Игумен Никон (Воробьов)

Писма 230–239


230.

Драги … ! (1)

      Ти си чел естествено статията на А. Осипов в “Правда” от 5/XII. (2) Твоето отношение, пък и на всеки мислещ човек, е понятно. Би ми се искало да разбера по-добре и по-подробно как се отнесоха към нея учащите се. Ясно ли им е, че този нещастник се е показал в статията си като такова нравствено нищожество (главното — без да го забелязва), че статията прави на читателя впечатление обратно на това, което е искал авторът. Той и сам не е оправдал себе си, и на религията не е навредил, а е показал, че Господ разкрива в свое време скритите юди и ги изхвърля от Църквата.
      Обърнал ли си внимание на това, че в раздела за молитвата пред думата “богослужение” има три точки. Не се съмнявам, че там е имало някаква недобра дума. Дори редакцията не е счела за възможно да я отпечата. Духът, който е водил перото му, е излял цялата си злоба най-вече върху богослужението и Иисусовата молитва. Обърни внимание на това! По време на молитвата, искрена и правилна, падналият човек влиза в общение с Твореца на света, получава от Него велики милости и силата да отблъсква мощния дух, който се смята за равен на Бога. Как може да се търпи такова унижение! Ето защо този дух излива своята злоба и ненавист върху молитвата и богослужението. Нека всички осъзнаят значението и силата на молитвата и милостта Божия към нас, падналите! Нещастният Александър е показал с думите си за молитвата, че самият той никога нито веднъж не се е молил, а следователно, никога не е вярвал в Бога. Той в същност се отрича не от Бога, не от християнството, а от представата, която е имал за Бога и за религията.
      Самото му отричане не е резултат от искрени съмнения, от търсения. Не. Прекалено нищожни са посочените от самия него причини за отричането. Вижда се, че той е човек практичен, човек от този свят. Докато положението му е било повече или по-малко стабилно, докато е могъл да получава добра заплата — той се е преструвал на вярващ, целувал е ръцете на презираните от него архиереи и е “подготвял юноши за пастирска дейност”. Когато положението му започнало да се клати, той решил да си осигури твърдо положение от другата страна. Докато още могат да използуват неговото отричане и заради това да го приемат при себе си, той е побързал да го стори, докато не е късно.
      Когато Иисус Христос, след насищането на петте хиляди души, започнал да говори за Хляба на живота, мнозина се отдръпнали от Него, защото не могли да приемат думите Му. Те са постъпили честно. Плътското им мъдруване не могло да се извиси до Духа на Истината. Но Иуда не напуснал Иисуса Христа, защото носил ковчежето с парите и ги ползувал за себе си. Той се надявал и на повече. Очаквал е заедно с другите възцаряването на Месия с всички произтичащи от това изгоди за себе си. Ала когато разбрал, че Иисус Христос няма намерение да устройва Свое царство на земята, когато узнал, че Го очаква смърт, той използувал за своя изгода и това: преминал в лагера на Неговите врагове, предал Христа и получил тридесет сребърника. Тъй или иначе Той трябвало да умре!
      Не случайно сравняват отричащите се от Христа в днешно време с Иуда. Това се прави не за оскърбяване на отпадналите (те са достойни за голямо съжаление), а защото в двата случая е налице обща духовна нагласа: без вяра, а заради изгода са вървели след Христа, и заради изгода са го и продали. Предателите обаче никога и никъде не са се ползували с доверие, а още по-малко с уважение. “Мавърът извърши делото си, мавърът може да си иде”…
      Не е имало искреност у Александър преди отричането, няма я и в отричането. Той е психологически “безумец”, който е построил къщата си върху пясък. Тя е паднала от едно неголямо изкушение и “срутването ù беше голямо” (Мат. 7:24–27).
      …! Чакаме писмо от теб. Не ходи до пощата в студа. Може би ще дойдеш на Никулден? При нас засега всички са здрави. В къщата при нас е топло. Чакаме те. Бъди здрав. Господ да те пази. Поздрав на В. Всички наши ти се кланят.

Н.
7/XII–60г.


231.

Драги … !

