Писма на светител Теофан Затворник до бъдещия атонски подвижник йеросхимонах Теодосий Карулски


За пръв път се публикуват писмата на великия отец на Църквата от последно време, вселенски прославения неотдавна чудотворец, светител Теофан. Макар и те да са лежали непубликувани стотина години, но целият живот на великия наш старец Теодосий е бил построен върху принципите, изложени в тези писма. От тях за него е лъхал онзи възвишен живот, заради който човек е готов да даде всичко без изключение — само да може да диша този неземен, небесен въздух, като по този начин се изработва усещането за отвъдния свят, без да се губи дълбокото разбиране на реалността на тукашния. Неговият «Духовен дневник» свидетелствува за придобиването дара на трезвението, за това как към края на живота му за него се е приповдигнала завесата на бъдещето.


ПИСМО 1

Божията милост да бъде с Вас.

Избраната от Вас тема за кандидатско съчинение е добра, но към Вашия избор е необходимо да се добави одобрението на академичното началство. Така ще пристъпите по-смело към работата и ще я продължите.
      Смятам Вашата тема за добра не затова, че тя е била разгледана в моите книги, но по-скоро защото тя отговаря по-добре от която и да е друга на сегашното Ви душевно състояние: което е първо условие за успеха на работата върху съчинението. Тя ще Ви ръководи и в събирането на материала, и в обработването му. В книгите ми общият облик на аскетизма е представен достатъчно пълно. Той е описан от натура и Вие би трябвало да се придържате към него. В тях има подробности, но далеч не всичко. За Вашия труд те не са и необходими. Къде да търсите по-подробно? Първата книга — това е «Пътят към спасението». Хубаво я изучете. Тя е най-важната… Това, което е в нея, после е влязло в тълкуванията на посланията. След това се заемете да четете писмата: «Какво представлява духовният живот…», «Писма за духовния живот по повод писмата на Сперански», «Писмо за християнския живот», «Слова за покаянието» и пр. И другите книжки. Отчасти в тях върви и общото начертание на християнското нравоучение. «Напомняне на монахините…» Изпращам Ви всички тези книги с пожеланието по-добре да усвоите облика на аскетизма — и после по него да преустроите живота си.
      Появилата се у Вас потребност на духа свидетелствува за пробуждането на духовния живот. Да даде Господ да израсте той до голямо дърво. Пазете това разположение и настройвайте живота си според него. Нормите в живота — това са Божиите заповеди, съгласно които човек трябва да насочва всичките си стъпки. Вървете по този път при светлината на деня, който не познава нощта. Тази светлина е непрекъснатото помнене на Бога, ходенето пред Бога и съзнанието за Божието Око, което се гледа вътре в душата Ви. Това е главното… След това — страхът Божий, който отрезвява мислите, чувствата, пожеланията, които са неугодни Богу. От него духът се съкрушава, сърцето става съкрушено и смирено… От външното — оскъдното хранене, малкото сън, уединението, мълчаливостта… Можете да си напишете в ума всичко това и да го спазвате в поведението си, като не давате на другите да го виждат.
      Да Ви благослови Господ. Спасявайте се.

Еп. Теофан

      В края на книгата Писма за християнския живот —Статия от В.В.Г. — писана от студент … Споменавам това, за да ви въодушевя. «Начертание на християнското нравоучение» и «Пътят към спасението» са мои академични уроци в С.П.Е. академия през 45-7 година и още — «Какво е потребно на покаялия се…» Но за това, което Ви пиша, не разказвайте никому.


ПИСМО 2

1 ноември 1893 г.

Божията милост да бъде с Вас.

