Игумен Никон (Воробьов)

Писма 280–289


280.

До Скореца!

Здравей, Скорец празнословен, суемъдрен! Видиш ли, “аз съм вече осъдена преди четиридесетия ден”, “отрепка си такава”. Кой те е осъдил? Господ те търпи и няма да произнесе присъдата си до смъртта, очаква, кога от думи ще преминеш към евангелски дела. Ще чуеш съда Христов след смъртта, а сега чуваш, по-точно можеш да чуеш Божията присъда, щом застанеш на молитва. Ако застанеш на молитва с мир в душата и със съкрушено сърце, (а не език), то Господ ще приеме молитвата ти по думите на пророка: “сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50:19), и ти ще се помолиш със сърдечна топлина, не разсеяно, с внимание. А ако застанеш на молитва в лошо състояние, “без брачна одежда”, то Господ ще те отхвърли и ще предаде на враговете, които ще те хвърлят в тъмата на суетните помисли, ленивостта, и сърдечното безчувствие. Ето ти и Божия съд тук. Но тук човек все още може да се покае и да се поправи. А на четиридесетия ден, какво ще говориш? И тъй не мъдрувай, а плачи пред Бога и моли за прошка, докато си жива, за да не бъдеш предадена в ръцете на враговете ти на веки, така както биваме предаване временно тук. Прости ме. Спасявай се.
      Сега вече си имам помощник и ако е воля Божия, наесен ще дойда в Козелск за седмица. Моли се за мен. Ще се видим скоро.

Н.


281.

М. П., мир и спасение на теб и на твоите сестри!

Получих писмото ти от Л. Мисля, че ако вие с О. А. можете да понесете немощите на м. А., то заради Бога би било добре да я вземете и да ù послужите. Нали у никого от нас няма нищо добро, няма и молитви в дух и в истина.
      Затова не би било лошо да се направи поне мъничко заради Христа. “Блажени са милостивите…”, “съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13). Л. е против, защото се бои за вас, че няма да се справите с гледането на м. А., а ще бъде неловко и трудно да я отпратите. Тя счита, че я откъсвате напразно от мястото, където тя е устроена не зле. Така ли е наистина, не знам. Ще напиша на Л. да не пречи да бъде взета м. А., ако вие смятате, че можете да преживеете заедно. А по моему, Господ ще благослови доброто ви дело. Бъдете мирни, защото само в мира има място за Бога, а в разстройството — каквото и да е то — място за Бога няма. Божие благословение за всички вас и Божията помощ да ви е за всичко добро.
      Да ви помогне Господ да побеждавате лукавия и своето самолюбие и гордост.

Н.


282.

Мир и спасение на тебе, м. П.!

Пиша писмото в движение. Получих пратката с гъбите. Спаси, Господи! Добре, че си се сетила да изпратиш гъбите. Предай благодарност на м. А. За препитаването не се безпокой. Господ няма да ви изостави.
      Предай на всички поклон и Божие благословение от мен.
      Предайте на о. М и на м. А., че им съчувствувам искрено и ме боли за тях. Да им помогне Господ да пренесат кръста си без ропот до края.
      И ти също не унивай. Бъдете здрави. Господ да ви пази всички. Как са със здравето Л., М., К.?

Н.


283.

… !

      Благодаря ти, м. П., за гъбите. Улучи много добре. Тази година при нас нямаше гъби, дори брезови и червени манатарки.
      Нека никой не се обижда, че не пиша. Смятам за безполезно да повтарям едно и също нещо. Нека четат старите писма и поне нещичко да изпълняват. Иначе си е чисто празнословие. Евангелието си е все същото и две хиляди години милиарди хора го четат и се спасяват, а за нашето любопитство и тщеславие винаги трябва нещо новичко. Вече и здравето ми не позволява да пиша, а още повече — да дойда на гости при вас.
      Писах на М. това, което е било необходимо и спасително, а тя не прие думите ми, всячески се оправдаваше вместо искрено да каже: простете за всичко. Никога и никъде не били приемани самооправдания, макар човек и да е бил прав. Спасявало е самоосъждането, а самооправданието е погубвало хората, ако не са се каели поне по-късно.
      Бъдете здрави. Да ви пази и да ви благослови Господ!
      Не знам кой е о. Д.

