Игумен Никон (Воробьов)

Писма 270–279


270.

Драга Л.!

     Благодаря за писмото и за поздравите. Писал съм Ви за м. В. (помня това отлично), че тя почина на неделята на прошката през 1957 г. В цялата къща останаха М. и К. И двете боледуват и влачат ярема на труда, на болестите и страстите.
      Н. З. е била възпитавана в духа на външното подвижничество, а вътрешното при нея е, ако не се лъжа, на втори план. Тя не умее, както изглежда, да приложи при нужда думите: “съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк. 2:27). Душевният подвиг стои неизмеримо по-високо от телесния. За душевния подвиг са необходими телесни сили, иначе всичко ще се върши вяло, дори молитвата. По-добре е “с всичките си сили” човек да се моли или да се бори с помислите и да яде месо, отколкото да влачи вяло съществуването си и да смята себе си за подвижник. Всичките външни подвизи трябва да съдействуват на вътрешния. Ако пречат — значи са от лукавия. Това е тъй ясно!
      При нас засега всичко е по старому. Поздрав на дома на С. и на всички, на всички. Благодаря Ви за писмото.

Н.
25/V–59 г.

Нашите Ви се кланят


271.

Драга Л.!

      Получих писмото Ви от 8/II. Жалко, че в дома на хазаите Ви не всичко е благополучно. Характеристиката на Н., направена от Вас, напомня на баща ù, освен интереса към развлеченията. Да им помогне Господ!
      Относно храненето: трудно е човек да се откаже от общата трапеза. Това бреме, струва ми се, не трябва да ù се възлага. Но трябва твърдо да се изисква вкъщи да съблюдава диетата, а главното — и навън, и вкъщи: 1) да не се пресища, 2) да не дава воля на ушите, очите и езика, 3) да не осъжда никого, 4) да чете само духовна литература, 5) да има мир с всички. Това ще бъде истинска диета за нервите и пр.
      Н. З. не спада към ония, които разбират и ценят душевния труд, и се занимават с него. Тя, както изглежда, е неизправна и в телесните усилия. Оттук са и всичките ù странности. Ако започне настойчиво да Ви кани, то за Бога, опитайте да идете при нея. Тогава ще видите, струва ли си пак да ходите. Отказвайте се, доколкото е възможно от угощаване.
      Бъдете здрава. Благодаря за писмата. Не се отказвайте и занапред да ни съобщавате това, което е интересно. При нас е все така, както беше и във Ваше присъствие. Градинарят още не е идвал. Всички мълчат.

С уважение към Вас, Н.
21/II–60 г.


272.

Драга Л.!

      Благодаря Ви за писмата, в които разказвахте за болестта и смъртта на Н. Т. Тежката предсмъртна болест не е ли проява на Божия милост към починалия? През дните на страдания, а може би и на видения, той е могъл да се разкае пред Бога за мислените си грешки и за другите си грехове. Нали за покаяние не трябва много време, както виждаме от примера с разбойника, с митаря, с блудницата и пр. Трябва само да се осъзнае собствената греховност и погибел, да се признае, че спасява единствено Господ и спасява не заради делата (“чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът”, Рим. 3:20), а поради съзнанието за собствената развала, негодност, заради молбата за спасение и за вярата.
      Разбира се, нужна е вяра. Без вяра не може да има и покаяние. Делата се изискват от нас като послушание към Божията воля и като средство за укротяване на страстите и греховете, обезобразяващи човека и препятствуващи на действието на Божията благодат, а също и за придобиване на смирение, на нищета на духа. Чрез делата, т.е. чрез изпълняването на заповедите, се укрепява вярата, оживява новият човек, привлича се Божията милост. Обаче смирението, осъзнаването на собствената негодност, греховност и развала, съзнанието, че в нас няма нищо добро (нищета на духа), възлагането надеждите за спасение не на своите си добри дела, а на Спасителя, заменят недостига от изпълняване на заповедите.
      Заради смирението и молбата за спасение Господ дава спасение, опрощава неизплатимия дълг на човека. А комуто повече се прощава, той повече ще благодари на Господа и ще Го обича. Нали това е и най-важната заповед. Смиреният, този, който съзнава себе си грешен във всичко, няма да започне да осъжда другите, няма да е жесток към ближните, понеже сам се бои от осъждане, сам има нужда от милосърдието на ближните си и от милосърдието Божие. А с това се изпълнява и втората от най-важните заповеди — любовта към ближните. Фарисеите не могат да обичат Бога така, както митарите и грешниците. За последните именно Господ е казал, че те изпреварват фарисеите в царството Божие.
      Да жалим всеки човек. Да желаем на всички спасение, “сами себе си и един другиго на Христа Бога да придадем”.
      Получих парите. Много жалко, че сте ги изпратили. Бъдете здрава. Да Ви пази Господ и да Ви благослови. Простете за написаното. Ако нещо Ви се стори не както трябва, не бързайте да осъждате, а разпитайте наистина ли е тъй. Поздрав на познатите.
      Да, забравих да напиша. Започнаха много да ни натискат. Слагат всякакви ограничения. За малко не попаднах в положението на о. Б. Засега ме оставиха на мира. Може би ще трябва да се преселя другаде.
      Поздрав на С. и особено на Н. Не мога никак да се отскубна. Пък и сега стана трудно. Трябва да се получи разрешение от вишестоящите, за да се отиде където и да е за каквото и да е.

