Търновски митрополит Климент

«Аз съм в нова немилост»

(Писмо до митрополит Григорий Доростолочервенски от 1 май 1888 г.)

Търново, 1-й май 1888 год.

Владико светий!

Няколко пъти става как се заканвам и сядам да ти пиша, но щом захвана писмото, оставям пак. Неприятно ми е да ти пиша за неприятни работи, а приятни — няма.

Тряба да си се научил, че държавните ревизори направиха най-после „ревизия“ на търновската епархийска каса. В тази работа се намеси и Негово Блаженство, и тукашните полицейски власти. Канцеларията на съветът щеше да бъде запечатана, а къщата на касиерът щеше да бъде секвестирана. Че и с мене вероятно щеше да се случи някоя приятност, не ще ни дума. Какво да се прави! Касиерът не издържа на натискът и — ревизията се направи. Писах потребното както в министерството на изповеданията, така и на Негово Блаженство, но и защо ли писах? Каква облага и поддръжка?

Но тези работи са „давно минувших дней“. Да ти разправя по-ново нещо, за което тряба да си почул вече. „Паки Иродиада беснуется! Паки ищет главы Иоанна“! По никой начин не може да има сравнение между великият светител-страдалец и мене недостойнейшият, нито какво да е уподобление, но простително е мисля на слабите като мене хора, когато ги заплашва макар и несравнено малка неприятност, да си напоминават знаменитите изречения на великите хора и от тези изречения да черпят насърчвание и постоянство. Да ме прости прочее великият Златоуст за дързостта, която показвам с привежданието на знаменитите му слова, когато пристъпвам да ти напиша нещо за положението, в което сега засега се намирам аз.

Аз съм в нова немилост. Пристиганието на Княза в Търново се падаше в страстната сряда. В програмата за посрещанието, направена от кметството, без да се иска мнението на духовенството, стоеше, че „духовенството в пълно църковно одеяние ще посрещне Княза на край градът при арката". Предварително аз съобщих, комуто трябаше, че през страстната сряда някак непо-подобающе излиза духовенството в църковно облачение да прави на край града тържествени срещи и че поради това от уважение към религиозното настроение на православното население през страстната седмица да се попро-мени програмата. Моето мнение не се взема във внимание. Във вторник, на 19 април т. г. (Князът пристигна на 20), търнов[ският] окръжен управител г-н Паничерски заедно с търнов[ския] околийски началник дохождаха в митрополията да ми обявят, че Князът ще пристигне на другият ден и че необходимо е при арката да бъда и аз „начело на народът и духовенството“. Аз заявих, че „не мога“. Тряба да отдам справедливост на г-на управителя, че той се отнесе към мене много любезно и вежливо и употреби всичко, що зависеше от него като мой познайник, за да ме склони да изляза на срещата. Не се съгласих, защото не можах да се съглася. Трябаше да изляза при арката и да стоя там рамо до рамо с хора, които до вчера са ме псували и хулили най-лошо; трябаше да гледам насреща си, около Княза, хора, които са ме провъзгласили за предател, черна душа и проч., и проч. и които са ме изпъдили от София като човек вредителен. Не ти казвам и за много други съображения, по които не можах да изляза да посрещам по този начин, както искаха тези хора. Не ти казвам за тези съображения не защото се боя за себе си, а защото с из-казванието им може някак да навея и на тебе бели и неприятности. Прибави на това, че беше страстната седмица, че аз трябаше с мантия, патрахил, омафор, корона и патерица не само да посрещам, но и да предшествувам заедно с всичкото духовенство Княза до квартирата му. Не исках към никого да показвам пренебрежение, не исках никого да наскърбявам, нито да правя каквато и да е демонстрация, но исках да запазя благоприличие съобразно с дните, в които Спасителят доброволно е шествувал на страдания и кръстна смърт и отказах решително да изляза да посрещам при арката. В отговор на този ми отказ управителят ми обяви, че има заповед още него ден да ме изпрати в Троянский манастир. „Длъжни сте да изпълните заповедта на началството си“, отвърнах аз. Поклониха ми се и си отидоха. До вечерта и през нощта чаках да дойдат да ме дигнат — не дойдоха. Не дойдоха. Хортуват хората, че не са ме изпратиле,защото са се побояле да не би тукашното население да направи
Пред Княза някакво заявление в моя полза. Доколко това е истина — не знам. В четвъртък министърът-премиер Стамбулов ми пратил с протонотаря известие, че „ако искам да бъда владика и да служа по търновските църкви, трябало да направя визита на Княза“. След заплашванието да ме изпращат в Троянский манастир (Троянский манастир бил избран затуй, казват хората, че там бил разпространен сифилисът, та можало и аз да се заразя), счетох за неудобно да правя каквато и да е визита. А колкото до това да бъда владика или не, да служа или не, казах на прото......................

АБАН, ф. 44, арх. ед. 228, препис.
Писмото е незавършено.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 219–221.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.