Игумен Никон (Воробьов)

Писма 220–229


220.

Драги ... ! Мир на тебе!

       Благодаря, че в неделя ми се обади по телефона. Неизвестно защо много се зарадвах. Дори настроението ми стана съвсем друго. Да ти даде Бог здраве, мъдрост и сила.
       Да, епископ М. ми изпрати писмо. Благодари ни за поздравлението и ти изпраща пожелание за успех “в богословските науки”.
       Аз съм все болнав. Грипът си тръгва вече, но състоянието ми е все още някак ненормално. Трябва да търпим и да се насилваме. Сами си налагаме никакъв подвиг, затова и ни се изпраща отвън. Остава само да търпим без ропот и да съзнаваме, че заслужаваме нещо много по-лошо. Тогава външните скърби и болестите се вменяват на подобен човек за личен подвиг. Св. отци отдавна са предсказали този начин на спасение през последните времена. Слава Богу за всичко.
       Да ти помогне Господ във всичко добро и да те удържи от прикрито и явно зло. Божията премъдрост все повече и повече се разкрива в нравствения свят. Ако нещо те смущава и не можеш да си го обясниш, не бързай да правиш разсъдъчни изводи, задължително лъжливи, което и ще разбереш по действието им върху сърцето. Кажи си: Господ знае, ако му е угодно, в свое време ще ми открие. Тогава ще се успокоиш. Смирението винаги и във всичко дава покой и мир на душата.
       Да те пази Господ! Пиши. Ела на гости.

Дядо, който те обича
       1/II–60 г.


221.

Драги ... ! Мир на тебе!

       Писмото ти от 4/III получихме късно — на 8/III. Зарадвахме се, че добре си казал, а още и си претърпял за това “отечески внушения”. Съдия на всички е Бог.
       Кога ще настъпи промяна с Ю.? Ако все още не е късно, дай му съвет от името на ония, които са минали по същия път, да отложи поне до есента. А през лятото нека прочете петия том на Игнатий Брянчанинов, нека си поговори с изминалите тоя път, нека вземе под внимание времето, в което живеем, нека си даде сметка в какво може да се прояви истинското монашество при сегашните условия, които ще се развиват в същата посока все повече и повече. Външното може се направи когато и където и да е за половин час (пострижението за монах, бел. прев.), а що се отнася до вътрешното, в него човек трябва да се труди цял живот, за да може поне на старини мъничко да се уподоби на това, което би желал да бъде. Ако е налице вътрешното без външното, поне в малка степен, това ще е безкрайно по-ценно от едно външно монашество без вътрешното. А тъй като последното се достига много мъчно, а външното ще задължава в очите на хората човек да съответствува (вътрешно) на външния си вид, то незабележимо ще се появи лицемерието, фарисейството и ..., може би дори нравствена гибел.
       С тези си думи в никакъв случай не съм против неговото намерение, радвам се на желанието му, човек обаче трябва да се съобразява с множество обстоятелства. Дяволът често внушава много добри намерения — несвоевременни и непосилни — за да обърка и погуби човека и да не му позволи да осъществи доброто си намерение, когато дойде времето за това.
       Няма никакво съмнение, че Ю. още не познава новия път, че има много лъжовни мисли и очаквания, а може би и скрити светски сметки, които и сам той не осъзнава докрай. Повтарям пак: нека изучава петия том и изпълнява прочетеното според силите си, тогава ще разбере много неща. Нека също така непременно прочете писмата на еп. Игнатий във втория том на биографията му, съставена от Соколов. Непременно да ги прочете. Не се меся в чуждия живот, но съвестта ми ме кара да напиша това, което пиша тук. Може още много да се каже. Но засега стига. Нека не взима пример от другите. Днес всички хора (включително и монасите) се спасяват по изпълнилото се предсказание на Антоний Велики и другите древни св. отци — чрез скърби и, добавям от себе си, чрез вътрешното монашество, ако има стремеж към него, а не чрез външното. Прочети това на Ю. Смятам за престъпление от страна на “старшите” това, че те без изпитване, без напътствия приемат в монашество поради лични сметки. Убеден съм, че не биха направили това със собствените си деца, а за чуждите не им е жал. ..., с това завършвам писмото си. Искаше ми се да напиша още нещо, но ще го направя в следващото писмо.
       Пиши ми. Напиши за реакцията на Ю. на това писмо. Ако той постъпи по своему, после хиляди пъти ще си спомня тези думи.
       Да те пази теб и всички вас Господ! Бъди здрав!

