Игумен Никон (Воробьов)

Писма 210–219


210.

Драги … !

      След писмото ти и след разговора по телефона ми се поиска да ти приведа думите на еп. Игнатий (Брянчанинов — бел. прев.), за да ги помниш:
      „Спасявай себе си! Блажен си, ако намериш един верен сътрудник в делото на спасението — в наше време това е велик и рядък дар Божий.
      Ако желаеш да спасиш ближния си, пази се да не те увлече той в пропастта на погибелта. Последното се случва ежечасно. Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка. Отдръпни се, опази се от него сам: и това да ти е достатъчно. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш, по възможност, неговото влияние. «Днес вече няма истинско благочестие — казвал светител Тихон преди сто (а сега вече — двеста години) — сега има единствено лицемерие». Страхувай се от лицемерието първо в самия себе си, а после и в другите“.
      Тези слова трябва да се разбират в пълнотата на техния смисъл, да се приемат като ръководство, знаейки от какъв човек са казани.
      Ако забележиш, че преподавателите правят грешка, но тя или няма голямо значение, или е очевидна за всички, не я посочвай на другите, а я покрий с любов и със снизхождение. Ако пък грешката е значителна и ти е необходимо да изясниш истината, то попитай преподавателя насаме като учащ се, а не като спорещ. Ако пък той се обижда, тогава не я посочвай изобщо и повече никога не го питай нито насаме, нито, толкоз повече, пред другите, а търси отговора в книгите, или ми напиши. Ако действуваш по друг начин, ще си създадеш врагове и много ще направиш положението си много тежко без полза нито за себе си, нито и за другите. Много те моля, послушай ме в това.
      Хората са твърде немощни и самолюбиви. Те трябва да бъдат щадени и трябва да помним думите на Игнатий Брянчанинов и да ги прилагаме по отношение на преподавателите и учещите се, и на всички…
      Бъди мъдър. Не поучавай също така и другарите си; а ако някой нещо те попита, то отговори честно така, както смяташ за правилно, но решително отказвай да съдиш, а още повече и да осъждаш някого, особено началството или преподавателите. Това е заповядано от Евангелието.
      Няма да ти пиша за правилата на апостолите и на съборите. За буквалното им прилагане в сегашното време не може и дума да става.
      Московският митрополит Филарет в свое време се е изказал относно кандидатите за свещеници така: ако човек се ръководи точно по каноните, то няма да има нито един свещеник (не помня точно думите, но смисълът им е точно такъв).
      Завършвам, за да не задържам писмото. Бъди здрав. Да те пази Господ!
      Разкривай своите немощи, скърби, недоумения пред Господа по всяко време в молитва. За всичко се укорявай, а не се оправдавай.
      Прости ме, че все ти давам съвети. Помня отлично думите на преп. Серафим за камъчетата, носени на камбанарията и за хвърлянето им оттам. Но аз ти желая доброто. Макар и нещо дребно — но все може и да ти е от полза.
      Да те благослови Господ и да те опази от всякакво зло!

Обичащият те Н.
10/IX–58 г.


211.

… !

      Получихме на 2/Х писмото ти. Благодаря, че ни писа скоро. Радваме се, че си пристигнал благополучно.
      Относно проповедта, на тази тема съществува една отлична, с богат материал у Дмитрий Херсонски, в третия том. Мисля, че няма да ти потрябва нищо повече.
      Напиши накратко и в свободното време казвай по-често на ум, говори така, както би разказвал на свой другар или на учител. Старай се да изложиш мислите, които считаш за необходимо да кажеш, в твоя случай излагай устно онова, което си написал.
      Темата е такава, че чувството ще участвува малко. (Ако не греша, струва ми се — отброявам 24-та неделя след Петдесетница, за кръвоточивата жена и за възкресяването дъщерята на Иаир?)
      Не се страхувай. Всички хора са паднали същества, всички са душевноболни, какъвто си и ти, макар и далеч не всички да виждат това. Според преподобния Петър Дамаскин това е духовно виждане, което е дар Божий, а не човешко притежание. Плътският човек не може никога да види себе си такъв, какъвто е. Затова не се бой от хората, от техния съд, от влиянието им. Успокоявай се. Скоро ще можеш да получиш свобода от хорските мнения и спокойствие на духа. Да ти помогне Господ!
      Бъди здрав. Да те пази Господ! Ние всички много те обичаме и ти желаем всички небесни блага, и доколкото може, и земни.
      …! За Бога, не прави нищо поради спор или съревнование. Това са ми казвали хиляди пъти моите майка и баба и са ми посочвали много ярки примери за осакатяване или смърт (удавници). Така се е удавил годеникът на майка ми. Обзаложил се е, че ще преплува река Тверца и се е удавил, а е бил отличен плувец.
      Припомни си правилата за външно поведение от петия том на Игнатий Брянчанинов. Той привежда мнението на св. Василий Велики и на други древни отци, които са отдавали голямо значение на доброто външно поведение в духовния живот.
      Всички наши ти се кланят. Очакваме те.

