Игумен Никон Воробьов

Писма 240–249


240.

Драги … !

     Получихме писмото ти. Благодаря, че не ни забравяш. Не се огорчавай за съчинението. Обикновено става така, че когато очакваш много, получаваш малко. Причините за това са различни.
      Много ми е мъчно за о. Павел. В никакъв случай не бива да го осъждаш, а всеки път, когато си спомниш за него, въздъхни от цялото си сърце: Господи, помогни на Твоя раб, спаси го! Той се нуждае от нашето съчувствие и молитви. Ако един член страда, тогава и цялото тяло страда. Би трябвало да помолите да отслужат литургия за него, да помолите наместника на Лаврата във всички църкви да се молят за спасението на намиращия се в изкушение.
      Това е плод на неправилния духовен подход в училището. Взели са механично външната уредба на старото училище без неговите достойнства, без неговите образовани и опитни преподаватели, без съобразяване с външните обстоятелства — и са спокойни. Дори отношението към учащите се е като към затворници, а не като към свободни живи личности, на които трябва всячески да се помогне преди всичко да се утвърдят във вярата, живата вяра в Бога, а не да се изисква заучаването на купища суров материал. Достига ли, не казвам до сърцето, а поне до ума поне един предмет? Съмнявам се. Това е куп от факти, суров, необработен. И по-лошо. При слаба вяра, разглеждането на духовните истини с помощта на плътския, неистински разум води до “снижаване” на значението на тези истини. От тях се сваля покровът на тайнствеността, на дълбините на Божествената премъдрост. Тези истини се превръщат в предмет за “пререкание на езиците”, чужд на душата на учащите се. Вярата отслабва и дори изчезва. Затова и от духовното училище излизат много от най-заклетите безбожници.
      Учащите се са претрупани с предмети. Няма време за мислене. Програмата е съставена неправилно. Духовното училище е длъжна: 1) да укрепи вярата, 2) да научи на молитва, 3) да научи на себепознание, на виждане на собственото падение, 4) да научи на борба с греха и с изкушенията, така както са се борили св. отци, 5) да научи как да се разбират и чувствуват творенията на св. отци, а чрез тях и Евангелието, да ги направи свои, родни, близки до сърцето, живи, отговарящи на всички изисквания на душата във всяко нейно състояние, а не като предмет за изучаване, 6) да научи на заповедите на Св. Евангелие да се гледа не като на препятствие за свободен живот или като добър морал за обществения живот, а като на път за намирането още тук, на земята, на скъпоценния бисер, заради който човек с радост продава всичко, т.е. всичките светски житейски интереси, удоволствията, всичко, което светът цени, оставя всичко не по принуда, а вече заради влечението на душата към този бисер. А да го намери може само този, който има вяра в Христа и с всичките си сили се старае да живее по заповедите на Евангелието.
      Дори това кратко изброяване на задачите на духовното училище показва колко е далече съвременното училище от тях. Би трябвало всичко да се измени, като се започне от програмите и се завърши с администрацията, дори с помещенията. Някой ще каже, че времето сега не е такова. Но дори и да не може да се направи всичко, все нещо може. А главното е всеки да има пред очите си тази цел, да прави това, което е възможно и да скърби за останалото. Тогава и отношението към учащите се ще стане от само себе си не такова, каквото е сега, а като към живи души, пред които всички, започвайки с ректора и завършвайки с прислугата, трябва да се считат длъжници, не можещи да изплатят своя дълг.
      Аз нещо се разбъбрих. На изложеното гледай като на най-груба чернова, написана набързо. Насоката обаче трябва да е тази. Главното препятствие е липсата на подходящи хора. “Не остана праведен”… Да седим край реките Вавилонски и да плачем. Може би Господ ще ни пожали и по Своите неведоми пътища ще спаси нас, съзнаващите опасността от своето положение и викащите, ако не през цялото време, то поне понякога: Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния! Да те пази Господ.
      При нас всички са здрави.

Н. 10,5 ч. вечерта 7/XII–61 г.


241.

Драги … !

