Игумен Никон. Писма 30-39

30.

Драги М. и К.!

       Поздравяваме ви с празника Рождество Христово и с Новата година! Да ви благослови Господ с всички небесни благословения, да ви даде мир, взаимна любов, здраве, ревност по Бога, разбиране на духовния живот, молитва със сълзи и прочее. Да ви огради от видимите и невидими врагове, да ви даде всичко необходимо и за този временен живот. Да ви даде Господ духовна радост, произлизаща от съкрушено и смирено сърце, изпълнено със страх Божий.
       Кажете на С. да не идва тук. Нека се потруди там, по-рядко да излиза от къщи и да не бърбори, нека малко се научи на правилен духовен живот и на въздържание. Най-полезното за душата ù сега е да остава повече време в стаята си и да се потруди в уединение. За всяко излизане от стаята без крайна нужда нека прави по 10 поясни поклона и 30 Иисусови молитви.
       Време ù е да се захване за работа. И скорците попеят малко, а после си строят гнездо и принасят плодове. Тя трябва да си построи духовен дом и да принесе плодове на покаяние, на молитва и на въздържание. Нека при себе си да не кани никого, иначе и тук ще намери изход...
       Още веднъж, мир вам, мили мои. Помним ви винаги с любов. Пишете.

Н.
3/I–49 г.

31.

Драги М., К.! Мир вам и спасение!

       М.М., недей да тъгуваш. И майка [В.], и аз мислим за теб и те обичаме. Трябва да поживеете малко сами. Старайте се всичко да говорите и да правите сякаш в присъствието на Бога. Всъщност, то е точно така. Господ по всяко време и навсякъде вижда всичко в нас: и сърцето, и мислите, не само думите и делата. И „онова, що не съм сторил, видяха очите Ти“ (Пс. 138:16, по слав. текст). Ето, трябва да живеем с чувство за присъствието Божие. Както е говорил и чувствувал пророк Давид: “Винаги виждах пред себе си (моя) Господ” (Пс. 15:8). Ако Господ ни даде това чувство, винаги щеше да ни е леко, радостно, сърцето щеше винаги да се моли или, ако още не е достигнало до това състояние ,то настроението ни щеше да е молитвено и при всяко обръщане към Бога с молитва, сърцето щеше да отговаря веднага със съчувствие, умиление, с дълбоко съкрушение и страх Божий, т. е. боязън да не оскърбим с нещо Господа. А от този страх се ражда по-нататък и любов към Бога и както казват св. отци, ще текнат сълзи, ще се разгори сърцето и ще се отвори вратата към таинството на бъдещия век.
       Драги мои матрьошки [1], струва си да се потруди човек за Господа, струва си да се изтърпят всички скърби, колкото и да са тежки, само и само да не се лишим от ония вечни блага, които “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (I Кор. 2:9). Обичайте се една друга, имайте милост към всички, пазете мира помежду си на всяка цена, нека дори работата да пострада, но мирът да се запази.
       К., ти си моя дъщеря, затуй пази мира. Една сляпа деветдесет и двегодишна монахиня ме нарече “син на мира” (понеже духовният ми отец имаше мир в себе си), а ти бъди дъщеря на мира, защото “в мира е мястото” на Бога (Пс. 75:3, по слав. текст). Не обвинявай никого. Сама виждаш, че когато наоколо няма хора, ти и от котката се дразниш, и дори от вещите. Значи, гневът живее в теб, а не го влагат в теб другите хора. Божият мир да ви осени всички.

Любещ ви О[тец].
11/II–1949 г.

1) Пълна, румена девойка с кръгло лице, напомняща на руската традиционна кукла «матрьошка».

32.

Драги М. и К.! Мир вам!

       Получих твоето писмо и това на О. Писмата ни са се разминали по пътя. Вече ви писах по-малко да се безпокоите и да не разстройвате. Всичко е в Божиите ръце. Във всеки случай няма защо да се боите от заразата. Вие никъде не излизате, с никого не бърборите, затова страховете ви са напразни. ,Затова пък С. нека по-малко да чурулика със съседката, а по-добре да принася плодове на покаяние.
       И в писмата си С[корецът] многослови. Аз и така добре я познавам цялата и няма защо да повтаря едно и също. Тя прекрасно знае мисълта на древните мъже: седи си в скорцовото гнездо и то ще те научи на всичко. Двадесет пъти съм ù казвал какво трябва да прави. Нека изпълнява.
       Мама е здрава [вероятно става дума за монахиня В., — бел. прев.], изпраща поклон на всички, всички помни, понякога ù е мъчно за вас.

Н.
28/II–1949 г.

33.

Драга М.!

