Игумен Никон (Воробьов)

Писма 190–199


190.

Драга … ! Мир на теб и спасение!

      Получих скръбното ти писмо. Много ми е жал за тебе. Жалко и за С. Ще погине човекът напразно. Особено е лошо това, че когато болестта го заплашваше, тогава той се върна на правия път, а когато се оправи, забрави всичко. Кажи му думите на Спасителя към изцеления разслабен: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Иоан. 5:14). Кое може да бъде още по-лошо от това да лежи човек 38 години болен в постелята си? — Само вечната мъка след смъртта. Заради твоите молитви и любов към С. Господ го е вразумил. Той прекрасно беше разбрал това. Ако пък отблъсва Господа и Го оскърбява с делата си (не е велико нещо да признаваш Господа на думи: и бесовете признават Иисуса Христа и Бога), то ще получи заслуженото според делата си. „Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7).
       А ти проси от Господа търпение и закрила. Бесовете са нападали наяве подвижниците Божии, биели са ги, предизвиквали са у тях страшна тъга и прочие по Божие допускане. Като търпели всичко това, те са доказали любовта си към Господа и са били възнаградени от Господа. И на тебе Господ допуска да търпиш нападки от С., по-точно от бесовете, оръдие на които се явява С.
       Търпи, мила моя, заради Господа. „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10:22). Такъв е тайнственият духовен закон: „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22).
       Божието благословение и помощ да те покрият от всяко зло. Не бой се. И косъм от главата ти няма да падне без Божията воля. „Скача си бесът отзад и отпред, но всичко си върви по своя ред“.
       Да помогне Господ и на С. да се избави от дявола и да се покае.

Н.
       14/VI–60 г.


191.

Драга …!

       Казано е: „Кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение“ (Сирах. 2:1). И още: „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (ІІ Тим. 3:12), „светът ще ви намрази“ (срв. Иоан. 7:7; 15:18; І Иоан. 3:13); „в света скърби ще имате“ (Иоан. 16:33). И много още е казано в словото Божие в тоя смисъл.
       Ако някой човек е изцяло във властта на дявола, то може ли дяволът да не пакости по всякакъв начин на другиго, който се старае да живее според Евангелието, който скърби за първия и би искал да го изскубне от лапите на дявола? С люта омраза са мразели Иисуса Христа враговете Му и са постигнали целта си Той да бъде разпънат. Ученикът не е по-голям от учителя си. Вътрешният ти човек би трябвало да се радва, че Господ те води по Своя кръстен път и трябва да Му благодариш за това от все сърце. Не само …, а и целият ад с всичките му бесове не може да ти стори повече от това, което позволи Господ. По човешки вземи всички възможни мерки за своята безопасност, а останалото предай на Божията воля. Радвай се в Господа! Ти си се удостоила с честта на светците, само без ропот, а с благодарност носи кръста си до края.
       Сега за външния човек. През лятото не постъпвай никъде на работа. Посади картофи, работи в градината и се грижи за домакинството. Господ никога не изоставя рабите си. Потърпи, или той ще стане по-добър, или ще го застигне (Божият) съд.
       Да ти помогне Господ! Съветът на всички е този: да се претърпи до край. Нека Господ развърже това затруднение. Не се бой! В краен случай винаги ще ти помогна. Господ да те благослови и опази!

Н.
4/V–61 г.


192.

Драга … !

