Търновски митрополит Климент (Друмев)

Последните дни на Свети Кирила


Преди 1010 години великите славянски просветители св. Кирил и Методий отиваха в Рим. Те не бяха още докарале докрай великото си дело — просвещаванието с Христовото учение обширната славянска страна Моравия. И преди тях в тази славянска страна беше се благовестило словото Божие, но това беше на чужд, непонятен за славянете език латински. Поради това св. братия, които зовеха Христовото учение на славянский език, бидоха с радост посрещнати и приети в казаната славянска земя и проповедта им имаше голям успех. При всичко това този успех се сполучваше с твърде големи усилия, защото освен големите трудове при въвежданието славянската писменост и славянското богослужение в страна, ако и славянска, но която за пръв път виждаше свои писмена и свои книги, трябваше още св. братия да се борят с латинските проповедници, които въставаха против тях именно за въвежданието в богослужението на славянский език и представяха това като противно на Бога, [1] та ги клеветяха и пред папата римский, който беше канонически йерарх на Моравия. И отиваха сега св. братия в Рим да дадат на папата, като на свой канонически началник, сметка за извършеното от тях в речената славянска страна. Не беше спокойно пътуванието на великите проповедници, защото латинското духовенство враждебно се отнасяше към тях и при всеки сгоден случай позволяваше си да ги укорява за въвежданието на славянский език в богослужението. [2]

Но в Рим те бяха посрещнати и приети от папа Адриана II c големи почести. В това именно време на съборът в Цариград се решаваше въпросът: кому да принадлежи в църковно отношение България — на цариградската патриаршия или на папата, — и умний папа намираше голям интерес в такова важно време да има на страната си великите славянски просветители. Поради това той не само одобри славянският превод на богослужението, не само с тържество положи славянското евангелие в олтаря на църквата „Св. Петър“, но дозволи на св. Кирила да отслужи, с участието на по-значителните латински духовни лица, Божествената служба в разни църкви на градът Рим, като се разпореждаше да стават тези служби колкото е възможно с по-голямо тържество, а при това той предаде на осъждание всички онези, които бяха противни на славянското богослужение. При това папа Адриан II, по предложение на св. братия, рукоположи някой от техните ученици, които те бяха довели със себе си, на разни духовни чинове.

Душевно се радваха св. братия за всичко това. Успешно беше за тях да видят, че след тежки борби за славянското богослужение най-после, въпреки всичките интриги, това богослужение се одобрява и <...> наравно с латинското, а чрез това улеснява се твърде много тяхната бъдеща деятелност в разпространението на словото Божие помежду великият славянски род. И те възнасяха хвала и благодарение Богу, задето Той помогна да се увенчаят с такъв хубав успех трудовете им. Обласкани и насърчавани от видимото съчувствие на папа Адриана, те не желаеха вече друго, освен да се завърнат в Моравия и там да продължават разпространението и утвърждаванието на словото Божие.

Но на св. Кирила не било съдено да види вече онази страна, за която той се потруди толкова много! Изморен от постоянни и усилени занятия, които ослабяваха повече и повече телесните му сили, той се разболя. Като предвиждаше, че не ще вече да оздравя, той предаваше и себе си, и великото си дело на Бога. „Аз вече не съм нито на царя слуга, нито на никого другиго в този свят, но съм на Бога Вседържителя“ — казваше той спокойно и с особено възхищение пееше Давидовът псалом: „Возвеселихся о рекшихъ мне, въ домъ Господень пойдемъ“ (Псал. 121). Скоро той прие монашеска схима и спокойно чакаше смъртния си час. Обаче и при страшният час на смъртта той не преставаше да обича и да промишлява за своите славяне. Той предвиждаше лошата съдбина, която щеше да сполети славянският род. Предвиждаше той, че враговете на славянството ще сполучат да разпокъсат този велик род и там, дето великият светител и проповедник положи толкова много труд, за да насади словото Божие на славянски език и чрез това да положи яка основа на духовното възраждание и преуспявание, там този език ще да се изгони от Църквите и ще да се замести с чужд, непонятен за населението език, а чрез това ще да се въведе разлика в самото вероизповедание и ще да се положи пагубна черта на още по-пагубно разделение между славянете, което разделение ще докара нравственото им робувание. Това предвиждание не могло да не отегчава дълбоко великата душа на св. Кирила. И неговата велика любов към великото славянско дело изказва се при смъртният час в следующата негова гореща молитва:

„Боже, който си създал ангелските чинове и безчислените сили, Боже, който си разпрострял небесният свод и си сътворил землята, който си извадил всичките същества от нищожество и си им дал живот, Боже, който приемаш молитвите на тези, които изпълняват твоята воля и са покорни на твоите заповеди! Приими и моята молитва и защити вярното в Тебе паство, над което Ти си поставил мене, Твоят раб, макар и да съм недостоин, спаси това паство от злобата на нечестивите и езичниците, които въстават против тебе! Съкруши и унищожи триезическата ерес! Разширочи Своята Църква и я утвърди във вярата и единението; защото Ти сам повика нас, недостойните, да проповядваме Твоето Евангелие. Предавам на Тебе тези, които ми се дадоха от Тебе. Защити ги със силата на Твоята десница, покрий ги със сянката на Твоите крила, за да може всеки да слави и да превъзнася твоето име!“