Обичащият те Н. Поздрав на … .
3/Х–58 г.


212.

Драги … !

      Мир и Божие благословение за теб. Да те пази Господ.
      Получихме писмото ти на Никулден. Радваме се много, че не си се изложил с проповедта. Казано е: Светият Дух ще говори, когато е необходимо. Ето, при теб това се изпълни …
      Майчино сърце! Горко на ония, които го оскърбят! Много сълзи ще трябва да пролеят такива хора, за да освободят сърцето си от болката, от угризението на сърцето („незаспиващия червей“). За човека всичко започва тук — и раят, и адът. Само че хората с мъртви души тук, на земята не усещат нищо, докато не възкръснат за вечната мъка, за чиято реалност говорят мъките на ония, които са възкръснали още тук и са почувствували страданията, които са предобраз, сянка на бъдещите страдания за неразкаялите се на земята. (Ето една тежка фраза: формата съответствува на съдържанието).
      Довиждане, драги …, очакваме те. Бъди здрав. Не се преуморявай, не се подавай на тщеславието и не се огорчавай, когато получиш не онова, което си очаквал. Учи се на смирение. Каквото и лошо и неприятно да ти се случи, приемай го като заслужено. Според Марк Подвижник нищо не може да се случи, ако човек не го е заслужил. Една от страните на покаянието се състои в това да приемаме всичко скръбно като следствие от извършените грехове. Това научава човек на смирение и проч.
      Да те пази Господ и да те вразуми за всичко добро.

Обичащият те Н.


213.

Драги … !

      Търпение ти желая, мир и спасение!
      Казах проповед за поста. Развих мисълта за необходимостта от въздържание на телесните чувства. Чрез тях (особено чрез зрението и слуха) душата се изпълва с боклук; по време на молитва тези отпадъци оживяват и не дават на човек да се съсредоточи. Ако импровизираш, то е много добре и уместно да подчертаеш тази страна на поста. Трябва също да се подчертае необходимостта от прощаване на обидите и от милосърдие към всички („бъдете милосърдни, като Небесният [ваш] Отец“, срв. Лука 6:36).
      Използувай вътрешната си скръб за развитието на вътрешната (Иисусова) молитва. В подобно състояние тя се казва леко и навлиза дълбоко в сърцето, и скоро дава мир и утешение, но пък след това и молитвата отново се загубва. Така че понякога не знаеш, какво да предпочетеш. Изпитал съм го сам. В затвора, например, Иисусовата молитва вървеше от само себе си, почти без всякакво усилие, а после стана по-трудно.
      Прости, че ти пиша може би не онова, което трябва. Е, бъди здрав, мили. Прости, че съм по старчески многословен. Не ме осъждай. Да те пази Господ, да помогне да завършиш годината безболезнено.

Обичащият те Н.

      Предай сърдечния ми поздрав на В., пожеланието да завърши успешно годината и да премине в следващия курс.
      Довиждане, родна душа.

Н.
18/III–59 г.


214.

Драги … ! Мир на тебе, обични мой!

      Получихме писмата ти. Не се смущавай от неуспехите. „Суета на суетите — всичко е суета! (Екл. 1:2). За да придобие човек смирение, а с него и Божия мир (в душата), който превъзхожда всеки разум, трябва да претърпи много неуспехи, падения, оскърбления и прочие. Постоянните успехи могат да погубят духовния човек, затова Божият Промисъл е принуден да ни изпраща всячески изпитания, несполуки, скърби, болести и пр., за да познае човек от хилядите примери собствената си немощ и да се отдаде всецяло в Божиите ръце, а не да се надява на себе си.
      Господ да те пази, мили наш, и да те благослови във всяко време. Чакаме писъмце от теб.

Дядо Федот
24/III–59 г.


215.

Драги … ! Здравей!

      Поздравяваме те с имения ден! По светите молитви на твоя ангел-пазител да те огради Господ от всякакво зло, да ти даде духовна мъдрост и ревност към спасението. Да ти помогне преп. … да изминеш земния път, като изпълняваш Христовите заповеди, и да те приеме във вечната Си обител.
      Получихме писмото ти на 24/III, a ти си го писал на 23. Много се радваме, че сънят не се е сбъднал и ти се е удало да кажеш проповедта прилично. С течение на времето ще ти бъде все по-леко да говориш. Важното е да имаш достатъчно материал, за да може при проповедта да се използува това, което изисква ходът на мисълта. Слава Богу!
      Да, подаръкът ти от мен е вече готов. Помниш ли? Надяваме се, че на Благовещение ще дойдеш по време на дните, за които съм ти писах в предишното писмо.
      За Великден ще ходатайствувам от мое име да те пуснат да пееш, тъй като басът продължава да боледува и няма надежда де се оправи.
      Всички наши те поздравяват и ти желаят всякакви блага. Чакаме те.

