Игумен Никон. Писма 50-59

50.

Драга ...!

Как живееш? Какво е душевното ти състояние? На всички нас ни е домъчняло за тебе, много те обичаме и ти желаем здраве, душевен мир и спасение.

Да ти помогне Господ да победиш враговете на нашето спасение, да се научиш на търпение, молитва и смирение. Научи се да побеждаваш себе си, характера си, да казваш по-често „прости“, когато те обидят, а още повече, когато самата обидиш някого.

За смирението ще получиш Божията благодат тук, на земята, а в бъдещия живот — вечно блаженство.

Научи се да четеш. Това ще ти донесе голяма радост. Колко хубаво е  човек сам да почете, например, Евангелието.

Бъди здрава. Господ да те благослови и да огради от всяко зло.

Произнасяй по-често името Божие.

Твой д. о.
1949 г.

51.

Драга ...!

Желая ти от Господа: мир, спасение, търпение във всичко, а също и да се научиш да четеш.

Бъди по-ласкава с майка си, защото после ще съжаляваш за всяка груба дума, която си казала на нея, пък и на другите. Знам, че ти е тежко, работата е много, ти си пламенна, уморяваш се, дразниш се от всичко, душата ти охладнява. На първо място трябва да поставим душевният мир, спасението, тогава и останалото ще бъде по-леко.

В работата не се стреми към количеството, а работи според силите си, по възможност — с молитва. „По-добре е да се развали някаква работа, но да се опази мирът с ближните“, не забравяй това.

Нямам повече време да пиша. Спасявай се. Предай поздрав на К., поблагодари и за цариградското грозде, само че то беше за съжаление не кисело, а сладко.

Поздрав и Божие благословение на всички приятели и познати. Простете, ако съм обидил някого.

Н.
24/VI-50 г.

52.

Драга ...!

Мир на тебе! Как е здравето ти и настроението ти? Учиш ли се да четеш? Чети буквара или ония молитви, които знаеш наизуст и тогава ще свикнеш по-бързо да правиш от буквите думи. Учи се, мила, и ще ти е по-леко да живееш. Книгите ще станат твои приятели, а сега те все още са чужди за теб. Аз и нощем не бих спал, но бих се учил да чета. Господ да ти помогне!

Дядо

53.

Драга ...!

Не ми се обиждай и не мисли, че съм те забравил — не съм, но исках да ти пиша тогава, когато ти самата можеш да прочетеш. Нарочно ти писах с печатни букви, за да се научиш да четеш. Учудвам се, че можеш да търпиш своята неграмотност. Аз и нощем не бих спал, но бих се научил да чета. Ето, ти не изпълняваш толкова нужното за тебе послушание, затова не се обиждай, че не ти пиша писма. Научи се да четеш и ще получаваш писма.

Не считам за нужно сега да ти пиша за духовния живот. Главното, което се иска от тебе е: старай се с всички сили да пазиш мира с домашните, а ако се разстроиш, то веднага моли за прошка и сама прости. Врагът ще се старае да отнеме мира, няма да дава да искаш прошка. А ти не го слушай. Победи го, като призоваваш на помощ Господа Иисуса Христа, т.е. казвай Иисусовата молитва, докато не се пребориш с раздразнеността или гнева, или злопаметството. Не отстъпвай от Господа, докато Той ти прости и докато не даде мир на душата ти. Признак за прошката от Господа е мирът в душата.

И тъй, старай се да не се дразниш и гневиш, а ако си съгрешила в това, моли за прошка близките си и Господа. След това се старай да изслушаш утринните и вечерните молитви. Ако се молиш сама, то казвай не по-малко от петнадесет минути молитвите, които знаеш, а след това Иисусовата молитва, но чети всичко с благоговение, със страх Божий и сърдечно съкрушение. Разсеяната молитва не е молитва, макар че Господ отначало и нея приема от ония, които все още се учат да се молят. Но нали трябва някога да се научим да се молим и без да се разсейваме!