Н.


284.

Драга м.П., мир на теб и спасение!

Молиш да ти пиша. Потъващият се хваща за сламка — така и ти в своята душевна обърканост търсиш подкрепа при ближните си. Жизненият ми опит ме е довел до убеждението, че никой не може да ни помогне: нито човек сам на себе си, нито другите хора, а само Господ. Душевното ти състояние не само не се подобрява, а на моменти става непоносимо още и затова, защото у теб има малко надежда на Бога. Ти гледаш греховете си и справедливо считаш, че поради тях, поради справедливостта, трябва да пострадаш в бъдещия живот и дори тук, преди смъртта, и след смъртта, на митарствата и после. Ако се разсъждава така, може да се дойде до пълно отчаяние. Мигар може християнинът да гледа така?
      Ако човек се спасяваше само поради праведността си, то защо трябваше да идва и да страда Господ Иисус Христос? Никой не е влязъл в царството Божие само заради собствените си заслуги. Човек трябва да осъзнае: 1) своята вехтост, развала, падение, всяка своя кривда, пълната осакатеност на душата си и прочие; 2) да се убеди от горчивия си опит, че той сам, със собствените си сили, не може да се поправи, макар и да е длъжен постоянно да се бори със своята поквара и да оплаква това си състояние; 3) трябва да се обръща към Господа като митаря: “Боже, милостив бъди към мене, грешния. Загивам, потъвам в морето на собствените си беззакония, спаси ме, Господи Иисусе Христе, както си спасявал всички, които са се обръщали към Тебе: разбойниците, митарите, блудниците и подобните на тях”. “Бог е любов” (І Иоан. 4:7). От любов към падналия човешки род Господ не се е спрял пред това да извърши най-голямата жертва: Бог Отец е изпратил Своя Син на кръстни мъки, Бог Син носи послушанието до кръстната смърт, Бог Дух Светий не се гнуси да влиза в грешната душа на човека, да я очиства и спасява. Какво още може да направи Господ за нашето спасение? “Жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив” (Иез. 33:11). “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3:16).
      Значи спасението е осигурено за всеки, който вярва в Христа и Го моли за избавление от греха и от вечната мъка. Заради покаянието за греховете Господ обещава прошка и милости, а ако молим, обезателно ще получим исканото, защото това са думи на Самия Господ.
      Целият свят е създаден от Неговото Слово, от Словото Му светът поддържа порядъка си, а не се превръща в хаос. Същото Слово обещава прошка на греховете и вечен живот заради вярата и покаянието. Това се потвърждава от въплъщението на Божия Син (думи на Евангелието) и от Неговите кръстни страдания.
      Ти вярваш във всичко това. Как може да се отчайваш за спасението си? Как можеш да допуснеш, че Господ ще ти изпрати страдания тук, или след смъртта, които да надвишават силите ти? Не и не! Твоето настроение, болката, унинието, скръбта и останалото са от дявола. Не му подавай ръка, прогонвай всички тези помисли чрез призоваването името на Господа Иисуса Христа и молитвата на митаря; благодари на Господа за всичко, за любовта Му към човешкия род, за дълготърпението на греховете ти, за милосърдието към теб и към всички, за твоята болест, за всичко благодари, предай се на Неговата воля и на Неговото милосърдие и ще получиш облекчение.
      Ти страдаш заради маловерието си, насочваш цялото внимание към себе си, към греховете си и малко си спомняш за Божията любов. Прави обратното. Спомняй си най-напред за Божието милосърдие, за кръстните страдания заради нашето спасение, а после за собствените грехове. Нека греховете ти бъдат повод, подтик към молитвата на митаря, към задълбочаване в молитвата, а не повод за отчаяние.
      Имай мъдрост. Не се поддавай на вражето лукавство. Презирай враговете, не беседвай с тях и помни спасяващия ни Господ. Господ да те вразуми тук и в бъдещия живот.
      Писах накратко. Сама допълни в духа на написаното. Поздрав и Божие благословение на всички.

Н.


285.

Мир на душата ти, майко П.!