Писмото Ви ми достави огромно удоволствие и веднага след получаването му все се канех да Ви напиша няколко реда и най-накрая насила се наканих.
      Добре сте се заели с делото на живота си. Установеният от Вас външен начин на живот съответствува напълно на Вашата цел. В него всичко е добро, придържайте се към него. Няма защо да Ви се казва, че главното не е във външния живот, а във вътрешното устроение. В какво се състои същността на това устроение, може да намерите в книгата «Пътят към спасението», в третата част. Цялата тази част към това е и насочена, за да може започналият да види ясно накъде да върви и какво да търси… и кои са средствата за това… Няма какво повече да добавя към казаното… Вглеждайте се и прилагайте на дело по отношение на себе си.
      Струва ми се, там е изяснено, че главното е «вътре-пребиваването» или стоенето в сърцето си пред лицето на Господа. Вземете си това като главен урок. В светоотеческите наставления това се нарича помнене на Бога или ходене пред Бога. На думи е просто, но на дело съвсем не е просто и не се постига така бързо, както на думи…
      Заемете се с този труд — да стоите с изострено внимание пред Господа и да вършите всяко дело пред очите Му и като че по даден от Него знак. Когато привикнете към това, няма да имате много нужда от странични указания, понеже във всичко ще имате верен и неотстъпен пътепоказател.
      Как да привикнете? Работата е проста… стойте с внимание пред Господа не в главата, но в сърцето си… Да се стои така с внимание в сърцето и да се остава там със съзнанието, че Господ е близо и окото Му е обърнато към Вас. Започнете… по малко ще навикнете…
      Това трябва да е придружено и с благоговение, и строгост към себе си във всичко — и в голямото, и в малкото.
      Велико благо е, че можете всеки ден да бъдете на църква и то не веднъж, нищо друго не разкрива у нас молитвения дух както храмът… Да благослови Господ да бъдете винаги там с благоговение.
      Но молитвеният дух трябва да бъде търсен; когато той се всели в сърцето Ви, у Вас ще започне да действува непрестанната молитва. Тя е целта. Признакът — това е сърдечната топлина, или чувство към Бога… Успехът в тях върви успоредно с успеха в побеждаването на страстите. Признак, че такъв успех има е вътрешната свобода, състоянието на радост, неотстъпното виждане на Бога, детското простосърдечие, мирът в помислите, огънят в сърцето…
      Да Ви благослови Господ. Спасявайте се.

Еп. Теофан


ПИСМО 3

30 ноември 1893 г.