Ако се въздържаш от гнева и запазиш мира, то и молитвата ти ще бъде добра, а ако бъдеш в разстройство и неспокойствие, то и да се молиш няма да можеш.

Господ не приема молитвата на гневния и предава такъв молещ се на немилосърдните служители, т.е. на демоните, които прогонват от молитвата, от духовния, от брачния пир в тъмнината на разни празни, а понякога и скверни помисли. Така ще е до тогава, докато не се смирим и докато не изплачем от цялото си сърце пред Господа, и докато не придобием душевен мир, защото е казано: „в мира (т.е. в мира душевен) е жилището на Бога“ (вж. Пс. 75:3, по слав. текст). Където няма мир — там е врагът и тъмата, и душевната мъка и останалите начатъци на ада.

Смирението притежава силата да събира помислите към помненето на Бога, а отсъствието на мира, тщеславието и гордостта разсейват помислите. Ако мислите силно се разсейват, значи нещо в душата не е наред, значи врагът е получил достъп вкъм душата ни и трябва да се каем пред Бога, и да умоляваме за помощ и за прошка. Трябва да потърсим причините за това. Понякога то може да дойде (ако няма гняв) от излишна суетливост, привързаност към света, от дълги светски разговори, от осъждането на ближните. Добрата, внимателната, избликваща от сърцето молитва е път към „царството Божие“, което е „вътре в нас“ (Лука 17:21). Ако няма такава молитва — значи с нещо сме прогневили Господа.

Бъди внимателна към себе си. Пази мира, по-бързо се помирявай; по-често (по заповедта трябва винаги) призовавай името на Господа Иисуса Христа, изливай пред Господа своите прегрешения и скърби, постъпвай според съвестта си — и ще се чувствуваш добре и ще се спасиш. Без труд и кошница не можеш изплете. Труди се за Бога и ще се спасиш. Ще ти бъде добре и тук, и след смъртта ще стигнеш до вечното блаженство. Моли се за мен.

Твой любещ те отец

54.

Драга ...!

Получих телеграма за смъртта на М. Да иде тя в царството небесно и да се утеши от всички земни скърби и болести с неизказана радост! Да я посрещнат там м. В., М., о. Н. и всички, които са скъпи на сърцето ù!

Бих искал за присъствувам на погребението ù, но съм много слаб, мъчи ме кашлица. Винаги ми е било трудно да пътувам за някъде, а сега просто сили нямам. Как ще живееш отсега нататък? С кого? Ш. трябва да остане там до пенсионирането си. Едва ли тя ще се съгласи да остане тук. Знам, че и ти самата си болна; може би и на теб не ти остава дълго да живееш. Мисли повече за смъртта, за бъдещия живот. Кай се искрено (пред о. Н.) за всички грехове от младостта ти досега. Дай на бедните това, което подскаже съвестта, за покриване на греховете ти. С една дума, приготвяй пътя си към небето. Не слушай безбожниците. Те нищо не знаят, от тях всичко е скрито, като от слепци. Не с разговори се постига Бог и тайната на вечния живот, а с подвиг, изпълняване на заповедите и с дълбоко, искрено покаяние.

Да ти помогне Господ да устроиш и земния си живот и да се приготвиш за християнска смърт, за да наследиш вечния живот. Да те пази Господ!

Искрено жалещ те Н.
11/IV-61 г.

..., може би ще ти се поиска малко да се разсееш след погребението, ела при нас, ще ни погостуваш, колкото поискаш. Ще се радваме. Бъди здрава!

55.

Драга ...! Мир на тебе!

Прости ми, че дълго не съм ти писал. Имахме много и всякакви неприятности.