       Мир и милост от Господа на теб и на С. Получих писмото ти. Отдавна не ми беше писала за твоето състояние. Радвам се на написаното, ако наистина преживяваш това, което описваш. А то хората често описват само свои мечти, или това което са прочели или чули от някого. Това, което описваш, задължително се случва с всеки човек, който върви правилно по духовния път. Спасявай се, труди се, запази мира с всички, не осъждай никого, а съчувствувай на всички, не осъждай и съгрешаващите явно, а се обърни с въздишка към Господа, Той да им прости и да ги вразуми за спасение.
       Мяра за духовния ръст на човека е неговото смирение. Колкото човек е по-високо духом, толкова той е по-смирен. И обратното, колкото е по-смирен, толкова е по-високо. Не правилата, не поклоните, не постите, не четенето на словото Божие, а смирението приближава човека към Бога. Без смирение всички подвизи, дори най-големите, не само не са полезни, но могат и напълно да погубят човека. А в наше време става тъй: помоли се някой мъничко повече, почете Псалтира, спазва поста — и вече се мисли за по-издигнат от другите, осъжда ближните си, започва да поучава, когато никой не го моли и прочие и с това показва своята духовна празнота и отдалеченост от Господа „в далечна страна“ (Лука 15:13). Бой се от високото мнение за себе си.
       Господ Иисус Христос казва, че даже да изпълните всичко предписано (т.е. спазите всички заповеди), пак считайте себе си за негодни раби и знайте, че сте направили само това, което сте били длъжни да направите. А спасението е дар Божий за смирените и съкрушени по сърце. Ето защо трябва да просим от Господа смирение. Осъждането на ближните и обидчивостта са напълно несъвместими със смирението. Ако осъждаме другите или се обиждаме, когато за нещо ни оскърбят, то у нас няма никакво смирение. Светите подвижници са благодарели искрено на ония, които ги обиждали и оскърбявали, тъй като чрез търпението на обидите те са се учили на смирение. Майката Божия твърди, че Господ Я е избрал заради нейното смирение. Сам Спасителят призовава всички да се научат от Него на смирение; не на пост, не на молитва, даже не на любов към ближния, а на смирение. Само чрез смирението човек става от един Дух с Господа, смирил Се до оплюване, до бичуване и кръстна смърт. Ясно е от само себе си, че сме длъжни с всички сили да се стараем да изпълняваме и всички заповеди, но пак повтарям, че без смирение това е безполезно, или вредно. Не ме разбирай неправилно.
       Да те вразуми Господ! Да те избави от лукавството на видимите и невидими врагове. Твърде лукави са станали всички. Поклон на С. Да ви благослови Господ.

Н.
7/III–56 г.


193.

К., мир на тебе!

       Пиша ти това писмо в присъствието на С. Той с мъка ми разказа за вашите взаимоотношения. Доколкото разбрах, и двамата сте виновни и постъпвате неправилно.