Много се радвам, че внимавате над себе си и се стремите да водите духовен живот с ясното съзнание за правилната му посока. Тази праволинейност сам добре сте си я определил, съзнавайки, че единствената цел на живота е богоугождението. Ето Ви и компас. Всичко останало се определя от заповедите.
      Съзнанието за необходимостта от ръководител е нещо добро. В стари времена, в началото на монашеския път, духовният отец е заменял всичко и този, който се е сдобивал с такъв вече е отхвърлял всяка грижа за себе си и за своите дела: каквото нареди отецът, това е и правил… По този път не след дълго са се изработвали и явявали следи на духовно съвършенство. В наше време не може да се намери ръководител, какъвто трябва. И опитни има малцина, и то не с оная пълнота на опита, а един в едно, друг в друго има опит; недостигът от ръководство се замества в наше време от усърдната молитва към Бога, смиреното търсене (търсете и ще намерите), от търпеливото изчакване и вглеждането. Все пак, когато делото потръгне, винаги се придържайте към възприетия ред. Не ме считайте за ръководител — аз и със съвет не се наемам да ръководя когото и да било, а само казвам: когато попиташ, ще отговарям, ще казвам онова, което зная, а ако не зная, тогава казвам: не зная, или пък споделям някакво предположение.
      Щом сте въвели в живота си някакъв ред — придържайте се към него неотстъпно… Няма нищо по-лошо от това човек да отстъпва или да променя… Смущава Ви мисълта, че може би отделяте прекалено много време за молитва и поради това може да се забавите със съчинението си — не ù се поддавайте. Бог ще устрои всичко: в молитвата се събират сили за писане на съчинения, особено за съчинение като Вашето. В него става дума за най-главния предмет на християнското познание. Напомнял съм Ви, струва ми се, че можете да намерите пълната програма на моите писания в книгата «Пътят към спасението» — в цялата, и особено в 3-ия раздел. Някои пояснения за същото има и в статията «Норма на християнския живот». Вие оставяте работата над съчинението, когато в главата Ви се появи някакво недоумение. Не постъпвайте така. Не може човек да не обръща внимание на недоуменията, но не трябва и заради тях да се захвърля всичко останало. Останалите задачи трябва да се изпълняват както следва, а в свободното време трябва да се помисли и за тях. По-добре е да се молите и ще настъпи миг, когато разрешението на недоумението ще се очертае в ума по съвсем удовлетворителен начин. Вашето недоумение относно роднинските чувства пред лицето на пълното самоотричане и отказването от всичко, се поражда от това, че сте включили роднинските чувства в раздела на пристрастията изобщо, където са и страстите. Роднинските чувства обаче са поставени сред заповедите… Деца, обичайте родителите си; в случая недоумението може да се отнася само до това, кое следва да бъде предпочетено. Въпросът тук е: да остане ли човек потопен в житейския бит заради обичта към родителите, или, желаейки пълна свобода с отричане от всичко заради съвършения живот в Христа, да скъса и с тях. Омразата в думите на Спасителя не е някакво зло чувство, а решителността в отричането, при което естествената любов към родителите се принася в жертва на нещо по-добро. Вие нарушавате студентските си задължения не тогава, когато отделяте за молитва времето, което би могло да бъде използувано за писане на съчинението, а тогава, когато, отдавайки се на недоумения, изоставяте работата над съчинението. И ако някога постъпите така, т.е. съкратите молитвата заради съчинението, то у Вас няма да ги има нито молитвата, нито успеха в съчинението и бихте станали само посмешище за врага.
      Как да прикриете от погледа на другите благочестивите си дела? Старайте се всячески да ги скривате, без да се занимавате с това виждат ли ги другите или не, та цялото внимание да бъде насочено към Божието дело, а не към нещо друго. Лошо е човек да се старае да се показва или да върши каквото и да е с такава цел. А когато всичко се прави благочестиво, с простота на сърцето, без да се бере грижа за чуждото мнение, тогава и това, че околните виждат, не пречи на делото и не води към неговото изкривяване.
      За да сметнат уединението и мълчаливостта Ви за дивота на нравите, поставете си за правило в отношенията с другарите си да имате и в думите, и в погледа, и в движенията си простота и топлина. Това ще прикрива мнимото отчуждаване от тях чрез мълчанието и уединението Ви.
      Въздържанието по отношение на храната трябва да е строго. Каква да бъде мярката? Всеки сам трябва да си я определи, защото хората нямат еднакви стомаси. Правилото е да се става от масата с леко чувство на глад. Тази мяра може скоро да се установи от опит и после човек трябва да се придържа към нея. Въздържанието никога не е вредно, а когато стомахът и гърлото негодуват, може мъничко да се потърпи. Случва се и осъждане на другите по време на въздържанието, но това не е нещо естествено, то изкривява естественото… както и всяко осъждане изобщо. Това е уродливо нещо. Ако човек бди над себе си и изправя мислите си, откъсва чувствата си и възстановява и поддържа правилната им посока, тогава всичко ще дойде на мястото си.
      Кое от двете — страхът или любовта — трябва да преобладава в живота? И едното, и другото са неразделни. Трябва и да се боим поради любов, и да обичаме със страх. Те се съдържат едно в друго. Страхът съдържа в себе си любов, а любовта — страх, и само в този си вид те проявяват докрай благотворното си действие. Не трябва да се забравя, че ние сме виновни и търсим прошка, болният търси лечение, изгнаниците се стремят към родината… Затова коренното, най-дълбокото наше чувство трябва да е болезненото съкрушение: дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено… и когато то липсва, трябва да смятаме състоянието си за духовно неизправно. Душата забравя… Припомнете си думите, които по-висшият казва на по-нисшия в разговора им: не се забравяй!… Ние почти всеки миг изпадаме в такова състояние по отношение на Бога и при това — без угризения в съвестта.
      Това, което написахте в края на писмото: «Светлите мигове при мен са, когато спокойно и по реда му изпълнявам всичко, което изглежда в дадената минута съгласно с Божията воля и така се надявам да прекарам целия си живот, без да гадая бъдещето и без да се претрупвам с много задачи» — поставете си го като закон за цял живот и се придържайте към този закон, като добавите към него и това, че всеки миг в живота си правите едва първата крачка към Бога. Нека това Ви бъде правило за цял живот…
      Казвате: «Не умея да се оправям с вътрешния си живот…» Когато започнете се придържате към предписаното от самия Вас правило, тогава няма и да има нужда да се оправяте, защото всичко ще върви по реда си, едно подир друго.
      Много съм Ви благодарен за портрета на о. ректора.
      Да Ви благослови Господ. Спасявайте се.

