Игумен Никон. Писма 60-69

60.

Драга Вера Николаевна!

Простете за забавянето на отговора. Вашите изкушения в началото на новия живот само потвърждават закона, че „преди или след всяко добро дело идва изкушение“. Не помня дали съм искал да Ви се скарам за празно- и вреднословието, но ви хваля за мълчанието, за което са недостатъчни всички похвали, особено ако към мълчанието на езика постепенно се присъединява мълчанието на ума. Това е пределното състояние, към които всички ние трябва да се стремим според силите си. Вие разбирате за какво става дума! Това именно духовно занятие (мълчанието на ума по отношение на всичко, освен Иисусовата молитва) може да „приспособи“ човека за бъдещия живот.

Изпратете на Н. или на други, които са по-бедни от Вас, някакво подаръче като компенсация. „По-блажено е да се дава, нежели да се взима“ — знаете ли от кого и къде е казано? Потърсете в Деянията на св. апостоли.

Никак не се смущавайте от това, че се храните с разнообразна духовна храна. „Ту едно, ту друго“. Това не е лошо. Това го съветва най-опитният от подвижниците, Варсановий Велики. Важно е само да не се прекарва времето в безделие. Да се почете на сляпата старица, ако тя го иска, е дело на любовта, която стои по-високо от молитвата.

Да не се ходи по познати без крайна нужда не е саможивост, а изпълнение на заповедите на светите отци.

И на мен ми е мъчно за Ю., а на Господ му е още повече мъчно, но Той изисква от нас да отхвърлим себе си, т. е. вехтия човек и „допуска върху хората скърби и болести за тяхна полза“. „Господ наказва, когото обича“ (Евр. 12:6).

Няма видими промени в живота и здравето ни. О. понякога е съвсем зле, после се пооправя. П. живее в спокойствие, аз пък — като царски син, макар и да се съкрушавам.

Не спирайте да ходите на църква, докато имате сили. Може да седите, но се старайте да сте там. Така времето ще мине бързо и то с голяма полза. Старайте се там да се молите с Иисусовата молитва без да се разсейвате.

Да се пъхне книга в ръката на многословни посетители — това е добро дело, може понякога да им предложите да почетете заедно канон или нещо подобно. Да се допитваш до Бога чрез хвърляне на жребий — това може да се върши рядко, само в изключителни случаи. Човек трябва да се ръководи от заповедите на Евангелието, на св. отци и от духовното разсъждение с молитва. Вашето послушание, (пък и това на всички останали сегашни „подвижници“)  се заключава в послушанието към Господа, чрез послушание към Неговите свети заповеди във всеки миг от живота. Послушанието към отците се заключава в същото, а чрез отците ние слушаме Господа. Отците само разясняват заповедите по по-разбираем начин в зависимост от състоянието на всекиго, но сегашните ръководители (имам предвид себе си) не умеят да правят това, а само заместват книгите.

Ето, струва ми се, отговорих последователно всички въпроси, засегнати в писмото Ви.

Да, относно това — да се каже ли или не, ако събеседниците Ви неправилно разбират нещо (С., Л. и др.) — може с любов да се постараете да ги поправите, ако възгледите им противоречат на Св. Писание или на Преданието, като им задавате въпроси и като човек, който сам се учи, да разгледате тези въпроси заедно с тях. Ако те упорствуват, не бива да сме настойчиви.

Простете ми. Прося Вашите св. молитви.

Бъдете нащрек, отхвърляйте вражеските внушения чрез Иисусовото име. „Обсадиха ме, обиколиха ме...“ (Пс. 117:11, недоцитираното от иг. Н. е: „но чрез името Господне им се противих“, по слав. текст — бел. прев.). Имайте жал и стопляйте скърбящите Ю. и Ш. и останалите. По думите на св. ап. Павел без любов всички добри дела са безполезни. Успехът в духовния живот се измерва с дълбочината на сърдечното съкрушение и смирение, без които всичко е суета или прелест (състояние на духовна измаменост от дявола, — бел. прев.).

С уважение към Вас.

Господ да благослови и укрепи и умъдри за всичко добро.