Злото не е създадено от Бога. Злото няма същност. То представлява извращение на световния (а по отношение на човека и на ангелите — на нравствения) ред на свободната воля на човека и на ангелите. Ако нямаше свобода, то нямаше да има възможност да бъде извратен нравственият порядък, премъдър и съвършен. Ангелите и човеците щяха да се подчиняват като автомати на законите на физическия и на нравствения свят и злото нямаше да съществува. Но без свободата на волята нямаше да съществува Божият образ и подобие в човеците и в ангелите. Съвършеното същество е немислимо без свободна воля. (Между другото: всички атеистични учения са принудени да отричат свободата на волята, ала на практика тихомълком я допускат, иначе би трябвало с ужас да се признае, че човекът е нищожна част от бездушна огромна машина, която не знае и не иска да знае нищо за човека и безмилостно го осакатява и унищожава, когато законите ù доведат до това).
      Разумните същества, познали себе си като самостоятелни личности, като “Аз”, като нови самостоятелни носители на светлина (ивановското червейче), като центрове, за които целият свят (една окръжност с радиус N) e само обект, обект за опознаване и за действие, при което дори Господ Бог може до някаква степен да е само обект, тези личности са съзнавали величието си в много по-голяма степен преди грехопадението. За тях е било казано: “вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния” (Пс. 81:6). Те не са познавали злото и не са могли за оценят напълно доброто, от което са се ползували. Желанието да станат като богове, познаващи доброто и злото, е довело до падането и на ангелите и на хората. Оттук започва историята на човечеството. Да бъде възпитан човек в благоговение и любов към Бога, в любов към човека, без да се подтиска свободата на волята му, да бъде издигнат той в достойнството на син Божий — ето това е най-сложната задача: тя е абсолютно неразрешима за хората и изисквала дори от Бога най-голямата жертва — въплъщението, кръстната смърт и възкресението на Самия Бог.
      С гордост в себе си човек не може да се спаси. При наличието на гордост той и в рая може отново да отпадне от Бога с едно окончателно вече падение, подобно на демоните.
      Затова по време на целия земен живот Господ дава на човека да разбере, че без Бога той е нищо, че е роб на своите дребни страсти и роб на дявола. Ето защо Господ не позволява до самата смърт за се изскубват плевелите, за да не се навреди на пшеницата. Това означава, че човек без недостатъци, само с положителни качества, непременно би се възгордял. Ако сега ние можем да се гордеем с малки добродетели, то какво би станало, ако още тук за нас се откриеше пълната слава на обожената душа? Дори апостол Павел се е нуждаел от отрицателната помощ на ангела сатанин, който го биел по лицето, за да не се превъзнася (ІІ Кор. 12:7). За нас няма какво и да се говори.
      Както Господ се старае да спаси човека, така и дяволът се старае да го погуби. Дяволът привидно оставя човек да победи себе си и чрез това го тласка в самодоволство и гордост; дава успехи в покоряване силите на природата и внушава мисълта: “Чрез знанието (науката) ще победите природата, ще бъдете безсмъртни и ще станете богове. Вие вече и сега можете да се гордеете със своите достижения”.
      Явна е противоположността на двете насоки.
      Става напълно очевиден Божият промисъл за спасението на човека и усилието на дявола да погуби дори ония, които всичките си сили употребяват за търсене на единствено потребното, т.е. на царството Божие. От областта на теорията, това прониква в самия живот, човекът се намира в непрекъсната борба със злото, с дявола, с неговите внушения, като ту пада, ту се изправя.
      В тази борба човекът опознава собствената си немощ, вражето лукавство, Божията помощ и любовта на Бога към него. Той познава цената на доброто и на злото и избира доброто вече напълно съзнателно, става непоколебим в предпочитането на доброто и на неговия извор — Бога и отхвърля злото и дявола. Макар той и да пада понякога, да върши и зло, грях, той осъжда себе си, кае се, моли за прошка Бога и с това още повече утвърждава предпочитането на доброто и на Бога, макар и по такъв отрицателен път.
      Темата е твърде обширна. Ти правилно каза, че човек трябва да достигне до смирението, като противоположност на гордостта. Тази мисъл я изказвам и тук, само че под друга форма. Може и да ти е интересно да прочетеш, а ако не е, то все някога ще потрябва. Същото може да се изложи по-убедително и по-красиво, с цитати от св. отци. Тук само съм нахвърлил мислите, които станаха мои през последните години. Прощавай. При нас всичко е наред. Дъжд, непроходима кал. Не ходим на разходка. Попъшкваме от лошото време. Всичко това ти е познато, драги А., и дай Боже — човек Божий!