      Бог по Своята благост е пожелал да има около Себе Си разумни свободни същества, които да могат да участвуват в Неговото блаженство, да бъдат участници в Неговия живот, причастници на Неговото естество. Затова Той е сътворил света на ангелите, а след това и човека. Част от ангелите е употребила свободата си за зло, не е поискала да бъде в единство с Бога, възпротивила се е на Бога, възгордяла се е, станала е неспособна да участвува в Божествения живот и е била низвергната от небето, била е осъдена да бъде да пълзи по “земята” извън Бога, да тлее в страстите си, да се храни с тях: “ще ядеш прах през всички дни на живота си” (Бит. 3; 14).
      Човекът също е паднал, макар и не както бившите ангели. Господ е предвидил още преди сътворението на човека, че той няма да е в състояние да остане винаги верен Нему, че той няма да може да оцени напълно Божиите дарове, а именно: живота, качествата си, райското блаженство. За да оцени човекът тези дарове, за да възлюби Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичките си помисли, с всичката си сила, той трябва да премине по особен път, на който да изпита върху себе си злото, всякакви страдания, смъртта, да разбере докрай, че когато е далече от Бога, той винаги ще страда, да разбере, че блаженството му е в общуването с Бога, в любовта към Бога от цяло сърце.
      По-нататък той трябва от опит да познае, че не може сам да възстанови това общение. Общението е възможно само при собственото очистване от всички скверноти на плътта и на духа, а хилядолетният опит е показал, че никой не може сам да се очисти.
      Оставен единствено на собствените си сили, човек неминуемо прекарва земния си живот извън Бога и след смъртта отива в ада, “извън” Бога.
      И ето, когато човечеството разбрало това докрай, тогава Господ извършил делото, от което потреперили и небето (светът на ангелите), и земята (цялата видима вселена). Заради нас, човеците, и заради нашето спасение Сам Господ е слязъл от небето, въплътил се е от Светия Дух и Дева Мария и е станал Човек, подложил се е доброволно на гонения, оплюване, на кръстна смърт, за да спаси човека, като го съедини със Себе си и е претърпял заради него всичко, което трябва да претърпи всеки човек, за да възстанови общението си с Бога.
      В това се е проявила такава Божия любов, че тя не е могла да не победи и да не привлече към себе си и най-закоравялото сърце. За да се спаси, човек трябва през целия си живот да вярва в Господа, да осъзнае падението си, да се обърне към Господа, да отговори на Неговата любов със своята любов, доказвайки я с живот според Неговите заповеди, да стане неспособен да употребява свободната воля против Бога, неспособен не вследствие подтискане на свободната му воля и външни за него обстоятелства, а поради преданост и любов към Бога, поради благодарност към Него.
      Макар да съществуват и други пътища за човешкото спасение, както допускат някои св. отци въз основа на това, че Бог е всемогъщ и може да спасява по различни начини, ала, изхождайки от Божиите качества, струва ми се неизбежен изводът, че Бог е избрал най-добрия и най-краткия път.
      Човешкото “Аз”, “личността” съзнава собственото си битие, приема себе си за център на всичко, противопоставя себе си като субект на всичко, което е извън него, като на обект. При това обект се явява не само цялата вселена, но и Бог. Оттук произлиза постоянното изкушение да възвеличим себе си, да покорим всичко обективно (о, ужас: и Бога), да подчиним на самите себе си всичко, като някакво продължение на собственото “Аз”. И колкото повече дарования вижда в себе си човек, толкова по-лесно е за него да се подхлъзне по този път. За това съдействува и дяволът, възприел завинаги такова враждебно отношение към Бога и към света.
      Ето защо Господ е трябвало да избере за човека такъв път, че той и в пакибитието си да не се възгордее като дявола, а съзнателно да възлюби Бога, да Му се покори окончателно навеки без възможност за отпадане. А тъй като противоположното на гордостта свойство на душата е смирението, то и Словото Божие, и Майката Божия, и св. отци ценят толкова високо смирението. Без смирение никакви подвизи няма да помогнат на човека, той винаги ще може да изпадне в гордост и да отпадне от Бога. Любовта е тази, което съединява човека с Бога, но без смирение и любов не може да има.
      1. Когато човек се опитва само с разсъдъка си да разбере, защо Господ е избрал за спасение на хората такова средство като въплъщението на Господа Иисуса Христа, той остава в недоумение, бива склонен да признае, че Бог е можел да спаси хората и по други пътища и дори просто да им прости греховете и да ги въведе в рая. На това трябва най-напред да се отговори с думите на ап. Павел: “Онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (І Кор. 1:25, вж. І Кор. 1:18). Следователно, човек трябва да приеме с вяра и със смирение тайната на въплъщението на Сина Божий и да признае, че това средство за спасение е необходимо и е най-доброто.
      2. Ако Сам Господ не беше се въплътил и не беше пострадал заради нас, то ние не бихме могли да познаем силата на Божията любов към човека. При тежки страдания — свои или на близки, или при особено силни прояви на злото, на жестокостта или на неправдите в света, човек може някак си да претърпи, да се примири и да не “връща билета за света” (както се изразява Иван Карамазов), като помни, че Сам Бог, Творецът на целия свят е пострадал за унищожението на злото, за привличането на хората без насилие над волята им в царството на доброто и на любовта.
      3. Когато човек започне да вижда цялата дълбочина на падението на човечеството и на самия него, когато осъзнае нищожеството си, безобразното си душевно състояние, пълното си недостойнство да стане член на Царството Божие, когато осъзнае и безсилието, и невъзможността със собствени усилия да излезе от това състояние, дори и да започне живота си отначало; от това понякога стига до пълно отчаяние и лишаване от всякаква надежда — нещо което е довеждало древните езичници и сегашните атеисти до самоубийство или до хула към Бога — тогава изходът от това положение е вярата в Бога, дошъл на земята и принесъл Себе Си в жертва заради нашите грехове, станал “Агнец, взел върху Си” греховете, мерзостите, развратността на “света”; вярата, че Той не отблъсква заради мерзостите никого, който се обръща към Него със сърдечно съкрушение, а го очиства, преобразява, прави го близък на Себе Си, покрива с любовта Си всичките му недостатъци, не ги припомня, издига отчаяните грешници в достойнството на Свои синове. Ако ги нямаше въплъщението и страданията на Спасителя, как бихме повярвали, че е възможна такава Божия любов към хората? Не, не бихме могли и бихме погинали в отчаяние, може би бихме стигнали до пълна озлобеност и бихме станали врагове на доброто и противници на Бога, какъвто е сатаната. Само въплъщението и Кръстът на Божия Син могат да спасяват хората, а не някакви други средства. Нужно е да познаем от опит силата на злото в себе си и в света, за да оценим докрай Божията жертва и да признае необходимостта от спасение за човека.

Н. 1962 година, януари


242.

Драги … !

      Чакаме писмо от теб. Не влизай в спор или в обяснения с никого. По никакъв начин не търси похвала или висока оценка от хората. Това, което е високо за хората, е мерзост пред Бога. Бъди глупаче (“безумен”) в хорските очи, за да бъдеш мъдър пред Бога.
      Тук не бях ти напомнял, но помня даденото ти послушание: да отхвърляш с всички сили два помисъла. Учи се да го правиш с всички сили и средства, най-важното от които е името на Господа Иисуса Христа. “Обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих” (Пс. 117:11). Така е и с помислите, така е и с разните скърби, нападения от бесовете или от техните оръдия и дори с болестите. Приучвай се по малко към невидимата бран. Придобивай опит, без който цялото здание (семинарското, академичното и своето лично) ще рухне и падането му ще бъде голямо. “Небе и земя ще премине” … и проч. (Мат. 24:35). Прилагай във всичко към себе си думите на Новия Завет, който изучавате. От същата гледна точка разглеждай своето настояще, бъдеще и целия си живот. Много неща ще се изяснят. Търси най-вече Царството Божие, а не личните си интереси, тогава ще придобиеш и едното, и другото, а при обратния подход ще загубиш и личното щастие, а няма да намериш и Царството Божие, което е вътре в нас, следователно, и блаженството, което е в нас, а не навън. Това е ясно и е доказано от безбройни примери.
      Тези дни четох житията на Антоний Велики, Макарий Египетски, митр. Алексий, на Максим Изповедник и др. Велико нещо е да се четат такива биографии. Душата се освежава.
      Бъди здрав, мили. Да те пази Господ! Спасявай се! Всички ти се кланят. Чакаме вест от теб.

Н.
3/II–62 г.


243.

Драги … !

      На 3/II ти беше изпратено писмо, а на 4-и получихме писмо от теб. Много ти съчувствуваме, но се и радваме. Върху теб се изпълняват думите на Истината: “всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени” (2 Тим. 3, 12). “През много скърби трябва да влезем в царството Божие” (Деян. 14, 22). “Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:16–17). “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Иоан. 15: 18–20). “Ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име” (Мат. 24:9). Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити (Марк. 13:9). “Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:16–22). “Знай, че в последните дни човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!” (ІІ Тим. 3:1–5).
      Ето това е законът, разкрит от Бога и изпитан на дело от милиони християни. Той може накратко да се изрази така: Този, който има в себе си Духа Христов ще бъде ненавиждан и гонен от ония, които нямат този дух. Знам, че всичко това ти е известно и го разбираш, но не е зле да се оживи в паметта, още повече, че ние сме свикнали да се отнасяме съм думите на Св. Писание много повърхностно. В нас навлизат, искаме или не, прекалено много празни думи. Това е бедствие на нашето време. Те ни карат да оглупеем.
      Фразата, която те е поразила, е може би неочаквано за него самия разкриване на желанието да се избави от тебе, на всяка цена, дори чрез гибелта на другия, да устрои собственото си благополучие, кариерата си, да огради самолюбието си. Бог да му е съдия. Много те моля, отдръпни се от него, не споменавай пред никого за него, избягвай да му даваш повод да ти напакости. Той явно е с друг дух и няма да се спре пред нищо, ако има и най-малки улики срещу тебе. “Пазете се от човеците”, както казва Господ, като ни жали. Бъди послушен!
      За стипендията кажи спокойно, но недей да спориш. Предостави това на Божията воля.
      Търпи, драги мой. Господ те води по Свой път, затова не скърби, а се радвай, само не се отклонявай сам. Всички ти се кланят. Чакаме с нетърпение писма. Напиши дали си получил настоящето писмо.

Н.
5/II–62 г.


244.

Драги … !

      Днес получихме четвъртото ти писмо, а ние изпращаме петото. Отговаряме на последните ти две писма.
      От най-древни времена се е смятало, че умереността е една от четирите най-важни добродетели. Словото Божие казва: “Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва” (Притч. 25:16). Светите Отци казват: всичко неумерено е от дявола. Не си се още изпотил, та да сменяш дрехата си. В този случай несъмнено е налице вредна неумереност.
      Обезателно прочети в единадесетия брой от списанието на Патриаршията за съвещанието в Родос. (1)
      Прегледай “описа на задачите на предстоящия предсъбор”. Настойчиво те съветвам да поставиш въпроса пред Академията (поговори с Остапов или с когото смяташ за най-уместно) да се разгледат тези въпроси от православна гледна точка. Тези, които излизат от Академията, трябва да знаят точното и подробно разрешение на тези въпроси.
      Прочети също статията “За международното съвещание на учени в Оксфорд”. Скръбно е да се чете тя. Ти, разбира се, ще разбереш защо.
      Временните изменения, както и промените във въздуха, могат да станат с всекиго, но за да стане човек из основи от вехт нов човек, се изисква много труд и време. Леля О. разбра думата “патрон” по руски и каза: “Е, ще се взриви”. Сигурно така и ще стане. Ти мълчи, като Иисус Христос на съда; защото Той е знаел, че това не е съд, а предрешено убийство. Оправданието тук е безполезно … и прочие. Обмисляй думите си и когато говориш сред другарите си. Вече знаеш от опит, от кого си обкръжен.
      Старостта ми се проявява и в това, че след като мине малко време, аз не разграничавам това, което съм написал в писмото от това, което съм мислил да напиша.
      Времето при нас отдавна е вече тежко за старите и болните. С горчивина разбрах през това лошо време колко грижи трябва да полагам за себе си, само за да мога търпя самия себе си. Скучна история.
      Ако получиш съчиненията си и ти се представи възможност, изпрати ги. Интересно ми е да ги погледна.
      Бъди здрав, да те пази Господ!

Н.
17/II–62 г.

1. «Всеправосл. совещание на о. Родосе. Материалы и документы. Список делегатов совещания», ЖМП, 1961, № 11. Бел. ред. П. Б.


245.

Драги … !

      Благодаря да писмото. Жалко, че си изгубил много време за това. Докато работиш върху съчинението, можеш да не ни пишеш, ако всичко при теб е наред.
      Писах на О., че търсещият сериозно Божието царство трябва да бъде самотен и че Господ дава на вървящия по този път утешения, пред които всички земни радости са нищо. Трябва само човек да “не се оглежда назад” — както е и сторил Игнатий Брянчанинов.
      Каза ли Н.Г., че в брой 11 е казано за масонството? След като довършиш съчинението, прочети внимателно, а дотогава работи над него.
      Всички трябва да просим [от Бога] духовна мъдрост, защото има и бесовска мъдрост (Иак. 3:15). По съществото си, в дълбочината [на душата си] хората са по-добри, отколкото в проявите си в живота. Едно нещо е образът Божий и получената в тайнството Кръщение благодат — това е личността на човека, неговото “Аз”. Това е много голям Божий дар. От небитието е възникнал нов център на самосъзнание, “Аз”, съзнаващ себе си и целия свят. Това “Аз” е равно на цялата вселена, защото “Аз” има за свой обект не само цялата вселена, но и Бога. “Аз” се стреми да познае, т.е. да поеме, да включи в себе си и цялата вселена, и Самия Бог (на руски език “понять”, “разбирам”, идва от староруската дума по-ять, да поема, на тази етимологична връзка се обляга и о. Никон в обяснението си тук — бел. ред. П.Б.). “Вие сте богове и синове на Всевишния” (Пс. 81:6). Това, т.е. познанието е позволено от Твореца на човека, към него е и призван той, но само по законен път. Ето, колко велик е човекът! Затова човек и изглежда понякога толкова прекрасен, въпреки че забележителната му същност лежи, като в гроб, затрупана от вехториите на емпириката, т.е. от жалките познания, усещания, дребните работици, интереси, задачи и т.н. “Човек бе в почит, и не разбра” (Пс. 48:13, 21 по слав. текст)!
      Ето в младостта, а у някои и до края на живота, е налице способността да чувствуват дълбочината на човешката душа през слоевете на цялата му емпирика. Според мярата на възрастта постоянното сблъскване с вехтия, т.е. с емпиричния човек и ни принуждава да се отнасяме към него предпазливо — към това ни призовава и Спасителят. Няма да се разпростирам повече по този въпрос, макар и да могат да се кажат още много неща. Надявам се, че и така е понятно.
      Тези дни прочетох, макар и доста бегло, “Братя Карамазови”. Ето къде се разкрива човешката душа! Каква жалка пародия изглежда научната психология пред психологията на Достоевски.
      Някога бях толкова наивен, че исках да позная душата на курсове по психология. Колко глупости върши човек на младини, нямайки ръководител. А аз наистина бях като в тъмна гора. Князът на този свят така заслепява хората, че слепците се движат пипнешком и затова постоянно попадат от една локва в друга.
      Науката е лъжа, когато данните ù се приемат като нещо абсолютно, защото науката утре ще отрече днешната наука; изкуството в повечето случаи е съзнателна фалшификация; политиката винаги е била изпълнена с измама, лъжи, престъпления, в нея всичко трябва да се разбира наобратно, а онова, което наричат “живот”, е “суета на суетите — всичко е суета” (Екл. 1:2), а главното — ужасна дребнавост, празнота, лъжа и измама без край. С една дума, “епоха на лъжата”, царство на княза на този свят.
      Пиша това писмо сутринта, със свежи сили, а затова и се разбъбрих, впуснах се във “философията”.
      …, мили мой, старай се да се изскубнеш от суетата [и да се потопиш] “в същността”, както ти казваше понякога, от емпириката в ноуменалната [т.е. духовната] област, където цари мир, правда и радост. Прилепи се към Спасителя. Той е Пътят, и Истината, и Животът. Той е Вратата, само с Него и чрез Него може да влезем в истината и във вечния живот, само с неговата помощ човек може да се изскубне от суетата и царството на дявола [и да влезе] в царството Божие.
      Бъди здрав. Да те пази Господ! При нас всичко е по старому. Пак имаше виелица. Вчера ходихме в гората.
      Когато леля П. О. каза на м. М., че ù изпращаш поклон във всяко твое писмо, тя се разплака и каза, че си ù мил като роден син. Така че не я забравяй и на молитва винаги я споменавай. Всички ние сме затрупани с вехтории, а при все това под тях проблясва огънят на истинското “Аз”.
      Всички ти се кланят. Всички в дома ни са винаги с теб. Божието благословение да е винаги с тебе!!!

Н.
27/II–62 г.


246.

Драги … !

      Желаем ти здраве и прочие! Оздравявай по-скоро. Безпокои ни и здравето ти, и съчинението. Пиши го там, където се намираш.
      Господ жали П. — изпраща ù скърби, за да се смири и да започне повече да съчувствува на другите. Ако и това не помогне, то Господ с “желязна юзда” стяга челюстите на тези, които не Му се покоряват, но още дават надежда за спасение.
      …, почти нищо не си спомням от това, което съм ти писал. Паметта за настоящето много отслабна. За да запомня нещо, трябва внимателно да свържа с помощта на различни асоциации сегашното с миналото. Ако намираш нещо за интересно, запази го. Радвам се, че нещо от написаното ти харесва или ти е полезно.
      Получихме едно диво писмо от Т. Ако следваме съвета на Спасителя: по плодовете се познава дървото, то по писмата на Т. може да се разбере, в какво душевно разстройство се намира тя. Тя се е вкаменила във високо (може би възможно най-високото) мнение за себе си и не търпи да ù се посочи и най-малкия недостатък. Дразни се за дреболия, [като отвръща] с хиляди самооправдания и изброяване недостатъците на дръзналия да ù покаже някакъв неин минус. Това е ужасно състояние, но тя не го вижда и отхвърля всеки опит да ù бъдат отворени очите. Свикнала е да я хвалят и се е вкоравила във високоумието си. Да я вразуми Господ. При нас е засега спокойно. Всички са относително здрави.
      Бъди здрав. Да те благослови Господ!

Н.
5/III–62 г.


247.

Драги … !

      Днес получихме писмото ти. Много се радваме, че нашите приключения завършиха успешно. Слава Богу за всичко!
      Писалката ти не ставаше за нищо: или не искаше да пише, или правеше петна. О. Н. постави перото от старата си писалка, което е по-широко. То закри цепнатините и писалката започна да пише великолепно, пише веднага и без петна.
      Преп. Исаак Сирин пише във второто си слово: “Постарай се да навлезеш във вътрешния си дом и ще видиш и небесния чертог, защото и единият и другият е едно и също нещо и, влизайки в първия, виждаш и двете. Стълбата към това царство е вътре в тебе, скрита е в душата ти. Вдълбочи се в самия себе си, [бягайки] от греха и ще намериш там стъпала, по който ще бъдеш в състояние да се възкачваш” (Слово 2; стр. 14).
      А Господ е казвал: ”царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Ето защо св. отци препоръчват толкова настойчиво на всички да се молят, доколкото могат, винаги с Иисусовата молитва. Чрез нея човек влиза вътре в себе си. Пиша ти това сега, защото по време на дългите църковни служби, особено през Великия пост, е много удобно и лесно да се казва Иисусовата молитва и то продължително време. Горещо те съветвам да не пренебрегваш съвета на св. отци. Дяволът всячески отдалечава човека от това молитвено занимание. Човек трябва да знае това, да се съпротивлява и сам да се принуждава да се моли с тази дивна молитва.
      Господ ни е открил още тук входа към Божието царство, а ние търсим жалките трохички истина в науката, във философията и навсякъде другаде, само не в Евангелието и не у св. отци, оделотворили Евангелието в подвига си. Жалки хора сме ние. Обричаме сами себе си на нещастно полуживотинско съществуване и отгоре на това обвиняваме и другите в теглилата на живота. “Получаваме заслуженото според делата си”.
      Времето тук е лошо. Отново цялото по-старо поколение пъшка и вини времето. Много, много се радваме, че довършваш последното си съчинение. Да помогне Господ да се справиш и с изпитите.
      Как е здравето на о. Питирим? Господ явно го обича и му изпраща скърби, без които в наше време човек не може да се спаси. Само да не роптае, когато го сполетят.
      На 14/III си спомних и реших отново да ти напомня, че когато си на лекции и не ти се слуша, а друго не можеш да правиш, защо да не “се упражняваш в Иисусовата молитва”? Хората използуват много често тъкмо тази дума “упражнявам се”, но това показва, че използуващите го не знаят какво нещо е молитвата. Човек не трябва да се упражнява в молитвата (би могло дори да се отиде и по-далече и да се каже “да се тренира”!) , а да стои пред Бога с най-голямо благоговение и със съзнанието за пълното си недостойнство дори да произнася Божието име, предавайки себе си на Божията милост и снизхождение, и да произнася с внимание и със страх думите на молитвата.
      Правилната молитва много скоро ще покаже на сърцето, какъв трябва да е човек по време на молитвата. Нали ни е дадена заповед: непрестанно се молете. Чрез молитвата човек се издига от земята, става недостъпен за гадините, пълзящи по корем по земята, получава свобода като птица, изтръгнала се от примка. Точно това означава изразът на св. отци — “отстъпи от земята”.
      А ние, обратното, сме отстъпили от Бога и сме се привързали към земята и пълзим по нея, храним се с прах, т.е. със страсти, измъчваме себе си и другите. Ходим със светлината на своя си огън, като сме отхвърлили Божията светлина. Сатаната е предлагал на Иисуса Христа всичките земни царства само за един поклон пред него, а ние за лещена супа в изобилие не само се кланяме, но и му служим и му се подмилкваме, без да виждаме [какво правим]. Тъй се заслепява душата от житейската суета. Отново трябва да се припомнят думите: “внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34). Уви, уви! “Бидейки в почест, човек не разбра, прилепи се (присъедини се) към неразумните животни и тям се уподоби” (Пс. 48:13, 21 по слав. текст).
      Прости за непоисканите съвети. Може би нещо ще ти остане, а на мен поне ще ми олекне сърцето, защото говоря, а не върша това, което трябва. Горко ми!
      Поздрав от всички наши. Харесва ми Великият пост!

Н.
13/III–62 г.


248.

… !

      Прочетохме днес двете ти писма. Отговарям на второто. Терминологията на частите на храма несъмнено си има своя история, така както история има самото здание. За теб е важно да изясниш съвременната терминология и устройството на гръцките храмове. Еп. Порфирий Успенски добре ги е познавал. Той има много съчинения. Много интересна е книгата му озаглавена, струва ми се, “Книга на моето битие”. По-добре е да се прочете тази книга, отколкото всякаква белетристика. В нея се говори за пребиваването му в Гърция. Мисля, че там има описание на гръцките храмове. Чел съм само откъслеци от тази книга. Не можах да я намеря цялата (тя е много голяма). Ако я има в библиотеката при вас, съветвам те да се запознаеш с нея.
      Много се радвам, че си почувствувал донякъде значението на поста. Относно молитвата засега ще кажа: “Бог дава молитва на молещия се”, – трябва правилно и колкото се може повече, по-често човек да се моли, тогава в свое време може да получи и благодатна молитва. Тази тема е много интересна. Да можеше някой да я разработи задълбочено! Чрез това би могло да се нанесе такъв съкрушителен удар на атеизма, че той не би могъл нищо да направи, освен да замълчи или да отрицава фактите безсмислено и без всякакви основания.
      Интересно е да се прочете статията, за която писа. Утре ще се опитаме да потърсим това списание в будката за вестници или в магазина.
      Цялото човечество търси щастието, търси го навсякъде, само не там, където може да бъде намерено. Нима това не е знаменателно?!
      Царството Божие е вътре във вас, — т.е. най-голямото, което можем да си представим (по-точно, което трудно можем да си представим). То превъзхожда всичко… (Пътят към това Царство е указан. Хиляди човеци са минали по тоя път и го удостоверяват не само с думи, но и с проливането на кръвта си (мъчениците), с подвига на целия си живот (преподобните), с чудеса, с дивни дела — почти никой дори от вярващите не върви по този път. Такова е падението на човека. А който тръгне по него, той никога няма да се разкае, че го е избрал, макар и дяволът да го смущава и да му пречи на всяка крачка, но “дерзайте: Аз победих света” (Иоан. 16:33). Тази победа Той ще даде на своите искрени последователи.
      На първо време те съветвам по-често да си спомняш името на Господа Иисуса Христа. Човек може винаги да въздъхне от цялата си душа към Него за себе си и за целия свят. Молитвата и милосърдието към всички — това са две криле, с които леко се долита до Небесното царство.
      Пиша много безпорядъчно. И аз, и перото не сме в ред. Бъди здрав. Да те пази Господ.
      Всички наши ти се кланят.

Н.
21/III–62 г., сряда


249.

Драги … !

      Прочетох статията на Спинакин (в списанието “Наука и религия”, 1962, № 3). За мен няма нищо ново, освен формата на изложението. Отдавна и ние “сме преценили (неговия атеизъм) и сме намерили, че той не заслужава нито внимание, нито доверие”. Жалко, че са орязали статията много повече, отколкото си признават. Но не можеш да кажеш нищо съществено повече от това, което е казано и което ние сами знаем.
      Мен повече ме заинтересува отговорът на Осипов на това писмо. Обърна ли внимание на това какво и как той пише. Той не отговаря на нито един засегнатите от Спинакин въпроси, защо ли? Не знае какво да отговори и говори за съвсем странични неща безсъвестно, с лукавство. А и как го прави? С най-варварски език. Две от изреченията на страница 32, лявата колона нямат подлог. Много фрази са съставени от сбор, натрупване на думи, които понякога са безсмислени; и накрая от изрази като “вие прекалявате”, “стараете се да преиграете”, “вие добре изигравате”. Създава се много твърдо убеждение в ненормалността на Осипов в умствено и нравствено отношение. Би трябвало тази статия да се даде на добър психиатър. Мисля, че резултатът би бил недалеч от моето впечатление.
      Използувайки думите на Осипов, атеизмът е асенизатор, който подбира онова, което е отхвърлено от религията… (подобните на Осипов, Дулуман и пр.). Но стига за това. Иска ми се да се отдалеча от този дух. Ти дай списанието на някого или вземи статията и отговора, а останалото — в печката. Ние имаме статията. На човек му се иска да се умие, след като е държал в ръце това списание. Погледни, между другото, фамилните имена на членовете на редколегията.
      …, драги мой, поздравявам те с имения ден. Да те научи преп. Алексий да бъдеш човек Божий, а не креатура на този свят. Трябва винаги да си много внимателен, за да не приемеш никакви внушения на княза на въздушното пространство. Велики люде са попадали в мрежите му. Спомни си за видението на преп. Антоний Велики за опънатите мрежи. Може да ги избегне само смирението, т.е. пълното отсъствие на надежда в самия себе си и всецяло предаване себе си на Бога.
      Тебе и другите членове на хора ви е трогнала благодарността на пасомите. Пази се от това. Тук е налице още една от мрежите на врага. Бъди винаги равнодушен към похвалите. Ако приемеш похвалата, ще започнеш и занапред да се стараеш да угаждаш на хората и незабелязано можеш да станеш фарисей. Всички артисти живеят заради похвалата. Същото се случва и с мнозина от духовенството. Всичко това завършва с вражда и омраза. Евангелието ни учи на това.
      Радвам се, че си почувствувал донякъде действието на Божията благодат. Вярата крепне чрез реалния “контакт с Всевишния”. Милиарди такива контакти — от едва усещани до “вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20) — превръщат “вярата от слушане” (срв. Рим. 10:17) в жива вяра, която не може да бъде поколебана не само от жалките атеисти, но и от всичките адски пълчища. Не може реален факт да се превърне в несъществуващ само с разсъждения и отрицания. И аз напразно пиша това, то и така си е ясно.
      Засега тук завършвам. Бъди здрав. Господ да те пази и да те доведе до спасение. Всички наши те поздравяват.
      Да те пази Господ.

Обичащите те близки
24/III–62 г., 20 часа.
     

Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.