Н.
20/IX–60 г.


273.

Добра ми Л.!

      Получихме писмото Ви. Толкова се радвам, че Надюша се е оправила и си е вече в къщи. Изпращам ù писмо. Искам много да видя нея, Н. М. и всички вас. Надявам се скоро да дойда при вас. Сега съм зает с работниците.
      Житейският опит учи, че нищо не става без Божията воля (ние отдаваме малко значение на словото Божие). Всичко се прави за нашето спасение, макар и не винаги да виждаме това. Целият ми живот го потвърждава. Мисля, че и при другите е така, но не на всички очите са отворени да видят това, което става.
      Бъдете здрава, драга Л. В. Поздрав на всички. Надявам се скоро да се видим. Господ да Ви благослови.

Н.


274.

Драга Л.! Мир Вам!

      Вие съвсем ме забравихте и нищо не пишете за това, какво става при вас. Между другото, до мен достигнаха слухове, че около църквата са се образували две партии, които, под благовидния предлог на борба за правда, се ненавиждат една друга с люта ненавист. Явно е, че това е от земната мъдрост, от “бесовската”, както казва ап. Иаков.
      “Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” (Иак. 4:11–12)
      Не съм съдия нито на Вас, нито на противниците Ви, но житейският ми опит (а най-вече словото Божие) говори, че е страшно да се живее, а още повече да се умре във вражда. Никаква земна правда не може да оправдае враждата. Казвам “земна“, защото небесната правда дава мир и вътрешен, и външен. Ако умре този, когото считате за свой неприятел, Вие ще страдате, тъй като рано или късно ще почувствувате вината си. Това става обикновено по време на молитва. Ако умрете във вражда (да не бъде това), то знайте, че всичките Ви добри дела и цялата надежда за спасение ще загинат. Ще попаднете в ръцете на ония, които сеят враждата. Царството Божие е царство на любовта и на мира. Враждата не може да влезе в него.
      Ако умре този, с когото сте във вражда, то как ще можете да се примирите след смъртта? Ще трябва много, много да плачете, да се потрудите в молитви, с добри дела, много да се каете със сълзи. Защо да се поставяте в такова положение? Заради какво и заради кого?
      Драга Л., казвам ви с жалост и любов: приемете цялата вина за Вашето скарване с Вашите противници върху себе си. По време на молитва пред Божието лице огледайте себе си от край до край, покайте се пред Бога, помолете Господ да Ви разкрие вината, да Ви прости, да смекчи сърцето Ви и да Ви даде сила и искреност да помолите за прошка Вашите мними врагове.
      Дяволът е този, който показва греховете на другите големи, а Вашите — нищожни. Приемете, че всичко е точно обратното и се примирете. Да Ви помогне Господ! Утешете ме. Напишете, че сте постъпила по съвета ми.
      Вие, разбира се, се досещате, с кого трябва да се помирите най-напред. Тя е на смъртно легло. Помолете я искрено за прошка, сама ù простете и, ако можете, то докажете искреността на помирението с грижи за нея. Погрижете се за болната. Да бъде с Вас Божията милост, да Ви избави Господ от ръцете на лъстивия враг, да Ви даде мир, който надвишава всеки разум, мир, за който плътският човек няма никакво понятие. Не напразно при богослужение в църквата многократно се преподава мир на всички. Без мир с човеците (най-малкото) не може да има и християнство, а само самоизмама. Да Ви помогне Господ и да вразуми за всяко добро дело.
      На мен пък ми простете, че дръзнах да Ви напиша това писмо от любов към Вас.

Н.
26/II–62 г.


275.

Драга Л.!