Дядо Мраз.
      12/XII–60 г.


232.

Мили … !

      Получихме писмото ти и много се радваме. През тези дни много си мислех за теб. Не си ли имал през това време някакви огорчения?
      В М. чичо Ерем ми подари книгата: Амусин Иосиф Давидович, “Ръкописи от Мъртвото море”. Нарочно написах изцяло личното и бащино име на автора. Докато привежда фактическия материал е много интересно. Когато обаче започне да разсъждава за значението на откритията, то се носи дъх на такава смердяковщина, че човек може само да остане поразен до каква степен атеизмът, при това юдейски, ослепява човека с органична ненавист към християнството. Всички атеисти, и най вече войнствуващите, са абсолютно неспособни да разбират Евангелието. Тази книга наистина е запечатана [за тях] със седем печата. Когато нечистият дух, заедно с още седем, по-зли от него, се всели в нечия душа, той не само заслепява, а по лукавството си и извращава всичко в човека, като при психично болните, страдащи от извращаване на възприятията (халюцинации и пр.).
      Само християнството прави човека нормален, както е било със светиите. Нормата за човека — това е Христос. “Вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Ако пък повечето хора не могат да достигнат до тази степен, те съзнават извратеността си и поправят изкривените си възприятия според ония, които са достигнали “до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13).
      Разговорите с войнствуващите атеисти за истината са напълно безполезни. Ала апологията на християнството сред неутралните атеисти би могла да обърне някои към по-сериозно отношение към християнството. Всички тези разсъждения се налага да бъдат завършени с думите на Игнатий Брянчанинов: “Не можеш спря с длан течението на реката”. Спасяващият се да спасява душата си.
      Говорил ли си с В. за курсова работа на тема “Апостол Павел като изразител и тълкувател на Евангелието?” Би могла да се предложи следната тема: “Психологическо обяснение на необходимостта от въплъщаването на Господа Иисуса Христа за спасението на човешкия род според Игнатий Брянчанинов”. Тази тема обаче може да бъде достъпна за ония, които са се старали достатъчно продължително време да живеят аскетично и да се борят с падналата човешка природа. Само с изучаване дори и напълно вярващият християнин не може нищо да постигне .
      Довършвам писмото на 31/I–61 г. вече след телефонния разговор.
      Горко на ония, които оскърбят майчината любов! Безкрайна мъка ще сполети оскърбяващите Божията любов! По-добре да не бяха се раждали! Вечен огън ще гори в гърдите им, без да ги изгаря.
      Ех, разбъбрих се. Бъди здрав, мили мой! Да ти помогне Господ! Всички наши ти се кланят. Пиши!

Н.
      30/I–61 г.


233.

Драги … ! Мир на теб!

      Вече ни домъчня за теб, как вървят работите? Не се тревожи, ако към теб се отнасят “пристрастно”. Ти встъпваш в живота все по-цялостно и по-цялостно, а всички хора са паднали същества. Това падение не може да не се отрази и върху отношенията ни с околните. Ето защо, между другото, Господ е казал на учениците си: Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци… бъдете мъдри… но ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 10:16; 28:20).
      Необходима е, от една страна, и собствена мъдрост и предпазливост, но главното е — постоянно да дирим помощ от невидимия за плътския човек, но видимия за духа Господ, Който е обещал на всички надяващи се на Него, че и косъм няма да падне от главите им, без волята Му.
      Уповавайки се на Него, апостолите са претърпели всичко, но са победили света — малко на брой овци са победили несметни стада вълци. Нима това не е доказателство за силата и промисъла Божий? Но Господ “е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8). Обръщай се във всички скърби и затруднения към Господа “и Той ще те подкрепи” (Пс. 54:23).
      Винаги, колкото и да бърза, човек може мислено да се обърне към Господа и да каже: “Иисусе Христе, помилуй ме; Господи, бъди милостив към мен, грешния”; или както казва Варсануфий Велики, поне си спомни, че има всевиждащ Господ, Който те вижда и това е достатъчно, за да излезеш от трудното положение. А когато дойде скръбта и молитвата не даде облекчение, то не унивай, не роптай и не се предавай на неверие; но помни, че без скърби човек не може да се спаси, дори не може да придобие житейски опит.
      Но вярата и молитвата постигат това, че скръбта носи огромна полза, а без молитва тя може да доведе до ропот, до маловерие, до вреда за тялото и за душата. Ето защо човек и трябва да се научи да бъде винаги с Бога, а Той е винаги с нас. С нас е Бог, разберете народи, (страсти, бесове, паднали човеци – оръдия на бесовете) и се покорявайте, защото с нас е Бог!
      Открих собствено обяснение на иконата “Троица” от Рубльов. Когато дойдеш, ще ти разкажа. Уверен съм в правилността му. Не знам има ли някъде такова обяснение. При Алпатов (виден руски изкуствовед от съветската епоха — бел. прев.) го няма, въпреки, че той се приближава до него.
      Пиши, как вървят работите при теб, как са нещата при В. Не скърби при неприятности: Възложи на Господа своята скръб… и т. н. (Пс. 54:23 по слав. текст).
      Отбелязвай в писмото, кога го получаваш и дали пликът е цял. Хората станаха много ненадеждни. Чакаме писма от теб.

