Игумен Никон (Воробьов)

Писма 200–209


200.

Драги С.!

      Сънят ти толкова ясно показва първо, че враговете на нашето спасение се стараят да влезнат в душата ни, да я опустошат, да я омърсят, да я направят непотребна за Господа; второ, че трябва да се спасяваме от тях с молитва в къщи или в храма и с изпълняване на заповедите; трето, че Господ обича всеки човек и желае неговото спасение. Каква любов към грешника трябвало да има, така че Самият Творец на света да се въплъти на света, да претърпи оплювания, побоища, издевателства и кръстна смърт заради спасението на грешните!
      Ако на тази Божия любов отвърнем с равнодушие, с неверие, с нежелание да се борим с греховете, със съзнателно нарушаване на Божиите заповеди, със самооправдание, вместо с покаяние и сълзи, тогава какво ни очаква? Очаква ни отхвърляне от Божието лице. С каквато мярка мериш, с такава и ще ти се отмери, казва Господ (Мат. 7:2). Ако отхвърляме чрез делата си Божията любов към нас, то и Господ ще ни отхвърли. “Не ви познавам, идете от Мене в огън вечний” (Мат. 25:12, 41). Такава е Божията присъда, произнесена още тук над упоритите грешници, които презират Божието слово, които изопачават Евангелието, за да оправдаят своята греховност. Горко им! Вечна мъка, плач и скърцане със зъби ще е съдбата на ония, които са презрели Божията любов, които продават достойнството си на християни заради мръсните удоволствия на този свят, които предпочитат да изпълнява волята на дявола. Чиято воля изпълнява човек тук, на земята, с него ще е и след смъртта си. Който е бил на земята роб на дявола, и след смъртта ще остане негов роб и ще има същата участ като бесовете.
      С., ти имаш всички условия за покаяние и спасение, както вътрешните, така и външните, каквито в наше време малцина имат. Ако не се възползуваш от това, а отлагаш делото на спасението, то можеш много да се измамиш. Утрешният ден не ни принадлежи със сигурност. Господ предупреждава всички: бъди готов всяка минута, не знаеш нито деня, нито часа, когато ще дойдат за душата ти.
      Откажи се от работата си. Иначе ще загубиш пенсията си. А и към духовния живот може съвсем да охладнееш.
      Настойчиво те съветвам: не се оправдавай за никой грях, колкото и малък да изглежда. Всеки грях е нарушение на Божията воля и знак за липсата на любов към Бога, както и обратно. „Обича ме този — казва Господ — който изпълнява заповедите Ми“. Затова всеки грях трябва да се очиства чрез покаяние.
      С., в дома си имаш учителка по духовен живот — К. Ти си пред нея като детенце-кърмаче. Затова я слушай, питай я за всичко, което те интересува в духовния живот. Нито един духовен отец не може така да обича, както тя теб. Затова можеш да получиш много полза от нея.
      Ако пък се усъмниш в думите на К., то ми напиши. Аз ще се постарая по този повод да ти изложа не моето мнение, а мнението на светите отци.
      Бъди здрав. Спасявай се. Старай се да освободиш себе си от този свят, който е бил и винаги ще бъде враждебен към всичко духовно и към Самия Бог. Светът ще ви намрази, е казал Господ.
      Кого точно ще намрази? Всекиго, който вярва в Господа Иисуса Христа и се старае да живее по Неговите св. заповеди.
      Моли се за мен. Не обиждай К. и пак ти казвам — слушай я по духовните въпроси.

Искрено желаещият ти спасение твой Н.
      2/IV–60 г.


201.

Христос Воскресе!