Поздрав и Божие благословение на всички познати.

В. купи петте тома на Игнатий Брянчанинов и ги предаде на Е. П. за изпращане.

Н.
8/XII-50 г.

61.

Драга В. Н.!

Отговарям на Вашите изпълнени с недоумение въпроси. Преди всичко ще ви напомня, че не изисквам от никого безусловно изпълнение на моите съвети. Съветът си е съвет, а окончателното решение принадлежи на питащия. Съветите на светите отци и личният ми опит подсказват, че колкото по-малко излиза човек от свойто кътче и колкото по-малко разговаря в къщи или навън — толкова по-добре. И Вие от излизанията и от разговорите сте получавали единствено смущение, разстроеност и вътрешно и външно отслабване. Изводът е ясен. Ако някой те „принуди да вървиш с него една миля“, по заповедта на Евангелието, иди, ала просто така, за да угодиш на светски хора, които врагът може да изпрати, да се разстройваш — няма смисъл.

„Каква полза за човека, ако придобие цялсвят, а повреди на душата си?“ (Марк. 8:36), а Вие вредите и на душата, и на тялото си с неполезни ходения насам-натам. Още: „ако те съблазнява окото ти...“ (Марк. 9:47) Обмислете всичко това и постъпвайте според Евангелието, е не от човекоугодие. Мисля, че и дядото би казал същото. Той навярно е подразбрал от Вашите или от чужди думи, че Вие имате намерение да станете затворница (монашески подвиг, при който човек напълно се откъсва от обществото и живее, без да излиза, от килията си, — бел. прев.), аз също съм против това. Съвсем не сте дорасли за затвор. Тук става дума за безцелните излизания и разговори.

Такива фрази във вашите писма, като „нищо няма да излезе от новия ми живот“, „сама започвам да се плаша от себе си и да се съмнявам във възможностите си“ и т. п. показват, че най-важното във Вашия духовен живот, основата — е гнила. Ето защо и „не е мирно на душата“ Ви. От тези изрази се вижда, че нещо сте си въобразила за себе си, очаквате нещо, виждате нещо особено в новия си живот и пр. Ето това и плаши дядото, от това той се безпокои. Започвам да се безпокоя и аз. Какво мислите за себе си?

Ето как трябва да чувствувате и да мислите за себе си: „Господи, изживях целия си живот в разсеяност, в постоянно нарушаване на Твоите свети заповеди, а истинско покаяние и до сега нямам, нямам смирение, нямам любов. С какво ще застана пред Тебе, Господи? Дарувай ме поне отсега да положа начало на покаянието, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си, приеми ме като митаря, разбойника, блудния син. Спаси ме както Сам знаеш!“ Ако Господ Ви даде съкрушено сърце (от което ще се роди и смирението), тогава ще видите ясно, че Вие сте по-лоша от всички, че не можете да учите и да осъждате никого, ще почувствувате, кога Вие трябва да навестите някого или да си останете в къщи, тъй като ще вършите това заради Бога, а не от себелюбие или човекоугодие.

Просете от Господа покаяние, съкрушено сърце, постарайте се да разберете защо най-великите светци са плакали постоянно за греховете си. По-често си припомняйте какво е сторил Господ за Вас, като е дошъл на земята и е приел да бъде разпънат, и с какво сте Му отвърнали. Признавайте, признавайте пред Него, че имате неизплатим дълг, който с никакви подвизи (нито пък с „добри дела“), с никакви „всесъжения“ няма да изплатите. Единственото, което ни остава, е да умоляваме за опрощаване на неизплатимия ни дълг, да се съкрушаваме и смиряваме пред Него и пред Неговия образ — човеците. „Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“. Ето това е Вашето духовно дело. Всичко останало е прелест, заблуда, а като следствие от това идват загубата на душевния мир, маловерието, осъждането на ближните и останалото зло. Дървото се познава по плодовете си.