Н.
       10/III–60 г.


222.

Драги ... !

       Мир на тебе. Как са нещата при теб, как си със здравето? Чакаме още писма, а те не идват. При нас засега няма нищо ново. Ако в главата ти или (което е още по-лошо) в сърцето ти под вражеско въздействие се появи неверие, не му придавай значение, а кажи твърдо, с волево напрежение: “Вярвам, искам да вярвам, махни се от мене, сатана”. И повече не спирай вниманието си нито върху помислите, нито върху чувствата на неверие, така както не обръщаме внимание на хулните и на нечистите помисли. Св. отци причисляват неверието към страстите, възникващи от бесовско внушение на основата на падналата човешка природа. Затова борбата с тях е същата, както и с останалите страсти: 1) откъсване на вниманието от тях; 2) усилна Иисусова молитва; 3) покаяние за греховете; 4) понякога въздържание при хранене и молитва („тоя бесовски род се изгонва с пост и молитва“ [срв. Мат. 17:21; Марк. 9:29]).
       Ако човек не взима мерки срещу неверието, ако не се бори както трябва, с това вече става виновен за тези помисли и бива наказан със същото това неверие, както бива наказан и с всички останали страсти, ако не се бори против тях.
       Сигурно вече ти е омръзнало. Бъди здрав. Пиши как вървят работите при тебе. Привършвай по-скоро. Ела веднага, щом приключиш с последния изпит. Помоли, да те не задържат.

Н.
       3/V–60 г.


223.

Драги ... !

       Разкъсах написаното писмо. Ще бъда кратък. Засега всичко е наред, само анакондата все повече ни стяга, но засега ни дава да дишаме. От нея зависи да ни смаже или не в обятията си. При теб там това е още по-силно. Затова се отнеси към положението с търпение и разбиране. Не осъждай своите, а им съчувствувай. В никого от нас няма героизъм. Всички сме мънички, всички се боим от големи скърби. Трябва да проявяваме жалост към всички, на всички искрено да желаем и да вършим повече добро. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери и тук, и в бъдещето.
       Унило е в природата, унило е и в душата. Единственото прибежище е в мира с ближните и главното — в молитвата. Ужасно би било без молитва! Блажен е този, който е съумял да я намери. Търси я и ти. Без търсене и без труд нищо не можеш придоби.
       Голямата нова дървена къща ще ни я вземат: или ще я отнесат, или ще заселят някого. С това се ограничава “наказанието”.
       Получена е нова интересна инструкция за N. Ho за това повече ще узнаеш, когато дойдеш.
       В К. почина схимницата А. Тя беше на около сто години.
       Не се преуморявай прекомерно. Учи латински, може и да ти потрябва. Добре е човек да бъде оптимист. Как да си обясним техният оптимизъм? Може би те все още не са видели и не са преживели големи скърби? Или нервите им не са толкова възприемчиви? Старостта е винаги песимистична. Аз и на млади години бях същия. Тежко преживявах всичко.
       Желая ти здраве и известно количество оптимизъм, защото скръбта и унинието разяждат здравето. Чичо М. е още тук. Всички ти се кланят. Целувам те и силно ти желая всякакво благополучие.
       Господ да те пази и да те благослови. Чакаме писма.

Н.
       13/IX–60 г.


224.

Драги ... ! Мир на теб!

       Получихме писмото ти и рецептите. Ако не чувствуваш вреда от това, научи се поне на диригентство. При всяко пеене мислено си задай тон предварително, а когато го даде диригентът, ще провериш себе си. Само така може да се научиш. Пей без всякакво напрежение, за да не се изморява сърцето. Затова пък се старай със всички сили да събираш помислите си и от сърце да се молиш с Иисусовата молитва.
       По този начин ще получиш велика полза. Помни, че без молитвата човекът е оръдие на дявола. Без молитва и добрите дела няма да ти донесат полза, те ще бъдат осквернени от всякакви отровни примеси.
       Напомням ти думите на евангелист Матей гл. 10,17 („Пазете се от човеците…“, бел. прев.). Такива при вас има много. Потопи се в себе си.
       При нас засега е тихо. Чичо М. е тук. Времето е хубаво, сравнително топло е. Има гъби-пънчушки.
       По-често ни пиши. Съобщи темите на съчиненията. Щом се появи възможност, ела.

Н.
       26/IX–60 г.


225.

Драги ... !