      Драги С., Чувам, че съвсем си паднал в мрежите на врага. Нима не виждаш това? Нима не ти е ясно, че враговете искат да те погубят? Не ти остава дълго да живееш. Ако не се опомниш, след смъртта ще попаднеш направо в ръцете на бесовете. Знаеш, колко са жестоки. За тях съществува само едно удоволствие — да мъчат и да погубват хората. Никой не може и да си представи какъв ужас, какви мъки търпят ония, които попадат в ръцете на бесовете. Безумни хора понякога казват: каквото с всички — това ще стане и с нас. Нима това е утешение? Бесове има достатъчно за всички. Нека не се утешават с това.
      С., Господ ти е показал много неща. Ти сам си обещал да се поправиш: ти помоли да ти се даде време за покаяние. Господ ти даде такова време: удължи живота ти, освободи те от предишната ти работа, обезпечи те във всичко. Даде ти и помощ за покаяние в лицето на о. Павел и на твоята собствена жена. А сам ти какво правиш? — изповядваш се надве-натри и едва ли не в пияно състояние се причастяваш. Какво е това? Как я мислиш? Знай, че Бог поругаван не бива. Господ очаква покаяние от грешните хора, затова и търпи дълго. А безумните хора мислят: грешниците благоденствуват, значи няма Бог. Бог ги съжалява, вразумява ги и с добро, и със скърби, и с болести, очаквайки тяхното поправяне. И ако не се каят, оставя ги в земния живот на собствената им воля, за да им въздаде дължимото след смъртта. И на праведниците им е често тежко да умират, а за грешниците е казано: „люта е смъртта на грешниците“ (Пс. 33:22, по слав. текст), — а животът след смъртта за тях е още по-страшен.
      С., ти не си глупав и не си без сърце. Помисли накъде вървиш. Покай се искрено, от все сърце, не външно, по навик, без съкрушение, както правят мнозина, а после се причастяват за собствено осъждане. Ти поплачи пред Господа, когато си сам в къщи, от все сърце умолявай за прошка за изминалия си безобразен живот. Моли за помощ, за да се поправиш. А най-напред искрено помоли за прошка К., помири се с нея, за да ти прости и тя от цялото си сърце. Когато човек се намира във вражда, молитвите му не се приемат от Бога. Ти знаеш това. Затова се помири с К. и с всички, които си обидил, и тогава смело падни на колене пред Господа, кай се и моли Господа да не те допуска до погибел.
      Ти стоиш на ръба на пропастта. Бесовете могат лесно да те бутнат в бездната. Ако не можеш да захвърлиш пиенето, то пий в къщи, не оскърбявай К. Преди да започнеш да пиеш, помоли се поне една-две минути и кажи: „Господи, не мога сам да удържа от водката, сега ще започна да пия, ще се напия, може би ще сквернословя и ще ругая жена си. Господи, ако може, удръж ме и ми прости, че пак ще се напия.“ Като се помолиш така, тогава пий, като се стараеш да пиеш по-малко. А когато изтрезнееш, най-напред попитай, не си ли оскърбил …, не си ли псувал нечисто и пр., помири се с нея и се помоли, просейки прошка от Господа.
      Драги С., знай че на небето има радост и за един каещ се грешник. Ако не можеш да се удържиш, плачи пред Господа, умолявай Го да ти прости и да даде сила да се въздържаш. Само желай искрено да не оскърбяваш Бога и ближните си. Не се оправдавай с никакви обстоятелства, не обвинявай никого, освен самия себе си. Самооправданието е гибелно. То е гласът на бесовете. Смири се пред Бога и пред хората. Не бъди тщеславен, не осъждай никого, за да не те осъди Бог. Извади гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламчицата от окото на ближния. Съжали себе си, не се погубвай окончателно. Да те вразуми и да ти помогне Господ, да не допусне гибелта ти.

Жалещият те Н.
      4/V–61 г.


202.

Драги С.!