След тази молитва св. мъж, въодушевен от дълбока увереност в благоволението Божие към великият славянски род и като предвидил вероятно друго по-далеко бъдеще негово, високо е възгласил:

„Благословен е Господ! Той няма да ни предаде в ръцете на нашите врагове, но ще съкруши техните лукавства и ще да ни избави от опасността.“

Подир това Св. подвижник начена да се прощава със своите ученици и сътрудници. Светителят благослови всички и им пожела от Бога помощ, за да не падат в мрежите на своите врагове. А когато начена да се прощава с брата си, с когото той толкова време е споделял радости и скърби, труд и отдих и на когото възлагаше сега всичката си надежда за общото и свето славянско дело, светителят каза му следующите многознаменателни думи, които св. Методий прие като най-свещен завет и точно изпълни:

„Се брате, супруга бяхове, едину бразду тяжуща. И азъ на лесе падаю, свой день скончавъ. А ты любиши гору вельми, то не мози горы ради оставитъ учения своего. Паче бо можеши сими опасенъ быти“ (Ето, брате, ние бяхме с тебе два вола, които обработвахме една нива, но аз падам на лехата, като свършвам своят ден. А ти много обичаше гората (т. е. св. Гора), но недей за тази гора оставя своите подвизи. Чрез тези подвизи ти ще получиш повече спасение).

С такава света любов към великото дело и с такива високи чувства (въ мире) почина великият славянски просветител на 14 февруарий 869 година.

Св. Методий свято изпълни свещената просба на брата си. Той не остави тежкият подвиг, който подеха двамата — просветяванието славянете с Христовата светлина и насадяванието помежду им славянска писменост и наука. До последнята минута на животът си св. Методий остана верен на светото дело и макар да претегли много горчивини, хули, клевети, макар да стоя затворен в тъмница с години, но той мъжествено защищава това свето дело, а особено славянското богослужение и го докара до край: след блажената му кончина (6 априлий 885 год.) всичките западни славяне бяха вече просветени с Христовото учение и всичките по-главни и необходими свещени и богослужебни книги (всичкото Св. Писание — Вехтият и Новият завет, църковните песни, молитви и служби, Кормчията и разни поучения на св. отци) бяха преведени на славянски език, имаше вече много славянски свещеници, навсякъде младото славянско поколение се обучаваше на славянска писменост.

Но западните славяне не съумяха да запазят това велико наследие на великите славянски просветители. Те се показаха слаби против интригите на немците и латинството и скоро след смъртта на велики Методия неговите достойни ученици бидоха предадени на разни мъки и най-сетне с безчестие изгонени от техните страни; славянското богослужение се предаде на анатема, славянските свещени книги — този велик и драгоценен труд на св. Кирила и Методия и на техните ученици — с позор се изгориха, изгони се от църквите славянский език и от училищата — славянското азбуке, изгони се Православието и днес наистина тези славяне при всичкият техен научен напредък не виждат в училищата си славянско писмо, не слушат в църквите си славянски език, не принадлежат на Православната вяра, която им се завеща от св. Кирила и Методия.

Но великият славянски философ и просветител св. Кирил е казал: „Благословен е Господ! Той няма да ни предаде в ръцете на нашите врагове, но ще съкруши Техните лукавства и ще да ни избави от опасността!“

Тази дълбока вяра на великия светител не ще да остане излъгана. Рано или късно ще настане великият и хубав час, когато измамените и заблудени братия ще познаят голямата си грешка, ще отхвърлят чуждото, ще прегърнат своето и тогава ще бъде във великият славянски род „едино стадо и един пастир“ (Йоан. 10, 16).

АБАН, ф. 54, арх. ед. 178, препис.
Публикувано в сп. „Духовен прочит“, 1881, кн. 8, с. 31—38.

Бележки от автора:

1. Латините утвърждаваха, че само три езика са свещени: гръцкий, латинский и еврейския, защото само на тези езици била написана от Пилата (......) на кръстът, на който беше разпят Спасителят, и правяха заключение, че само на тези три езика може да се моли човек на Бога. По причина на тази тяхна ерес наричат ги триезичници и пилатници. [обратно]

2. Тъй във Венеция латинското духовенство така е укорявало св. братия, особено св. Кирила: „Защо състави ти славенска азбука и научи славянете да четат, когато преди тебе никой — нито апостолите, нито римский папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин — не е съставил такава азбука? Ний знаем, че само на три езика може да се слави бог: на еврейский, латинский и гръцкий“. Св. Кирил им отговорил: „Не пада ли на всички дъжд небесен? Не освещава ли слънцето всички? Не дъхаме ли ний всинца въздух? Как прочее не ви е срам да признавате само три езика и да карате другите народи да бъдат глухи и нями? Или вий считате Бога не дотам силен, за да може да даде и на другите народи слух и глас? Или вий мислите, че Той толкова е скъперник, щото не иска да направи това? Но ний знаем, че много народи знаят да четат книги и славят Бога на своят народен език“... И привежда великият светец примери от арменците, персийците, готите и проч., а също изобличава триезичните от много места на Вехтий и Новий завет (Наприм. Пс. 65; 1. Коринт. 14, 9 и 39 и проч.). [обратно]


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.