Игумен Никон. Писма 80-89


80.

Драги ...!

Получих писмото ти на I/XII и по-рано писмо от К. Относно устройването ти при някоя църква: категорично ти забранявам да правиш това. Стой си в Загорск (сега е възстановено старото му име — Сергиев Посад.) и учи. Материалът и без това е много, знания и опит нямаш още никакви и да губиш време, а главно да се подлагаш на разни опасности, на разсейване, на загуба на възможност да се помолиш в църква — защо е нужно всичко това. Не идвай още тук, не ходи никъде. Както външно, така и вътрешно живей, като човек, който ще трябва да дава отчет за всяка мисъл и чувство, а не само за делата и думите си — на Господа и на своя духовник. Помни това. Колко е важно за духовния живот човек всеки ден да разкрива своите помисли! Ако няма възможност това да се прави, то ги разкривай поне мислено и изповядвай всичко пред Бога в молитва. Бъди открит пред Бога: „не уклони сердце твое непщевати вины о гресех“ (не давай да се отклони сърцето ти към думи лукави за извиняване грешни дела, Пс. 140:4, бел. ред.) — за твоите грехове и помисли, дълбоки движения на сърцето и пр. Врагът е хитър, нужни са много мъдрост, сълзи, молитви, а главното смирение, осъзнаване на собствената немощ, за да не попаднем в мрежите. Спомни си за Антоний Велики. А още по-трудно е, когато дори само един нокът се заплете.

Като получиш писмото, не ходи нито веднъж до Москва (освен единствено с цялото училище). Ще ми дадеш отчет за това и за всичките помисли, когато дойдеш тук. Напиши, как приемаш това писмо. Откривай ми се според силите си и бъди послушен, ако искаш да избегнеш излишни грешки, усилия и големи скърби. Откровеността и послушанието ще помогнат с лекота да се избегнат много от тях и ще направят трудното и дори невъзможното — леко. Своята воля пък може да доведе до неволята, до робство на врага на спасението.

Да те вразуми Господ за всичко полезно. Прости ми, мили мой, настъпва време, когато ще трябва да се заема с тебе. Покажи своето доверието и любов към мен чрез послушание и откровеност.

Пишат ли нещо от Козелск? Бъдете здрави. Господ да ви благослови и да помогне. Прости ме.

Твоят отец Н.
2/XII–49 г.

81.

Драги ... !

Как прекарваш времето си? Старай се винаги, разхождаш ли се или работиш, сам ли си или сред хора, поне понякога мислено да въздъхнеш от цялото си сърце няколко пъти пред Господа. Поне веднъж на час. Дори ако правиш нещо не както трябва, дори ако грешиш, трябва още по-усилено да молиш Господа за помощ и за прошка. Непременно чети духовни книги. По три глави от Апостола и от Евангелието. Това е нужно и за душата ти, и за занятията в училище.

Любещ те Н.

82.

Драги ...!

Благодаря ти за съчувствието ти към мен. Истина е, че скръбта на околните действува на сърцето. Ако не беше вярата в Бога, щеше да е невъзможно да се живее. Трябва човек съвсем да няма сърце, за да живее само със своите егоистични интереси и въпреки това да е спокоен. Господ обаче дава сила да изтърпим всичко. Неслучайно светата Църква ни призовава във всяка ектения: „Сами себе си, един другиго и целия свой живот на Христа Бога да предадем“. Надеждата, че Господ вижда всичко и всекиму желае спасение и блага, макар и да ни води по пътя на скърбите — тя ни дава сила да претърпим всичко. Сам ще разбереш това от опит.

Да ти помогне Господ! Не ме забравяй.

Твой любещ те о. Н.

83.

Драги ...!

Днес получих писмото ти. През тази година за вас са добавени нови предмети, дори смятам — най-важните. Всички останали предмети, освен устава, са в същност само спомагателни към тези предмети.

Изучаването историята на Църквата трябва да се придружава от изучаването, макар и накратко, на общата история и в частност — на житията на ония св. отци, които са живели и работили в дадената епоха, както и на техните творения, поне на някои от тях. Само тогава изучаването ще е живо и плодотворно. А да се заучават сухи схеми е и скучно, и не тъй полезно.