Плешивият с бялата брада
26/III–59 г.


216.

Драги … !

      Мир на теб и спасение от Господа!
      В К., в киното са залепили за показ на всички изображение на В., учеща децата си да се молят с надпис: „Това е жената на работника С.“ Последиците от това не са известни, но настроението им е подтиснато.
      Затова пък нашите се зарадваха за О.Н. Надяваме се, че всичко ще се размине благополучно.
      …, мили мой, не унивай от „вести за войни“ (Мат. 24:6; Марк. 13:7; Лука 21:9). Така трябва да стане, толкова отдавна е казано вече и не може да не се сбъдне.
      Старчето в Смоленск е напълно “светски” човек, макар и убеден, и, безусловно, православен. Старостта се проявява в много неща и не е изключена възможността за някаква изненада.
      Тия дни душевното ми състояние беше тежко. Сега стана съвсем нормално, но ”нищо от живота не очаквам, миналото никак не жалея” (Лермонтов).
      Прости ми, миличък… че може би те заразявам с униние. При нас засега всичко е наред, всички са здрави и са по-весели, така че няма основание да се предаваме на песимизъм. Ела да ни погостуваш при първа възможност.
      Поздрав на В. и на Д. Да ви пази Господ и да ви насочи към правия път и да ви огради от всякакво зло — външно и вътрешно.

Твой Н.
15/IX–59 г.


217.

Драги … !

      Днес получихме писмото ти. Жалко, че те няма тук. Вишните почнаха да цъфтят. Само част от цветовете се разтвориха, а дървото е цялото бяло. Пеят славеи. Преваля дъждец. Днес разсадихме доматите. При нас е 26 градуса. Не ходим в гората, няма време.
      Колкото и да е странно, аз едва сега започвам за осъзнавам, какво е това надежда. На шестдесет и пет години! А и молитвата на митаря я осъзнах само преди няколко години. Аз, както и всички останали, познавах външното, а същността им, която се познава чрез опита, не ми беше достъпна.
      Много бих искал да зная, как става това при другите. Освен това, трябва още да се разграничава разбирането, дори пълното, от овладяването им. За да разбереш е необходимо да изпиташ чрез опита, а овладяването е постоянното владеене на този опит. Така е и с останалото в духовния живот.
      При наличието на духовен опит колко жалки изглеждат антирелигиозните опити да се ритне лъвът. Господи, вразуми всички и не допусни никой да погине, откъснат от Тебе.
      Господ да те пази! Очакваме те с нетърпение.
      Пиши за следващите изпити.

Н.
16/V–59 г.


218.

Драги … ! Мир на тебе!

      Днес, 13/Х, получихме от теб писмо и снимка. И двамата сте излезли добре. Ю. има смирен вид. Добра двойка сте.
      Относно отрицателната критика. Мнението ми е — никога тя да не се чете и никога да не се възразява. Няма да убедиш никого, а ще навредиш на себе си, като четеш и пускаш в душата си бесовски дух. Самият аз много пострадах в свое време. За никого няма никаква полза. Когато придобиеш духовна сила, тогава тази сила ще действува върху слушателите, стига те да са поне малко способни, „да имат уши“ да чуват.
      Виж как са действували думите на Самия Иисус Христос (притчата за сеяча и др.). Ако на теб самия ти дойдат натрапчиви мисли в духа на отрицателна критика, по-добре е в този случай да се бориш с тях чрез молитва и чрез отвличане на вниманието, а главното — чрез четенето на Св. Отци. Вярата трябва да бъде утвърждавана с воля, макар и на падналия и бесовски разум и да изглежда абсурдно. По-късно то (т.е. съмнителното) ще стане очевидна истина, ако растеш [духовно].

Н.
13/Х–59 г.


219.

Драги … !

      Благодаря за писмото и за снимката. Много сериозен изглеждаш на нея! Ти навярно довършваш преписването на съчинението си? А как е В., чел ли си неговата работа?
      … , във втория том от съчиненията на Антоний (Храповицки) има интересна статия за проповедта, каква трябва тя да бъде, по-точно, какъв трябва да е проповедникът. Там има и за пастирското богословие, а също интересна статия за Достоевски. Ако имаш време, погледни. Тези статии са много необходими за вас и за преподавателите. Би трябвало да се прочете на чичото. Аз нямам първия том. Не би ли могло да се донесе за прочит, а може би е възможно и да се купи?
      Днес, 26/Х, е плюс 4°, има слънце и е почти тихо.
      Пази мира в себе си, а после и с ближните. Съчувствувай на всички, защото всички са болни от една болест — отдалечили са се от Господа и са попаднали под въздействието на врага. А как на кого той влияе — не е толкова съществено.
      Важно е да осъзнаеш къде се намираш и да вървиш по правилния път.
      Бъди здрав, мили мой. Господ да те пази и да благослови по всяко време.

Н.
24/Х – 59 г. вечерта


Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.