Игумен Никон. Писма 70-79


70.

Драга В. Н.!

Не мога да принудя себе си да прочета повторно писмото Ви, за да отговоря на всички въпроси, пък и не считам това за полезно, сериозно и нужно. Отговорът щеше да е един и същ: не изисквайте от себе си повече, отколкото можете да дадете. При телесната и душевна немощ за Вас е достатъчно да казвате с цялото си съзнание, при всички положения и състояния, и места: „Боже, бъди милостив към мен, грешната“. Това е напълно достатъчно и за разбойниците, за да получат опрощаване на греховете, а още повече за ония, които нямат смъртни грехове. А Вие все търсите нещо, което и сама не знаете, или за което очевидно нямате сили.

Предайте приложеното тук писмо на Ю. А. Можете да го прочетете, тъй като то може да се отнася и до Вас. Не унивайте, спомняйте си по-често за смъртта и стоенето пред Бога. Не пазете телесни пости, а според силата си дръжте душевния пост: въздържанието на езика, очите, ушите, въздържанието от лакомства, от осъждане и проч. Този пост е достъпен и за болните, а е по-необходим от телесния, още повече при Вашата слабост.

Господ да благослови Вас и Ю. Поздрав на всички.

Н.
12/XII–54 г.

71.

Драга В. Н.!

Получих писмото Ви от 28/XI по ст. стил. Благодаря за поздравлението. Изпратих Ви кратко писъмце с приложение за Ю. Надявам се, че сте го получили. Ако сте вникнала в съдържанието, то смятам, че в тях сте намерила отговор на някои от засегнатите от Вас въпроси.

„Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Иоан. 6:37). Цял живот се стремите към Бога и вярвате в Христа, стараете се да живеете по Неговите заповеди, каяла сте се и се каете за нарушението на заповедите, изповядвате най-големите грехове в тайнството Изповед, не веднъж сте се причастявала. Защо унивате и се отчайвате за спасението си? Ще кажете, че сте грешна. Но всички са грешни и Господ е казал, че е дошъл да спасява не праведници, а грешници, т.е. ония, които съзнават, че са грешници. Значи съзнанието, че сте грешна (а не празните думи „аз съм грешница“), у Вас е толкова силно, че врагът го използува, за да Ви тласне към отчаяние — самото това отчаяние е ново основание за надежда, че Господ ще Ви спаси, както е спасил осъзналите се за грешници — митаря, блудницата, блудния, разбойника и др. Лошо, много лошо е, ако някой се смята за добър (като фарисея, например), ако сърцето не го боли поради греховността му, ако върви с изправена глава към смъртта си. Така фарисеите са се смятали за чеда на Авраама, за несъмнени наследници на Божието царство, а Господ ги е нарекъл чеда на дявола и ги е осъдил, ако не се покаят, на геената.

„Ние всинца много грешим“, е казал апостол Иаков (3:2). Но какво друго можем да кажем ние с Вас? Грешим, но го съзнаваме, каем се, съкрушаваме се за това, падаме пред Господа и молим за прошка, и ... Господ прощава, прощава по начин, който сърцето чувствува, снема духовното бреме, както се снема тежък товар от плещите — и ясно се чувствува облекчение. Трябва да благодарим по-често на Господа за всичко, което Той е сторил за човечеството и за нас лично, правил е и прави постоянно за всички, а особено за вярващите в Него, принадлежащите към св. Православна Църква. „Всичко, що диша, да хвали Господа“ (Пс. 150:6)!

Мисля си, че о. В. е живял толкова чист, свят живот, че душата му (сърцето) не е имала повод силно да се съкрушава и затова му е непонятна скръбта, болката за греховете, почти отчаянието на каещите се. За такива хора Игнатий Брянчанинов привежда следния израз на старците: „Свят, но неизкусен“. Такива като о. В. са единици. Общият път е този — в свое време дълбоко да осъзнаем своето падение, покварата на цялото човечество и своята собствена, да осъзнаем своето безсилие да излезем сами от това състояние на поквара и греховност, да изстрадаме дълбоко това, да дойдем почти до отчаяние, да се смирим пред себе си и пред ближните, и пред Бога, и да паднем като блудницата в нозете на Спасителя без думи, без оправдания, с един-едничък сърдечен вопъл: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. Само тогава човек ще познае, колко милостив е Господ... Ще познае, че човек се спасява не по своите добри дела, а по непостижимото Божие милосърдие.

Скоро ни предстои да умрем. За какви подвизи можем да говорим сега ние болните, слабите и недъгавите? Остава ни търпението и въздишката: „Боже, бъди милостив към нас, грешните!“ Твърдо се надявайте, че ако умрете с такова настроение — ще влезете в царството Божие, ще избегнете враговете на спасението.

Постът не е установен за болни.

Ако е угодно на Господа, ще дойда в Москва. Когато Ви е особено зле — пишете ми. Може би ще бъде възможно да се съвместят моите дела с Вашата нужда. Във всеки случай, бъдете спокойна и уверена и знайте, че с правото на Ваш духовник „прощаю и разрешаю тя от всех грехов твоих во имя Отца и Сына, и Св. Духа. Аминь“.*

Благодаря на М. Б. за поздрава, а главното — че ме споменава в молитвите си. Предайте и моята благодарност и молбата да не ме забравя и занапред. Господ да благослови нея и нейната съжителка.

Господ да Ви благослови и да Ви утеши със Своята милост.

Кажете на Ю., че поради свойствата на душата ù Господ я води към спасение не по пътя, по който ù се иска. За нашето поколение Господ е оставил път, който е предсказан отдавна: вяра и безропотно търпене на скърби и болести. Личния подвиг ние не можем да понесем — ще изпаднем в гордост и ще загинем в духовна прелест. Трябва да се смиряваме пред отреденото ни от Бога, да приемаме изпратеното ни като най-полезно, без което няма да се спасим, и да благодарим за това на Бога.

Поздрав и Божие благословение на нея и на всички познати. Моля да ме споменавате в молитвите си.

Н.
14/XII–54 г.

* „Опрощавам те и те освобождавам от всички твои грехове в името на Отца, и Сина, и Светия Дух“: думи на свещеника от опростителната молитва след изповед. — бел. прев.

72.

Драга В. Н.!

Мир вам и спасение! Защо така унивате? Цял живот сте се стремила към Господа, а сега губите надежда на Божието милосърдие и любов. Та нима хората се спасяват чрез своите подвизи? Всички, даже светците, ги спасява Спасителят заради тяхната вяра в Него и заради покаянието им.

Имайте мир и се надявайте на Христа. Изповядвайте това, което безпокои съвестта ви, а останалото — по общата изповед. Господ знае всичко и заради вярата и покаянието прощава всичко и приема в Царството небесно, и Вас няма да Ви лиши от него.

Унинието и чувството за безнадежност са от враговете. Светите отци предупреждават, че пред смъртта, когато силите напускат човека — врагът особено силно напада дори твърдо вярващите с неверие и чувство за безнадежност. Борете се с врага с помощта на Божието име.

Нямам време да пиша повече.

Господ да Ви пази и утеши, и укрепи. Поздрав на познатите.

Н.
14/XII–54 г.

73.

Драга В. Н.!

Поздравявам Ви с Новата година и с настъпващите празници. Желая Ви да се обновите по дух чрез смирението, защото само чрез ръката на смирението човек може безвредно за себе си да приеме всякакви дарове от Господа.

Обиждате се, че не Ви пиша. А защо ли да пиша, когато Вие (пък и другите) не изпълнявате нито един съвет, който ви се предлага, не правите дори най-малко усилие да опитате. Колко пъти съм Ви казвал никого да не учите. А вие се завирате в дела, които не са Ваши, не само поучавате отвисоко, но и изобличавате, пък и с повишен тон. А резултатът? Сама се смущавате и страдате, а и другите довеждате до същото състояние. Ето плодовете на Вашия духовен труд.