Почти всички се намираме в положението на човек, който вижда на картина разкошен пир, масата е покрита с ястия, но ние оставаме гладни. Чуждият хляб не може да ни нахрани. Така четем ние словото Божие и св. отци, повечето така се и молим, т.е. произнасяме с езика си думите на чужди молитви, а душата е гладна, празна и готова да умре без храна.
      Когато дойде времето да бъдат изпитани делата ни, се оказва, че ние нямаме нищо, нашият талант не е донесъл никаква печалба; дори по-лошо: ние не можем да върнем дори взетия талант, макар и без лихва, а го прахосваме, като блудния син, в грехове и в житейска суета, а и другите поучаваме при това. Окаяни хора сме ние! Какво ни остава да правим? Да послушаме нашия Спасител Господа Иисуса Христа!
      Питаш как да се молиш? Господ Иисус Христос казва на всички ни — моли се като митаря, прибягвай към Господа като вдовицата към неправедния съдия. Господ ни учи още — осъзнай нищетата си, неизплатимия си дълг, познай и почувствувай вината си пред Господа, забрави за всичките си добри дела (свои добри дела ние нямаме, а ако и има някои, те са осквернени от всякакви нечисти примеси —тщеславие, превъзнасяне, корист и пр.) и като длъжник, който не може да си върне дълга, като блудния син, моли Господа за милост, т.е. за опрощаването на всички твои беззакония. Не моли за нищо друго, освен за помилване.
      Когато човек почувствува със сърцето си, че душата му е прокажена от грях, че цялата е в рани, че той е безсилен сам да изцели душата си, както прокаженият е безсилен да се излекува сам, тогава смъртта и митарствата ще ти се видят близо, тогава ще остане само една надежда, едно прибежище — нашият Спасител, Господ Иисус Христос! Дотогава Той е бил далеч от нас, по-право, ние сме били далеч от Него, а сега той е единственият ни Спасител, дошъл от небето да ни спаси, поел е греховете ни върху Себе си вместо нас, претърпял е последствията от нашите грехове, покрил е с любовта Си нашите беззакония; обещал е заради вярата в Него и заради покаянието да опрости всичко, да очисти нашата душа и тяло, да съедини каещите се грешници със Себе си в тайнството на св. Причастие още тук, на земята, като залог на вечното съединение във бъдещия живот, да ни направи синове на Своя Баща и чрез това — участници в божествената слава и блаженство. Ето в какво се състои християнството! Ето Божията любов, Божията милост към падналия човешки род.
      Скръб, теснота, вечно угризение на съвестта, незаспиващ червей и неугасим огън в сърцето са дял на ония, които презрат тази Божия любов и не осъзнаят пълната стойност на Божията жертва за нас. “Да мълчи всеки човек от плът, да стои със страх и трепет” пред Христовия Кръст, пред Божията любов, която призовава всеки грешник към спасение чрез вярата и покаянието. Господ Иисус Христос е дошъл не са съди света, загиващ в греховете си, но да го спаси.
      Покайте се, приближи се царството Божие! Грешници, осъзнайте гибелта си, вината си пред Бога, не търсете оправдание в добрите си дела. Осъзнайте своята немощ и безсилие да се избавите от греховете си, минали или настоящи, или бъдещи. Умолявайте единия Всемогъщ, единия Милостив, единия спасяващ Господ, и Той ще ни прости, ще ни очисти, ще ни нарече Свои: ще облекчи скръбта ни, ще прогони отчаянието от нас, ще ни избави от митарствата и ще ни въведе, като разбойниците, блудниците и останалите грешници във вечното Си царство. Ето, в какво се състои покаянието.
      Да бъде тъй с теб и с всички вас. Амин.

Н.


286.

Майко П.!