Много моля ... (предай му) да се потруди и да не унива, ако нещо трудно му се отдава. По време на ваканциите и през лятото може много неща да се наваксат. Нека моли преп. Сергий за помощ. Преподобният Сергий отначало се учил трудно на четмо и писмо, но заради молитвите му Господ му дал разум. Затова той ще помогне на ония, които се обръщат за помощ към него.

Нищо не мога да кажа относно безпокойството ти за възможността Г. А. да бъде преместен в К. Във всеки случай трябва да се действува така, че да бъде угодно на Господа, за спасението на душата. Ако това бъде спазено, тогава и всичко останало ще е наред, а “раздори”, ревност и пр. е имало и ще има. “На ония, които любят Бога всичко съдействува към добро” (Рим. 8:28). Всеки случай, дори падането в големи грехове, може да послужи за голяма полза и обратно: постът, молитвата, бдението и другите трудове могат да бъдат не само вредни, но и да погубят човека, ако се извършват неправилно. А неправилно е това дело, което води до високо мнение за себе си и до гордост. Обратно, ако чрез паденията човек стига до смирение, то те ще се окажат по-полезни за него, отколкото подвизите. Всичко трябва да се прави с разсъдителност, с внимание, по съвет и с проверка по словото Божие и по св. отци.

Поздрав и благословение на теб и на ... , помолете се за мен пред раката на преп. Сергий.

Ваш Н.

84.

Драги ...-енка!

Как вървят работите при теб? Тези дни нещо все си спомням за теб и ми е мъчно. Да не би нещо да ти се е случило? Как се бориш с характера си? Да ти помогне Господ! Бори се, съкрушавай се, ако се подхлъзнеш, не унивай. Бесовете винаги постъпват така: до съгрешаването ти внушават, че в това или онова няма грях, а ако се поддадеш, започват да ти припяват, че тъй или иначе си съгрешил, прошка за тебе няма, та я по-добре се отдай на грешките си, или пък малко по-инак: поживей сега за свое удоволствие, а после там ще се покаеш, животът е пред теб, сега ще набереш опит, после ще ти потрябва и т. н.

Не оправдавай себе си и своите си грешки, а пред себе си и пред Бога наричай нещата със собствените им имена, съзнавай греховете си и безсилието си сам да се справиш с тях и с бесовете, които внушават и подтикват към греха, плачи пред Бога за своето робство на греха и дявола и моли Господ да те избави от тях. Апостолът казва, че Иисус Христос е дошъл на земята да разруши делото на дявола, да освободи човечеството от робството на греха и на дявола. Ако не можем да не грешим, то поне да плачем пред Бога за своята негодност, да се смиряваме, да престанем да осъждаме другите. Трябва повече да се молим и да умоляваме Господа за прошка и за помощ. Ако човек, макар и слаб, се бори непрестанно с врага, Господ ще му помогне в свое време, ще го измъкне изпод игото на дявола. Ние трябва да покажем верността си на Господа като се борим против греха, а ако в нещо сме съгрешили — чрез дълбоко сърдечно съкрушение.

По празниците не ходи в Москва, а си стой в къщи. Ходи по-често при преп. Сергий и го моли да ти помага във всичко.

Как са успехите ти в занятията? Как са здравето и успехите на ...? Помагай му, докато сте заедно. А после той ще порастне и стъпи на краката си. Дотогава му помагай в занятията и във всички отношения. Предпазвай го да не върши грешки, като черпиш от собствения си опит. Врагът не дреме и намира слаби места у всеки човек, и всекиго напада с особена сила. Често той предрешва злото така, че човек си мисли, че прави добро, докато върши понякога най-ужасно зло за себе си.

Просете от Господа мъдрост и сила, и ревност за изпълнение на Неговите свети заповеди. „Без Мене не можете да вършите нищо“ добро (Иоан. 15:5). Затова и трябва да умоляваме Господа за вразумление и за помощ. Учи се добре, изпълнявай съвестно задълженията си в училище.

У нас засега всичко е наред. Напиши за себе си и за ... , макар и кратичко. Приятно ни е да получим вест от вас. Имаше писма от Козелск. Там засега всичко е добре, няма нищо ново.

Драги, мили мой ...-енка, не се поддавай без борба на никакво нарушаване Божиите заповеди. Ако си верен на Господа в малкото, ще получиш сила и за повече. Предай поздрав на ... . Бъдете здрави, да ви пази Господ и да ви благослови за всичко добро и да ви вразуми във всичко.

Любещ те отец.