       Ако той пие, към него трябва да проявяваш жалостивост. Той е вече роб на своята страст. Сам, със собствените си сили, той не може да се избави. А ти, вместо да му помогнеш, само го осъждаш, изискваш от него това, което засега той не може да даде. Смяташ себе си за права, но много грешиш. Ако си по-духовна от него, то твое задължение е да понесеш неговите немощи. Вие, силните, сте длъжни да понасяте немощите на слабите (срв. Рим. 15:1) — това изисква от тебе Господ. Казал е още: вие духовните поправяйте такъв (като напр. С.) с дух на кротост. Чуваш ли? — Поправяйте с дух на кротост, а не с кавги, упреци, каране, самооправдание и т. н. С подобно поведение себе си погубваш; от него може да пострада и С., тогава ти ще отговаряш за душата му. С всичката си убедителност, с цялата сила на душата си, с любов те умолявам: смири се пред С., смятай себе си за виновна пред него (макар и в нещо да си права), помоли за прошка за всичко станало; след това дай обет пред Бога да правиш всичко заради мира и спасението на двамата. Ти не можеш да се спасиш без С., а той без теб. Гибелта на единия ще е гибел и на другия. Вие сте венчани, вие сте един човек. Ако ръката ти заболее, ти я лекуваш, а не я отрязваш. Не можеш да отрежеш от себе си С., както и той тебе. Трябва заедно да се спасявате или заедно да загинете. Казано е: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат и т. н.“ (Мат. 5:44). Не трябва ли още повече да се обичате един другиго, да полагате душата си един за другиго. Знаеш заповяданото от Спасителя: „ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат. 5:23–24). Само в този случай Господ ще го приеме, а иначе ще отхвърли даровете ти и молитвите ти, както е отхвърлил жертвата на Каин.
       Кай се, боя се за духовното ти устроение. Писала си ми и си говорила за това, че виждаш греховете си, съкрушаваш се за тях. Това е много високо състояние, но от някое време започнах да се съмнявам в това. Дали не те мами врагът? Ако някой искрено вижда собствените си грехове, той не може присърце да осъжда другите, а още повече да ги огорчава, както ти огорчаваш … . Ти не можеш за изискваш от него здраве, когато е болен, а си длъжна да проявяваш снизхождение към немощта му. Не трябва да му се караш, когато е пиян, а да мълчиш, за да не го предизвикаш към нещо по-лошо. И в трезво състояние не трябва да го дъвчеш, а заедно с него да обсъдите какво да правите, та с общи усилия да превъзмогнете неговата слабост. Трябва да помниш и това, че не си безгрешна. Може, външно погледнато, постъпките на някого да са съвсем правилни, но дълбоките му душевни мотиви (т.е. причини) да се окажат лукави пред Бога.
       Защо не ме послуша и постъпи на работа? Напусни я веднага; преподобни Пимен Велики е казвал, че нашето спасение е в ближния, т.е. в любовта към ближния. От тук трябва да започва всеки, също и ти. Никакви твои молитви, трудове и милостини няма да бъдат угодни на Бога, ако осъждаш дори само …, а не прилагаш всички усилия или да го спасиш, или да се решиш сама да загинеш заради неговото спасение. Само при това условие Господ ще приеме молитвите и добрите ти дела. Не казвай нищо на С. за това писмо, нито за съдържанието на писмото на …, иначе ще си навредиш. Забранявам ти това. Не мисли, че съм ти написал това, защото … ми е наприказвал едно-друго за теб и аз съм се поддал. Не. Още от пролетта и дори по-рано почувствувах неправилността на твоето (духовно) устроение.
       Да ти помогне Господ да разбереш написаното и да придобиеш мир и любов с …! Да те благослови Господ и да изцери душата ти! С искрено пожелание за добро и за спасение оставам любещият те Н.
       К., пишете ми писма заедно със С. Поправяйте ги заедно, за да бъдете и двамата съгласни с написаното.

Н.


194.

Драги С.! Приеми поздрав!

       Как е животът при теб? Как е здравето ти? Много бих искам да те видя и да поговорим. Чувам, че продължаваш здравата да пиеш за своя крайна вреда. Какво сполетява човека, тръгнал по тоя път? Сега ще ти напиша.
       Ако не се бориш с този недъг, ще попаднеш изцяло във властта на бесовете. Те ще те карат да пиеш все повече и повече и по този начин ще разстройват нервната ти система. Ще станеш раздразнителен, гневлив. Отначало кавгите ще са леки, после все по-груби, по-продължителни. Няма да стигат парите, ще те изгонят от работата — ще трябва да се продават вещите, да се вземат заеми по унизителен начин, а може би и ще започнеш да крадеш. Гневът ще се усили до бесовска злоба, до желанието да се убива.
       Бесовете, действували дотук прикрито, ще започнат да ти се явяват във вид на разбойници, диви зверове, змии и пр. После могат да ти се явят и в своя си безобразен и гнусен вид. Ако и след това не се вразумиш, ще те заставят да извършиш някакво тежко престъпление, например палеж, убийство, а сетне ще те хвърлят в пълно отчаяние и ще те накарат да свършиш със себе си. Поне ако със смъртта човек изчезваше съвсем, тогава можеше и да се порадваме, че мъките са свършили, но такова изчезване няма. Пияницата и самоубиецът от малки и временни страдания преминават окончателно и навеки във властта на бесовете в най-ужасна мъка, която не ще има край.
       Както духовните хора, които се борят с греха и побеждават греховете, постепенно стават способни да чувствуват отначало духовния свят, а после и да виждат ангелите, точно така и отдадените на груби страсти, особено на пиянство и на разврат, ще виждат бесовете и ще станат техни раби.
       Дори само външният вид на духовния човек и на роба на дявола ясно говори накъде води единият и другият път. По плодовете им ще ги познаете — казва Господ.
       Драги мой, мили, добри, умни С.! Опомни се: накъде вървиш? Ако още тук ти е тежко, то какво ли ще бъде след смъртта? Страстите, хиляди пъти по-силни, отколкото на земята, ще те изгарят с огън без никаква възможност да ги удовлетвориш. За погубения живот, за извършените престъпления съвестта ще започне да гризе сърцето ти като незаспиващ червей. А съзнанието, че сам си се лишил от вечното блаженство в обществото на светите люде и на ангелите, ще те терзае навеки.
       С., ако не можеш да захвърлиш пиенето, осъзнай поне, че постъпваш зле, погубваш себе си, обиждаш близките си, оскърбяваш Господа. Осъзнай това и падни на колене пред Господа поне веднъж на ден и Му кажи: „Господи, загивам, спаси ме, не ме допускай до окончателна погибел. Господи, бъди милостив към мен, грешния“. Ако казваш от цялото си сърце тези думи всеки ден, то Господ ще ти прости всички грехове и ще те спаси от гибел.
       Първи е влязъл в рая разбойникът. Господ е устроил това за поощрение и за утешение на нас грешните. Всичко прощава милосърдният Господ на искрено каещия се. Никой грешник не бива да се отчайва. Не казвай, че вече си загинал, това е бесовска мисъл. „Радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник“ – казва Господ (Лука 15:10). Той, нашият Спасител, е дошъл на земята, за да „подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11; Лука 19:10). Не се бой от бесовете. Ако започнат да ти се появяват в някакъв вид — призовавай името на Господа Иисуса Христа и сам се прекръствай и тях прекръствай, и те ще изчезнат като дим. Отбранявай се не с ножове или с друго веществено оръжие. Те не се боят от него, бори се въоръжен с Божието име. „Обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих“ (Пс. 117:11) — ето как са се бранили срещу бесовете истинските християни и нас ни учат на същото.
       С., винаги съм те споменавал при молитва. Обещавам ти на всяка литургия да вадя частица за теб и да моля Господа да те вразуми и да ти помогне да се избавиш от бедата. Ти сам поне малко се бори, не се оставяй на бесовете. Сам умолявай Господа поне веднъж на ден със земен поклон да не те остави да погинеш, но да те спаси от вечната мъка. Съжали се над себе си, съжали се над … . Та нали някога си я обичал. Може би и сега я обичаш. Нима не ти е жал да я измъчваш. Моли я за прошка, ако някога я обидиш, за да ти прости Господ и на теб. Ако сам нямаш мир с близките си, то как ще се примириш с Господа? Не се отчайвай, каквото и да си направил. В миг на просветление се помоли на Господа и Той ще ти помогне и ще ти прости всичко. …, опомни се, съжали се над себе си! Ела при нас на гости. Тук човек може да се изповяда, да се причасти. Ще походиш на църква, ще почетеш духовни книги. Вземи си отпуска и ела или сам, или заедно с … — както предпочиташ.
       С., аз съм грешен човек, а те жаля от цялото си сърце. Господ хиляди пъти по-силно жали всеки грешник и само чака обръщането му, за да му прости всички грехове и мерзости и да го спаси. Обърни се към Господа с молитва, покай се за греховете си, отдели се от лошите хора и напусни твоята проклета служба и Господ ще те спаси. По-добре не работи никъде, но не пий и не се погубвай. На първо време … ще те храни, а когато малко укрепнеш и овладееш себе си, Господ ще те устрои на работа, която не ще ти вреди. Ще придобиеш душевен мир, спокойствие, радост. А сега не само страдаш и се погубваш, а и принуждаваш роднините си да страдат.
       Ако не се обърнеш със смирение и с покаяние към Господа, то още тук те очаква голямо страдание, а след смъртта — плач, скърцане със зъби, мрак, тартар, неумиращият червей и неугасимият огън, вечна, ужасна, неописуема и никога несвършваща мъка.
       Колкото и тежко да е тук, но на всичко земно ще дойде краят. А след смъртта идва вечността без край, вечност или в неизказано блаженство, или в ужасна мъка. Изборът е в нашите ръце. Господ желае на всички вечна радост, но никого не тегли насила към Себе си. Щом не искаш да бъдеш с Господа в светлина и блаженство, ще идеш при дявола във вечната тъмница и мъка.
       Всичко написано тук е несъмнена истина. Съжали се над себе си, С., имай милост към себе си… Амин.

Искрено обичащият те и желаещият ти добро, твоят приятел и отец о. Никон.


195.

Драги С.!

