Игумен Никон. Писма 20-29

20.

Драга м. В.!

Желая Ви здраве за душата и тялото и наследяване на царството Божие.

М. В., вие очевидно не сте разбрали казаното от В. Ставаше дума за външни причини, а не за вътрешни, и не там при вас, а тук. Аз изобщо виждам в отношенията между децата и техните майки и бащи много празнословие, недопустими спорове и пр. и пр., а малко труд. Духовният мир се придобива с духовен труд, а не с разговори или само с четене. В Евангелието са разкрити всичките тайни на човешката душа, посочен е пътят към царството Божие, показани са наградите и наказанията, разкрити са много тайни на задгробния живот, но те се постигат не с четене и даже не с молитва, а с изпълнение на заповедите.

Недостигът от духовен труд и всевъзможните нарушения на заповедите се заличават чрез покаяние, чрез изповед, чрез причастяване със Св. Тайни. А ние много празнословим и нищо не вършим. Ето какво виждам в себе си и в своите “духовни” чеда и съм уверен, че може не само без вреда, но и с голяма полза да се съкратят беседите и писмата. В свободното си време грамотният трябва да чете Словото Божие, а неграмотният да слуша. Прочетеното трябва да се “държи”, както говори за това св. Евангелие. Ето за това става дума. А който стои на едно място — няма какво да му говорим за далечни пътища. Оттук може да се съди и за обратното.

Много досадих на М. и на Л. Те са недоволни от мене. Простете ми, драга м. В. Помолете се Господ да ми даде любов към близките и да ме вразуми как да се държа с тях за полза на техните и на собствената ми душа. Станал съм съвсем неразумен.

Простете. Прося светите Ви молитви.

Н.
1952 г.

21.

Драга м. В.,

Благодаря Ви, че не ме забравяте, и за добрите пожелания.

Със здравето съм по-добре. На ревматизма много ми помогна сюнгерът, но непрекъснато имам силна слабост. От август даже досега тънем в суета. Строим голяма къща, построихме банята, трябваше няколко пъти да се ходи в Москва за иконостаса, за материали. С работниците не случихме. На Никулден при нас служи епископът. Пак суета и ние така се въртим, мятаме се, душите ни изстиват, иде ти да избягаш в пустинята — но такова място вече няма, а в себе си не можем да се скрием. Поради тази и други причини, да ни избави Господ от всякакви гости, в това число и от М. и К. Освен вреда, идването им тук друго нищо няма да им донесе, пък и на всички нас. Това е самата истина. А и те самите трябва да го разберат.

Все повече и повече се разкрива пред мен дълбокото падение на човечеството, а оттук — и значението на Спасителя Господа Иисуса Христа. С делата си няма да се спаси никоя душа, само едно е спасението — Христос, който спасява вярващите в Него и осъзнаващите нуждата от Спасител, понеже те се считат за грешни, недостойни за царството Божие. Точно такива грешници е дошъл да призове към покаяние и към спасение Иисус Христос.

Целият втори том [на св. Игнатий Брянчанинов] е посветен на молитвата изобщо и на Иисусовата молитва. Ако имате този втори том, нямате нужда от първия, пък и изобщо време Ви е да имате вътрешен учител ... четете по малко изреченията на отците от Отечника на Игнатий Брянчанинов. Ако го нямате, има го Л. Аз ù го подарих преди три години. Тази книга вдъхва свежест.

Предайте на Л., че няма смисъл предварително да пита за нещо, което може изобщо и да не се случи. Когато потрябва, тогава и да пита, тогава Господ може да внуши нужния отговор, а тъй тя изкушава и Господа, и мене, като на себе си причинява зло.

Господ да ви благослови всички, да ви вразуми и утеши.

Простете на мен, ленивия. Напролет се надявам да дойда при вас по работа. Исках вече да свършвам това писмо, но реших да напиша още няколко думи.

Цялото човечество и всеки отделен човек се намират в състояние на дълбоко падение и поквара, и сам човек не може да се поправи, да се спаси и да стане достоен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който затова и дойде на земята. Ала Той поправя ония, които вярват в Него, Христа, и съзнават своята развала, или както сме свикнали по-често да казваме — своята греховност. Господ така и казва: „Не съм дошъл да призова праведници (т. е. тези, които считат себе си за праведни и добри), а грешници към покаяние (Мат. 9:13) — тоест хората, които са видели своята развала, греховност и безсилие да се поправят със собствените си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилуване, за изчистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие единствено по Божията милост, а не заради някакви наши добри дела.