Страхът, дори ужасът от смъртта е следствие от неправилно духовно устроение. Докато се надявате на собствените си дела и подвизи, Вие никога не можете да бъдете спокойна. Нито един човек от създаването на света досега не се е спасил чрез своите дела. Спасява ни Господ. На Него трябва да поверим себе си и участта си и тук, и след смъртта. А ако Му поверим себе си, тогава според силите си трябва постъпваме както Той заповядва, т. е. да се самопринуждаваме да изпълняваме светите Му заповеди, а за волните или неволни нарушения да се каем искрено. Ако това устроение бъде не в ума, а се внедри дълбоко в сърцето, то Вие ще бъдете спокойна винаги и навсякъде. Душата Ви е в ръцете на Господа. Кой може да ù навреди?! Това състояние, обаче, не се дава веднага. Ако търсите — ще намерите.

Вие питате, какво е това „добри дела“. За християнина добри са само ония дела, които той върши, за да изпълни Евангелските заповеди и следователно — за да изпълни Божията воля. Да се убие човек по волята Божия е добро, а да се спаси човек от смърт против тази воля — това е зло. Отворете Стария Завет и ще намерите там множество примери. А от Евангелието си спомнете какво каза Господ на ап. Петър, когато той пожали Господа.

Дори не мислете за телесни подвизи. Болният човек трябва всячески да поддържа тялото си, за да не бъде то пречка за вътрешното развитие. Пречи и прекалено здравото тяло, в този случай то трябва да бъде измъчвано. Това е ясно.

В положението, в което е М., трябва да се казва: „получавам заслуженото според делата си“, „Господи, да бъде Твоята света воля“, „Господи, прави с мен, каквото поискаш, само ме спаси“, а не човек да се бунтува и да диктува на Господа, което идва от гордостта.

Бъдете по-проста и не се задълбавайте в дреболии, признавайте пред себе си и пред Господа своята негодност и безкрайна задълженост, отдавайте себе си и близките си в Божиите ръце; всичко — и влизането, и излизането — правете заради Бога (вж. Пс. 120:8, бел. прев.), а не по друга причина, винаги се съкрушавайте, че във всичко постъпвате не така, както би трябвало, с други думи, смирете се пред Господа и пред хората — и ще намерите покой тук и царството Божие след смъртта.

Н.
29/1–51 г.

62.

Драга В. Н.!

Получих писмото Ви и посъчувствувах на Вашата скръб, причина за която бе не моето писмо, а Вашата душевна нагласа. Вие, както ми се струва, не сте разбрала писмото ми, иначе нямаше така да скърбите и да плачете, а просто щяхте да го приемете за сведение. А ако го бяхте намерили за справедливо — то и за изпълнение. Ето, преписвам думите Ви: „Нима може тъй да шибате, можете да ме доведете до отчаяние — ‘основата на целия живот е гнила’. Представете си, че вървите в гората и някой Ви каже: „Не вървете по левия път, там е опасно: има блато и куп змии, а по-добре е да минете отдясно“; ще наречете ли такъв човек жесток и думите му — камшик?

Сетне, подчертаният израз ми се струва изкривен. Ставаше дума за живота, който Вие започнахте след напускане на работа. Гнила е мисълта за някакви особени постижения и стремежи, при това се поставя въпросът и за това, „мога ли аз това и това“, „ще излезе ли от мен това и това“ и тем подобно, в което се спотайва мисълта за особен подвижнически живот или нещо от този род. Как тогава трябва да мислим за това — с какво ще застанем пред Господа? Дългът ни е неизплатим, сили нямаме, нямаме нищо, с което да го платим. Остава ни да плачем (не заради обидите) пред Божието милосърдие и да умоляваме за прошка.

В това и само в това трябва да е цялото ни дело през остатъка от живота ни. Господ Ви дава за това свободно време, освобождава Ви от грижи за тленното. Старайте се според силите си да превърнете целия си живот в покаяние. Молите ли се, правите ли нещо добро, излизате ли някъде, старайте се да вършите всички като непотребна, по-лоша от всички рабиня. Ако отнякъде дойдат скърби, телесни или душевни, казвайте си: „Получавам заслуженото според греховете си, заслужавам дори много по-голямо наказание; благодаря Ти, Господи, че ме наказваш милостиво за очистване на греховете ми“.