       Желая ти мир на сърцето, здраве и да имаш правилно отношение към себе си и към другите.
       Написах и ти изпратих дълго писмо, искаше ми се да те подкрепя и поне малко да те утеша, но, очевидно, не са ти го предали.
       Мисля, че скоро ще се съвземеш и ще дойдеш при нас. Не унивай, а опознавай себе си, живота, неговия смисъл, суетата на всичко тукашно. Поддържай се бодър чрез молитва и правилно разсъждаване. По-добре е до време да се потърпи, отколкото да страдаш вечно.
       Бъди твърд, възстановявай се, ела да ни погостуваш. Господ няма да те остави и ще ти даде още време за покаяние и за вършене на добро. Всичко ще се оправи. Прогонвай унинието и тъгата. До скоро виждане. Попитай, защо не са ти предали писмото.

Обичащият те Н.

       Нашите много ти съчувствуват, кланят ти се и ти желаят скорошно оздравяване. Бъди здрав и бодър.


196.

Драги С.!

       Получих писмото ти. Сигурно вече са те оперирали и то, надявам се, успешно. През цялото време те помня и ти желая здраве не само телесно, но и — много по-важно — душевно. Повярвай ми, твоята болест не е случайна, тя ти е изпратена по великата Божия милост за спасението на душата ти. Беше необходимо да се откъснеш от този безобразен живот, който те погубваше и огорчаваше всички, които те обичат.
       Уверен съм, че напълно си осъзнал лошото си минало и се каеш за него. Само Господ може да очисти душите ни от предишната сквернота. И ако претърпиш без ропот и с благодарност към Бога телесната си болест, то с това ще покажеш вярата си, своето покаяние и смирение и ще получиш не само прошка за извършените по-рано грехове, но и помощ за борба с лошите навици в бъдеще, а след смъртта — вечен живот в общение с всички светци, неизказана радост. Не унивай, мили мой, прогонвай унинието и неверието, по-често призовавай Божието име, и Господ ще те утеши, макар и да те остави да изтърпиш тая болест. Законът на Духа казва, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. Знаеш ли, през какви страдания се преминали в бъдещия живот апостолите, мъчениците, подвижниците. Как тогава ние, грешните, бихме могли да влезем в царството Божие без скърби? Това е невъзможно. Затова е и казано, че когото обича Господ, него и наказва със скърби и болести, за да го приеме след смъртта му в Своята слава очистен чрез покаянието и болестите.
       Когато те нападне униние и тъга, принуждавай себе си мислено да казваш: „Слава на Тебе, Боже, Слава на Тебе, Боже! Заслуженото според делата си получавам. Благодаря Ти, Господи, че Си ми изпратил тая болест за спасението на душата ми! Слава на Тебе Боже, слава на Тебе“.
       Казвай тези думи десетки, стотици пъти, казвай ги убедено и след време ще почувствуваш облекчение в сърцето, мир и спокойствие, твърдост и търпение. Това са признаци на посещението на Божията благодат. Дай обет на Господа да прекараш останалата част от живота си по християнски и Господ ще удължи дните на живота ти на земята за покаяние и за придобиване на нови душевни качества, необходими за царството Божие: смирение, кротост, въздържание във всичко, благоговение и благодарност към Бога, и пр.
       Старай се по-малко да си говориш с хората, а се упражнявай във вътрешната молитва.
       Господ да те благослови и да те вразуми за всичко добро. Но и сам ти „отбягвай злото и върши добро“ (срв. Пс. 33:15), бори се с греха, който живее във всеки човек, защото царството Божие с усилие се превзема.
       Бъди здрав телом и духом.

Н.

Всички наши ти се кланят и ти желаят скорошно оздравяване. Ела да ни погостуваш.

16/VI–58 г.


197.

Мир Вам, драги …!