Правилно вървящият по духовния път човек започва до вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая не види с духовното си зрение себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почуствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек в свое време ще излезе от него оправдан, какъвто е излязал и митарят.

Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове — за случайни, за които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е явно състояние на скрита прелест, от каквото да ни избави Господ.

За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. със заповедите Христови, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората — тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг — петдесет, и все едно и двамата нямат с какво да се разплатят.

Необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.

И ето премъдростта Божия! — Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Затова е и казал Господ Иисус Христос, че митари и грешници влизат по-напред в царството Божие от мнозина външни праведници.

По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата — без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.

Какъв е изводът от казаното? — Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.

Боже, бъди милостив към нас, грешните. Простете и се помолете за мен.

Писмото е за всички.

Н.
1952 г.

Всички наши ви се кланят и благодарят, че ги помните.

22.

Драга м. В.!

Желая Ви мир, спасение, телесно здраве и духовна радост!

Благодаря Ви за писмото. Това, което Ви е съобщила М. С. за мен и за това как гледа на мен епископът си го знам. „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (II Тим. 3:12). Чувате ли, майко? Не само живеещите, но и искащите да живеят благочестиво, ще бъдат гонени. Чрез кого? Чрез хората, които се поддават на внушението на дявола.

С пазачката ще има още много разправии. Време е тя да бъде отстранена. Врагът иска да я използува както следва заедно със семейството ù, а също и бившия епитроп. Те са си поставили за цел да ме изгонят от тук с всевъзможни клевети; епископът вече се поддаде и искаше да ме премести. Но самата работа аз я започнах по неговото благословение и напътствие и дори, предвиждайки това, което сега се случва, го предупредих.

Ако въпреки всичко това той по тази причина ме премести, то аз, може би, ще напусна епархията му. Едва тогава ще може да се мисли, че има воля Божия за напускането на това място и преместването на друго, може би дори в Козелск. Без убеждението, че има воля Божия да отида в Козелск, никак няма да се осмеля на такава крачка. Виждам много трудности за живота и работата там. Няма да пиша за това. При първа възможност ще се постарая да дойда при вас, да ви известя. Уверен съм, че когато има воля и благословение Божие, то нещата ще се устроят тъй, че ние самите ще се чудим.

Съчувствувам Ви, драга м. В., за телесните Ви немощи, защото и самият аз започнах да ги чувствувам. А за душата какво да се каже: за нашето време е даден един подвиг — да съзнаваме своите грехове и безсилие, да се каем за тях и да търпим без ропот всичко, което Господ допусне. Но и това ние можем да извършим, само като изпросваме непрестанно помощ от Господа, т.е. трябва колкото можем по-често да се обръщаме молитвено към Господа и в никакъв случай да не осъждаме никого, а на всички да прощаваме, за да не бъдем осъдени по духовния закон самите ние.

Ето, това е. В Козелск има много духовно развалени монахини: горди, тщеславни, лукави, осъждащи всички, смятащи, че изобщо не се нуждаят от духовен съвет и нежелаещи да го приемат, въобразяващи си, че знаят всичко.

И в Москва видях как една вече стара монахиня взе да спори и да се препира със свещеника за това, че той направил нещо си не по устава. Ех, Бог да ги вразуми.

Апостол Павел не е обичал да съзижда върху чужди основи. Мнозина други духовници са писали същото, например Игнатий Брянчанинов. Както вдовицата, омъжила се повторно, срявнява сегашния си живот с предишния, така е и в духовното дело. Особено при хора, които са били разглезени от вниманието на предишните духовници.

Простете ме за всичко, м. В. и се помолете. Ако Ви стане съвсем зле, то пратете телеграма. Ще моля епископа, да ме пусне при Вас. Взеха от мен О. А. и не знам, какво ще стане по-нататък. Той прави постъпки да се върне обратно тук.

Божието благословение да бъде с всички вас. Поздрав и благословение на всички, които ме знаят.

Иер. Никон.
1952 г.

23.

Драга м. В.!

Мир и спасение желая на Вас и на сестрите. Как живеете всички? Как сте със здравето? Иска ми се да се видя с Вас, но докато съм сам — не мога да се отделям никъде. Надявам се да дойда наесен. Все някак ще се отскубна.