      При теб, изглежда, нещата с основната болест не са напълно благополучни. Господ е давал и ще даде още време за покаяние. Няма друго средство да получиш прошка за сторените грехове, освен дълбокото искрено покаяние.
      Тази искреност на покаянието трябва да покажем с изоставянето на греховете, с молитва и с вършенето на добро на ближните и на всички, които се обърнат с молба към нас. Всичките най-окаяни грешници (разбойниците, напр. Моисей Мурин, Давид, Варвар и др.) не само са получили прошка за всичко, но и са достигнали до святост чрез искреното покаяние, доказано чрез изоставяне на греховете от миналото и вършенето на добри дела.
      Знам греховете ти, а към тях трябва да се добави още един грях: обръщаш се към Господа, когато те заплашва болест. А като престанеш да се боиш от болестта, преставаш и от Бога да се боиш. Молиш за разрешение да дойдеш по време на Светлата седмица. Прости, но се чувствувам толкова слаб, че не ми е до никого, трудно ми е да търпя дори самия себе си. Всеки ден имам температура, средно 37,3; от няколко месеца имам болки в гърдите, в сърцето.
      Благодаря на … (предай ù благодарност), тя ми даде съвет и дори изпрати лекарство. То отстранява сърдечните болки, а другите средства не помагат. Успявам да заспя само с приспивателно. Отслабнах значително, силите ме напускат. Не считам идването ти необходимо — за твоя душевна полза. Сам знаеш, какво трябва да правиш. … също може да ти помогне и насочи. Г. се кани след два месеца да бъде в Москва, можеш да дойдеш тогава, ако съм още жив и достатъчно силен. Тогава ще видим. Не трябва да се обиждаш от отказа ми и поради това, че дори на роднините си съм забранил да идват засега при мен, макар те, наистина, и да не ме слушат много. Мъчно им е за мен и идват понякога да ме видят, особено брат ми — лекарят.
      Благодаря за поздравите по случай празника. И аз те поздравявам и желая всякакви милости от Бога, а главното — покаяние. Предай сърдечен поздрав на … и на роднините и. Сигурен съм, че бих научил от теб много интересни неща по църковните въпроси в … и др., но нямам сили дори да седя по-дълго. Прости ме. Спомени и мен понякога в молитвата си.
      Да те благослови Господ и да те спаси по какъвто начин Той знае. Писах писмото с голямо усилие.

Н.
      13/IV–63 г.


203.

Драги С.!

      Получих многословното ти писмо. От него се вижда, че нищо не си научил. Все старата песен, самооправдание, обвиняване на другите и нежелание да се потрудиш над собственото спасение. Вместо с помощта на Бога и на добри хора да се издигнеш духовно, макар поне до равнището на К., ти през цялото време се стараеш тя да слезе до състоянието ти.
      Твоята работа е ясна. Ако искаш да се спасиш, престани да се напиваш и да се предаваш в ръцете на бесовете. Няма да имаш пощада от тях, ако Господ отстъпи от теб поради твоите мерзости. Не забравяй не само пиянството и свързаните с него мерзости, но и другите си безчислени грехове. Не се оправдавай сам, но моли Бога за прошка. Но Бог не прощава на онези, които сами не прощават на другите, а ти си винаги злопаметен. Не искам да пророчествувам, но ще кажа убедено, че жестоко ще пострадаш, ако не се поправиш.
      Към всичките си грехове добавяш още и фарисейство. Нещастният ти език те оправдава за всички мерзости и грехове, а обвинява другите. И хората вярват в това, ала в очите Божии ти ставаш фарисей. Тях Господ толкова не ги е обичал, че ги е осъдил приживе, ако не се покаят.
      Ако искаш да се спасиш, покай се за миналите грехове и на изповед, и в къщи си ги припомняй по време на молитва и моли Господа да ти прости миналото и да ти даде сили да не грешиш в бъдеще.
      На другите въпроси няма нужда да отговарям. Сам знаеш, как постъпваше по-рано с недостойните, трябва да го знаеш и сега. Спасявай се. Господ да те вразуми и да ти помогне. Не се опитвай да измамиш Господа. Имай пред вид, че този, който дори и нарочно си сложи примката, само за да наплаши хората — него бесовете ще го удушат и против волята му. И тъй, не прави глупости, пожали се, не протягай ръка на бесовете. Те много ще се радват да те вземат при себе си, но пощада от тях не чакай.
      Когато започне много да те тегли към пиенето, направи три земни поклона и кажи: “Господи, моята развала пак ме тегли да се напия. Не мога, нямам сили да се удържа. А ако у Теб има милост за мен — дай ми сили да се въздържа. Ако пък не съм достоен за Твоята помощ в това, запази ме от бесовете и от голямата вреда, ако се напия”.
      Ако така молиш Господа със смирение преди всяко пиене, Господ ще ти даде сили да се въздържиш. А ако пък отново започнеш да осъждаш другите, ще бъдеш предаден отново в ръцете на бесовете.
      Болен съм. Повече не мога да пиша. Помоли се за мен. Поздрав и благословение на К.  

Н.
      26/VI–63 г.


204.

Драга … !

      Получих писмото Ви днес. Много ми се искаше да чуя в отговор на моите обвинения една дума, а получих осем пламтящи страници. “Беше г…чка”, остана си г…чка.
      Пишете: “Много искам да се опозная и да се оплача преди смъртта” Ще Ви кажа истината: човек никога няма да опознае себе си (и следователно няма и да се оплаче), ако 1) се самооправдава и 2) си приписва разни положителни качества… Първото е очевидно, а на второто учи утринната молитва на преп. Макарий Египетски: “Боже, очисти мене, грешния, защото никога нищо добро не съм сторил пред Теб”.
      Драга …, взимам думите си обратно. Моля да простите за нанесените оскърбления.
      Господ да Ви благослови и да Ви вразуми за всичко добро.

Н.
      7/II–59 г.


205.

К.!

      “Този, който отхвърля основателното или неоснователното изобличение, отхвърля собственото спасение”. У когото се проясни зрението за виждане на греховете, той вижда не отделни грехове, а пълната извратеност на душата си, от която постоянно извират грехове, нещо повече, дори добрите дела, и те са просмукани от отровата на греха. Когато човек види това ясно, а също така се убеди напълно от хиляди случаи, че сам не е в състояние да изцери проказата на душата си, тогава той естествено, (а не с изкуствени похвати или с убеждение) ще се смири и по естествен начин ще спре да осъжда другите или да се оскърбява от обидите.
      (Тогава) той просто вижда и у другите същото падение, в каквото се намира сам, и вече им съчувствува като на другари по нещастие. Тогава ще престане да въздига едни и да унижава други, съвсем ще престане да съди, защото от една страна всички са в (състояние на) падение, а от друга — лъжливи са човешките мерки (Пс. 61:10 по слав. превод), колкото и да се стараят да бъдат обективни. Как може тогава човек да се оправдава за греховете си? Как може да се обижда, ако някой го обвини в това, в което сякаш не е виновен, когато имаме безброй най-отвратителни грехове, за които не знае никой поради Божието милосърдие, което покрива греховете ни.
      Трябва да се утешаваме не с мнимите си добродетели, а с непостижимата Божия любов към нас, падналите, с Христовия Кръст …, с това, че “образ съм на неизказаната Твоя слава, макар и покрит с раните на прегрешенията”, (цит. от последованието на панихидата). Иисус Христос е дошъл на земята “да възстанови падналия образ”. Вечна благодарност на Него с Отца и Светия Дух от всички създания!!!
      Да изчезнат пред Него всички наши добродетели, да започнем заедно с митаря да зовем от дълбината на Божия образ: “Боже, бъди милостив към мене, грешния. Боже, бъди милостив към всички нас, грешните”. Тогава ще излезем от този живот оправдани както митаря и ще влезем в овчия двор, където ще намерим вечни пасбища.

Н.
      10/III–59 г.


206.

Драга … !

      Много ми хареса последното Ви писмо именно в оная му част, където говорите за себе си.
      Прекрасна е по правдивостта си картината на Вашето устроение. Тъй като Вие вероятно сте забравила написаното, след като сте пратила писмото, ще ви напомня, ще препиша собствените Ви думи: “Уви, аз съм потъпкала отдавна чистотата си и Вие имате работа с мръсни отломки. Вие чувствувате смрадта, не Ви се иска да имате работа с моя тор”. По-нататък: “Простете мен, нечистата” — Бог да Ви прости.
      Пишете за “недобрата ирония” в моето писмо. Повярвайте, нямаше никаква ирония, а самата истина. Това разбрахте и Вие самата, както се вижда от реакцията Ви.
      “Взимам си думите обратно” не означава, че се отказвам от моето мнение. По-правилно би било да се изразя така: “Взимам думите си обратно засега”.
      Това означава, че рано съм Ви посочил някои недостатъци. Все още не можете да претърпите никакво изобличение, дори най-малкото. Засега се отказвам, а когато бъде възможно, ще Ви посоча и повече. Впрочем да се изброят повече, отколкото самата Вие изреждате, не е възможно. Не понасяйки моето малко изобличение, Вие леко търпите в себе си онова, което и хартията едвам търпи. Това не е единственото противоречие във Вашето богато по съдържание писмо. Но не искам да пиша за това, защото то няма голямо значение. Но ето, за поученията към мен, както в това, така и в предишните писма, съм Ви много благодарен.
      Бъдете здрава.

