ЖИТИЯ НА СВЕТИИ

А царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему. (Дан. 7:27)

Последна промяна:
2005-11-04 16:04

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

Вж също http://manastir.narod.ru

Сказания за земния живот на Пресвета Богородица


Архимандрит Юстин (Попович). Житията на светците. Предговор към сръбското издание на «Жития на светиите»

Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма, Зографски чудотворец
Страдание на светите мъченици Гурий, Самон и Авив — 28 ноември (15 ноември, ст. ст.)
Св. Евстратий Киевопечерски. 10 април (28 март, ст. ст.).
Житие на преподобния отец Исаакий Изповедник, игумен на Далматската св. обител.
Възпоменание на чудото на св. великомъченица Евфимия Всехвална, чрез което се утвърди Православието

Светител Николай Велимирович. Охридски пролог (превод от сръбски език)

Септември
Октомври
Ноември
Декември
Януари
Февруари
Март
Април
Май
Юни
Юли
Август
Повест за св. двадесет и шест Зографски мъченици

Атон — земният жребий на Пресвета Богородица, подобно на видимия небосклон сияе с многобройни звезди — благодатните икони на Божията Майка и с подвизите на Божиите угодници, прославили се на тази света гора: светители, мъченици, изповедници и преподобни — земни ангели и небесни жители, които предстоят пред Божия престол и се молят за целия свят. Една от тези чудотворни икони е малката икона „Акатистна“ или „Предвъзвестителка“ (Предвозвестителница), намираща се в българския Зографски монастир, а сред светците, прославили се в тази обител са 26 изповедници и мъченици, пострадали за св. Православие. Тази икона и подвигът на св. мъченици са свързани със знаменателни събития в живота на Атон, които могат да се нарекат с общото название: „Борбата на атонските монаси против унията с Рим [1] и страданията на онези от преподобните, които не пожелали да я приемат.“ >>>

Архимандрит Серафим (Алексиев). Житие на св. цар Борис, покръстител на българите

Бог, Който „произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване“ (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, „за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството. >>>

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията.