Игумен Никон (Воробьов)

Писма 250–259


250

Драги … !

      Здравей! Изпратих ти писмо, където става дума за Спинакин и за Осипов. Получил ли си го, драсни.
      Как са изпитите ти?
      Съгласен ли си с моята оценка на “отговора” на Осипов? Интересно как пише той в други случаи? Доверили са му се очевидно, не са редактирали статиите му в списанието. Сигурен съм, че друг път статиите му няма да могат да се познаят, а тази е много характерна. Дълго ли ще го задържат асенизаторите при себе си?
      На този ден, 5 IV, през 1930 г. беше Цветница. Тогава получих ново име. А след още три години, на 5/IV 1933 г., аз бях в … Това наистина беше едно отричане от всичко. Нашето поколение (малцина са още живи) беше буквално тор за бъдещите поколения. Потомците ни никога няма да могат да разберат какво сме преживели. Получихме заслуженото според делата си. А вие какво ще получите? Едва ли сте по-добри от нас. Да ви избави Господ от нашата участ!
      Втори ден има слънчице, топло е. Не може да се премине през потоците. На полето има съвсем малко сняг, има го много само по храстите.
      Миличък, пиши всяка седмица. Бъди здрав. Да те благослови Господ!

Н.
5/IV–62 г.


251.

Драги … !

      Здравей! Писмото ти попадна в някаква авария, съдейки по печата: “аварийно”. Много жалко, че не ми се удаде да поговоря с теб.
      Предполагам, че о. Н. те е попитал за това, което не са считали за нужно да се подготвя, той те е попитал нарочно и ти си се провалил. Не се огорчавай, а се смирявай. У всекиго има семена на самомнение и самонадеяност. Трябва много, много пъти човек да се окаля в локвата, за да разбере своята ограниченост, необходимостта от постоянна помощ от Бога. Ако всичките ни душевни сили са извратени от падението, то особено силно е извратено осъзнаването на собствената ни личност, на собственото ни “Аз”.
      Като образ Божий, като призван да бъде Божие чедо, причастник на Божието естество, човекът наистина е голяма ценност, по-скъп е от целия свят. Това би трябвало да се съзнава, да се благодари на Бога за това, човек би трябвало да се държи достойно за това положение, а на практика човек или не съзнава истинското си величие, или в следствие на покварата си насочва своето “Аз” към дреболии, стреми се към дребнаво самолюбие, тщеслави се, гордее се … и става неприятен и за Бога, и за хората. Тази извратеност е по-лоша от другите грехове и трудно се изцелява, тъй като се касае за самата дълбочина на човешката душа, за основата на човешкото “Аз”. Смирението е пътят за поправяне на това извращение, ето затова то толкова се цени.
      Изразявам мисълта не точно, а само приблизително. Темата е твърде дълбока и трудна и с няколко изречения не може да се обхване. На всеки човек му се налага до края на живота си да се бори със своето лъжливо, паднало “Аз”. Самият успех в духовния живот се измерва с дълбочината на смирението. Ето защо трябва да се приемат като идващи от Божията ръка (както си е в същност) всички унижения, оскърбления, обиди, дори падения — всичко, което съдействува за подтискането на нашето “Аз”, и то не с ропот, а с благодарност. Дори и когато постъпва така, човек не успява да се освободи докрай от тщеславието и от самомнението. Ако няма смирение, човек не може да получи от Бога без вреда за себе си какъвто и да е благодатен дар. Ето защо е предсказано, че в последните времена, поради нарасналата гордост, хората ще се спасяват само чрез търпенето на скърби и болести, а външните подвизи не ще бъдат достъпни за тях.
      Затова благодари на Бога за тройките и за подобните случаи, благодари и на оръдията на промисъла, чрез които Бог ни учи на смирение. “Когото Господ обича, него наказва” (Притч. 3:12) … Познавай от опит истините на християнството.
      Духовното училище дава някои теоретични знания за християнството. При наличието на такива познания, притежавайки напълно заслужено званието доктор по богословие, човек може изобщо да не вярва не само в Христа, но и да отрича съществуването на Бога. Само опитът, действителното общуване с Христа дава жива, прогледнала вяра. Тя се придобива чрез много скърби, изкушения, падания и ставания и други подобни, които отначало довеждат до смирение, а после и до духовни дарования. Моли Бога за мъдрост да обръщаш и грехопаденията, и изкушенията за собствена полза, за духовно възрастване. А главното: трябва винаги да се търси Божието царство, за да се намери …
      При нас е вече пролет. Снегът почти съвсем се стопи. Топло е. Съчувствуваме от цялата си душа на теб и на всички, които са приковани към домовете си. Да ви помага Господ! При нас засега всички са здрави. Празникът мина добре. Да те пази Господ и да те води по Своите пътища към вечния живот. Не продавай Господа нито за нещо дребно, нито за нещо голямо. По-добра е нищетата на Алексий, човекът Божий, отколкото богатствата и цялата слава на тоя свят! Направи веднъж завинаги избора си и се дръж за своя път, въпреки всичко!!! Това писмо бе написано, когато донесоха твоето. Ще напиша ново по поставения въпрос.

Н.
7/IV–61 г.


252.

Мир на тебе, … !

      Получихме още едно твое писмо. Пишеш: “Трябва да се изясни защо, по-точно какво е предизвикало различията в богослужението на гръцката и на нашата Църква”. Ако се отговори накратко, различията се обуславят от това, че общението между двете църкви е било прекъснато за дълго време. Станало е същото, както и с разделилия се народ, който е говорел общ език. С течение на времето езикът се променя в различни посоки и може да се стигне дотам, че хората да престанат да се разбират. Но дали това обяснение е достатъчно за различията в богослужението? За да го обясни задоволително, човек трябва да бъде прекрасен познавач на историята на гръцкия народ и на гръцката църква, на нравите на народа, на неговата душевност и проч.
      Същото се отнася и за руския народ. Тогава работата ще стане съвсем друга. Изясни това добре. Може би (дори сигурно) има работи, посветени на тази тема. Вероятно трябва съвсем накратко да се изброят причините, довели до различията. Когато имаш време, поговори подробно с Н. Н. Ако не подхожда, трябва да се вземе друга тема. Аз бих препоръчал темата: “Пътят към християнското съвършенство според произведенията на еп. Игнатий Брянчанинов”. Работата над нея би ти дала много. А при Н. Н. няма нищо.
      Перото не иска да пише. Завършвам.
      10/IV. Днес изпращаме по пощата карловарска сол, две кутии, за Д. Кажи на Д., че всички много му съчувствуваме. Бъдещето ще покаже смисъла на безразсъдната му женитба и всичко последващо. Господ, по Своето всемогъщество и любов, обръща и грешките и престъпленията в наша полза. Ние сме глупави деца, които си въобразяват, че са възрастни, и им подражават. На възрастния му става смешно, а понякога неприятно, като ги гледа. Такива сме и ние в очите на ангелите и на светиите, а може би и в Божиите очи.
      При нас пролетта е в разгара си. Сняг има само в храстите, където го е набил вятърът. Гората оживя. Вчера заедно с д. К. стигнахме до втория поток. Той се е разлял като река. А през първия минахме, помагайки си с пръчки.
      Здравето на л. П. зависи до голяма степен от нея самата. Ако спазва диетата и не се простудява, то се чувствува търпимо. Тези дни се изморяваше с шетане и с ходене на църква. Аз сдържах тяхната неудържимост (може ли да се каже ревност, не знам). Чувствувам се добре. Очакваме те. Дано да свършват по-бързо.
      Да те пази Господ!
      Бъди здрав! Пиши. Не се безпокой за бележките. В това има повече тщеславие, отколкото смисъл.

Н.
8/IV–62 г.


253.

Драги … , мир на тебе и на всички!

      Получихме писмото ти. Цитатът е забележителен. Би трябвало да се подберат подобни места и да се изпратят за назидание на Светейшия. Просто поразително! Обезателно се сдобий с конспекта. Може много да потрябва в бъдеще. Не само този, но и всички други от неговите трудове. Добре би било да се намери магистърската му дисертация. Нали неслучайно я крият.
      Ти пишеш за битките с Н. по повод на католическите подвижници. Логомахията тук няма да помогне. Работата не е в логоса, а в духовния труд. Какво са търсили източните подвижници, и какво — западните? Това, което източните Отци забраняват строго, решително, със заплахи и убеждения — западните се стремят с всички сили да достигнат. Освен попадналите в духовна прелест, всички източни св. отци са считали себе си за напълно недостойни за каквито и да било видения и дарования, а ако са ги получавали въпреки волята си, те са умолявали Бога да им отнеме тези дарования, или да им даде особена защита, за да не се окажат дарованията вредни, или дори гибелни за тях. Те са смятали, че всички се нуждаят до края на живота си от непрестанно дълбоко покаяние, защото човек е неизплатим длъжник на Бога. Той не може никога “припечели” толкова, че да изплати дълга си. То се знае, не съществуват никакви свръхдлъжни заслуги. “Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10). Всички длъжници, както показва Евангелието, само са измолили да им се опрости дългът, ала никой не е могъл да го изплати, нито задлъжнелият с 50-те динария, нито този с 500-те, нито още повече този с 10-те хиляди таланта. За дарованията, получени от апостолите, Господ казва: “Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8).
      Светите отци на Изтока казват, че ако човек започне да търси дарования, то дяволът, като види тази нагласа, ще започне много хитро и лукаво да му показва едно-друго, да го води до високо мнение за себе си и овладява такъв подвижник и го погубва, ако той не дойде на себе си навреме.
      Колко е лесно да бъдат измамени ония, които (както е при западните подвижници), без да се очистят, при пълната сила на вехтия човек, се устремяват да дирят високи духовни състояния! Всички те стават играчки и оръдия на дявола.
      И словото Божие и св. отци от своя опит говорят, че само на смирените се дава благодат, защото само те могат да притежават благодатни дарове без вреда за себе си, тъй като считат себе си недостойни за тях, а ако ги получат от Бога, то ги разглеждат като дадени им временно за съхранение, за които ще трябва да дадат отчет пред Бога, затова и са умолявали Бога да им отнеме тези дарове.
      Главното е, че трябва от опит да се познае необходимостта и ценността на смирението. Тогава ще стане понятно, че правдата е на страната източните отци, а не на западните. Трябва от опит да се разбере, например, мисълта на преп. Исаак Сирин, че “плачещият за греховете си стои по-високо от възкресяващия мъртъвци”. Ако човек не разбира това, то той не може да спори със западните. Това ще е препирня, в която двете страни сами нищо не разбират, а ползуват чужди думи и удрят противника не където трябва и не с каквото трябва.
      Да те пази Господ! Очакваме те. Поздрав на Н. Г. и на всички, на които може да се предаде. Ето, и последната фраза може да се разбере по различни начини, а какво да кажем за сложните неща …
      Учи се на смирение.

Н.
2/IV–62 г., 21 ч.


254.

      Жив е Господ – жива е душата ми!
      Драги …! В сряда 9/V ce събудих съвсем без болка, станах, пих чай, излязох в градината. Чувствувам се почти напълно здрав. Днес пак ще ида на зъболекар. Болката беше от зъба, който лекуваха.
      Помним, че имаш днес изпит. Желаем ти да изкараш леко всички изпити — измама и зло, които доказват, че още няма правилно обучение, няма и правилно средство за определяне знанията на учащите се. Многословието ми вече доказва, че съм здрав, което ти желая и на тебе. Сега грее слънце, топло е, всички се съживиха, човъркат в градината.
      Пиши по-често за себе си, за В., как върви съчинението му, за всичко, което може да ни интересува. Да те пази Господ! Не боледувай. Ако те заболи зъб, поне малко — тичай при зъболекаря. Аз сам съм си виновен, че ме домързя да ида навреме при зъболекаря. Чакаме писма от теб.

Обичащият те дядо и останалите
9/V–62 г.


255.

Драги … !

      Получих второто ти писмо. Радваме се на твоите успехи, само не се преуморявай. Ние всички попъшкваме по малко. Ходя да си лекувам зъбите. Сърцето не слуша, чувствувам слабост. Губи се още повече желанието да живея. Пък такова желание никога не съм и имал.
      При нас всеки ден имаше дъждове, студ. Днес няма дъжд, слънчево е. Ей сега се върнахме от гората. Градината се готви да разцъфне. Много цвят ще има по сливите. Вишната е напъпила до земята. Годината е добра за златната китайка. Мелба № … е най-добра от всички. Дава плодове всяка година и ябълките не са по-лоши (дори са по-добри) от кафявите.
      Бъди здрав. Да те пази Господ! Пиши непременно как вървят нещата при теб.

Н.
20/V–62 г.


256.

Драги … , здравей!

      Много се радваме, че си здрав и че успешно изкарваш изпитите. Градината прецъфтя. Жалко, че те нямаше. Трети ден при нас е студено, влажно, вали дъждец. Дядото е непоправим. Накъде се канят да идат на поход? Ти отиваш ли? Ако ти се ходи, иди. М., макар и да би предпочела да не те пуска, но се вижда, че не е и много против това. Имай го предвид.
      Кога е сватбата на И.?
      При нас новини няма. Всички са относително здрави. При мен се установиха някакви проблеми със сърцето. Мога полека “със свое темпо” свободно да ида до Сенково и обратно, но след десет бързи крачки се задъхвам и чувствувам силна болка в гърдите. Но това не ме безпокои. Всички амплитуди се свиват. Животът съвсем не ме интересува, пък и се надявам на милостта Божия.
      Не забравяй да купиш хартия за кандидатката.
      Бъди здрав. Чакаме те много.

Н.
2/VI–62 г.


257.

Здравей, … !

      Получихме писмото ти. Как о. И. К. “е отхвърлил” всички “немци”?
      Какво означава това, че темата за значението на заповедите звучи “твърде нравствено”? Новият Завет може да бъде изкуствено изрязан напълно произволно. А същината е във вярата и в заповедите. Аз бих казал, че тази тема е злободневна. Тя може да бъде насочена остро против “немците” и изобщо срещу протестантите. Но тя ще удря и по католиците, защото възгледът на източните св. отци признава преобразяването на вехтия човек в нов, а не някакво механично въздаяние заради греховете. Развий тези мисли пред В. и нека той обясни на когото трябва тази тема, за да я утвърдят.
      Ако я отклонят, нека да предложи темата:
      “Учението на Новия Завет за вехтия и за новия човек”.
      Това ще е същата тема, както и първата. Пак ще се наложи да се говори за изпълнението на заповедите като свойства на новия човек. Преодоляването на вехтостта се извършва чрез вярата и чрез усилието за изпълнението на заповедите, умереното преодоляване спасява, а по-дълбокото довежда до християнското съвършенство.
      Какво означава “спасителна вяра” като противоположност на “теоретичната”? Без вяра човек не може да се спаси. Ясно е, че той (К.) е трябвало да покаже напълно убедително необходимостта и от дела на вярата, т.е. изпълнението на заповедите.
      “Ако искаш да се спасиш, изпълни заповедите” (вж Мат. 19:17). “Ако искаш да бъдеш съвършен…” (Мат. 19:21) и т. н. Това ще е пак същата тема. Тя е изключително актуална и за нас, тъй като повечето съвременни християни не разбират значението на изпълнението на Евангелските заповеди. За тях то е морал, който отхвърлят поради трудността да бъде спазван или пък така го приспособяват към своите страсти и похоти, към суетата житейска, че от Евангелските заповеди не остава нищо Христово. Това е хитрост на дявола, който погубва мнимите християни. Преди двеста години светител Тихон Задонски е писал (в килийните си писма): “Християнството незабележимо се отдалечава от хората, остава единствено лицемерие”.
      А сега какво е останало и на Запад, и у нас?
      Еп. Игнатий Брянчанинов цитира тези думи (преди сто години) в писмо до брат си и предсказва, че монашеството скоро ще бъде унищожено, а след това същата участ очаква и Православието. Ръководителите би трябвало да мислят за това и да правят съответните изводи!
      В семинарията и в Академията трябва да се занимават не със схоластика, но да въздействуват върху сърцето и върху волята, а не само върху разума и паметта.
      Днес ходихме за гъби по посока на Сенково. Гъби почти нямаше, но времето бе прекрасно. Върнахме се в три и половина. Умих се в банята и седнах да ти пиша.
      Писах в кухнята, ядох репички и ряпа и пих чай.
      Без писец се налага да пиша с молив.

Н.
18/IX–62 г.


258.

Драги …, здравей!