       Простете, че дълго не съм отговарял. Няма да се оправдавам, макар че бих могъл. Простете. Преди всичко останало: много благодаря за ягодите. Много съм признателен. Всичко пристигна в добро състояние. Простете, че съм Ви затруднил.
       С., как е здравето ти? Намаля ли подутината? Изчезнаха ли болките в рамената и в гърдите?
       Относно вътрешния молитвен труд ще ти кажа : не си поставяй никакви големи задачи, не си определяй срокове, а винаги и във всичко се въздържай от зло, от нарушаването на вътрешните или външни заповеди и се принуждавай да вършиш добро, т.е. макар и с голямо усилие и борба, но се старай да постъпваш не така, както ти се иска, а както заповядва Господ в светите заповеди. Не напразно е казано: царството Божие с насилие (над себе си, бел. ред.) се придобива. Към това насилие се прибавя още търпенето на скърбите и на болестите.
       Посетила те е великата милост Божия, която не иска смъртта на грешника. Ти загиваше духовно, след смъртта те очакваше адската бездна. Думи ти не чуваше, пък и не можеше да ги чуеш. Нужно бе силно средство, което да те откъсне от пътя на погибелта. Господ бе принуден да ти изпрати това средство във вид на твоето заболяване. Затова не роптай на Бога, не унивай, а Му благодари за проявената милост към теб, за грижата за твоето спасение. В словото Божие е казано: „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“ (Евр. 12:6). И тъй, ти си близък на Бога, не Го оскърбявай с неблагодарност, с нарушаване на Неговите св. заповеди, с ропот.
       За да придобием неразсеяна молитва, трябва да се смиряваме пред Бога и пред хората, и немалко да се упражняваме. Без смирение човек винаги ще се разсейва. Но не унивай, и не се отчайвай, а търпи, чакай, смятай себе за недостоен за каквито и да е дарования. Наистина, ние всички сме недостойни не само за някакви особени милости, но сме недостойни дори да произнасяме Божието име.
       Ако ти е полезно, то Господ ще удължи живота ти за твоя полза. Животът с вреда за душата е хиляди пъти по-лош от смъртта, ако последната води в царството Божие. Радвам се, че си надвил огорчението си към мен. Това дава надежда, че ти ще с Божията помощ победиш светските си възгледи, влеченията, и всичко, което ни отдалечава от Бога. Тъй побеждавай и останалите страсти. Не е леко, но този е единственият път към спасението. Винаги обвинявай себе си, казвай си: „Господ знае всичко, значи тъй трябва да стане с мен“, и ще се успокоиш.
       Слушай в духовните въпроси К., имайте мир. Господ да ви благослови, да вразуми за всичко добро. Прости ме, С., за обидата. Може би и не трябваше да постъпвам така. Помолете се за мен, и аз ви поминавам. Поздрав на всички познати. Труди се. Не унивай, търпи всичко, за всичко благодари на Господа.

Обичащият ви Н.
25/VIII–58 г.


198.

Драги …! мир вам!

       Благодаря за изпратеното писмо. Вече бях започнал да се безпокоя за вас. Малко преди да получа писмото видях на сън, че заедно режете дърво на магарето за рязане. Реших, че правите едно и също нещо и то за вас е еднакво трудно.
       Относно миналото не се безпокой прекалено, а когато си спомниш, моли Господа за прошка и Той няма да спомене греховете ти на Своя Съд. Само не ги повтаряй, не се поддавай на внушенията на врага.
       За болестта на … мисля, че се дължи на неправилно хранене — на недостиг на някакви витамини. Такива ранички има често нашият о. Н., те минават от изгарянето със силен Йод. Трябва за се ядат повече зеленчуци, особено в суров вид, например моркови, ряпа, чесън, лук, а през лятото повече ягоди и плодове. Не е грях да се обърне човек към лекар, ако продължи да не минава.
       Ти пишеш, че още „не си се научил да се бориш с врага“. То е все едно ученикът да каже: не мога още да бъда професор. За нас с теб е по-добре да побеждаваме врага със смирение и с молитва към Бога, та да ни спаси Сам Той както знае и да победи нашите врагове. По-често благодари на Господа за всичко, приемай скърбите и неприятностите като напълно заслужаващ ги, без униние и ропот. Чети повече духовни книги и Евангелието. Земният живот скоро ще премине, ще настане вечният живот; за него трябва да се готвим, за да бъде той радост, а не мъка. За това е и даден земният живот. Спасявайте се.
       Не чети безбожни книги, не разговаряй с безбожници, иначе много ще си навредиш и ще си навлечеш излишни скърби. Светата Църква решително забранява на недостигналите духовна сила подобни разговори и четене. Врагът възбужда безбожниците да започват такива беседи, а на тебе ще ти внушава мисълта, че можеш да ги обърнеш към вяра в Бога, че си длъжен да ги съжалиш, да ги спасиш от гибел и прочие. Това е вражеска хитрост. Та ти сам за малко не беше погинал. Бе нужна много силна вяра, а не думи, за да бъдеш вразумен. Мисли същото и за другите. Ако Господ над теб се е смили, също тъй съжалява и всички и желае всички да се спасят, стига само човек поне малко да потърси къде е истината, а къде — лъжата.
       Господ да ви благослови с …, да ви вразуми за всичко добро и да огради от зло.
       Нашите благодарят, че не ги забравяте и ви пращат поздрав.