Драга м. В., не слушайте другите, пък и на своите собствени мисли не позволявайте да осъждат когото и да било. Всеки “пред своя Господар стои, или пада” (Рим. 14:4) а трябва да се помни, че “на ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28) и “Господ изправя стъпките на човека” (Пс. 36:23, по слав. текст). Никой не се е спасил сам, а всички ние имаме един Спасител. Човек може само да желае спасението, но да се спаси сам не може. Трябва да искаме спасението, като се имаме за погиващи, негодни за царството Божие (“Кога изпълните всичко вам заповядано...”) (Лука 17:10), и това желание за спасение трябва да покажем на Господа с молба към Него, с изпълняване на волята Му с всички сили, и с постоянно покаяние. Но тъй като, въпреки цялото си желание ние постоянно нарушаваме заповедите, значи трябва постоянно и да се каем.

И светците са се каели до смъртта си, тъй като са виждали себе си недостойни за близостта до Бога и следователно — недостойни за царството Божие. А колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. Истинен, нелъжовен признак за правилното духовно устроение е дълбокото осъзнаване на собствената повреденост и греховност, съзнанието за собственото недостойнство за Божиите милости и неосъждането на другите. Ако човек не счита себе си — от цялото си сърце, а не само с езика си, — за непотребен грешник, той не е на правия път, той без всякакво съмнение се намира в ужасна слепота, в духовна прелъстеност, колкото и да го почитат за велик и свят човек,  дори и да е прозорлив и да върши чудеса.

Ние цял живот вършим своята воля и дори добрите ни дела се оскверняват ту от своеволие, ту от тщеславие, ту от сметки и прочее. Ако се вгледаме по-дълбоко в себе си, тогава всеки от цялото си сърце ще трябва да каже с думите на утрината молитва: “Боже, очисти мен, грешния, понеже никога не извърших нищо добро пред Тебе”. Тези думи принадлежат на преп. Макарий Египетски, един от най-великите светци. Как ние, окаяните, съдим и осъждаме другите и с това се поставяме по-високо от тях, като съдници? Как можем да считаме, че е на прав път оня, който не съзнава себе си като (съзнава, а не само се нарича с думи) най-грешен от всички?

Драга м. В., искаше ми се да Ви пиша, а ето какво се получи. Простете ми и се помолете! Желая на Вас и на сестрите мир, покаяние и да не се привързвате към нищо земно. Простете.

Привет и благословение Божие на всички.

Ник.
1952 г.

24.

Драги ... !

Мир вам и спасение от Господа!  Желая на всички вас телесно здраве и духовен разум, а главното — смирение, без което и всички добродетели нямат смисъл. От своя страна смирение не може да има там, където липсва съзнанието за собствените грехове, където няма покаяние, а самооправдание. Така че цялото дело на спасението се свежда до съзнаването на собствените грехове, на своята негодност за царството Божие, а вследствие от това — до необходимостта постоянно да умоляваме Господа: “Боже, бъди милостив към мене грешния”. Да се молим така ни учи и Господ в притчата за митаря. Всички ние сме митари по греховете си, а смирението и покаянието на митаря ги нямаме. Простете и се помолете за мен.

Съчувствувам за телесните ви болести. Господ да благослови и да помилува всички нас. Привет и благословение на всички познати.

М. В., изпращам Ви 20 руб. за чай и 50 руб. за м. А.

Н.

25.

Драга м. В.!

Получих писмото Ви. Благодаря на всички вас.

Драга м. В., колкото по-близък до Бога е човек — истински, а не въображаемо, толкова по-недостоен, по-грешен, от всички хора по-грешен се чувствува той. Така са се чувствували св. отци. Примерите са много и Вие самата ще си спомните.

Митарят е считал себе си за грешен по друга причина. Но той е осъзнал греховността си, не се е оправдавал и само молел Господа за милост и прошка и ги е получил. Всички хора имат неизплатим дълг пред Господа. Никакви подвизи не могат да изплатят този дълг. Сам Господ казва, че „кога изпълните всичко вам заповядано“ (т.е. всички заповеди) — считайте себе си за непотребни раби, които са били длъжни да направят всичко, което им заповядва господарят. Значи и всички ние, които постояно нарушаваме заповедите, трябва постоянно да имаме душевната нагласа на митаря. Да не търсим у себе си каквито и да е достойнства, каквито и подвизи да извършваме. Винаги сме раби негодни. Само Божията милост прощава на каещите се и ги допуска в царството Божие.

