Търновски митрополит Климент

На Църквата трябва да се служи от все сърце: инак служението принася повреда

(Писмо до митрополит Григорий Доростолочервенски, от 12 септември 1888 г.)
Ваше Високопреосвещенство!

Негово Блаженство, Екзарха, с писмото си от 5-й т. м. под № 973, като ми явява, че българското правителство се изразило какво нямало нищо против свиквание Св. синод в столицата, поканва ме да му явя за тръгнуванието си за София.

Аз не вярвам, Ваше Високопреосвещенство, че Св. синод ще може сега да направи нещо добро за Църквата и за нейните служители. Нито настояванията му за благоприятното решение на някои важни за Църквата въпроси, нито отстъпките и подмазванията (ако би такива да станат) му ще имат според мене какъв да е благоприятен резултат за Църквата и служителите ù. Докачения, подигравки, унижения — ето според мене какво чака синодалните в София, толкоз повече, че докаченията, подигравките и униженията върху висшите църковни служители български са станали нещо обикновено, вършат се безнаказано от когото и да е и нито дума в защита на тези служители се е чувало и се чува и оттам, отдето е трябало. Мнозина казват, а казва вероятно и нашето началство, че тези тъй наречени висши църковни служители (т. е. не всички, а някои от тях) сами са предизвикали подобни докачения, подигравки и проч. и следователно със своето неразумие и със своята некадърност са станали причина да се докача и да се оскърбява чрез тях и самата църква. Това може да е напълно така. Но в такъв случай защо не е станало потребното против тези причинители на злото? Нито са се защищавали те, отдето тряба, нито пък са се изобличавали и отмахнували. Но от това „ни риба, ни месо“ не е имало никаква облага за църквата.

Колкото за мене лично, аз зная, че в София мене не ме чака нищо друго освен нови и по-големи неприятности. И като отида сега в София, дали ще видя вече Търновото и епархията си — един Бог знае. Но при всичко това аз пак желая да се съберем в София. За Църквата не виждам аз никаква облага, но виждам облага за себе си. Че няма да харосам аз за Църквата — усещам го. Затуй искам да се съберем още еднъж и поне няколко деня да се видя помежду ви. Може това да бъде сетничко. Вероятно имало е и у мене поне един талант, но съм го закопал в земята като недостоин раб. Мене всичко ми се даде. Вашата любов и любовта на другите братия всякогаж е била с мене. Но за всичко съм се показал недостоин. Не ми е никак мъчно за мене си: „от неимущаго и еже имать отъимется“. Мъчно ми е за Вас, Старче, и за църквата. Нееднъж съм ви накарвал аз да се разкайвате, задето сте захващали с мене някоя работа или задето сте възлагали на мене някоя работа. Страх ме е, че ще Ви накарам да се разкайвате и задето сте ме въвели в църквата. Там, дето се надявахте да жените пшеница, Вие ще жените „терние“. Не чрез мене ли се нанесоха толкова обиди, докачения, оскърбления на църковните служители? Не в моето лице [ли] се унижи и оскърби архиерейский сан? И кой знае какви бели, какъв позор се готвят още за Църквата чрез мене!... Мъчно ми е и много ми е мъчно, като помисля с какви благи намерения ме въведохте в черквата, какви жертви правихте за мене и какви хубави надежди възлагахте на мене и като виждам сега как всичко това се обръща на прах и пепел и че може би ще дойде време, когато ще се червенеете пред църквата, задето сте се излъгали толкова много в мене...

Да не помислите, Старче, че всичко това аз го говоря под влиянието на неприятностите, които имам от две години насам? Не! Тези неприятности не са били в състояние и никогаж няма да бъдат в състояние да пречупят духът ми и да ми навеят, макар и най-малко малодушие. Аз усещам в себе си сили и мощ и се боря с тези неприятности и в мене има дълбока вяра, че победителят ще бъда, с Божа воля, аз. Колкото повече и по-силни са нападенията върху ми, колкото по-много са неприятностите, толкова повече сили усещам в себе си да се боря с тях. Аз съм бодър, Старче.

Но мене ме съкрушава мисълта, че можал съм да направя нещичко за църквата, а не съм го направил. Имал съм всички улеснения и възможна поддържка, за да изпълнявам, както тряба, обязаностите си, които ми се налагат от званието, но аз съм бил немарлив към тези свои обязаности. Напомнете си, Старче, всичката моя деятелност от въвежданието ми в Църквата и досега. Какво съм направил? Какво съм уредил? Коя своя обязаност съм изпълнил, както тряба? Чисто нещо тряба да се пипа с чисти ръце: инак то се лекедосва. На Църквата тряба да се служи от все сърце: инак служението принася повреда. Това съм го усещал и го усещам, но не съм се постаравал и не се старая да го правя. Затуй и Църквата е прокопсала чрез мене, прокопсал е и санът, който тъй недостойно заемам, прокопсали са и всички тези мои съслужители, които толкова много ме обичат.

Всичко това ме прави да предчувствувам, че аз няма да харосам за църквата...

Затуй, Старче, аз желая да се съберем в София. Може би за последен път аз ще бъда помежду Ви като Ваш духовен син и като Ваш съслужител...

Мене ми се иска да дойда в Русе, та оттам наедно с Вас и дяда Симеона да тръгнем към резиденцията на Кириарха, а оттам за в столицата. Ако сте в намерение да тръгнете и ако се съгласявате на дохожданието ми в Русе, моля, явете ми. Аз не съм сигурен и по пътя до Русе. Ако помогне Бог по живо и здраво да пристигна в Русе — добре: ще се видим и ще се сприкажем; ако ли ми се случи някоя напаст — не ме поминавайте със зло.

Предайте, моля, братското ми целование на Негово Високопреподобие архимандрита Василия.

Препоручавам се на Вашите св. молитви и оставам
на Ваше Високопреосвещенство преданий

Климент
Търново, 12 септемвр[ий] 1888 г.

Бележки:

АБАН, ф. 54, арх. ед. 228, автогр. с маст., 4 л. Писмото е адресирано: „За Негово Високопреосвещенство св. Дорост[олскаго] и Червенскаго митрополита Господина Г-на Григория. В Русе“.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 225—226


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.