Получих писмото ти. Многословието е вредно и за здравите хора, а още повече за болен човек като теб. Повече мълчи и проси от Бога способността да кажеш нещо кратко, но силно за душевна полза на събеседника ти. Нека действува Божията сила, а не словесната мъдрост.
      Смъртта е неестествена за човека, затова всички се боят от нея. Но вярата в Господа и надеждата на Божието милосърдие, надеждата да преминем от тежкия земен живот в неописуемото, несвършващо блаженство може не само да отслаби страха, но и да радва човека, понеже той се избавя от опасния и наистина страшен живот на нашето време. Всички трябва да се готвят за смъртта и всеки ден поне по малко да размишляват за нея.
      Нали и Църквата се моли всеки ден: “християнски завършек на нашия живот: безболезнен, мирен… просим”.
      По време на молитвата човек трябва мислено да преглежда целия си живот и да моли за прошка за греховете, които е сторил не само с дело, но и с дума и с помисъл. Господ прощава всичко на каещия се и тогава той няма защо да се бои от смъртта. Не проси и не очаквай никакви дарования, а само опрощаване на греховете и спасение. Господ знае кое ни е полезно. Не позволявай на мислите да летят по собствената си воля. Придържай ги, доколкото можеш, към молитвата и към помненето на Бога.
      Бъди здрава. Господ да те пази. Божие благословение на теб и на О. А. Молете се за мен. Поздрави от мен по случай празника всички сестри, които познавам.

Н.


287.

Майко П.! Мир на тебе!

Ти ми пишеш не за пръв път за страха от смъртта. Ако гледаш внимателно върху някакъв предмет, то ще го виждаш ясно, а окръжаващите предмети ще се забелязват слабо. Така е и със страха от смъртта. Когато гледаш на смъртта с очите на вехтия човек и обръщаш внимание само на предсмъртните страдания, то те възрастват прекомерно пред очите ти и те плашат. Към това се добавя още и действието на бесовете. Ако човек остане в това състояние, то може съвсем да се разстрои. На смъртта трябва да се гледа според Божието слово: “желая да се освободя и да бъда с Христа” — така е гледал ап. Павел (Фил. 1:23) и всички светци. Земният живот е изгнание с цел поправянето на човека. Както е радостно човек да се освободи от затвора или от лагера, също тъй — или по-добре е дори да се каже — неизмеримо по-радостно е да се излезе от мрачния земен живот.
      Ще кажеш: “Добре е, ако отидеш в царството Божие, а ако отидеш в ада”? Но какво ни пречи да влезем в царството Божие? Казано е: изпълни заповедите и тогава ще се спасиш. Но тъй като сме немощни, покварени, подвластни или достъпни за бесовете, то Господ ни е дал покаяние и други тайнства. Ако се покаем искрено, то Господ ни прощава, т.е. очиства душата ни от греховните струпеи и обещава на каещия се царството Божие. Покаеш ли се седем пъти по седемдесет в един ден, толкова пъти и ще получиш прошка. Ако не вярваш, обаче, на словото Божие, тогава естествено ще се страхуваш, ще попаднеш под властта на бесовете, а те ще те измъчат. Очевидно ти, като фарисея, искаш да се опреш върху делата си, макар и, може би, несъзнателно. Но бъди като митаря, т.е. възлагай спасението си на Божието милосърдие, а не на подвизите си и тогава ще излезеш от този живот, както митарят от храма — оправдана, т.е. ще влезеш в царството Божие.
      Върху тази страна обръщай повече внимание, помни, че Господ е създал хората не за мъка, а за божествена радост. Цялото небе се радва за всеки грешник, който се кае и чрез това се спасява. Смъртта е раждане, а раждането рядко бива съвсем без скръб, но тази скръб се превръща в радост, защото се е родил човек за Божието царство. Укорявай се за всеки грях, за всяка лоша мисъл, за маловерието, съмнението, за безсмисления страх от смъртта, укорявай се и веднага се кай, и ще придобиваш спокойствие и душевен мир, преданост на Божията воля. Цялата Църква се моли за нас: “християнски завършек на нашия живот — безболезнен, непосрамящ, мирен, и добър отговор на Страшния Христов съд просим”. И ти присъедини гласа си към гласа на Църквата. Господ да те вразуми и да те успокои.

4/V–1961 г.

Майко, не осъждай никого, иначе няма да се освободиш от страха, а и греховете ти Господ няма да прости, ако сама не ги прощаваш на ближните си, а ги осъждаш. Извади гредата от своето око, тогава ще се научиш да вадиш съчицата [от окото на ближния си].


288.

Мир и спасение на тебе, м. П!