Ако ти се случи да идеш в Москва, узнай дали са намерили [книгата от] Игнатий Брянчанинов за Н. И., а ако не са, попитай Н.В.Б., няма ли да продаде. Бъди здрав.

Н.

85.

Мили, драги ...-енка!

Толкова много би трябвало да напиша в отговор на писмото ти; ще изложа само най-главното. Божията премъдрост е тъй велика, че Господ обръща и злото на полза за човека. Тази мисъл е разкрита от много св. отци. Работата е в следното. Човек може да се спаси чрез вярата и чрез изпълняването на всичките заповеди. Тяхното изпълняване води до изменение в психиката (душата) на човека, обновява го, прави човека нов по образа Божий, по-точно по образа на Спасителя Иисуса Христа.

Най-основното свойство на “новия” човек се явява смирението („и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен...“), без което дори изпълняването на всички заповеди не само не приближава човека към Бога, но даже го прави враг на Бога, тъй като където няма смирение, там във всички случаи има гордост. Именно за това свойство на душата, струва ми се, с особена сила се отнася мисълта от Евангелието, че сатаната, бидейки изгонен, се скита навън, а после, като види, че домът е подреден, украсен, но не е зает, взима седем други духа, по-зли от него и се настанява с тях в душата; и последното състояние е по-горчиво за човека, отколкото първото.

Отношението на смирението към другите добродетели се изяснява у преп. Макарий Египетски с притчата за разкошния обяд, устроен за царя и за неговите велможи. Но тъй като всичко е било приготвено без сол (т. е. без смирение), то вместо благодарност, приготвилият обяда си е навлякъл гнева на царя. Тъй и без смирението са напразни останалите добродетели на човека (без него, т.е. без смирението в душата ще влезе гордостта, а заедно с нея седем бяса, т.е. всички страсти). Когато бдим над себе си, когато водим несекваща борба с греха, тогава ще ни стане ясно колко дълбоко е повреден човекът и как цялото му същество е пропито с гордост. Да победиш високото мнение за себе си, собственото си тщеславие, собствената си гордост — то е равносилно на това да победиш всички грехове.

И ето — оказва се, че грехопаденията на човека могат да му помогнат в придобиването на смирение (стига само той не обвинява за тях никого и нищо, освен самия себе си, което си е съвсем правилно. За всичко си е виновен сам човек, а външните обстоятелства, пък и дяволът само съдействуват на греха, съблазняват, а окончателното решение принадлежи на човека, затова и той е изцяло отговорен. Това потвърждават и угризенията на съвестта след извършването на греха).

Борейки се греха, който живее в него, и падайки постоянно в едни или други грехове, човек познава от опит, а не на теория, своята поквареност, своето безсилие и така постепенно придобива смирение. Побеждаван от греховете навсякъде и постоянно, той най-накрая с дълбоко съкрушение на сърцето пада пред Господа, изповядва греховността си от дълбините на душата си, признава безсилието си сам да победи греха и умолява Господа: „Боже, ако искаш, можеш ме очисти“ (тъй е казвал прокаженият), „аз сам не мога нищо да направя. Господи, спаси ме, Господи, научи ме да изпълнявам волята Ти, Господи изведи от тъмницата душата ми“ (Едва в такова състояние човек познава нуждата от Спасителя, от идването Му на земята, разбира значението на Неговата жертва върху Кръста). Така той познава и великото милосърдие на Бога към падналия човек, защото при искрено разкаяние Господ огражда човека, снема греха от него и човекът чрез собствения си опит познава Божието битие, Неговия промисъл за човеците, познава, че „близо е Господ до съкрушените по сърце“ (Пс. 33:19, слав.), че Той наистина е лекар на нашите души и прочие, и прочие.

По такъв начин грехопаденията, бидейки зло, стават причина за най-голямото добро. В това е дивната премъдрост Божия, както е и във всичко, във всичко...

