Търновски митрополит Климент

Развратната политика е най-голямото бедствие за един народ

(Писмо до Екзарх Иосиф I от декември 1887 г.)

Ваше Блаженство!

Телеграмата Ви № 642, с която ми предписвате да предам делото на Делегатството и на Софийската епархия Високопреосвещеному Кирилу и да замина за епархията си, получих и се съобразих със съдържанието ù. Утре, ако е рекъл Бог, оставям София и тръгвам за епархията си, но ще видя ли аз тая си епархия и дали, ако я видя, не ще бъда принуден скоро пак да я оставя, един Бог знае. Няма никаква гаранция, че както Ваше Блаженство намерихте за съгласно с правата и интересите на Църквата да ми предпишете да оставя София в угода Бог знае на какви прищевки, не ще да бъдете тъй също принудени, пак в угода на същите прищевки, да ми предпишете да се отстраня и от епархията.

Както и да е, но аз считам за своя длъжност с всичката подобаяща откровеност да изкажа пред Ваше Блаженство голямото си съжаление, загдето в такива важни и критически за Отечеството и за Църквата времена и обстоятелства се поддадохте на Бог знае какви влияния и домогвания и с това дадохте право и възможност на всички да повярват, че нашата църква е раболепна, че тя в такива именно критически и опасни за самото съществувание на народът времена и обстоятелства, наместо да подигне високо и безбоязнено гласът си в изобличение на заблудените, в насърчвание на уплашените и в защита на Отечеството, показа се слаба дотолкова, щото допусна независимостта и правата ù, гарантирани от самият неин основател, та и от основният закон на страната ни, да се тъпчат от неразумните домогвания и прищевки на хора, които всякогаж са биле враждебни на Църквата и Православието.

Борбата, Ваше Блаженство, не беше между мене и правителството. Тази борба, каквато и да е била в началото си, обърна се на борба за запазванието или съсипванието бъдущето на Отечеството. Църквата не можеше да не вземе участие в тази борба. И тя щеше да направи измяна на своето високо призвание, ако не вземеше участие. Има обстоятелства в животът на народите, когато ние, служителите на Църквата, сме длъжни строго да се съобразяваме със заповедта: „Подобаетъ паче повиновати ся Богу нежели человекомъ“. Опропастяването на народът е опропастявание и на Църквата. Народните, обществените бедствия, особено когато тези бедствия докарват и нравствено разтление в обществото, са бедствия и за Църквата. Против тези бедствия Църквата е длъжна да се опълчава и безпощадно да бичува причинителите. Развратната политика е най-голямото бедствие за един народ, защото такава политика пъхнува разврат в обществото и с това подкопава основите на неговото бъдуще съществувание, тъй като едно общество без яки нравствени основи не може да има и да очаква трайно бъдуще. Политика, която прокарва своите принципи с терор, с псувни и хули против вяра и Църква и против всичко, що е честно и разумно, такава политика е най-развратната и следователно най-съсипателната и опропастителната за народът, колко и да са високи нейните принципи.

Църквата е длъжна да се опълчава против подобна политика, защото в трудни и опасни времена, когато обществото е или заблудено, или пък заплашванията и терорът му налагат мълчание и сляпа, макар и неволна, покорност, на Църквата се пада — това е нейното призвание — високо да подигне гласът против злото, макар и да предвижда големи бедствия за себе си от това.

Нашата църква, Ваше Блаженство, не се опълчи с всичката подобающа безбоязненост против една такава развратна и съсипателна за народът политика. У кого е вината, аз се въздържам да се произнеса. Може би Ваше Блаженство сте имали право, когато сте казвали на мои и ваши приятели, че Климент не се е показал на височината на положението си, че той не е оправдал Вашето доверие и Вашите надежди, като не приканил другите архиереи и цялото духовенство да се обявят против подобна една политика и да приканят населението да направи и то това; може би Вашето съжаление, че не сте се намериле в София в тези критически и опасни за народът и Църквата времена, та да направите потребното, напълно се оправдава от моето досегашно поведение; може би съобщението, което Н. В. Преподобие архимандрит Методий Кусев наскоро след пристиганието си тука миналата година като секретар на Св. синод ми направи от Ваше име, че трябвало или аз сам, или съвместно със св. синодалните старци да разпратим окръжни до всичките свещеници, за да ги прочетат в църквите, и с които окръжни да се прикани населението да се обяви против злото, да не е било направено с цел само „да изпита и да узнае друго нещо“... ...

Бележки:

АБАН, ф. 54, арх, ед. 242, препис.
Това недовършено писмо-чернова е писано в края на ноември или първите дни на декември 1887 г.
На преписа има забележка: „В оригинала незавършено“.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 216—217


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.