Също така неведнъж Ви се казваше веднъж завинаги да признаете себе си за паднало същество, от което непрестанно извират всякакви грехове, и да паднете пред Господа като митаря, разобличавайки себе си в цялото безобразие на вехтия човек и в безсилието сама да излекувате прокажената си душа, и да въпиете: „Боже, бъди милостив към мен, грешния!“

Пророк Давид със сълзи е викал (и не само викал), а „рева от мъките на сърцето си: помилуй ме, Боже, по великата Си милост; изведи от тъмница душата ми (от каква тъмница?); от глъбините викам към Тебе, Господи (от какви глъбини?)“. Давид наричал себе си бълха в Израил, псе, червей, имайки в себе си Светия Дух, а ние, нямайки нищо освен извехтялостта си, се смятаме за велики, за способни да учим и да изобличаваме другите. Каква дяволска насмешка над нас!

Ако Вие, както пишете в писмата си, се чувствувате и по тяло и по душа напълно безсилна, защо тогава не се смирите пред Господа? Какво Ви влизат в работата другите хора, за какво Ви е някой да мисли за Вас само хубаво, каква е ползата ако цял свят Ви хвали, а Господ каже: „не ви познавам“ ... Защо и Вие самата искате да виждате себе си добра във всичко по светски? А по духовному е добър само този, който искрено, от цялата си душа смята себе си за по-лош от всички. Такова е учението на Евангелието, учението на всички свети отци.

Смятайте себе си за достойна, заслужаваща ада и умолявайте Господа, да не Ви въздава заслуженото, а да Ви помилва не по някакви заслуги, мними добродетели, а най-вече по Своята милост. Ето какво казва Сам Господь Иисус Христос: „Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:10). Това означава, че дори да изпълнехме всички заповеди, то и тогава би трябвало да се считаме за роби, длъжни (като роби) за изпълняваме волята на Своя Господар, а да получим от Господа особени милости или да наследим на царството Божие — това е проява на Божието милосърдие и снисхождение към нас, а не отплата за нашите трудове. Но ние не сме изпълнили нито една заповед, а дори и да сме — тогава сме отровили това или с тщеславие, или с човекоугодие, или с някакви земни сметки. Защо се смятаме за извисени? Защо не разголваме пред Господа раните си и не Го умоляваме за помилуване, а все искаме да се покажем добри пред Него и пред хората?

Смирете се, считайте себе си за достойна за ада и умолявайте със съкрушено сърце Господа за милост, като митаря, блудницата, разбойника, блудния син и Господ ще Ви помилва и още тук ще го почувствувате със сърцето си и ще се успокоите. Да бъде тъй, да бъде! Амин.

Простете ме.

Н.
2/II–55 г.

74.

Драга В. Н.!

Мир Вам. Благодаря за бонбоните. Защо затруднявате и себе си и другите с такива пратки. Ние и така Ви помним. Живеем по старому. Нищо ново. На всички Ваши въпроси, отнасящи се до вътрешния духовен живот, ще кажа едно: живейте тихичко, както живеете сега и както Господ устрои. Не обиждайте и не съдете никого, щом се появи възможност — окажете според силите си любов на ближния. Съкрушавайте се за недостатъците си пред Бога, предавайки себе си и другите на Неговата света воля. Не ставайте учител, а ако някой попита искрено — отговорете както можете, с молитва в сърце. Бъдете по-проста. Разкривайте се цялата пред Бога. Не се ровете в своите дреболии. Всички сме грешни и се надяваме на милостта на Спасителя. Защо ни е да се суетим.

Не си определяйте задължителни правила, а по съвета на Варсануфий Велики изпълнявайте по малко от това, към което ви тегли сърцето: малко се помолете, почетете Псалтира или акатист, малко почетете, потрудете си (разходете се — това добавям от себе си), така и изкарайте деня; в каквото съгрешите, помолете за прошка. Господ да ви помогне!