Н.
      6/II–61г.


234.

Драги … !

      Получихме най-сетне писмото ти от 17/II. Взеха ни къщата. Искаха да вземат и целия коридор. Относно старите жени казаха: нека излизат през прозореца. Аз се възмутих, позвъних в Смоленск на упълномощения (служител на съветската власт за връзка, т.е. за контрол над православната Църква и нейните служители — бел. прев.). Той обеща да каже на нахалниците, че коридорът трябва за бъде за общо ползуване.
      Прочети Второто послание към Тимотея, глава 3, стихове 1-15. Обърни внимание на последните две думи от петия стих [наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли].
      Какво щастие е това да имаш вяра! Който се надява Господу, е като планина Сион! (Пс. 124:1)
      Съобразявай се със състоянието си. “Всичко е за човека, а не човекът е за съботата”.

Н.
      22/II–61 г.


235.

Мили … !

      Получихме писъмцето ти днес. Радваме се за теб, че Господ те е удостоил да почувствуваш донякъде “съкровището”. “Вкусете и вижте …” Винаги съм се учудвал на хората, които проявяват такъв силен интерес към нещо ново, особено, ако някой го похвали. Всичко, което е написано извън написаното от четиримата евангелисти е несравнено по-ниско и по мисъл, и главното — по дух. Мисълта още може някак си да се подправи, но духът — в никакъв случай. Ето защо Църквата, която притежава духа Христов, е отхвърляла безпогрешно всичко, лишено от духа Христов. Този който няма Духа Христов, той не е Негов ученик, последовател [Срв. “Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов”, Рим. 8:9].
      Времето навън е много тежко, но ние се чувствуваме храбри. Слава Богу! Пиши обезателно всяка седмица. Бъди здрав. Да те пази Господ. Винаги те помним и те обичаме. 18 часа на 2/III–61 г.

Н.
      2/III–61 г.


236.

Драги … !

      Старай се да се молиш с Иисусовата молитва през тези дълги служби. Принуждавай се. Също така принуждавай себе си да преодоляваш неприязънта, иначе Господ няма да ти даде молитва, а може да ти изпрати дори и скръб. Дава ти се опитно да познаеш борбата с вехтия човек. Ако искаме някой да преодолее себе си и да измени отношението си към нас, длъжни сме сами преди него да прогоним от сърцето си неприязънта към него. Тогава Господ ще открие на сърцето му това. Това са нашите безплатни скъпи учители. Приеми тези мисли напълно сериозно. Бори се със себе си.
      Да те пази Господ.
      При извършване на Иисусовата молитвата е полезно понякога да бъде прекръствано сърцето така, че центърът на кръста да боде на сантиметър по-високо от зърното на гръдта. Вниманието не бива никога да се насочва по-надолу. Ти, вероятно, знаеш това. Трябва да се прави съвсем мъничък кръст. Молитвата трябва да се казва като митаря, т.е. човек да смята себе си за погиващ и да проси от Господа единствено милост: “Помилуй ме, Господи, делата ми не могат ме спаси. Ти, Господи, си нашият Спасител, на Теб възлагам моето и на близките си спасение. Бъди милостив към мене, грешния”. Когато познаеш истинността на казаното по-горе не с ума, а със сърцето и с опита си, това ще е вече признак за значително преуспяване. Но това съвсем няма да е скоро. На човек му се струва, че го е познал, но в същност го е познал само с ума си, а не със сърцето и със собствения си опит. Когато сърцето започне да плаче, че си далеч от Господа и проч., тогава ще може да се каже, че си се приближил опитно към това познание.
      Бъди здрав. Желая на теб, на В., на Д. и на всички да прекарат дните на Страстната седмица с възможно най-дълбока благодарност и любов към Господа. Те са ни [духовно] по-близки от Пасхата.
      Дълго не бях ти писал, тъй като се надявах, че скоро ще дойдеш! Помоли се за всички нас.