       Написах ти няколко писма. Как е здравето ти сега? Как си духом? Мисля,че на теб и на К. ви стана по-леко от това, че мама се кани да си дойде. Нали тя също ви писа. Получихте ли писмото ù? Потърпи, мила, всичко ще се оправи. Не винаги нещата стават така, както ние искаме, а Господ винаги води всички търсещи спасение към Себе си, макар и не по онези пътища, по които бихме искали. Да се покоряваме на Божията воля и без ропот да приемаме от Божията ръка всичко, каквото Му е угодно да ни изпрати. “Колкото е далече изток от запад, тъй и мислите Ми — от вашите мисли”, е казал пророкът от Божието име (срв. Пс. 102:12; Ис. 55:9).
       Простете ми. Прощавам ви и Господ да ви прости. Помолете се за мен.

Любещ ви Н.
15/IV–49 г.

34.

Драга М.! Мир на тебе!

       Жал ми е, че толкова си страдала от зъбобол. Много ти съчувствувам. Жал ми е също, че не можа да дойдеш. Не се обиждай на думите ми, че Господ не те е допуснал при мен. Разбира се, ако имаше воля Божия, то ти несъмнено щеше да дойдеш. Значи засега няма за това Божия воля. Винаги съм ти казвал, че трябва по малко да се освобождаваш от излишната привързаност към вещите и към света изобщо и че трябва да се смиряваш пред К. и пред мама, а ти всичко искаш да е по твоему. Дори да направите нещо недобре, на душата ще ù бъде спокойно. Каква полза да придобиеш цял свят, а на душата си да навредиш, при това в случая става дума само за картофи, домати и лук, а не за целия свят. Освен това не се знае, кога ще получиш повече; или по-точно: добре известно е, че ще получиш повече тогава, когато започнеш да се смиряваш и да отстъпваш заради Бога, като повече от всичко останало предпочиташ ползата за душата, угождението на Господа, а не на собствения си разум, тщеславие и упоритост.
       Сдържай гнева си, проси от Господа сили и способност да не Го прогневяваш, по-често си спомняй какво безчестие и какви мъки е претърпял Той заради нашето спасение, а ние с какво Му отговаряме?
       Ако носим Неговото име, къде са нашите дела в Негово име? Не противоречат ли те на това, което трябва да бъде? А щом е тъй, трябва поне да търпим без ропот сполитащите ни скърби, ако не си налагаме доброволни подвизи, и ако не изпълняваме заповедите. “Понасяйте един другиму теготите и не на себе си угаждайте” (срв. Гал. 6:2, Рим. 1:15)
       Прости ми за огорчението. Привет на б. К. и на всички вас.

Н.
1949 г.

35.

Мир на теб, досточтима майко М.!

        Получих писъмцето ти. Ти съзнаваш, че не си права в много отношения. Радвам се на това. Човек, който упорито оправдава себе си, а другите обвинява, се намира на лъжлив път: той или няма да постигне никакъв успех в духовния живот, или неизбежно ще се окаже в мрежите на прелестта. Нашето спасение е не в подвизите, а в дълбокото, искрено и сърдечно осъзнаване на своята греховност, повреденост, безсилие сами да се поправим. От такова съзнание се ражда съкрушението, плачът, известно смирение и т.н.
        Ако няма такова съзнание, а отгоре на това има и (Боже, опази!) самооправдание, тогава всички трудове са напразни, и дори ще породят самомнение и гордост. И така, и в малкото, и в голямото, и в житейските дела, и в духовните, по отношение на себе си и във взаимоотношенията си с другите, старай се да се поставяш на последно място (по Евангелието: не сядай на първото място) ­ и тогава ще придобиеш мир в душата си и останалите неща, за които стана дума по-горе, а заедно с тях и чрез тях ­ спасение.
        Поклон и Божие благословение на теб, на К. и на всички познати.
        Прости ми с каквото съм обидил теб и останалите. Нашите ти изпращат поклон. Бог да ти прости за всичко и аз ти прощавам.

И.Н.
1949 г.

36.

Драги...,

        Поздравявам ви с Празника на празниците и Тържеството на тържествата!
        Да ви даде Господ радост и веселие, душевно и телесно здраве, да ви огради от всяко зло и след смъртта да ви въведе във вечната Пасха, където блаженството от общуването със Самия Господ, със св. Ангели и с всички светии няма да има край.
        Но тържеството на Христовото Възкресение настъпи след Голгота. Така и бъдещето вечно блаженство не може да настъпи за нас, ако не претърпим без ропот своя кръст в земния живот.
        Привет и поздрави на вас и на всички, които ме знаят и помнят.

Н.
1949 г.

37.

Драга М!