Еп. Теофан

      Препишете си това на къс хартия и го препрочитайте всяка сутрин.


ПИСМО 4

15 декември 1893 г.

Божията милост да бъде с Вас. Слава Богу.

Станалата се у Вас промяна е резултат от прякото действие на Божията благодат. И събуждането с такава сила на стихиите на духовния живот у Вас, и — вследствие на това — решението Ви да посветите себе си на Бога в монашески живот, и обетът, даден като следствие от това — всичко това е дело на Божията благодат. Вярвайте в това и благодарете на Господа Спасителя. Завършвате описанието на всичко станало с думите «Не умея да се оправя». Но всъщност тук няма какво много и да се оправяте. Като необикновено събитие, придружено от необикновени мисли и чувства, то изглежда дълго и много сложно. По същество тук има само две действия: Господ Ви е призовал и Вие сте откликнали на тоя зов и сте взели решение да вървите след Господа. Тези две действия и дръжте в мисълта си, считайте ги за окончателно и безвъзвратно решени: затова, когато врагът започне да навява мисли за същото, като че ли решението още не е взето, за да смути спокойния Ви вървеж по избрания път — прогонвайте ги от себе си и не им обръщайте никакво внимание, като на ненужни, а вече и неуместни. Това първо. И второ: определете, какво е станало с вас, какви са достойнствата и тежината на извършилото се във Вашия живот. У Вас се е обновил духът, но все още не сте пристъпил към подобаващото на духа действие. Приличате на човек, който се е приготвил за път — облечен е, обут е, с торбата през рамо и с тояга — в ръката, стъпил е вече на истинския далечен друм и е готов да закрачи… Желая Ви добър път! Но какво да се очаква занапред.
      Докато у Вас се е извършвала промяната, вашият ум мъничко се е пореял, летели сте като с криле… с готовност да правите ту едно, ту друго… всичко Ви се е струвало от леко по-леко: простор и по пътя — нито камъче. На дело обаче ще се сблъскате с нещо съвсем различно. Благодатта Божия със следващото подире ù внушение: “изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища” (Сирах. 4:18 и пр.). Още в детството си Йосиф получил светли обетования, а какво е изтърпял, докато ги получи. Давид е бил помазан за царство като юноша, а след какви изпитания го е получил. Ето, очаквайте нещо подобно и Вие за себе си… Ще дойдат изпитания и вътрешните, и външни: последните, може би, не веднага, но първите — тозчас. Вече сте ги имали във вид на внезапни охладнявания и на бързи пориви. Затова не разпускайте нито мислите си, нито членовете на тялото, нито действията си. Дръжте се като войник в строя по време на строеви преглед.
      Вземете сега в ръцете си книгата «Пътят към спасението» и четете третия ù раздел. Започнете от първите думи и нататък, там всичко се отнася точно до вас. Потрудете се да обмислите всичко, приложете го към себе си и веднага го въведете на дело. Тук ще спомена само за две неотложни действия, без които не очаквайте успех и дори, може би, продължение на започнатото — става дума за «вътре-пребиваването» и за суровото отношение към плътта.
      Начатъците на духовния живот се зараждат дълбоко вътре в човека, там те и израстват, там и биват подложени на вражеските нападки. Натам трябва да е насочено и Вашето внимание — да стоите там неотлъчно пред лицето на Господа, вездесъщия, всевиждащия и държащия всичко, и да приемате всичко Нему угодно, а неугодното да отхвърляте и да пропъждате. В това е същината на «вътре-пребиваването». Враговете всячески ще Ви подмамват да излезете оттам чрез външни впечатления и спомени за външното … защото макар споменът и да се поражда вътре в човека, но чрез него вниманието се увлича навън. Сърцето остава без страж, врагът тозчас се прокрадва в него и хвърля семената си. Още щом забележи нещо [към което чувствува увлечение], тутакси сърцето се завладява от него и веднага изстива. Това Вие вече сте го изпитали. Охладняването, ако не бъде прогонено веднага, е вход за навикването