Н.
16/VI–59 г.

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.