Много ми е жал за теб, съчувствувам на положението ти. И тук търсих подходящ човек да живее с тебе, но по-лесно е да се намери купчина пари, отколкото надежден, добър съжител. Имало е и ги има такива, но не мога да ти ги пратя. Ти писа, че някой живее с теб или пък иска да живее. Ако е поне малко подходящ човек, приеми го и някак ще живеете. Сега не може да се изисква много от никого. И ти самата се смирявай и пред Бога, и пред хората. Мисли по-често за смъртта, за бъдещата ти съдба, за това, което те очаква там. Принуждавай себе си да правиш добро на хората, тъй като Господ е казал, че милостивите ще бъдат помилвани и че съд без милост ще има за ония, които сами не са оказвали милост.

Още нещо, много те моля, не осъждай никого, а за това се старай да не говори нищо за никого: нито добро, нито лошо. Това е най-лесният начин да не бъдем осъдени на оня свят. Защото Спасителят Господ Иисус Христос е обещал: „Не съдете и няма да бъдете съдени, не осъждайте и няма да бъдете осъдени“ (срв. Мат. 7:1-2). Един човек, монах, живял много нехайно и когато бил на умиране, бил изпълнен с духовна радост и никак не се боял от смъртта. Когато неговите старци започнали да го разпитват, какви тайни добродетели има, та умира като голям праведник, той отговорил: „Господ ми извести, че ми прощава всичко и ни ме осъжда за греховете ми, защото аз самият никого не съм осъждал.“

Ето, и ти върви по този лек път. Спомняй си греховете си, съкрушавай се за тях в сърцето си, моли Бога за прошка и сама на всички прощавай и не осъждай (осъждането е липса на прошка), тогава и Господ всичко ще ти прости и няма да те осъди. Заради същото Сам Господ ще устрои и земния ти живот. Сама виждаш, че не можем сами да го устроим добре. „Възложи на Господа грижата си, и Той ще те прехрани“ духовно и телесно (Пс. 54:23, по слав. текст). Бъди здрава. Господ да те пази и да те огради от всяко зло.

Прости ме и не се обиждай, че не ти пиша. И на другите не пиша, освен поради крайна необходимост. Много ми се иска да ви погостувам в Козелск. Но е ясно, че до пролетта няма да стане. А после — както Господ благослови. Предай поздрав на К. Б., нека тя не ми се обижда и да да бъде мъдра не по човешкия, а по Божия разум. Когато ти бъде много тежко, кажи от цялото си сърце: „Господи, получавам достойно по делата си, но ми прости и ми дай търпение, за да не роптая срещу Тебе. Господи, бъди милостив към мен, грешната“. Повтаряй много пъти тези думи, докато скръбта утихне. Тя непременно ще утихне, ако ги казваш от сърце.

Желая ти още веднъж всякакви милости от Господа, търпение и покаяние. Прави повече добро с думи, с мисли, и колкото има възможност, и с дела.

Любещ те Н.
18/1-62 г.

Колко жалко, че не си се научила да четеш. Колко по-лесно щеше да ти е да живееш!

56.

Драга ...! Мир на теб!

Монашество приемат, по-точно трябва да приемат тогава, когато си представят ясно значението на монашеския живот и искат с цялата си душа да вървят по друг път, различаващ се от светския. Оттук и названието — инок, инокиня (от „иный“ — на руски означава ‘друг, различен’ — бел. прев.). Те трябва да станат различни от това, което са били в света. А ти цяла тънеш в житейската суета. Къде ти да бъдеш различна. Ти поне не забравяй съвсем Бога и молитвите за спасението си. Иначе суетата може така да отегчи сърцето ти, че съвсем да забравиш за Бога. Сам Господ и Евангелието ни предупреждават: „внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи“ (Лука 21:34). По-малко се срещай с хора и по възможност не разговаряй с тях. Намали работата в градината. За хляб и за чай имаш — повече и не трябва. Дрехите си няма да износиш до смъртта си. Защо да погубваш душата си със суета?

Ако намериш моите книги — предай ги на Л. При нея има много мои книги на съхранение.