      Благодаря Ви за писмото. Простете, че дълго Ви отговорих. Нещо не съм здрав. Силна слабост и други неразположения.
      Относно Н. З. ще кажа, че трябва да я съжалите и да се молите за нея. Какво искате от нея? Тя е завършен човек. Не познава духовния живот. Няма опит в това. Тя дори няма да разбере за какво става дума, ако ù се прочетат тези редове. Тя е била на ръба на отчаянието. Трябвало е да бъде подкрепена. И сега тя много се нуждае от същото. Който може и иска да придобие за себе си голяма полза, нека да ù помогне, според силите си, тя да достигне до смъртта по християнски. Не търсете нищо от нея и нищо не ù натрапвайте.
      Стигнах до убеждението, че в наше време почти никой не познава чрез опита си вътрешното християнство. Не познават себе си и затова не знаят и не могат да оценят Христовото дело. На всички им се иска да са добри в собствените си очи и в очите на ближните, а при такова състояние човек остава сляп, колкото и да се смята за добре виждащ.
      Как е здравето Ви? Да Ви пази Господ!
      Простете ме.

Н.
Х–62 г.


276.

Мила Н.М.!

      Прости, че след като получих скъпото ти писмо, дълго не отговорих. Чувствувам се отпаднал, мислите за смъртта не ме напускат. Виждам, че ако доживея до 1963 година, то няма да я преживея. Лично за мен смъртта е желана. Знам, че има бъдещ живот, има Божия милост към нас, за вярващите в Господа Иисуса Христа има несъмнена надежда да влязат в блажения, а не в мъчителния вечен живот.
      Религиозните възприятия не са психологизъм, а са толкова реални, както са реални възприятията на физическия свят. Земният живот не е даден за наслаждение, а за познание на себе си и на Бога. По време на земния си живот човек трябва решително, окончателно да определи себе си към доброто или към злото, към Бога, или към дявола. Търсещият Бога и Неговата истина ще намери Бога и новия живот в зародиш още тук, на земята, а след смъртта — в цялата му пълнота. Егоистът, дирещ в света само наслаждения ще намери дявола, а след смъртта си, като единодушен с него, ще иде в царството на дявола, в ада, в обществото на завършените егоисти и злодеи. Бъдещата ни съдба е в ръцете ни … Прости, че ти пиша може би не това, което трябва. Съжалявам, че не ви посетих и не се срещнах с вас през това лято.
      Иска ми се да съм по-далеч от този живот, от духа на този свят. Този дух е овладял цялото човечество. Само отстрани може да се почувствува цялата мерзост и ужас на този дух. Малко са хората на земята, които биха могли да се освободят от действието на злия дух върху тях. Това е ужасно! Казват, че жабата, срещнала погледа на змията, крещи от ужас, но не може да избяга, а все се приближава към нея, докато не попадне в устата ù.
      Във вечерните молитви има такива думи: “Избави ме, Господи, от устата на змията-губител, която е зинала да ме погълне и сведе жив в ада!” Това е написано въз основа на опита. Намиращите се в областта на действие на този дух не чувствуват това и не вярват на ония, които са се освободили вече от него.
      Да Ви благослови Господ, да огради от всякакво зло и да доведе след смъртта до вечното блаженство. Може би ще се видим на онзи свят.
      Изберете Бога, отдалечавайте се от дявола с душата и с делата си, за да каже Господ и за Вас: “който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Иоан. 6:37). Поздрави на всички.

Обичащият Ви Н.
1 Ноември , 1962 г.


277.

На говорещата много, но вършеща малко рабиня, която знае волята на Господаря и не я изпълнява — да се радва в Господа!