Ето защо търсенето на високи духовни състояния е забранено от светите отци и от Господа. Целият ни вътрешен подвиг трябва да се съсредоточи в покаянието и във всичко, което съдействува на покаянието, а Божието ще дойде само по себе си, когато мястото е чисто и когато благоволи Господ. Ако у подвижника няма искрено сърдечно чувство на греховност и съкрушено сърце, то такъв подвижник непременно е в състояние на духовна прелест. Намиращият се в молитвен подвиг особено трябва да има молитвата на митаря и съкрушението на митаря, защото иначе ще бъде измамен от бесовете, ще придобие високоумие, тщеславие и прелест. Да ни избави Господ от това.

Ето отговорът на вашето желание да знаете, какво означава да имаш нагласата на митаря. Господ ни е показал с притчата за митаря и фарисея как и с каква душевна нагласа трябва да се молим и как не трябва (фарисейска нагласа). След идването на Спасителя и след Неговите страдания светите отци заменят молитвата на митаря с Иисусовата молитва. Смисълът им е един и същ.

Простете ми. Прося молитвите Ви. На всички привет и благословение Божие. Пишете.

Н.
18/II–54 г.

26.

Христос воскресе!

Поздравявам всички вас с деня на Светлината, Мира, Радостта, залога за бъдещия живот и блаженство! Да ви даде Господ Иисус Христос душевен мир и духовен разум за познание пътя на спасението и сила да вървите по него. Най-вече да ни даде на всички смирение и покаяние.

Надявам се да се видя с вас, за което ще напиша в свое време.

И. Никон, 1954 г.

27.

Драга м. В.!

Поздравявам Вас и всички сестри с празниците и с Новата година! Желая ви всякакви милости от Господа.

Драга м. В., в последно време ми се изясни пътят на спасението като онова състояние на митаря и то не само по време на молитвата, но и по всяко време. Външно погледнато в това няма нищо ново. Кой не знае притчата за фарисея и митаря?

Обаче в прилагането му към вътрешното духовно дело (и особено към Иисусовата молитва) тази притча, по-точно състоянието на митаря има, струва ми се, решаващо значение. Ако Господ благослови още да се видим, ще поговорим за това.

Вчера умря нашият благочинен от Вязма о. М. Малко се страхувам, да не би да ме натоварят с неговата длъжност, тъй като опити вече имаше. Отивам да го погреба. (Благочинен, рус., свещеник, на когото е поверено „благочиние“, т.е. църковен окръг от няколко енории, П.Б.)

Как е здравето ви, М., К.? Как е настроението на нашата К.? Изпращам на всички ви Божието благословение. Прося вашите молитви за мене.

Поклон и благословение Божие на всички, на всички познати. Простете ми. Пишете за себе си.

Н.
1955 г.

28.

Драга м.В.!

Радвайте се в Господа! Мир Вам!

Жал ми е, че силите Ви отслабват, макар и всички да вървим към същия край. Да благодарим на Господа за това, че Той ни е избрал от този свят, отделил ни е от него, взел ни е при Своите. Слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже! Господи, “продължи милостта Си” до края! — Отдели ни и след смъртта от Твоите врагове, макар и да сме недостойни за това, но по Твоето милосърдие не ни отхвърляй от лицето Си! Удостой и нас да Ти благодарим и да Те славословим ведно с всички светии за непостижимите Твои милости към човешкия род и към нас, непотребните Твои раби! Слава Тебе, Отче, Сине и Душе Светий во веки веков. Амин.

Да ви благослови Господ, да ви укрепи и да ви развесели с духовна радост.

Усърдно прося вашите свети молитви.

Недостойният Н.

През зимата, 1956 г.

29.

Драги М. и К.!

Получих писмото ви. Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. “През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие” — такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. “Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. “Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22).

Трябва по-често да призоваваме Божието име, да се поставяме пред лицето Божие и да изпросваме търпение, когато ни стане твърде тежко. От ропота трябва да се пазим като от змийска отрова. С ропота и злословието си неблагоразумният разбойник не само е усилил мъките си, но и е погинал навеки, а благоразумният — чрез съзнанието, че получава отплата достойна за делата си, и страданията си е облекчил, и царството Божие е наследил.

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: “Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе”. Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря за вопием от цялото си сърце: “Боже, бъди милостив към нас, грешните!” И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

Времето сега е толкова лошо, че на вас, вероятно, ви е особено трудно. Ние всички също попъшкваме, вечерта чакаме да съмне, а сутрин — кога ще можем спокойно да си легнем в постелята. Да ви пази Господ, да ви даде търпение и молитва, а чрез тях — духовна радост, която превъзмогва всички телесни болести и всички скърби на този преходен свят.

“Близо е краят, за нищо не се грижете. Бъдете мъжествени и да укрепва сърцето ви.”

Иер. Н.


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.