      Получихме не съвсем ясното ти писмо. Време ти е да знаеш, в какви условия се намираш и да се държиш по подобаващ за тях начин. Както не можеш проби манастирската стена с юмрук или с длан да задържиш водата в реката, така и никой от хората не може да измени хода на събитията. Всичко е пронизано от духа на този свят. Този дух действува чрез хората дори и в Църквата, не само в духовните училища. За светския живот няма какво и да се говори.
      Дон Кихот е станал смешен, когато е отминало времето на рицарството. Ако се беше появил дон Кихот в областта на религията по време на инквизицията, тогава щяха да го изгорят …
      Поведението ти е неправилно.
      Можеш да споделиш разбирането си по един или друг въпрос, но го направи спокойно и в никакъв случай не засягай личността на опонента или на други някого. При най-малкото убождане на нечие самолюбие и най-истинните думи ще бъдат отхвърлени и ще се развие вреден спор, който ще е оскърбителен за Истината. Ти не умееш да водиш диспут. Ти, както и почти всички (и аз в това число) превръщаш обсъждането на даден въпрос в спор и безплодност, а често и във взаимна неприязън. А Истината се отдръпва от подобна среда.
      Гордостта е най-дълбоката, най-скритата, най-трудната за откриване, а толкова повече и за изкореняване страст. Сам Бог “се противи на горделиви” (Иак. 4:6), защото гордостта се корени в дълбините на личността и я определя, а всичките останали грехове се намират на периферията на личността, виждат се по-лесно и по-лесно се изкореняват.
      Ето защо Бог цени толкова високо смирението — защото то е състояние, противоположно на гордостта, унищожаващо гордостта. По каква причина е избрана и възвеличена Божията Майка? От кого заповядва Иисус Христос да се научим на смирение? Къде може човек да намери мир и покой? — В смирението.
      Ти сам, бидейки горд, засягаш гордостта на другите. Старай се във всичко, особено в думите си, да бъдеш по-смирен. Смирението побеждава и бесовете, и хората, и зверовете, а гордостта настройва всички срещу себе си.
      Не се обиждай, че пиша рязко. Не съм съвсем здрав. Почина Е. И. Умираше и тежко, и страшно. Беше ужасяващо да се гледа. Още древните гръцки философи са казвали, че през целия си живот трябва да се учим да умираме. “Помни за твоя край…” (Сирах. 7:39) Всички трябва да са готови за смъртта. Князът на този свят готви пир, от който всички ще изтръпнат и ще се разридаят.
      Всички наши са относително здрави. Кланят ти се.
      На В. са дали жалка тема, тя е много по-лека, “механическа”. Няма никакво творчество. Преливане от пусто в празно. Тя дава, разбира се, някакви външни знания. А при вас не обичат Евангелието и дори се боят от него и затова най-старателно избягват да засягат същността на християнството.
      Темата за значението на новозаветните заповеди е толкова актуална за целия свят, толкова остро е насочена против протестантите и католиците, че целият академичен съвет би трябвало да се зарадва и не само да я утвърди, но още и да обещае всячески да помага на тази работа. Имам предвид истинското разбиране за изпълнението на заповедите — това на древните св. отци на Изтока, а не онова, на което учат при вас по нравствено богословие. Това е пародия на християнството, приспособяване на евангелските заповеди към езическия светски живот, вражеска хитрост, за да бъде приспана душата и погубена. Припомняш си неволно думите на светител Тихон Задонски, че “християнството си отива незабелязано от хората, остава единствено лицемерие”. Това е казано преди двеста години. А сега как е? Духовното училище е мъртво и произвежда мъртъвци. Скоро “мъртвите ще погребат своите мъртъвци”, което вече и става. Господи, спаси ни всички!

Н.
23/IX–62 г.


259.

Драги … !

      Получихме писмото ти. Поправиха ни телефона.
      Здравето на всички е както по-рано. Чувствувам се значително по-добре. Да бъде Божията воля! Никога у мен не е имало интерес към живота, няма го и сега. Жална е само разлъката, това, че ще оставя някого да скърби за смъртта ми. Но то става с всички и всички умират както листата наесен. На четиридесетия ден от смъртта на Н. Г. на масата му лежеше непобутната отворена книга с негови бележки по страниците. По думите на Ю. А. — много интересна. Тя е била там на помена. Ако се срещнеш с о.В, разбери, а може би той ще ми даде да я прочета. Изобщо помоли го за интересни книги за четене. Ще ги върна.
      Той искаше да дойде тук на имения ми ден. Ако даде книгите през октомври, то би могъл да си ги вземе, когато дойде.
      Да те пази Господ! Бъди внимателен към себе си, бодърствувай, помнейки за врага. Отбранявай се от всичко нечисто с Иисусовото име, от което треперят всички видими и невидими същества.

Н.
16/Х–62 г.


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.