Търновски митрополит Климент

Тази власт безцеремонно тъпче правата и достолепието на българската църква

(Писмо до Екзарх Иосиф I, №216 от 21 май 1888 г.)


Ваше Блаженство!

От приложеният при настоящето ми препис на писмото ми до г-на министра на вънкашните дела и изповеданията от 13 т. м. под № 202 ще благоволите да видите докъде е било достигнало делото, за което ми искате сведения с отношението си от 7-й т. м. под № 505.

Като допълнение на това и за по-добро осветление на Ваше Блаженство, считам за нужно да Ви дам тук и някои подробности, предшествующи и последующи по това дело.

По уважителни причини аз отказах да изляза да посрещам Н. Ц. Височество Князът при пристигванието му в Търново. Ден напред, именно на 19 речений м[есе]ц, господин Търновский окр[ъжен] управител и г-н търнов[ският] окол[ийски] началник дохождаха в митрополията да ме канят да изляза да посрещам начело на духовенството. На отказванието ми управителят след дълги убеждавания официално и решително ми заяви, че понеже отказвам, той имал заповед да ме дигне още него ден и да ме изпрати в Троянският манастир. „Не Ви остава друго, освен да изпълните заповедта: против произволите и насилията на властта аз мога само да протестирам, но не мога да им противостоя“, отговорих аз. Те си заминаха, а аз се приготвих и чаках до вечерта, както и през цялата нощ да дойдат полицейските власти да ме вземат. Не дойде никой. На другия ден, след пристиганието на Князът, и именно на 21 априлий, Стамбулов пратил протонотария Димитрия да ми каже, че „ако искам да бъда владика и да служа по церквите, тряба да направя визита на Княза“. Поръчах на пратеника да обади Стамбулову, че „за да бъда владика или не, както и да служа или не, това не зависи нито от меня, нито от Стамбулова — има законна власт, която е компетентна да прави разпореждания в това отношение; а що се отнася до направянето визита на Княза, аз няма да направя визита, докато Князът е заобиколен и се води от хора, каквито го заобикалят и водят“. На другият ден последува устно съобщение, че ми е забранено да свещенодействувам по градските церкви, а на следующият — и писменото официално съобщение за това.

Една голяма невярност има. Ваше Блаженство, в мотивите, по които Търновското град[ско] общин[ско] управление казва, че е направило своето постановление и на които и търнов[ският] окр[ъжен] управител в телеграмата си до министра на изповеданията основава своите налягания за по-скорошното подтвърждение и полагание в действие на това постановление. Тази невярност е, че уж гражданите биле много ожесточени против мене и имало някаква си голяма опасност, ако би да отида в някоя церква да служа. Аз не зная как търновските граждане гледат на неизлизанието ми да посрещам и дали те са наскърбени от това, но че те са биле ожесточени против мене, това е лъжа, за доказателство на което служи не само това, че тези граждане желаят да им служа по церквите и настоятелно ме канят за това, но още (и най-много) и мерките, които тукашните полицейски власти вземат, за да се възпрепятствува на меня да удовлетворявам религиозните желания и нужди на християните си. Тези власти заповядват на церковните епитропи да ме не пущат в церквите и ги заплашват с разни отговорности и лоши за тях последствия, ако би да не послушат и дързнат да ме поканят и ме пуснат в церквите да свещенодействувам.

За денят на Свв. Кирил и Методий християните от тукашната церква „Св. Атанасий“ ме поканиха да им служа в церквата (не чрез епитропите, а чрез нарочно изпратена депутация) и при всичко, че аз им съобщих как гледа на мене правителството и какво запрещение ми е наложило, те настоятелно искаха да им отслужа в церквата и се зарадваха, като им обещах. Но полицейската тукашна власт два деня наред привиквала е епитропите от речената церква и със заплашвание ги е карала да дойдат да ми кажат да не отивам да служа в церквата им, понеже това ми било забранено от правителството. Независимо от това, цялата нощ срещу Свв. Кирил и Методий митрополията беше заобиколена от джандари, които на сутринта не ме пуснаха да отида да служа в церквата „Св. Атанас“. Това се продължава и сега. На епитропите от церквите се внушава да не ме канят по церквите, а срещу всяка св. неделя и срещу всеки празник пред митрополията и около нея се поставят джандари да ме не пущат да отивам в която и да било церква. От слухове се научавам, че и на кметовете по селата се е внушавало да не допущат на селяните да ме канят да посещавам селата им и да им свещенодействувам.

Така произволно и беззаконно постъпва, Ваше Блаженство, сегашната българска гражданска власт с един архиерей на българската церква, така безцеремонно тази власт тъпче правата и достолепието на церквата и прави насилие на религиозните чувства и желания на християните.

Като се препоручавам на Вашите св. молитви, оставам на Ваше Блаженство во Христе брат

† Търновский Климент

С първообразното вярно.
Главен писар: А. Недев.

Бележки:

АБАН, ф. 54, арх. ед. 242, препис. Писмото е адресирано: „До Негово Блаженство българский екзарх Господина Г-на Иосифа I. В Цариград“.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 223—224.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.