Бъдете здрава. Всички наши Ви се кланят и благодарят.

Поздрав на всички познати и Божие благословение на Вас и на всички.

Н.
18/II–55 г.

Е. П. има „Странника“. Поздравете я, ако я видите.

75.

Драга В. Н.!

„Като постим, братя, тялом, да постим и духом...“ За болните, немощните и старите няма телесен пост, често той е и вреден за такива. Ударението трябва да се постави върху душевния пост: въздържанието на зрението, на слуха, на езика, на помислите и прочие. Това ще бъде истински пост, полезен винаги и за всички.

Силите и така не стигат, а телесният пост и умората на тялото съвсем няма да дадат сили за духовен труд.

Желая Ви здраве и духовен разум. Господ да Ви благослови и укрепи!

Чувствувам, че ... ми се е обидила. Наистина, аз може би и нея прекалено я оскърбявам. Моля я за прошка.

Поздрав на всички познати. Всички наши Ви се кланят.

Н.

76.

Драга В. Н.!

Вие отдавате прекалено голямо значение на това, какво ще си помислят за Вас, какво ще кажат другите и пр. Какво значение има човешкият съд? Добре ли е, ако целият свят превъзнася някого, а Господ му каже: „Не те познавам!“ Какво е станало с фарисеите? Също така е безполезно и човек да се рови и да съди себе си с човешки съд! Не е ли винаги по-добре да се казва заедно с митаря: „Боже, бъди милостив към мен грешния!“

Всеки ден четем молитвата: „Боже, очисти мене, грешния, понеже нищо добро пред Тебе не сторих...“ Знаете ли кой е съставил тази молитва? Преп. Макарий Египетски, един от най-великите отци, достигнал до духовно съвършенство; още живеейки на земята, той бил жител и на небесната обител. Ето как са оценявали себе си и труда си Божиите угодници, Божиите приятели.

Ние пък постояно се вайкаме и тюхкаме: „Ах, не казах, както трябваше! Ох, какво ли ще си помислят за мене...“ Като че ли ние само този път не сме постъпили или сторили добре. Светият отец пък казва: „нищо добро пред Тебе не сторих, очисти мене, грешния“.

Бъдете здрава. Спасявайте се. Господ и добри хора ще устроят всичко. На мен никаква вреда не сте ми причинили. Поздрав на познатите. Господ да Ви благослови.

Н.

77.

Драга В. Н.!

Мир Вам! Все още се учудвате, че много зло се проявява в сърцето Ви при един или друг случай. А аз винаги съм Ви казвал, че в нас се крият всички страсти и грехове, само че те се проявяват при подходящи за тях условия. Добавете и това, че ние се намираме под постоянния обстрел на дявола, който ни внушава всякакви греховни помисли, влечения, настроения и пр. „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате“ (Еф. 5:15). „Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне“ (I Кор. 10:12). Не бива да очакваме от себе си безгрешност. Ние не грешим само докато ни държи Господ, а веднага щом ни остави на нас самите, ние тозчас се падаме в една или в друга яма. Затова и ни е заповядано да се молим: „и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия“.

И вие не се учудвайте на своите падения, а се смирявайте и по-часто казвайте като митаря: „Боже, бъди милостив към мене, грешната!“ Хората все смятат, че тази молитва не е за тях, ала по думите на св. отци, Бог не приема никоя молитва, ако в нея липсва митаревото настроение. Търсят възвишени състояния в молитвата, а това е прелест. Ние сме толкова развалени, грешни, имаме такъв неизплатим дълг пред Бога, че дори и през целия си живот да неспирно да зовяхме: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“ — и тогава не бихме могли да се чувствуваме освободени от дълга. Освен дълга на греха, имаме още и дълг да благодарим на Господа. За изплащане на този дълг не биха ни стигнали и милион живота! Ето защо ни остава да се смирим, да осъзнаем, че не нашите собствени дела ни спасяват, а непостижимото Божие милосърдие, и с надежда само на това милосърдие да викаме: „Господи, помилуй! Боже, бъди милостив към мен, грешния!“ „Който се смири, ще бъде въздигнат“ (Мат. 23:12) в царството Божие.