Затова, мили мой, не унивай, когато паднеш в някакъв грях, а се обвини пред Бога, изповядай Му съгрешението си, без да обвиняваш никого, смири се, познай немощта си във всичко и моли Господа, да изпълни Той в тебе Своите св. заповеди. Това обаче не означава, че ти не си длъжен да се бориш с всички усилия. Трябва напрегнато да се бориш, трябва да изучаваш начините за борба от св. отци, трябва да предвиждаш обстоятелствата, спомагащи за победа или за поражение, да избягваш последните, а първите да търсиш. Главното е — когато се появят греховни помисли да не преставаш да зовеш за помощ Господа със съзнанието за своето безсилие сам да победиш греха. Даже и ако паднеш в грях, то и при извършването на греха трябва да въпиеш към Господа и без да се срамуваш, да падаш мислено пред Бога, казвайки: „Господи, виждаш какво правя, помилуй ме, помогни ми, освободи ме от властта на дявола“ ... И в себе си плачи по-често пред Господа, колкото се може по-често викай към Него, за да ти помогне във всичко, през целия ти живот, защото е трудно в света да се изпълнят заповедите. Затова и са плакали древните отци за хората на нашето време, защото ще има мнозина погиващи от грехове.

Има още едно могъщо средство за бобра с всеки грях: веднага щом си паднал в голям грях, върви и се изповядвай пред духовник. Ако това не може да стане веднага, направи го при първа възможност, като в никакъв случай не отлагаш за утре или за по-късно. Този, който веднага и често изповядва греховете си, той доказва, че ненавижда греха, ненавижда дяволския плен и е готов да изтърпи срама при изповедта, само и само да се избави и очисти от греха — и за това получава от Господа не само прошка за извършените грехове, но и сила да се бори за в бъдеще, и пълна победа, без да придобива и при победата високо мнение за себе си и гордост. Обърни внимание на това! (Мрежите на дявола са навсякъде).

И тъй, положи добро начало, бори се според силите си, не унивай при паденията, а се съкрушавай, обръщай се към Господа, предварително предвиждай какво може да се случи и избягвай това, което е вредно и опасно, изповядвай се незабавно пред духовника, придобивай смирение, помнейки миналите си грехове, паденията, както и сегашните, и Господ ще ти помогне, и ти ще бъдеш изкусен воин Христов, който може в последствие да помогне и на другите.

Не се предавай на мързел. Ако при дадена работа те обземе мързел, захвани се за друга. Не изоставяй малкото си правило. Вземи си като правило поне веднъж всеки час да се обръщаш към Господа и към Божията Майка с молитва за прошка и за помощ, а ако имаш сили и възможност — тогава и по-често. Господ да ти помогне по молитвите на преп. Сергий и на останалите радонежки чудотворци. Бъди мъжествен, не отпускай юмруци. Поздрави от нас.

Господ да ви благослови, да ви вразуми за всичко добро, да ви огради от всяко зло. От грехопаденията придобивай смирение и плач на сърцето. Всичко обръщай на полза. „На ония, които любят Бога“, т.е. които с цялата си душа търсят Господа чрез изпълняване на светите Му заповеди, „всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28).

Любещ те отец.
15/XI–50 г.
Пиши за себе си. Винаги си спомням за теб. Постарай се да си осигуриш книгите. Бори се! ...

86.

Мир и Божие благословение на теб, драга Лиза!

Поздравявам те с празника и с Новата година! Предай поздрави и пожелания за всяко добро на всички наши. Отговарям на писмото ти. Пишеш, че си нарушила решението си да не ядеш до 3 часа следобед. Аз затова и те посъветвах да не ядеш до 3 часа, защото ти сама си ми казвала много пъти, че нямаш апетит и не ти се яде нищо, просто изобщо да не ядеш. Работата се оказва друга. Разбира се, всичко е трудно да се прави по послушание. Бих помолил по отношение на поста само едно: спазвай църковния пост и не яж късно вечер. Нека последното хранене да не е по-малко от три часа преди лягане.

Всичко останало, което съм ти казвал, трябва да го изпълняваш, ако искаш за бъдеш здрава. Следи себе си, познай цялата си немощ до последната ù дълбочина, тогава ще престанеш да се гордееш и да осъждаш когото и да е, а ще започнеш да се оплакваш, като още жива гниеща, смърдяща, негодна за царството Божие, а от този плач и молитва (при постоянното внимание и самопринуждение към изпълняване на заповедите) в душата постепенно ще се роди тишина, мирно настроение и смирение — само с тях всички наши трудове са угодни на Бога. А без смирение, при скрита (а още повече при явна) гордост, всичките наши дела ще са неугодни Богу и вредни за нас, тъй като още повече ще развиват нашата гордост и тщеславие.

Запазвай мира с всички, избягвай осъждането на другите, считай се достойна за всякакво осъждане, внимавай над себе си, принуждавай се да изпълняваш всеки ден малкото си правило, оплаквай греховете си тук, за да не ти се наложи да ги оплакваш в срам и мъка във вечността. Царството Божие се превзема с усилие. Без труд нищо не става.

