Игумен Никон. Писма 90-99


90.

... !

Поздрав на теб и на всички наши и благословение от Господа!

Получих писмото ти и нищо не разбрах. Къде е ходила К. А. и прочие. Какво значи добавката, написана от ръката на В., че Р. няма да дойде и т.н. Да си кажа направо, това слабо ме интересува. Много по-лошо е, че ти нямаш мир със сестрите и с м. В., че те имат (по твоите думи) някакви подозрения и задни мисли. Сами сте си виновни всеки за себе си, за това, че скривате мислите си, прикривате своето състояние и т. н., а в тъмнината се въдят всякакви гадини. Всички вие разбирате достатъчно добре кое е добро, кое е лошо, а като вършите съзнателно лошото, то сами се наказвате.

Ако В. не ти е в тежест, нека ти погостува, ако нашите го поканят — нека отиде, където може спокойно да погостува, но само по покана. Засега не мога да го взема при себе си, защото в момента ми гостуват трима и ми стига суетнята, а очаквам и още двама. Близостта на роднини и познати и удобното пътуване от Москва до тук привлича всички да дойдат на село, на вилата. На всички им се иска да погостуват при мен, тъй като тук е истинско село.

Не забранявам на О. М да иде при нашите, нека прави, както знае, както и е по-удобно, само да е с Господа и в мир с вяра и простота. Трябва да се дават книги на О. М. и аз се очудвам, че мама [вероятно монахиня Валентина, бел. ред.] може да забранява да се дават книги за четене. Освен ако счита, че за О. е още твърде рано да чете тези книги; но да дава за четене аз лично и заръчах, мисля че може да ù се довериш, тя няма да скрие.

А ти по-малко се занимавай с чужди дела, казвам още веднъж: не ходи да оплакваш чужди мъртъвци, когато имаш свой в дома си, за да не започне да смърди.

Поздрав и Божие благословение на всички.

Пиши, но не го осуквай, а пиши по-ясно, ако има нещо значително, а ако няма — няма нужда да отнемаш време на себе си и на другите.

Н.
16/VII–49 г.

91.

Драга ... !

Отдавна бях ти пратил писмо, в което имаше и бележка за мама и за Ш. Получи ли го? Защо не пишеш? Ако си го получила, защо не пишеш как ти и мама гледате на моя отказ, пък и изобщо на моето схващане за устройването там и за отношението на С. към това? Уверен съм, че Господ може винаги да устрои чрез Своя Промисъл така, както не очакваме, ако Му е угодно, а засега няма основателни причини да си сменям мястото.

Какво мислят нашите? Сигурно те са ми обидени? Какво да се прави? И те трябва повече да мислят, повече да помислят за душата си. Защо не пишете за моята бивша съседка, как е тя, как е със здравето, не я ли изписаха вече от болницата?

Не знам защо, но нещо ми пречи да дойда при вас, дори само да ви навестя, макар, че имах възможност да го сторя. Сега вече ще дойда след Рождество, ако е необходимо и възможно.

Имам нужда от някои книги, дори от всичките от етажерката. Ако някой идва насам — нека ги докара като багаж, а също и креслото.

При мен засега всичко е благополучно. Пак имаше циганки (други), опитаха се да повторят пролетното нападение, но О. и С. попречиха, аз и хлопнах вратата под носа, а две останаха вътре с дете, после ги пуснах да излязат ...

Н.
1/XII–49 г.

92.

Драга ...!

Получих писмото ти. Как е здравето ти сега? Имай предвид, че по думите на преп. Марк Подвижник, всички ние биваме подложени на наказание за греховете според неизменния закон, „за да не бъдем осъдени заедно със света“ (I Кор. 11:32)... И милост Божия е, че получаваме възмездие тук. Ето защо при скърби и при болести трябва да се вгледаме по-внимателно в живота си и да се покаем искрено във всичко и „недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Иоан. 5:14).

Ш. ми изпрати писмо от името на енориашите с молба да дам съгласие да премине при нас. Пиша и отказ в приложеното тук писмо на нейно име. Предай й го, моля те.

Относно добавянето на Иисусовата молитва при четенето на псалтира разсъждението ти е глупаво и произлиза или от врага или от мързела. „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16, 20). Мисля, че не е нужно повече да се пише за това, то и така е ясно.

Тебе, разбира се, те интересува причината на моя отказ. Основното написах, а подробности ще разкажа при среща, ако има воля Божия да се видим.

Поздрав и Божие благословение на всички. Прося вашите молитви.