към недобри представи и увлечения, които разколебават първостепенната решимост. Добре сте постъпвали, щом веднага сте се обръщали навътре в себе си и сте се старали да пресечете охладняването. Приемете това като закон и действувайте винаги според него без да се бавите. За да премахнете охладняването Вие търсите място, където да застанете на молитва. Това е добро средство. Ала когато то е невъзможно, Вие изглежда се предавате на стечението на обстоятелствата. Това е пагубно дело: човек трябва да се вглъбява в сърцето си и там да застане пред Господа, да моли за прогонване на хладността и възвръщане на сърдечната топлина — и трябва да прави така, докато не се върне топлината, без да променя външното си положение.
      Докато пребъдваме вътре в себе си, винаги трябва да помним присъствието и насоченият към нас поглед на Господа. По тази причина вниманието трябва да остава там, за да не нарушава то вътрешния Ви живот … Трябва да стоите по-далеч от другите, да не се намесвате в разговорите и в споровете им… да седите настрана и надалеч… Нека Ви смятат за мечок… вредата от това няма да е голяма. Наблюдавайте, кое Ви извежда навън и Ви отдалечава от това дело. Повтаряйте си по-често думите на пророка: “винаги виждах пред себе си Господа” и тъй нататък, непрестанно. Благослови, Господи! Това е главното. От външните помощни средства за това главното е Иисусовата молитва. Предназначението ù е именно това — да държи вниманието винаги пред Господа.
      Започнете да опазвате своето «вътре-пребиваване» и се научите на дело как да го поддържате и как да отхвърляте всичко нему противно.
      При «вътре-пребиваването» е необходимо сурово отношение към тялото. На Изток господарят, който си е купил си чернокож роб и иска да направи от него добър слуга, се е отнасял сурово с него — за това е носил камшик в джоба си, биел го е безпощадно, но после този слуга е ставал домоуправител на целия му имот, честен и бдителен. Тъй и Вие се отнасяйте към тялото си… не му угаждайте ни най-малко — единствено суровост, жестокост, и никакво удоволствие. За Вас това е главният враг… и врагът (т.е. дяволът, б. пр.) винаги ще го надига срещу Вас, щом само забележи, че вниманието Ви се е насочило навън. Движенията на плътта трябва да се забелязват начаса… и начаса да се върши противното. Да не му се дава (на тялото) да яде, спи и си почива от труда до насита; да се държи то опънато като струна, в напрежение. Не забравяйте това строго обучение. Гледайте на себе си като на разпънат на кръст… и не слизайте от него.
      Каквото е още необходимо, вземете го от книгите. Сега ще отговоря накратко на Вашите въпроси.
      Част от отговорите ще намерите в написаното дотук.
      — Даден е обет — кога и как да бъде изпълнен? Духовният отец сам вече Ви е отговорил на това: когато и както Ви призове Господ. Сега цялата си грижа насочете към това, да се насочите навътре, към вътрешния живот.
      — Да останете ли в предишния начин на живот, или да предприемете нещо друго. Ето апостолското решение: в каквото и положение си призван, в него и остани (1 Кор. 7:17 и пр.). Без всякакви сътресения и шум… Случва се охладняване, има такава опасност, но ако човек се погрижи за «вътре-пребиваването»… то за охладняване няма да има място. Оставете всичко както си е и само вътрешния живот дръжте строго. Дори да забележат, че там нещо е станало… не е беда.
      — Изпълнявайте студенските си задължения и пишете съчинението си, за да го представите в определения срок. Трудът над съчинението не противоречи на Вашето духовно състояние, а ще бъде между поддържащите го неща. Сега трябва да прочетете третия раздел от «Пътят към спасението». Това е необходимо за Вашето духовно изграждане, а едновременно с това — и за съчинението. Ако поддържате вътре във Вас топлина, трепет, то никакво занимание няма да му противоречи.