Н.
16/II–59 г.


199.

Драги С., мир на тебе и на К.!

       Благодаря за писмото. Вече бях започнал да се безпокоя за теб. Миналото, за съжаление, те притиска силно. Радвам се, че поне го осъзнаваш. Не те осъждам за това. Човек е така слаб, толкова силно действува грехът в душата и тялото му, толкова злобеят бесовете срещу този, който се опитва да се изплъзне от властта им, че са неизбежни паденията и някои връщания към предишния живот. Не се смущавай от това и не унивай. Отведнъж и цървул не можеш закърпи. Всички влизат в царството Божие с много скърби, борба и усилия.
       Ти си чел в Евангелието, че царството Божие е подобно на квас, която турили в тестото, докато не възкиснало цялото. Тъй и душата на човека не се заквасва веднага от новата евангелска закваса. Понякога този процес на заквасване върви бързо, понякога се забавя. Разбираш, за какво говоря. Затова не се смущавай, ако не виждаш никакво поправяне. Едно е нужно: стреми се да живееш по евангелските заповеди, бори се, съпротивявай се срещу всеки грях — с дело, дума или мисъл, — и недей се отдава доброволно на лошото влечение. Ако се поддадеш — кай се пред Господа, моли за прошка. И пак се бори — и тъй до смъртта.
       Помни, че със свои сили нищо не можеш да придобиеш, но при всяко изкушение винаги призовавай на помощ Господа Иисуса Христа. Тогава на твоето добро произволение ще съдействува Божията сила, побеждаваща всеки грях, всяко бесовско действие. Ако победиш някое греховно влечение, то не си приписвай това на себе си, на собствените си усилия, а на Господа, и Му благодари, че Той ти е помогнал да победиш греха. Ако си го припишеш на себе си, отново ще паднеш в същите грехове.
       Призовавай по-често Божието име. Ти си осъзнал донякъде доброто и злото. Сега Господ очаква от теб да се прилепиш към Него, до Неговите св. заповеди, да се ръководиш в живота от тях, а не от бесовете и от твоето паднало естество, заразено от греха. Изборът е в собствените ти ръце. Господ те гледа, за да види, накъде се скланя твоята воля. Земният живот е даден на човека за това да избере той свободно или Бога, или дявола. Затова и бъдещият живот зависи от тукашния, затуй тези, които цял живот са служили на греха и на дявола, ще останат с него и след смъртта си навеки. Ония пък, които цял живот са се стремили към Господа, макар и понякога да са падали, след смъртта си ще бъдат с Господа във вечно блаженство.
       Господ не напразно ти е изпратил болест и не толкова като наказание за миналите грехове (макар и по духовния закон подир всеки грях да следва скръб), колкото от любов към тебе, за да те отскубне от греховния живот и да те насочи по пътя на спасението. Благодари за това на Бога, Който се грижи за теб, не Го оскърбявай с доброволни грехове, но се бори с всеки грях. Иначе можеш да пострадаш по-зле от преди.
       Намини, когато ходиш в Москва. Ако може, пусни К. за няколко дни. Прости ми, ако с нещо съм те обидил. Поздрав и Божие благословение на К. Бъдете здрави. Да те благослови Господ и да помогне да спасиш душата си, а не да я погубиш заради нищожни, лукави земни интереси.

И. Никон
3/XII–59 г.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.