Н.
1949 г.

93.

Драга ... !

Как е здравето ти, делата ти, настроението?

Аз имах някои неприятности. Попитай за това В. Дори мислех за преместване в Козелск. Но първо, от това не можеш избяга и второ, има слух, че сега не разрешават местене от една област в друга. Обещават да те приемат, а може да се случи така, че напуснеш, а на новото място да откажат регистрирането въпреки обещанието и ще се окажеш във въздуха: няма да имаш нито старото, нито новото място. Козелск все още ме привлича. Очевидно трябва все още да стоя на мястото си.

За теб тук също се интересуваха. Попитай В. Бъди много внимателна и в думите, и в действията си. Избягвай да купуваш съмнителни неща: дървен материал, дърва и пр. мен също ме предупреждаваха за това. Изобщо, бъди по-мека с хората, не си създавай врагове. Търпи човешките недостатъци: „понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2). Ако сме милостиви с хората, то и Господ в „същата мяра“ ще е милостив към нас. Това означават и думите: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).

Не се отказвай от службата, в каквото сбъркаш или съгрешиш — кай се искрено пред Бога и пред хората, ако обидиш някого. Изтръгни от сърцето си злопаметството. И ето още какво: старай се и служебните дела, както и всичко, да вършиш заради Господа, по Божията заповед, а не по влечението на сърцето. Дори и добрите дела тогава имат цена пред Бога, когато се вършат заради Бога, защото такава е волята Божия, иначе казано такава е Божията заповед. А ако добрите дела се вършат по друга причина, то те не са угодни на Господа Бога. За такива именно добри дела е казано: „Всичката ваша правда е като захвърлен парцал“. Във всичко трябва да имаме духовен разум, а ако се съмняваме угодно ли е нещо на Господа, то трябва да се помолим, поне вътрешно и да си казваме: „Господи, правя това заради Тебе, приемайки, че това Ти е угодно. Вразуми ме, Господи, да правя всичко за Твоя слава“ — и тогава бъди спокойна.

Не осъждай никого, защото всички сме достойни да бъдем осъдени от Господа, и Той покрива греховете ни и ни прощава в такава мяра, в каквато и ние покриваме недостатъците на ближните и ги прощаваме. Винаги бъди по-смирена, считай се за невежа, старай се да оставаш зад другите, не се пъхай напред в нищо, нито с думи, нито с дела. С една дума, старай се да бъдеш незабележима, недоловима, тиха, мирна. Тогава Господ ще даде да почувствуваш, какво означава „Божият мир, който надвишава всеки ум“ (Фил. 4:7), мирът, Господ е дал на учениците Си с думите: „Моя мир ви давам, Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан. 14:27).

А ти нямаш мир, често нервничиш, дразниш се, похабяваш си здравето, защото правиш неща и говориш не заради Бога, а по своите влечения и страсти. Винаги се кай за всичко тозчас, щом усетиш своя грешка или грях, без да чакаш да застанеш на молитва. Покривай всичко с покаяние и със себеосъждане. Смирявай се пред Бога и пред хората и тогава ще си по-спокойна и постепенно ще достигнеш мира Христов.

Бъди здрава. Господ да те благослови и да те вразуми.

Благодаря ти за всичко.

Н.
1950 г.

94.

Мир на тебе, ... !

Желая ти здраве и спасение. На 22/I ти пратих телеграма, че Н. окончателно се отказва от преместването в К. и не трябва да се правят вече постъпки за това.

Не можах за дойда, тъй като в две недели 6–29/I и 23/I–5/II оставам сам. Очевидно, моето пътуване ще е на Томина неделя или на неделята след нея. Мисля, че освен малък кръг близки, всички ще се радват, че няма да съм в Козелск. Така трябва. Монахините са прекалено умни и много знаят, а на останалите им е безразлично, само да си по-млад и по-гласовит. Пък няма и нужда там от друг. О. С. заедно с о. М. се справят отлично. Помогни им.

По-добре е о. С да не взима никого, така ще му е по-спокойно. Моят съвет е за не взима никого. Предай му голяма благодарност от мен, сърдечен поздрав и пожеланието да се справи сам. Във всеки случай да не бърза да взима някого, а първо да опита да бъде сам една година. А ако бъде сам година, защо да не бъде и втора. Ако Калужският началник има излишни хора, то нека ги изпраща в Смоленск, тук имаме осемнадесет свободни места и аз също се боя да остана сам — за това вече отдавна се говори.

На С. тук ù хареса, тя не би възразила да се устрои тук и за постоянно.

Защо О. не пише нищо? Посмъмри я за това. Как е тя със здравето? А П. М. как е? В. каза, че тя, т.е. П.М., е била тежко болна.

Пиши, как са нещата там, как е здравето ти.

Н.
1/II–50 г.

95.

... !

Поздрав на всички и Божие благословение!

Бъди здрава, Господ да те благослови и вразуми. Не бъди груба с никого, кой ти е позволил да говориш и да упрекваш о. С, че уж той не иска да вземе Н.? Бъди по-почтителна към о. С, не се дръж свойски с него, бъди послушна, не спори; можеш да кажеш мнението си, но не настоявай много. Моли Господа за мъдрост и издържливост. Не смятай себе си за умна, иначе ще се посрамиш. Апостолите и светците са се отказвали от всичко свое, за да придобият Божието. „Ние имаме ум Христов“ — е казвал  апостол Павел (I Кор. 2:16) и е заповядал да му подражаваме. А у теб има склонност да изпъкваш със своето. Смирявай се навсякъде пред всички. Бог се противи на горделивци, а хората — дори още повече.

Ето, пишеш, че ти „харесва Доситей“, а с какво? С това, че поне малко се чувствува смирението и това въздействува върху хората. А остротата, грубостта, викането, настойчивостта са все признаци не на смирение, а на явна гордост. Подчертавам явна, защото има и тайна, която не узнаваме веднага в себе си. Старай се навсякъде да бъдеш незабележима, да се съкрушаваш за тайните и явни свои недостатъци. Съкрушението на сърцето допълва недостига в изпълнението на заповедите, пък и изпълнените не са угодни на Бога, ако няма съкрушение. Може и от гордост човек да изпълнява почти всички заповеди и пак да е враг на Бога.

Прости ми. Труди се над спасението. Дните са лукави (Еф. 5:16) и не знаем какво ще донесе утрешният ден.

Поздрав на О. и на нашите.

Бъди внимателна при купуването на дърва за огрев и за строеж. Ако има възможност, набавяй дърва за зимата по законен начин. Изпиши ги от името на учреждение, а ако не стигат, то на името на жители, но не купувай съмнителни дърва. Ще се мъчат да те закопаят, затова бъди внимателна. Заяви ги от „Горторг“, а каквото не достига ще купиш от колхозниците. Ще се възползуват от всяка твоя грешка.

Н.

96.

Мир на тебе и спасение от нашия господ Иисус Христос, драга ...!

Време ти е да знаеш, че врагът няма да остави на мира никого от желаещите спасение и следователно борбата с него няма да престане до смъртта. А никой не може да го победи със собствените си сили. Господ дойде на земята именно за това — да разруши делата на дявола. Той Сам се бори против дявола и греха заедно с ония, които винаги Го призовават на помощ. И човек трябва да се противи на греха и на дявола с всички сили, използувайки като оръжие средствата, посочени от Господа, от апостолите и от светите отци. Оръжията на православния християнин против дявола са: постът, молитвата, трезвението, смирението. Без смирение никакви средства няма да помогнат, пък и Господ не помага на самонадеяния и гордия, и той неминуемо попада в разните мрежи на врага.

Който иска да надвие на врага, да се избави от страстите, а не се бори с посоченото оръжие, той очевидно няма да победи. Колкото по-скромен и смирен е човек, толкова по-скоро ще се избави от врага. Към това трябва да се добави, че злопаметството унищожава силата на молитвата, защото Господ не приема молитвата от човек, който враждува с ближните и който е злопаметен и го отпраща първо до се примири. А без приета от Бога молитва човек ще е сам и следователно врагът ще го надвие докрай. Дори и правилно борещият се не побеждава веднага врага. За това трябва време и търпение. Бори се правилно, старай се да бъдеш в мир с всички, приучавай се към трезвение и непрестанна молитва. Смирявай се пред Бога и пред хората, тогава ще събаряш исполините един след друг и ще се освободиш от духовния плен.

Няма такъв духовник, който би се отнесъл по-лошо към искрено и дълбоко разкаял се за греховете си човек, каквито и да са били тези грехове. Това е вражеска хитрина, за да скрие каещият се греховете си и да не получи прошка. Обратното, ако духовникът е вярващ човек, той ще започне по-добре да се отнася към такъв — такова е тайнственото свойство на изповедта.

Относно леля ти и другите трябва да помниш правилото: „понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2).

Написах и поблагодарих на М.Н.