Желая ти „прочее лета живота в мире и покаянии скончати“ („остатъка от живота си в мир и покаяние да свършим“, прошение от просителната ектения). Господ да те благослови. Спасявай се.

Н.
1/VII-63 г.

57.

Мир Вам, драга Елена Виталиевна!

Много съм Ви благодарен за книгата, за труда Ви.  Почеркът Ви е много добър и отлично го разчитам. Прочетох цялата книга много бързо, на един дъх, повърхностно. Първото ми впечатление е лошо. Във всеки случай, тази книга никак не може да служи като ръководство за научаване на Иисусовата молитва, както го знае и самият автор. За запознатия с учението на св. Отци за Иисусовата молитва тази книга, да речем, е безполезна, а за незапознатите тя би могла да е полезна с това да ги заинтересува от това дело, но може и да навреди, тъй като изложението е твърде несистематично и предизвиква бъркотия в главата и мечтателност в сърцето.

На молитва и изобщо на христианство трябва да се учим от Игнатий Брянчанинов. За нашето време по-добър учител от него няма. Но и той е станал почнти недостъпен за съвременните християни.

Може би ще се срещнем и тогава ще поговорим за името Иисусово. Ако ви попаднат книги за имеславците, там ще прочетете за това. Аз накратко ще кажа така: струва ми се, че към името Божие и Иисусово трябва да се отнасяме така, както към иконата на Спасителя или на св. Троица или подобно.

Седмият Вселенски събор е узаконил почитането на светите икони и е постановил да се почитат не като самото Лице, което е изобразено, а само като едно напомняне за изобразеното, но да се почитат като свещени предмети. Ако Господ е „вездесъщ и всичко изпълня“, то още повече Той е в Своето име или в иконата. Всеки, който почита Бога, отдава почит и на Неговото име. Но това, което спасява човека не е името на Иисуса Христа, а Самият Христос, и Той спасява не всички, а онези които повярват в Него и се кръстят, и живеят по Неговите заповеди, а за нарушенията се каят.

Колкото повече Божиите угодници са обичали Господа, толкова по-скъпо е ставало за тях Божието име. Недоразумението произлиза от тук. Господ присъствува в името Божие, но името Божие не е Самият Бог, както казват имеславците и спасява не името, а Господ, който присъствува в името. Призовавайки името Божие, ние призоваваме Бога и с Него, с Бога, се спасяваме, а не чрез съчетанието на звуците, които съставят името Му.

Простете. Още веднъж Ви благодаря, писах набързо, но се надявам да уловите мисълта. Сърдечен поздрав на всички сестри.

Н.
1956 г.

58.

Христос Възкресе!

Драга Е.В., благодаря на Вас и на всички поздравили ме с празника. На всички желая здраве и спасение и всякакви милости от Господа.

Предайте на М., че много ù съчувствувам за болестта. Много ми се иска Господ да ù даде търпение да понесе без ропот възложения върху нея кръст. „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22). Който иска да се спаси, той трябва да носи кръста си до смъртта си!

Да ù помогне Господ! Поздрав на всички.

Н.
8/IV-61 г.

59.

Драга в Христа сестра Е.В.!

Получихме писмото Ви. О. М. и всички ние много Ви благодарим.

Искали сте да получите благословение от болен човек. Да ви благослови Господ с всяко благословение на земята и на небето, да ви даде християнска кончина на живота и радостта на спасението, радост навеки. За Господа и за Неговата благодат не са пречка нито пространството, нито времето. Не съветвам нито вас, нито когото и да било другиго от Козелск да идва тук. Не ми е вече до беседи, а да дойдете и да се повайкате — няма смисъл, пък и за окръжаващите ще е тежест. И тъй им стигат грижи с мен и с близки и роднини от Москва и проч., които ни навестяват без разрешение.

Предайте на всички познати моето пожелание и Божието благословение, което е вечно и нерушимо. Поздрави на вас и на всички от мен и от всички наши. Простете. Спасявайте се.

Н.
24/VI-63 г.


Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.