Господ иска всеки човек да се спаси. Но не всеки човек се стреми на дело към спасението. На думи всички искат да се спасят, а на дело отхвърлят спасението. Как го отхвърлят? Не с грехове, защото е имало и големи грешници, като разбойниците, като Мария Египетска и др. Те са се покаяли за греховете си и Господ им е простил; по такъв начин те са получили спасението си. Погива онзи, който греши и не се кае, а сам се оправдава за греховете си. Това е най-гибелното, най-ужасното.

Господ казва: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13). Какво означава това? Словото Божие казва, че „няма праведник, няма нито един; всички станаха еднакво покварени“ (срв. Пс. 13 и 52). Всички са грешни и колкото по-свят е човек, толкова повече грехове вижда той в себе си. Господ за това е и дошъл да призове към покаяние и чрез покаянието да спаси грешниците, т.е. тези, които осъзнават греховете си, каят се пред Господа и молят за прошка. Ония пък, които не виждат греховете си, или сами себе си лукаво оправдават, тях Господ ги отблъсква от Себе си. Така Господ е отхвърлил и осъдил още на земята фарисеите, които считали себе си за праведници, дори за пример на останалите. Страшно е това състояние. Бог да избави от него всеки човек.

Преподобни Сисой Велики молел дошлите за душата му Ангели да се помолят, Господ да му даде да поживее още за покаяние.

Преподобни Пимен Велики е казвал: „Вярвайте ми, братя, аз ще бъда хвърлен там, дето е сатаната“. А той (Пимен Велики) е възкресявал мъртъвци. Така и всички угодници до самата си смърт са оплаквали греховете си, неизплатимия си дълг пред Бога.

Ние пък поради самолюбието си крием греховете си, оправдаваме се, лукавствуваме, макар да стоим вече с единия си крак в гроба. Послушай, М., още веднъж ти казвам: разгледай целия си живот, покай се за всичко, което осъзнаеш. Моли се със сълзи, както се моли светата Църква: „Дай ми да виждам моите прегрешения“. Ако човек не вижда греховете си, това не означава, че ги няма. Това значи, че човек не само тъне в грехове, но и в духовна слепота. Ако духовникът или изобщо някой страничен човек ни обвинява в грехове, ние трябва не да се оправдаваме, а да умоляваме Господа, да ни открие Той греховете ни, да ни даде да се покаем за тях преди идването на смъртта и да получим прошка тук на земята.

Заеми се с душата си докато не е късно. Престани да се суетиш излишно, моли Господа да ти разкрие греховете ти и се покай за тях.  Казвам още веднъж: ако не осъзнаваш греховете си, това не значи, че ги нямаш.

Нямам нищо против теб, но ми е мъчно за тебе. Ти винаги си се оправдавала, такава си и сега. Самооправданието и фарисейството водят до дъното адово. Спасявай се! Благословение Божие на теб и на К. Спасявайте се!

Не скърбете, сдобрявайте се по-скоро, ако ви измами врагът.

Н.
1949 г.

38.

... !

Много се безпокоим, как живеете, как сте със здравето? Нали и К. започна да боледува. Пък и настроението ви е изменчиво. Има ли мир между вас? Не ви ли мами лукавият?

Как живеят Л. и П.? Нека не се обиждат, че не им пишем. Нали още няма нужда от това. Трябва да се трудим и тогава от труда ще възникнат нужни и полезни въпроси, а вече сме говорили достатъчно много. Това се отнася до всички. Вие всички сте разглезени в това отношение. Мнозина биха искали да узнаят частичка от това, което вие вече знаете и разбирате, но не могат, а вие и знаете, и не го вършите, а такъв раб „ще бъде бит много“ (Лука 12:47). Дълго ли още ще куцаме и с двата крака? Поне да се бяхме смирявали, ако не изпълняваме, но и това го няма.

Нека плачем пред Бога, да Го умоляваме за милосърдие — да ни прости и да помилува нас, негодните раби. Помнете, че и разбойникът висял на кръста и страдал тежко още няколко часа, макар и да е бил вече помилуван. Така и ние трябва много да търпим.

Простете, пишете. Поклон от всички нас.

Н.
29/XII–49 г.

39.

Драга М.!

Много ти съчувствувам за болестта и скърбите ти. Господ да те изцели, и тялото, и душата ти.

Ти не можеш да се молиш без разсейване, защото: 1) си привързана твърде силно към света и 2) нямаш дълбоко осъзнаване на своята греховност, а винаги се самооправдаваш. Сърцето се очиства от дълбокото съкрушение и от сърдечния плач, в него се появява усещането за Божието присъствие и се ражда страх Божий, тогава и молитвата става по-топла и по-събрана... Няма деца без родители, няма и следствие без причина.

Няма много да пиша. Надявам се скоро да се видим. Поздрав и Божие благословение на теб, м. В, К. и на всички приятели.

Н.
4/XII–50 г.

Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.