Търпи всички упреци, оскърбления и клевета, основателни и неоснователни, защото те са полезни, очистват душата от грехове и подпомагат растежа на смирението, ако не им възразяваш. Казвай като разбойника: „Получавам заслуженото според делата си, помени ме, Господи, в царството Си“.

Няма да арестуват никакви монахини, освен ония, които имат дълъг език: нека го държат зад зъбите си, ако не искат да са зад решетките.

Предай на М. и на Н. моя поздрав и Божие благословение. Помня ги и им желая милости от Господа и спасение.

Бог да ти прости за всичко. Следи себе си. Дните са лукави и смъртта не през девет планини в десета. Старай се всеки ден да си напомняш, че скоро ще застанеш на съд пред Господа. Какво ще Му отговориш?

Откъсни се от този свят и от суетата му, прости на всички, запази мира с всички, седи си повече в къщи и не стой без работа, а се занимавай с молитва или с псалмопение, по малко чети, неотменната работа върши с Иискусовата молитва и с помнене на Бога. Кай се пред Бога за всичките си безчислени грехове и Господ ще ти прости всичко и ще те приеме във вечния живот и блаженство. Прости ме.

Н.
1950 г.

97.

Мир на тебе, сестро!

Твоето писмо ме обезпокои. Какво е това болезнено състояние, че ти се боиш да споменеш за него дори на лекарите? Рак? Туберкулоза? Ти сама не можеш да определиш това, а ако го преживяваш сама, ще се разстроиш още по-зле. По-добре иди при някой добър лекар, когато дойдеш тук, в Бельов, а не се разстройвай.

Мисли повече за бъдещия живот, за необходимостта да застанеш пред Божия съд. С какво ще се явим там?

Мисля си да те устроя да правиш просфори. Не боледувай. Бъди здрава. Господ да те благослови. Благословение на Н., К., М., М.Н., А.И и на всички, на всички, на всички.

На всяка служба поменавам М. Н. и починалите ù роднини. Чакам я тук на гости. Поблагоради ù за любовта към мен, незаслужена от мене.

Н.
1950 г.

98.

Драга ... !

Получих писмото ти. Нищо ново не си ми съобщила, освен това, че не се чувствуваш добре. Аз ясно предвидих и ти казах, че ще ти бъде много тежко, че всички ще следят всяка твоя стъпка и ще тълкуват всичко по своему. Това трябваше да се очаква. Ето, така и стана. Много ти съчувствувам. Но ти сама знаеше, че тъй ще стане. Потърпи. Ако здравето ти позволи, то не напускай работа, а моли Господа за сили и се потруди... Това трудно време ще отмине и после ще е по-леко. Би трябвало и хазаинът да разбере и да отстрани ония, за които ти писа. Спокойно и смирено посочвай на хазаина от време на време на неудобството от създалото се положение. Не се учудвай на нищо. Животът е по-сложен, отколкото си мислим; ти пък живей просто и без лукавство по Божиите заповеди — тогава цялата лъжовност и трудност, цялата „опаквост“ ще се превърне в ясен гладък път. Ако пък лукавиш или роптаеш, то можеш да се объркаш в тази сложност.

Поздрав на З. и на всички в Оптина.

Н.
20/III–50 г.

99.

Драга ... !

Получих писмото ти и се учудвам, че вие там нямате вяра на думите ми.

Много моля и тебе, и нашите да имате повече доверие към мен и да мислите повече за смъртта и за бъдещия живот, и в светлината на тези мисли да разглеждате всички житейски въпроси от гледната точка на вечността, на вечния живот. Тогава много, много неща ще се покажат другояче. Много от това, което смятаме за твърде важно, ще загуби всякаква цена и обратно — това, на което не сме обръщали внимание, което захвърляме „в задния двор“, ще се окаже най-нужното. Трябва повече да съзнаваме греховете си и да ги оплакваме, и да се грижим за освобождаването ни от тях, а не да се потапяме в дребни житейски разправии и сметки, и измишльотини.

Желая от цялата си душа Господ всички да ви направи мъдри в това отношение.

Сърдечен поздрав на теб и Божие благословение. Как е здравето на м. В. и на нашите изчадия (казвам го ласково, а не ругателски)? Кога най-сетне ще се вразумят? Съчувствувам на м. В. Добре би било тя да почине малко при мен. А, може би Господ не я пуска тук, за да се смирява там. Простете за всичко.

Защо нашите нищо не ми пишат? Покажи това писмо на нашите.

Н.
18/IV–50 г.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.