Да ти помогне Господ. Не унивай, ако и да паднеш в някое съгрешение, ставай чрез покаяние и макар и пълзешката се стреми към Горния Иерусалим. Ние сме здрави. Започва да ни харесва тук, особено на майка. Поздрав на всички. Пишете.

Н.
3/I–49 г.

87.

Мир на теб, ...!

Защо се хвалиш с това, че се караш с нашите? Нима Евангелието и светите отци поощряват това? Каква е ползата за човек, ако придобие цял свят, а повреди душата си? А всяка кавга, вражда нанася огромна вреда на душата. Кой те е поставил да съдиш другите? Знай недостатъците си, оплаквай своя мъртвец, това ще стигне за целия ти живот, даже и той да продължаваше хиляди години, а ти се намесваш, съдиш и спориш, взимайки чуждите грехове върху себе си. Иди и се помири, помоли за прошка. Знаеш, какво е казано: ако идеш в храма и си спомниш, че някой има ... и т. н. Господ не приема нашата молитва, ако сме във вражда с някого. Мястото на Бога е в мира, а там, където няма мир — там не е и Бог, там господар е сатаната и ни въргаля в калта.

Поклон на о. М. Моля за неговите свети молитви. Поклон и благодарност на о. С за това, че ме помни и за молитвите за мен. Винаги го поменавам. Поздрав и Божие благословение на всички.

Н.
1949 г.

88.

Драга ...! Мир на теб!

Получих писмата ти. Прости, че не отговорих веднага. Нашите ще разкажат за тукашния ни живот. Няма нищо ново. Не се карай със Скореца. не съм ù откривал никакви тайни, а думите „не клюкарствувай“ могат да бъдат казани просто така. Аз нямам такъв навик. Прости, ако за нещо съм се изпуснал пред ... . Нека прави, както си знае. Ти я остави на мира. Каква полза да вредиш на душата си — да губиш мира си заради дреболии?

Бъди здрава, повече мълчи, търпи, не бъди тщеславна, помни смъртта и онова, което ни чака там.

Не знам какво да кажа на Н. Ако може да остане така, както е било досега, то това е най-добре. Нека обясни със смирение на своите, че не може да постъпи на служба, тъй като това може много да ù навреди. А ако вкъщи се създадат непоносими условия, тогава сам не знам какво да кажа. Нека моли Господа да устрои живота ù по Неговата света воля. Най-добре е там, където е волята Божия и където човек се старае да изпълнява светите заповеди.

 Н.
18/V–49 г.

89.

Драга ... !

Получих писмото ти. Благодаря за него.

Намирайки в себе си море от грехове, трябва да изливаме в него реки от съкрушения, въздишки и плач.

Ако човек чете по малко и с внимание (ако има свободно време) Псалтира, тогава той през цялото време ще беседва с Бога и ще почувствува със сърцето си Божието присъствие, от това молитвата и самото псалмопение ще станат по-горещи, по-внимателни, ще затрогнат по-дълбоко сърцето, ще се появи по-голямо благоговение, страх Божий и прочие. Защото за нас е почти невъзможно да се заставим да казваме и кратка молитва сред суетата, в която се намираме.

Старай се да няма повече „неголеми нещастия“. Бъди по-смирена и не мъдрувай горделиво, не осъждай, не се услаждай от нищо, особено от бесовски похвали — тогава няма да има „нещастия“, а иначе няма да се свършат. Този бесовски род се изгонва с пост, с молитва и смирение. Без тази света троица от добродетели нищо не можеш да направиш.

Бъди здрава. Господ да те благослови. Бори се, не спи, ще се събудиш в другия свят не в брачна одежда, тогава ще узнаеш, каква участ ще получиш. Поздрав на нашите. Много съм недоволен от О. М., че не ми е казала в какво състояние се намира Г. през цялата зима. Тя е едвам жива. Съвестта ми ме упреква, че някак съм я изоставил. Тя ми писа, но на мен ми се струваше, че преувеличава и ù се иска да ме разчувствува. Този случай още веднъж ме убеждава, че човек трябва да слуша не окръжаващите, а вътрешния си глас.

Прости ме. Пиши по-скоро. Чакам отговор.

Н.
3/VI–49 г.


Съдържание

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.