Н.
      6/IV–61 г.


237.

Драги … !

      Все повече се убеждавам, че християнството не само “изчезва”, както е казвал св. Тихон Задонски, но че вече е изчезнало. Изпълнява се напълно предсказанието на Игнатий Брянчанинов за падението на монашеството, а след него и на Православието. Не можеш да имаш доверие на никого. Ужасно е!
      Бъди здрав. На нас вече ни домъчня за теб.
      Всички ти се кланят. Да те пази Господ!

Н.
      3/Х–61 г.


238.

Драги … !

      Пристигнахме благополучно. Вкъщи всичко е наред. Всички са здрави. Мисълта за напускане отиде на заден план, пък и къде да се иде? Навсякъде е все същото.
      Времето е прекрасно. Днес имаше голям студ.
      Бъди здрав. Да те пази Господ! Смирявай протестантските си пориви. Може да се говори и да се скърби по повод на неправилната постановка на духовното училище, но пред частните административни разпоредби се налага и е необходимо човек да се смирява. Това подтиска нашата горделивост. “На ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро” (Рим. 8/28). Старай се всичко да обръщаш за полза. А това ще стане, когато се смиряваш. Господ Иисус Христос ни е дал образец за смирение. “Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). А колко са Го гонили и оскърбявали! На Господа Му е било тежко да търпи самото духовна нагласа на човеците-фарисеи. “Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” – помни тези думи на Спасителя (Мат. 17:17; Марк. 9:19; Лука 9:41).
      Бъди здрав.

Н.
      19/Х–61 г.


239.

Драги … !

      Все повече съжалявам, че ние, хората, не се ползуваме от онези блага, които Бог иска да ни даде, и не се трудим да направим себе си способни да приемем Божиите дарове. А тази способност се състои в това да се смиряваме пред Бога и да желаем да се изпълни Божията воля в нас. Тогава Господ излива върху нас неизказаните Си милости, за които плътският човек няма никакво понятие.
      Драги наш, научи се да се молиш и да търпиш всичко, както е търпял Господ Иисус Христос. Ако и Той е бил оскърбяван и разпънат, то как може ние да очакваме някаква справедливост? Няма я на земята, няма и да я има. Правдата и истината са разпънати на кръст. Навсякъде цари лъжа, измама, егоизъм, предателство…
      Прости, мили мой, може би пиша излишни неща. Но не ти си виновен за това. Как си със здравето? Как е вратът ти? Чакаме писмо и тебе самия. Да те пази Господ и да те благослови!

Обичащият те … .
1/XII–61 г.

Бележки

1. Писмото е написано по време на “хрушчовските” гонения срещу Църквата, когато няколко свещенослужители отпаднали от вярата и заявили това в печата. Става дума за [бившия свещеник] Александър Осипов, преподавател по Стар Завет в Ленинградската духовна академия. В момента на отричането си той е бил под запрещение заради повторен брак. Пред смъртта си Осипов заболял тежко и написал покайно писмо до светейшия патриарх Алексей I c молба да го приеме в общение с Църквата. Светейшият е отговорил, че Александър Осипов може да бъде допуснат до причастие със Светите Христови Тайни след писмено опровержение на отричането си чрез вестниците. Опровержение не е последвало. [обратно]
2. Вестник “Правда” е бил орган на комунистическата партия на СССР — бел. прев. [обратно]

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.