Поздравявам теб и м. А. по случай големия празник Рождество Христово и Новата година.
      Ти благодариш за своето кътче и малкия къс земя. Благодари на Господа, Който устройва живота на всеки човек. Добре е, че си постегнала къщичката си. Не се преуморявай много. Ако са необходими пари за ремонта (например за купуване на дървен материал, тухли, цимент, за работници и прочие), ще ти изпратя веднага, щом ми кажеш.
      Не ù позволявай съвсем да рухне, трябва да се стегне навреме, иначе после ще е по-лошо, ако изпуснеш подходящия момент, пък и ще е по-студено за живеене. Не се пресилвай сама, а наеми хора.
      Знаеш добре, какво е предсказано от древните отци за нашето време. Казано е: ще се спасяват чрез вярата, изтърпяване на скърбите и болестите, и чрез покаяние. Нямаме добри дела. Нарушаваме заповедите Христови във всичко и по всяко време, затова ни остава да се каем, да търпим и да вярваме, че Господ Иисус Христос, Който “дойде да подири и спаси погиналото” (Мат. 18:11), ще спаси и нас, които Го умоляваме да прошка и за спасение. В това трябва твърдо да вярваме. Надяващият се на собствените си дела строи дома си върху пясък. Спасението на човеците е дело на Божията милост, Божий дар за падналото човечество, повярвало в Христа, осъзнало гибелта си и викащо с гласа на митаря: “Боже, бъди милостив към мен, грешния”.
      Господ Иисус Христос е казал за човешките дела: “кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10). Това означава, че ние, бидейки раби и творение Божие, сме длъжни да изпълним докрай Божията воля: т.е. всички заповеди, а дали ще влезе в царството Божие дори и изпълнилият всичко — това е дело на Божията милост. Не делата, а смирението склонява Господа към милост. Трябва да се боим от смъртта, както трябва и да се готвим за нея, но да се отчайваме, да униваме — всичко това е от врага.
      Господ е наредил на всички да бъдат винаги готови за смъртта. Затова сънищата, които възбуждат униние и отчаяние са от врага. Сънищата от Бога умиляват сърцето, смиряват, укрепват надеждата на Спасителя, дошъл на земята и понесъл Кръста заради спасението на загиващите, а не на праведниците, които смятат себе си (неоснователно) за достойни за царството Божие. Те са горделивци, мними праведници. Всички светци са се считали за големи грешници.
      Ти и сама добре знаеш това. Аз само ти напомням донякъде. Мисълта да раздадеш всичко и да не се трудиш за изхранването си е от врага. Труди се според силите си, но възлагай надеждата си на Господа, Който храни цялата вселена. Който върви към Христа с вяра, с усърдно изпълнение на заповедите и с покаяние — той ще бъде с Христа и след смъртта си. “Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Иоан. 6:37). Това е известяване за всички. Християнинът няма основание да се отчайва. А специално известяване за смъртта се изпраща по особено Божие допускане, но не трябва да се разчита на него. Бъди мирна и спокойна.
      Поздрав на м. А., на Л. и на всички познати.
      Поздрав на К. Б. Как е тя, как е С.? Здрави ли са? Сърдечен поздрав и Божие благословение на тях и на всички вас.

Н.


289.

Майко П.! Мир на теб и спасение!

Поздрав и Божие благословение на м. А.
      Благодаря на теб и на нея за бонбоните. Не ми се иска да ти пиша на духовни теми. И ти, и аз четем едни и същи книги. Аз чета и не изпълнявам, как е при теб — не знам. Относно сестра ти, и на теб, и на нея съм казвал: тя се е съчетала в брак — трябва да бъде домакиня и съпруга. Нека се подвизава с душевен подвиг. Казано е: “телесното упражнение за малко е полезно”, а душевното “е полезно за всичко” (І Тим. 4:8). Нито ти, нито тя не изпълнявате, когато ви казвам — защо питате много пъти за едно и също нещо. Бъди здрава. Господ да ви благослови всички.

Н.
29/I–58 г.

Прекръсти от мен м. А. Господ да я благослови и да я приеме в неизреченото блаженство и в славата Си. Амин. Моля за нейните св. молитви.

Недостойният иг. Никон.
     

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.