Търпете и се надявайте не на себе си, а на Господа. Поздрав на М. Б. Аз все се каня да дойда до Москва, но не мога да реша кога. Простете. Бог да благослови Вас и М.

Н.

78.

... , запази това писмо и го чети в минути на униние.

Драги мой ...!

Получих писмото ти и дълбоко ти съчувствувам. Много бих ти казал в отговор на твоите съмнения и огорчения, но не ме бива в писането. Ти си избрал за себе си път в живота, изключително труден за нашето време, и ако издържиш до края — малко е да се каже, че всички твои скърби ще бъдат милион пъти възнаградени, — ти просто (няма да кажа, че ги забравиш) ще съжаляваш, че тези скърби са били прекалено малки. Може би това ще ти се стори странно, но е така. Аз съм дълбоко уверен, че и древните велики мъченици — и те са съжалявали, че малко са страдали и затова не са могли да отвърнат на Бога с такава любов, с каквато са били длъжни да възлюбят Господа.

Любовта дори към човек се стреми да се изрази, като върши неща, приятни за любимия, каквито и жертви да струва това. Колкото по-силна е любовта, толкова по-силен е стремежът тя да бъде доказана, а безкористната любов може да се докаже само с жертва; и тъй като истинската любов не знае граници, то и жаждата за жертва, като проява на любовта, е безгранична. Който обича Бога, той ще поиска и да страда заради Бога и заедно с нарастването на любовта ще се възраства и желанието всичко да се претърпи, само и само да не се отдалечи от нас Господ, само и само да бъдем по-близо до Него. Не е възможно да не обичаме Господа, ако се приближим до Него, по-точно казано, ако Той се приближи до нас.

Може да се мисли, че незаспиващият червей и неугасимият огън в бъдещия живот — това е неутолимата скръб в сърцето, че е имало време, когато сме можели да докажем любовта си към Бога, да претърпим заради Него разни страдания, да докажем любовта си не само чрез страдания, но и с вяра в Него сред всевъзможни съмнения, сред страхове, духовна самота, при съзнанието за своите немощи, безсилие и т. н. и т. н. — и не сме я доказали.

Ето тук, на земята, може и трябва да докажем любовта си към Бога чрез вътрешното решение: „ще вярвам в Теб, с всичките си сили ще изпълнявам Твоите заповеди, ще страдам за вярата си в Тебе, ще се откажа от всичко и от всички — от личния си живот, от близките си — само Ти, Господи, не се отказвай от мен, не допускай да загубя вярата и мъжеството си, не допускай да възроптая срещу Тебе, ако мен или близките ми ни постигнат тежки скърби и страдания, дарувай ми да Те възлюбя от цялото си сърце“. Ако запазиш такава нагласа, с лекота ще изминеш целия си житейски път.

Ако пък се колебаеш, ако допуснеш в сърцето си съмнението, ако се омрачиш и отслабиш силите си чрез самоволно нарушаване на Божиите заповеди — тогава ще паднеш с велико падение, ако не призоваваш непрестанно Господа на помощ; а особено, ако се възгордееш и започнеш да се надяваш на собствените си сили — ще паднеш с велико падение и ще си утежниш живота извънмерно. Но и в този случай не унивай, а се смирявай още повече и възлагай цялата си надежда на Господа и на Неговото милосърдие, на Неговата помощ. Това е правилната нагласа, но без опит, без вътрешни *) падения и изправяния няма да достигнеш до правилното състояние.