      — Измежду възбуждащите и поддържащите възбуждението мисли… на първо място при Вас нека е споменът за всичко онова, как се е извършила пълна промяна, особено за образа на Спасителя, оставил у вас такова впечатление — вразумително, Вие така и правите. Всичко това е записано от самия Вас. Четете го по-често.
      — Прочели сте брошурката за това, какво е необходимо на каещия се и сте видели, колко е необходим ръководител старец. Но там също е и описано какъв трябва да е той, за да бъде истински старец. Ето тук е и цялата наша беда. В книгите ми е описано какви ръководители е имало и как са се отнасяли ръководените към тях в ония далечни времена. Днес не ще намерите нито едните, нито другите. Старецът Паисий (Величковски), игуменът на Нямецкия манастир, си търсел ръководител в Русия и не намерил. Отишъл на Атон, търсил там и не намерил. И решил, че сега ръководството е едно — светоотеческите книги, а за да не се допускат грешки в собствените решения, е необходимо двама-трима единодушни [духовни братя] да се съберат и да се ръководят от общите съвети, посочени в [духовните] книги. Тази забележка ще Ви потрябва после, а засега живейте съобразно ония указания, които можете да имате в сегашното положение.
      Бихте искали да ме изберете мен. Аз съм напълно негоден за такова нещо. За [духовното ръководство] е необходим особен дар [от Бога]. Да не Ви минава и през ум да идвате тук в нашия манастир. Не приемам никого, няма да приема и Вас. Напразно ще си направите труда. Не съжалявайте, а се радвайте, че по този начин ще се избавите от опасността да бъдете отклонен по крив път… Искало Ви се е да се спуснете към мен, но ви е удържало някакво неопределено чувство. Това е бил Ангелът-пазител, който Ви е удържал и опазил от беди.
      У Вас се наблюдават бързи пориви. Приемете като закон никога да не ги следвате. Бързите крачки са почти винаги внушени от врага… Внимавайте, пътят е опасен …
      — В първия ден сте се почувствували като непринадлежащ на този свят, но после сте дали воля на сърцето си, и то е породило уродливата мисъл за Вашата особена близост до Бога, съединена с превъзнасяне над другите. Плодът от това е бил разсеяност и охладняване. Слава Богу, че сте се опомнили и сте се скрили под покрива на покаянието. Не забравяйте станалото. То ще се повтори, и то неведнъж. Но ако държите себе си като струна, с изострено внимание към ставащото вътре във Вас и като прогонвате без жал всичко чуждо … умивайки се всеки път чрез покаянието, ако такова нещо се прокрадне навътре като крадец и предизвика там объркване. В това се състои цялото трезвение.
      — Дали ще успеете да възвърнете чистотата на детството? Да, но е необходим труд и безжалостно отношение към себе си, към собствената плът. Бъдете за плътта си като господар с камшик в джоба — за чернокож роб … Помнете Мария Египетска, която се борила 17 години и е победила врага… По този начин и други каещи се грешници, мъже и жени, са победили себе си и са се очистили напълно… но с труд… и безжалостно отношение.
      Мисля, че Ви казах всичко, което очаквахте и което ми дойде на ум, докато четях писмата Ви. Господ да Ви напъти… При Вас често се прокрадва опасението, че няма да устоите, че ще дойде охладняването и всичко ще се разстрои… Само не се жалете и винаги ще устоите, защото Този, Който е във вас е по-голям от този, който е в света. Той бди над трудещите се над изправлението си с цел да Му угодят. Такива са Негови воини. Припомнете си, в началото на [подвижническия] живот на Андрей, юродив заради Христа — двете пълчища — черното и бялото, а той между тях … Той победи… макар черният противник да е бил гигант, а той — малък човек… Божията сила в немощ се проявява.
      Да Ви благослови Господ. Спасявайте се.

Ваш доброжелател,
Еп. Теофан

Превод от руски език — «Православна беседа». Письма Святителя Феофана Затворника к будущему старцу Феодосию Карульскому Святогорцу. Русский паломник №24, 2001. Сс. 103–107

Съдържание


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.