Ето тази основа, този път, са правилните. Ако го няма покаянието във всичко — то всичко е гнило, всичко е непотребно и не ще ни доведе до целта, а ще ни отдалечи от нея. А целта е — да получи човек опрощаване на всичките си грехове и чрез Христовия Кръст да наследи царството Божие след смъртта си. Това желая на Вас и на себе си от цялата си душа.

За всичко недобро (мисъл, чувство, дума, възгледи и проч.) начаса мислено от все сърце въздъхнете пред Господа и помолете за прошка. Това е достатъчно. Не задълбавайте повече, не анализирайте: аз съм такава, аз съм онакава. Все едно, ние не познаваме себе си и не можем да съдим правилно за себе си. Господ е нашият Съдия. Нашата задача е да молим за прошка, а да осъждаме някого, дори себе си — прекалено, това ни е забранено.

Вие съвсем не сте твърдоглава, а сте като всички: доброто е омесено със зло, жив е вехтият човек, а новият е още в пелени. Нека предадем себе си и близките си в ръцете на Христа Бога и според силите си да се каем за своята негодност и за грешките си. Постът за вас трябва да е вътрешен. Той е по-труден от външния. Поддържайте всячески телесните си сили, за да бъдете способни и за вътрешната борба.

Господ да помогне, да Ви вразуми и да Ви благослови.

Н.
28/II–51 г.

63.

Мир и спасение на Вас, В. Н.!

Както е притеснен О. В., така са и много други, това, което е възможно с него, възможно е и с мнозина.

Християнинът няма никакви основания да се отчайва, и вие нямате такива. Ще кажа едно нещо по повод на всичките ви състояния: всички, дори и светците, са се нуждаели от покаяние, още повече пък ние. Разкривайте се с всичките си недостатъци, грехове, съмнения и проч. и проч. Разкривайте се пред Бога с покаяние, с молитва: „Господи, прости, Господи, помилуй, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме мен, грешната“ и прочие. Това състояние (ако го разбирате) може да замени всичките Ви правила и прочие. Те (правилата) трябва да ви доведат до него. А другите хора не трябва да ги съдите и осъждате, но ако си спомните за тях, то въздъхнете молитвено за спасението им — и така ще попречите на помисъла на осъждането. Четете и слушайте Евангелието. Човек трябва само да облекчава послушанието на другите към Евангелието, а не да изисква от тях послушание към себе си. Сега вече никой не е способен за послушание „във всичко“. Покаянието заменя всичко останало.

Предайте поздрав, благодарност и Божие благословение на Ю. В. Не се откривайте пред хората. Поздрав и Божие благословение на познатите. Господ да Ви вразуми и да Ви спаси.

Н.
18/XII–51 г.

Не мечтайте и не мислете празни работи, по силите си се борете с това.

64.

Драга В. Н.!

Получихме Вашето писмо. Здравето на всички е все такова. Караме я криво-ляво. Времето е тежко. Потънахме в дъждове. По народните признаци цялата есен трябва да е дъждовна и дълга. Не унивайте, по-често си спомняйте, че нашето живелище е на небесата. Четете понякога житията на светците. Това освежава човека.

Не придавайте значение на отношенията с хората. Старайте се да се отнасяте към всички дружелюбно и оставяйте всичко на Божията воля. По-често с мисъл и със сърце се обръщайте към Бога. Когато унивате, четете макар и седейки или дори лежейки Псалтира, както стана дума.

Бъдете здрава. Господ да Ви благослови и запази. Поздрав и Божие благословение на вашите кримски приятели.

Н.
21/X–52 г.

65.

Драга В. Н.!

Мир вам! Доволен съм от пътуването си. Пристигнах си благополучно. При нас всичко е още по старому. Празнословието и клеветите текат като река — това е напълно в реда на нещата на този свят. Тук е страшна кал.

Не може ли да се фотографира портретът на м. Арсения, както направихме с този на Игнатий Брянчанинов? Коя е тази Л.? В какво се състои вината й? Може би о. В. има основание за своя възглед. Има такова положение у опитните: „Ако няма покаяние (искрено, постоянно), то има прелест“. Фалшиви сълзи може да има премного, всички плачат, а до чисти сълзи достигат единици. По отношение на о. В. винаги трябва да се има предвид неговата болест и заетост, ако не можете понякога да приемете като справедливи неговата рязкост и суровост.