      Мир на теб и благословение от нашия Спасител, от Господа Иисуса Христа. Прочетох на драго сърце писмото ти, вижда се, че съзнаваш в някаква степен вината си пред Господа.
      Общата ни вина е в това, че ние недостатъчно принуждаваме себе си да се трудим в покаянието, молитвата и въздържанието. Божието милосърдие е такова, че недостигът от тези усилия би могъл за бъде запълнен с искрено сърдечно съкрушение, със сърдечен плач или сълзи (първото води по-бързо към смирението).
      Защо тогава не се съкрушаваме, щом съзнаваме вината си пред Господа? Какво всъщност става? Огледай се внимателно. Мисля, че в дълбините на душата се крие високо мнение за себе си, висока самооценка. Това се узнава косвено по факта, че човек не изтърпява никакви изобличения или ги понася с голямо усилие. Не става ли така и с теб? Осъзнай и това, и много друго, и в тишина излей в сърдечни сълзи вината си пред Бога, безкрайната нечистота, неизплатимата задлъжнялост пред Него. Моли Го да ти прости и да те спаси чрез каквито Той иска скърби.
      Потърпи заради своето спасение това, което ти наредих, а именно: стой си в стаята, сама не излизай никъде без крайна нужда и никого не пускай. Потърпи, ако те осъдят за това. Отхвърляй скръбта и унинието с решимост да изтърпиш всичко и с молитва; непременно отделяй повечето от деня за псалмопение, останалото време отдели за Иисусовата молитва. Малко четене на Евангелието, на посланията, после на св. отци. Не измисляй благовидни предлози за общуване с хората. Помоли Л. да окачи отвън катинар, ако очакваш, че може да дойдат посетители. Излизай от църква малко по-рано, за да не срещаш никого и да не празнословиш.
      Всяко нарушаване на заповяданото, макар и най-малко, заглаждай веднага с изпросване прошка от Господа, без да дочакваш вечерните молитви. Не си губи времето напразно. Скоро ще започнат пролетните работи в полето, тогава съвсем ще се разсееш. Поменавай и мен, и починалия ми баща. Спасявай се. С хората говори по-малко и за духовното. Ако не те питат, изобщо не говори. А до пролетта, т.е. до началото на пролетните работи, си седи в своя кът, тогава може би ще разбереш на дело какво означава духовният труд.
      На първо време или поради възникнала нужда, можеш да идеш в неделя при нашите, но при никого другиго. Кай се пред Бога за всяко нарушение и пиши накратко и на мен. Ако не изпълниш това, оправяй се сама и после не се оплаквай.

Твой доброжелател
8/I–49 г.


278.

Глупав, тщеславен Скорецо!

      С какво можеш да се гордееш? По тяло ти си стара и безобразна, по душа си непотребна, само памет имаш мъничко и способността да побъбриш за духовни неща, пък и това не си завоювала или придобила сама, а ти е дадено по рождение, ала и него си употребила повече за зло.
      Но дори да беше съвършена във всичко, то и тогава какво трябваше да мислиш според Божията заповед за себе си? “Казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10). А ти какво си свършила, изпълнила ли си поне една заповед чисто, без да я оцапаш с нещо? Смея да кажа — нито една! С какво тогава се гордееш? Разбери това добре, приеми го в сърцето си, и в мислите си, че не само ти, но и ап. Павел, както сам го е казвал, не е имал с какво да се гордее.
      Когато гледаш по такъв начин на нещата, тогава ще е леко да прогонваш чувствата на гордост и на тщеславие чрез 1) несъгласие с тях и 2) с призоваване името на Иисуса Христа. Те трябва да бъдат сложени в един мръсен куп със всички страсти, те дори са по-лоши от останалите поради вредността си. И всяка тяхна проява в мисъл или в чувство, и дори в движения на тялото, трябва с твърдост да се преследва и прогонва, като в същото време молим за помощ от Господа. Докато човек смята себе си за по-добър от другите, по-достоен от тях, няма да получи никога нито умиление, нито плач, няма да се издига по духовната стълбица. Човек трябва мислено да лежи в нозете на Господа и да оголва пред него всяко свое неподобаващо движение на душата и на тялото, без де се срамува, без да се прикрива със смокиновите листа на самооправданието.
      Чети с внимание и по няколко часа Псалтира, както съм те съветвал. Засега не поучавай никого. Старай се да бъдеш сама през целия Велик пост. В писмата си и в думите си не бъди многословна. Много може да се напише с една дума, дори с една буква, а ти и в писмата празнословиш. Няма какво да се страхуваш да спиш сама. Доживяла си до старост, все ти трябват бавачки, пък още се и гордееш. Не си потрябвала на никого, а твоите неща струват копейка. Всички сме в Божиите ръце, а ако се надяваме на бавачки, а не на Бога, то и през деня ще ни окрадат дрехите. По-малко се занимавай със своите тъги и страсти. Ако не можеш да потърпиш малко глад за избавяне от страстите, или малък укор — за да изчезне скръбта ти, значи тази твоя печал и страдания са по-малки отколкото страданието от едно малко въздържане или от една укоряваща дума.
      А ти все се занимаваш с тях! Ако бяха по-силни, то щеше да изтърпиш онова, което ги прогонва. Ти си бъбрица и стара празнословка, а още се и хвалиш, че се молиш за мен. Съкрушавай се всяка минута за своята пълна негодност, тогава Господ ще те помилува като митаря или блудницата, или блудния син. И още принуждавай всичко в себе си към въздържание — и стомаха, и чувствата, и езика, а нарушаването и на най-малката заповед нека бъде един нов и нов повод за сърдечно съкрушение и за молба за помилуване.
      Вместо Иисусовата молитва казвай по-често молитвата на митаря. А ти и с това се тщеславиш, негодна рабиньо.
      Непременно прости на всички твои истински оскърбители, а толкоз повече — и на мнимите. Всички, които са те обиждали, са ти сторили добро, те са твоите благодетели, а онези, които са те хвалили — те са измамници.
      Без прошка напразни са всичките ти усилия, и молитви, и прочие. От тук и започни, това дело няма край. Господ ще те благослови и ще ти помогне. Не спори, а още повече не се карай с никого и не бърбори празни неща. Седи си в къщи, не ти трябва да ходиш никъде.
      Поздрав на Л. и благословение на всички познати. Прости ме.
      Ако можеш да понесеш това, дай на нашите да прочетат това писмо. Средството да намериш покой за душата си го знаеш, то е показано от Самия Господ: Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.
      Това означава: съкрушавай се за своята гневливост и кавгаджийство, за тщеславието и гордостта си, обикни укорите, моли хората за прошка при най-малката обида и прочие; а също така не бъди високопарна, не напирай с мислите си напред, когато на дело нищо не си направила, търпи всичко, и собствените си недостатъци; в свое време по силата Божия враговете ти ще отслабнат и ти ще ги победиш, както Господ е прогонил чуждите племена пред Моисея, когато евреите са вървели към обетованата земя.
      Труди се, “каквото посееш, това и ще пожънеш”. Още ще ти напомня, че ако повече се молиш със страх и с благоговение, то ще разбереш, че сама не можеш да направиш нищо истински добро. Тогава молитвата ти ще става все по-смирена и по-смирена и това настроение на смирение, създало се по време на молитвата, ще премине и в останалото време извън молитвата и ще бъде поддържано от честото призоваване от сърце на името на Спасителя; обърни внимание на тези думи.
      Изводът от тях е, че трябва повече и по-често човек да се моли и колкото се може по-често, по всяко време да се обръща към Господа. Едно е средството против всички болести.