       Получихме писмото с темите и заповед №9. Ще трябва да играеш. Смирявай се!
       И двете теми са много важни. Би трябвало да ги изучиш и да напишеш съчинение дори само от любов към духовното знание, а не само по задължение. Ако мислиш да се захванеш с първата тема, то във втория том на Игнатий Брянчанинов има специална статия за образа и подобието Божие.
       Ако решиш да я предадеш със свои думи, ще се получи прекрасно съчинение. Добре би било да се вземе още от някъде, най-вече примери за илюстриране на отделни черти от образа и от подобието. Например, за любовта на мъчениците и подобно. Способността на ума на подвижниците да вижда на огромно разстояние. Властта над природата и прочие. Когато се спреш на темата, започни веднага да работиш ежедневно. Събери в библиотеката или читалнята (все трябва да я открият) материали и започни да пишеш.
       Постепенно ще добавяш и ще поправяш, но не чакай под предлог, че събираш материали или че обмисляш, не отлагай за в бъдеще. По време на писането ще ти идват мисли. Новият материал може да възбуди и други мисли, които също ще включиш в съчинението. Постарай се да ми отговориш на това писмо, а също така да напишеш и на каква тема си се спрял.
       Изпратих писмо на В.
       Бъди здрав. Да те пази Господ и да те вразуми. Не се огорчавай особено от нищо. Такъв е животът. Ти постепенно навлизаш в него. Няма все да стоиш прикътан в къщи. „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22). Умният и вярващ човек използува скърбите за голям успех в духовния живот, а неразумният и ропотливият губи случая за тяхното придобиване, вреди на себе си, като разстройва и тялото, и душата си. „Световната скръб докарва смърт“ (ІІ Кор. 7:10) — ето докъде можем да се разстроим.
       Проси мъдрост от Господа, за спасение и за изпълняване на Божията воля (а не за светски цели) и Господ ще я даде. Пиши, обаждай се, ела. Чакаме. Очакваме те.

Н.
       1/Х–60 г.


226.

Драги ... !

       Днес, 20/Х получихме писмото ти. О. е при нас.
       Четох за картата на Антарктида. Нищо не ме учудва — всичко външно не е нищо в сравнение с вътрешния свят. Струва ми се, че ще намират все повече и повече доказателства (от външните) за истинността на Библията, но — уви! И с оръдие не можеш проби духа на този свят. Малцина ще се възползуват и от фактическите доказателства. Ако не вярват на Моисея и пророците, и мъртвец да възкръсне, пак няма да повярват (срв. Лука 16:31).
       Днес при нас падна сняг, петнадесетина сантиметра. Истинска зима.
       Пиши по-често. Да те пази Господ! Спасявай се, мили мой, дръж в трезвение и душата, и тялото. Да ни помогне Господ на всички!

Н.
       20/Х–60 г.


227.

Драги ... !

       Мир на теб! Получихме двете ти писма. Благодаря. Искам да ти кажа за кандидатската работа. Тези дни отворих Новия Завет на немски, преведен от Лутер. Попаднах на текста от Лука, глава 13, където се говори за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с тази на жертвите им и за убитите от падналата Силоамска кула. Преводът на Лутер е според мен много показателен. При него няма разбиране на покаянието, така както го разбират св. отци и от цялата Православна Църква, затова той е употребил чисто описателен външен израз: „да се поправят“. Това въобще е характерно за протестантството. Помня, как някога четях Новия Завет, преведен на немски от Лутер, и много пъти съм се учудвах на неточността му, на отклоняването встрани от православното разбиране. Сега тези места вече не ги помня.
       Пиша ти за това по следната причина: не може ли да се вземе това като тема — да се сравни гръцкият текст с немския текст на Лутер и да се посочат различията в целия Нов Завет. Това би било любопитно и показателно. Поговори за това. Би ли могло това да се направи и в каква форма? В този случай би се получила работа и по гръцки език, и по сравнително богословие. Тази мисъл се появи съвсем неочаквано от случайното отваряне на немското Евангелие. Тя не те задължава с нищо, но ако те заинтересува, можеш да се обърнеш към Н.К.
       Между другото, има трудове, където се разяснява изчерпателно значението и оттенъците на всяка гръцка дума в Новия Завет. Вероятно има нещо подобно и за немския текст на Лутер. За подобен труд трябва или човек да има и двете книги, или да познава добре и двата езика, за да не се изложи. Някои големи различия ги усещам дори аз и те дразнят ухото на православния човек.
       Не се ли е обидил С. от твоя диспут с него? Не си струва да спориш с него. Трудно е по-старшият да отстъпи, а особено в присъствието на други хора, а още повече на ученици. Имай това пред вид и бъди внимателен занапред!!! Сега почти няма подвижници, а едва ли ще намерим някого, който търси случай да бъде унизен, за да придобие смирение. Казано е: „бъдете мъдри като змии“ (Мат. 10:16).
       При нас всички засега са здрави. Желаем ти същото. Не забравяй при всяка възможност (особено в църква) да се молиш внимателно и покайно с Иисусовата молитва.
       Не оправдавай себе си за нищо, тогава ще видиш безчислените си като морския пясък грехове, което е „признак за начеващото оздравяване на душата“ (по св. Исаак Сирин, бел. прев.). Очакваме писмата ти.