Не изисквайте много от себе си. Повече от всичко дръжте покаянието. Винаги сме „раби негодни“. А да се поддържа това съзнание, е по-лесно, когато във всичко виждаме своята негодност. Когато пък ни се струва, че сме добри, то без съмнение се намираме в прелест.

Бъдете здрава и не унивайте. Дадена е заповед (винаги да се радваме, вж. Сол. 5:16, — бел. прев.), а ако не можем винаги да се радваме, то поне да не униваме, а главното, трябва за всичко да благодарим (там, ст. 18). За Вас това е особено необходимо: Вие сте материално обезпечена, имате отделна стая, имате приятели. Как да не се благодари за всичко това! А унинието е скрит ропот. Бог да ни избави от това.

Господ да Ви благослови и да Ви огради от всяко зло.

Н.
29/10–53 г.

Поздрави на познатите.

66.

Мир вам!

В молитвата, а и всякога бъдете в състоянието на митаря. Не бързайте напред в духовните състояния. Ако в нещо сте излезли от нагласата на митаря, особено в молитвата, то значи сте стъпили на пътя на лъжата и прелестта.

Да идете при А. И. е физически трудно за тялото Ви, а за душата Ви е вредно, тъй като това е мечтателност.

Помолих една леля да пише по линиите на листа хартия, а не да драска между тях, но тя е такава скъперница, че, подобно на Плюшкин се бои да не изразходва допълнителен лист.

Благодаря, че ни помните. Поздрав и Божие благословение на всички. Тук засега всичко е добре.

Н.
18/XII–53 г.

67.

Драга В. Н.!

Получих писмото Ви относно о. В. Дори само това, че сте неспокойна, свидетелствува за Вашата неправота. „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си“ (Мат. 7:5). Тук се посочва един дълбинен психологически факт. Ако с Божията помощ човек се очисти от греховността и по този начин гледа на всичко чисто, то: 1) всичко ще му се покаже в друга светлина и само тогава той ще може да даде правилна оценка на нещата, 2) тогава в сърцето му ще има единствено любов към всяко творение, непостижима жалостивост и желание, никой да не страда, никой в нищо да не търпи вреда (вж. Исаак Сирин).

Само тогава човек може да поучава ближния си (и то по указанието на Божията благодат), и тогава думите ще бъдат действени, полезни, ще изцеляват, а няма да нараняват. А докато не достигнем до такова състояние — да не напираме да ставаме учители. Ако Вие повече бяхте мълчали пред о. В. и само кратко отговаряхте, щом Ви попита (и освен това, ако не говорехте от себе си, а опирайки се на едни или други св. отци), то и о. В. щеше да се отнася по друг начин към Вас, пък и казаното от Вас би могло да го накара да се замисли и да прояви интерес към онова, което посочвате.

Преподобният Нил Сорски никога не отговарял от себе си, а само е излагал мнението на св. отци. Ако не е намирал веднага решение, то и отговор не е давал, докато не открие изказана от св. отци мисъл по даден предмет. А ние самите, без нищо да знаем, чули-недочули нещо, или просто защото „така ми се струва“ изговаряме цял куп неща. Умният човек веднага ще усети безпочвеността на думите ни и ще ни осъди. Пред него или трябва да докажете Вашето мнение, или да посочите достатъчно авторитетен източник. Можахте ли да сторите това? Разбира се, че не. Затова и не се учудвайте на неговата студенина.

В главата си, или по-точно в сърцето си, имате прекалено много боклук. Затова трябва особено да мълчите. Може да се отговаря само на пряк въпрос, позовавайки се на своето незнание (което си е наистина така!), само за да не оскърбим човек с мълчанието си. Всички ние се намираме, по думите на св. Симеон Нови Богослов в „най-зла прелест“, т. е. в тъмата, в заблудата, в робство на дявола. Само малцина биват освобождавани от Господа от това състояние. Как може слепец да води слепия? А Вие учите всички. Престанете!