Н.
9/II–50 г.


279.

Желая ти мир, спасение и душевно и телесно здраве, объркан, алчен Скорецо!

      Умори се от работа и замени труда за Господа с труд за мамона, защото всеки, който изоставя молитвеното си правило заради излишната суета и земно увлечение, започва да служи на мамона, на идола, изменяйки на своя Господ, Творец и Владика, който казва: “Търсете най-напред царството на Бога и Неговата правда и всичко останало ще ви се придаде, не се грижете излишно за това, какво да ядете и пиете, и с какво да се обличате. Аз съм вашият Господ, който се грижи за вас”. А ние не вярваме на Господа, слушаме древната змия, която ни тегли към земята, за да пълзим заедно с нея по корем в праха на суетните помисли и постъпки.
      Глупав Скорецо! Поучаваш другите, а сам до къде си стигнал? Кое е по-леко — да пълзиш по корем или да летиш, четейки словото Божие и св. отци, в молитва и в упование на Господа? Човек трябва и да се труди, но да знае мярката, да се съобразява със здравето си, че инак може да заприлича и на самоубийците. Ние трябва да бъдем страстоубийци, а не телоубийци, последното може да ни се вмени и като самоубийство, ако го правим по страст свръх силите си. Плачи за греха и за греховете си, мисли повече за смъртта. Когато не си имала нищо, сигурно си мечтала да си имаш свое кътче и парче хляб, а когато имаш отделна стая и всичко необходимо, се увличаш от работа до смърт: приказката за рибката и за рибаря.
      Моли Господа за прошка, че си се изнурила и занапред не прави така. Сутрин се помоли добре, без да бързаш, прочети утринните си молитви, кажи сто пъти Иисусовата молитва, закуси и си върши работата без да се увличаш, а ако те обземе страст към нея, иди си в къщи, направи три земни поклона с молитва да ти се прости увлечението и бъдеш запазена от вреда. Изобщо по време на почивка прави, ако си в къщи, по три поясни поклона с Иисусовата молитва или молитвата към Майката Божия, а ако не си в къщи, то казвай на ум 10 пъти Иисусовата молитва; внимавай, ако не вземеш мерки силно ще си навредиш. Прости ме за грубостта, поздрав на К., на Л. и на всички наши.
      Засега няма нужда да ми идваш на гости. Изповядвай се и се причастявай при о. С. Наесен, щом приключиш работата, ела, ако аз сам не дойда. Трябва да се видя и с К. Б. , и с другите.
      Засега ще почакаме, а после ще видим.
      Не забравяй да се молиш и за мен.

Н.

Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.