Н.
20/XI–60 г.


228.

Драги ... !

       Получихме писмата ти. Твоята баба М. казваше за сънищата: „Ако вярваш на сънища — няма дълго да живееш“. Много вярно е казано. Несъмнено има обаче особени сънища и дори откровения, но те са редки и само в особени случаи. Те имат особен характер. При това обичайно се дава и особено уверение за истинността им. Тъй като тези сънища са редки, а дяволът може да навреди на ония, които се доверяват на сънищата (има множество примери за това), то св. отци решително забраняват да се вярва на сънищата изобщо, дори и между тях да има някой истинен.
       Господ ще намери средство да внуши на човека, когато това е необходимо, една или друга мисъл. Затова е по-добре и е по-спокойно да не се вярва на никакви сънища.
       При нас всичко засега е наред. Ние не само сме доволни от своето положение, благодарим на Бога, но и смятаме искрено, че не заслужаваме подобен живот.
       Учи се вътрешно и външно според силите си. Когато завършиш, тогава ще се види, какво да предприемеш. Още относно приятелите: не се разкривай пред никого от тях. Това е мнението на еп. Игнатий Брянчанинов. Спомни си, кога е било казано това — преди сто години. Още тогава човек не е могъл да се довери почти никому. А какво да кажем за днешното време! Освен явното предателство може да се навреди на другия по хиляди начини. Послушай в това еп. Игнатий!
       Провери в списанието „Християнин“ от 1908 година, №№ 10,11,12 и от 1909 г. №1 и №5 статията от П. Флоренски „Солта на земята, т.е. сказанието за авва Исидор“. Погледни също така в „Богословски вестник“ от 1912 г. писмата на митр. Филарет до еп. Игнатий Брянчанинов (най-малкото в декемврийската книжка е поместено 3-то писмо). Ако са интересни, донеси ми броя, където има няколко писма. Отдавна ми се искаше да прочета, какво е писал митр. Филарет. Еп. Игнатий е смятал, че митр. Филарет е неправ по отношение на Църквата.
       Бъди здрав, ..., мир на теб! Господ да те благослови и да вразуми за всичко добро. Благодаря за момините сълзи.
       Чакаме те на 3/XII в 9 вечерта.

Н.
       23/XI–60 г.


229.

Драги ... !

       При нас всичко засега е наред. Всички са здрави. Опознаваме немощите си и лека-полека се смиряваме.
       Драги ..., бди над себе си (бъди бодър), отблъсквай главата на земята, не ù давай да хапе по-високо от петата. Знаеш, че „грехът стои при вратата“ (Бит. 4:7) и е заповядано човек да бъде господар над него чрез призоваване името Господне.
       Ако се подхлъзнеш, то не се оправдавай, а веднага се кай пред Господа, укорявай се и се смирявай. Според мнението на еп. Игнатий и по предсказанието на св. отци на нашето време е даден особен път за спасение, съответствуващ на състоянието на цялото човечество, а именно: ще се спасят ония, които 1) опазят вярата, 2) търпят без ропот всички скърби и изкушения и 3) съзнавайки немощите си, се смиряват. На нашето време не могат да се дадат подвизи поради гордостта, проникнала във всеки човек. А като вижда постоянно своите недостатъци, този който иска, може да се смири. Тогава той ще приема и самите скърби като благоразумния разбойник: „получаваме заслуженото според делата си“ (Лука 23:41). Тогава той ще може и да ги претърпи по-леко.
       Бъди здрав. Господ да те пази. Ела да ни погостуваш!

Н.
       28/XI–60 г.

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.