Митарят не е учил, а е казвал със съкрушение: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“, казвал го е не само в църквата, но е имал винаги тази нагласа (иначе и в църквата не би могъл да се моли така). Могъл ли е той, пък и който и да е друг в такова състояние, да учи другите? Ясно е, че не. А за намиращия се в робство на греха и на дявола, единственото правилно състояние е състоянието на митаря. Когато то обхване целия човек, само тогава в него ще се прояви силата Божия. „Силата Ми се в немощ напълно проявява“ (II Кор. 12:9), т. е. когато човек дойде в състоянието на митаря (в смирение) — тогава в него ще действува Божията сила, която и ще го изведе от Египет в обетованата земя. Друг път няма. Ако си позволявам да Ви пиша това, правя го с правото на Ваш духовник. Простете.

Господ да Ви пази и да Ви вразуми към всичко добро. Поздрав и Божие благословение на Вас и на всички познати.

2/I ден на преп. Серафим.

Поклон на дядо. Моля го да си спомни за мен.

Н.
17/I–54 г.

68.

Драга В. Н.!

Как сте със здравето? Не се поддавайте на униние. Спомняйте си по-често смъртта и всичко, което идва след нея, тогава земното ще започне да губи своята важност. При нас няма нищо ново. През цялото време валяха дъждове. Днес, струва ми се, за пръв път откак си тръгнахте слънцето се показа и небето е без облаци. Един стар и болен човек трудно прекарва есента.

Да Ви помогне Господ във всичко и да насочи пътя Ви към спасение. Господ да Ви благослови.

Поздрав на всички познати. Всички наши ви се кланят.

25/Х–54 г.
Н.

69.

Мир Вам, В. Н.!

Защо се смущавате, че много спите и почивате? Почивайте толкова, че да почувствувате сила да се помолите или да свършите нещо по къщата. Ако натоварвате тялото си пряко силите му, духът Ви ще се омрачи, а тялото още повече ще изнемогне. Не изисквайте от себе си повече, отколкото можете. Надявайте се на Божието милосърдие, а не на своите добродетели. На нашето време е дадено покаянието вместо делата, които вече ги няма. Покаянието ражда смирение и надежда на Бога, а не на себе си, което е гордост и прелест.

Всяко смущение е от врага. Не трябва да задържаме вниманието си върху смущението и да изнемогваме в него, а да го прогонваме чрез молитва. На изповедта от Вас се иска да изброите греховете, които са останали в паметта и които тревожат съвестта Ви, а останалите изповядайте общо: съгреших с думи, с дела и с мисли. За Вас това е достатъчно. А смущението след изповедта е или от врага, или от съзнателното скриване на грехове. Ако сте скрили, следващия път изповядайте всичко, и скритото, а ако няма такова нещо, не обръщайте внимание, а прогонвайте всички такива мисли, както и останалите вражески мисли и чувства. „Обсадиха ме, обиколиха ме, но чрез името Господне им се противих“ (Пс. 117:11, по слав. текст).

Да бъдете искрена означава да не лъжете пред Бога, да не се оправдавате, да не лукавствувате, а да се стоите такава, каквато сте, с всичките си мерзости, и да молите за прошка и за помилване.

В петия том на Игнатий Брянчанинов е казано: вярата в истината спасява, а вярата в лъжата убива. Изключенията не влизат в тази сметка. Не се случва често магаре да наставлява към истината, както е било с Валаам.

Ако сте се отнесла лошо (студено) с някого, то поне се извинете при раздялата, като се оправдаете с болестта си. Грехът против ближния силно ляга на съвестта. Пък и Господ опрощава такива грехове само тогава, когато самите ние се примирим с ближните.

Предайте на М. С. поздрав от мене и благословение Божие. Тя бе права във всичко и няма никакви основания да се тревожи. Тя изрази моите собствени мисли. Господ да я помилва и да и даде търпение в болестта. Прося нейните молитви за мен. Простете. Господ да Ви благослови и вразуми за всичко добро.

Кажете на ... да не се обижда „за ябълките“. Тъй трябва.

Н.
10/XI–54 г.


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.