Н.
23/III–59 г.


207.

Х.В.

      Мисля си за Вас с дълбока тъга. Ако можехте да погледнете себе си отстрани и да видите състоянието си поне в оная мяра, в която то се разкрива чрез писмата Ви и чрез препращането на чужди писма (между другото, получили ли сте разрешение за това?), то щеше да Ви стане жал за Вас, както и на мен ми е жал. Умолявам Ви, погледнете по-добре върху себе си по време на молитва пред Божието лице, молете Господ да Ви разкрие собствената Ви душа.
      С цялата си убеденост ви казвам: душевното Ви състояние е опасно за спасението. Вие само мечтаете, а не виждате реалността. Пред Бога мечтите Ви ще се разсеят и какво ще Ви остане тогава? Братският ми дълг ме принуждава да Ви пиша това, за да не ме упрекнете отвъд гроба за това, че съм го видял и не съм Ви казал.
      Простете. Искрено желаещият Ви добро и спасение.

Н.
24/V–62 г.


208.

Драги … !

      Как се подвизаваш там? Не се самоизтъквай в нищо пред другарите си. Не се разкривай себе си и своето (дело) без нужда. Нека по думите на пророка и у теб да бъде “Всичката слава на царската дъщеря е вътре” (Пс. 44:14). Не си пилей времето, особено в църква. Казвай с внимание и благоговение Иисусовата молитва. Ако Господ ти даде умиление — не го похабявай, а се моли, докато то отмине. Бъди мъдър. Съчувствувай на другарите си. Всички са болни, но не се сближавай бързо с никого, не се поддавай на първото си впечатление, а из основи го провери. Недей да угодничиш пред учителите. Бъди прост.
      Господ да те благослови и да вразуми за всичко добро.

Обичащият те Н.
11/IX–58 г.


209.

Драги … ! Бъди здрав!

      Получихме писмото ти. Не знам защо то произведе у нас тъжно впечатление. Обезпокои ни назначаването ти в хора на Лаврата.
      Навярно най-добре би било никъде да не пееш, а когато си в църква, да се молиш. Постарай се да използуваш времето, докато си в храма, в хора или не, за вътрешна молитва. Знаеш, че в царството Божие се влиза с насилие (над себе си). Събирай според силите си своите помисли с внимание към думите на молитвата. А при разсеяност се съкрушавай пред Господа за безсилието си, както и за всичко останало, което правиш не както трябва. “Работникът заслужава своята прехрана” (Мат. 10:10), а който не се труди на духовната нива, той няма и да яде духовни плодове. Без труд не можеш улови и рибка от езерото. Онзи, “Който дава молитва на молещия се” (вж. І Царств. 2:9, по слав. текст), ще даде и на теб, ако се потрудиш. А с молитвата е леко и радостно да бъдеш в църква и времето ще мине незабелязано. Без молитва пък ще се умориш повече, отколкото при най-силното напрежение за получаване на молитвата и времето ще мине без полза, дори, казано по-вярно, с вреда: “който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30; Лука 11:23).
      Напиши как усвояваш лекциите, има ли време да се почете по-подробно за изучаваните предмети, интересно ли преподават и може ли да се задават въпроси и кога?
      Вчера ремонтирах печката в банята и май ми истина кръстът. Съвсем ме скова, но днес вече е по-добре. Мисля си, че утре ще мине. Мазах го с “огън” и усилено го загрявах.
      Пиши ми как са при теб здравето, настроението, животът. Ние постоянно те поменаваме. Бъди здрав. Господ да те пази и да ти помага във всичко добро и да опази от всякакво зло. Да бъде винаги върху тебе Божието благословение.

Обичащият те Н.
17/IX–58 г.


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.