То се отличава с дълбоко съзнание за собствената немощ, собственото безсилие да живеем така, както изискват заповедите, да обичаме Бога така, както Той ни е възлюбил. А от тази нагласа се раждат чувството на съкрушение, плачът на сърцето, съзнанието за неизплатимостта на нашия дъллг (10 хиляди таланта) — с една дума, „сърце съкрушено и смирено“, което „Бог не ще презре“ и от което ще се роди оная любов към Бога, за която казах в началото. Единствено със своя воля и желание не можем да придобием такава любов — това става с живот по заповедите, с покаяние, с плач за своите падения, с дълбоко съкрушение, че вместо да живеем в любов и да угаждаме Богу, ние постоянно нарушаваме Неговата света воля.

От този плач и съкрушение се ражда страхът Божий, т. е. страх да не оскърбим с нещо Бога, сетне се ражда чувството за Божията близост до нас, което пророк Давид е изразил с думите: „Винаги виждах пред себе си Господа“ (Пс. 15:8) — а после постепенно се ражда твърдата решимост по-скоро да умрем, отколкото да оскърбим Господа, не само безропотното носене на скърбите и страданията, но и благодарността за тях, тъй като тогава сърцето ще чувствува радост от очистването чрез скърбите и някакво удовлетворение, че можем да страдаме заради Бога и по такъв начин да Го обичаме. „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?“ (Пс. 115:3)

Прости ми за многословието и за това, че може би ненавреме ти пиша тези неща. Твоята скръб обаче ме подтикна да ти напиша това. Може би ще бъде полезно и ще ти достави някакво утешение.

Приятелю мой, за едно само те моля: не отстъпвай никога от Бога, колкото и ниско да си паднал, както и да си съгрешил и оскърбил Господа (от което да те избави Господ), но като блудния син, моли Го за прошка и пак и отново се принуждавай да живееш по заповедите. „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Иоан. 6:37). Вървящият към Господа чрез изпълнението на заповедите — макар и да пада по пътя, но пак става и върви напред, — той е в числото на Христовите воини и Господ го увенчава, дори да е получил много рани в тази духовна война със своите страсти, с падналата си природа и с бесовете. Да те вразуми Господ, да укрепи твоята вярата и произволението ти, да те опази от всяко зло. Господ да те благослови.

Не пиши толкова подробно както в последното си писмо. Аз и така познавам състоянието ти — достатъчно е да пишеш кратко. Бъди здрав.

Твоят отец

* Паденията на дело се отразяват много тежко на духовното състояние, изискват после огромен труд за собственото очистване и забавят за дълго движението напред. Паденията с мисъл са дори необходими за опознаването на себе си, на своята немощ и негодност за царството Божие и вследствие от това те водят към смирение, показват, че сам човек не може със собствените си сили да израства духовно, а трябва постоянно да се обръща за помощ към Бога, трябва да прибягва към Таинствата и към всичко, което дава св. Църква за спасението ни. За духовното израстване спомага постоянното четене на Св. Писание (на Новия Завет и на творенията на светите отци). Още по-добре е, ако има духовен ръководител, но такива вече няма и се налага човек да върви сам, черпейки духовно ръководство от четенето и от молитвата, изпросвайки помощ от Господа и от Божиите угодници. [Назад]

Прости ми. Твоят отец.

79.

Драги ... !

Да се изпълни с мир и с радост сърцето ти! Много се радвам, че си получил моето писмо.

При нас засега всичко е наред. Майка В. е здрава, аз също. Справям се сам дори по-добре, отколкото двама. Когато вече можеш да служиш, ще опитаме да се устроим заедно. Да ти даде Бог само здраве да завършиш благополучно училището. Времената са изпълнени с всякакви неочаквани събития. Какво ли ни готви идещият ден?** Да бъде Божията воля във всичко.

Бъди здрав, драги ... . Бъди бдителен и се старай колкото се може по-често от цялото си сърце да въпиеш към Господа с Иисусовата молитва. Не унивай. С нас е Бог.

Твой Н.
24/III–49 г.

** В оригинала — „Что день грядущий нам готовит?“ — цитат от романа в стихове „Евгений Онегин“ от А. С. Пушкин — бел. прев.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.