Архимандрит Калистрат (Наков)


Преди 110 години, на 28.11.1891 г., в дупнишкото село Бобошево в дома на Васил Наков Атанасов и Екатерина Рамкова се ражда Никола Васев Наков. Освен него в семейството има още 5 деца — двама сина и три дъщери. Майката на Никола, Екатерина, произхожда от виден род в Бобошево, а баща му, Васил, е лидер на Прогресивно-либералната партия в Дупнишка околия. Като произхождащ от богато търговско семейство Никола Наков получава много добро образование. Своето начално образование завършва в родното си село, а прогимназиално в град Дупница. След това отива да учи в град София, където завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1912 г. заминава да следва в Търговската академия в град Анверс, Белгия, но поради избухването на Балканската война се завръща обратно. Следващата 1913 г. заминава да продължи образованието си в град Лиеж, Белгия, където постъпва в търговския отдел на Правния факултет. След първата учебна година е мобилизиран в ШЗО — София и участва в Първата световна война, като достига до военен чин поручик.

Уволнявайки се, Никола Наков започва да се занимава с търговия. Първоначално тъгува на едро и дребно с вина местно производство. За целта създава склад в село Бобошево. По това време се свързва със софийското акционерно дружество “Наслада”, което се занимава с търговия и производство на спиртни напитки. Става негов представител за Дупница и околността, но скоро то е обявено в несъстоятелност.

През 1923 г. започва търговия с тютюн, като закупчик към холандското дружество “Холтаб” със седалище в Пловдив.

Веднага след Първата световна война през 1919 г. сключва брак с Радка Василева Доскова, учителка в София. На 10.05.1920 г. в София се ражда единственият им син — Васил Николов Наков, който впоследствие завършва Втора софийска мъжка гимназия и военно училище. През лятото на 1942 г. загива при експлозия по време на военно учение.

С политическа дейност Никола Наков се занимава от 1920 г., когато става член на Прогресивно-либералната партия и на следващата 1921 г. става председател на местното ù бюро в село Бобошево. През 1922 г. се обединяват Прогресивно-либералната и народната партия и е избран за член на околийското бюро на Народно-либералната партия в град Дупница. След влизането на народно-либералната партия през 1923 г. в Демократическия сговор членува и в него, а след разцепването му през 1926 г. е привърженик на цанковисткото крило на сговора.

На 27.08.1927 г. умира неговата съпруга Радка Доскова. Тази загуба му се отразява много тежко и престава да се занимава с търговия на тютюн, но продължава да помага в търговията на баджанака си Ф. Рикарди.

През 1934г. постъпва като послушник в Рилския манастир и е приет да следва в Богословския факултет при СУ “Св. Кл. Охридски”. Завършва богословие през 1937 г. и на 13.03.1938 г. е постриган за монах в Рилския манастир с името Калистрат. Следващата година на 13 юли е ръкоположен за йеродякон, а на 14 юли — за йеромонах. През месец юли 1943 г. е въведен в архимандритско достойнство. Назначен е за главен иконом на манастира още през 1939 г. и на този пост остава до 20 ноември 1944 г., когато е избран за игумен на Рилския манастир.

Като игумен архимандрит Калистрат се справя отлично и според някои негови съвременници може дори да се смята за един от най-достойните игумени на Рилската света обител. Безспорно за това много му помага неговото добро и всестранно образование — право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Перфектното владеене на два западни езика, френски и италиански, му дава възможност да поддържа връзка с много хора в чужбина, откъдето внася и оборудване за манастирските предприятия. По негово време е построен голям тютюнев склад в град Дупница — “Метоха”; извършена е комасация на манастирските земи; изграден е модерен птичарник в метоха “Пчелино”; построен и оборудван е гатерът “Вели лак”; изградена е химическата фабрика “Горхим”; построен е път в района на Рилския манастир; извършват се големи ремонти в манастира.Тогава се създават потребителската кооперация “Св. Иван Рилски” и кооперация за издаването на книги; изгражда се електрическа мелница; построяват се на местата на стария манастирски дърварник и обори две големи здания с много стаи, в които поклонниците на манастира отсядат безплатно, и др. Освен тези стопански мероприятия архимандрит Калистрат прави планове и за построяването на: карбитна фабрика; фабрика за добиване на мед от залежи на медна руда, намиращи се в землището на манастира; фабрика за производство на изкуствен каучук; на няколко електрически инсталации по линията от Рибните езера до Кулата и др.

Не само в материално и стопанско направление се издига Рилският манастир по време на управлението му от архимандрит Калистрат, но и в духовно и нравствено отношение. Монасите под негово ръководство водят един много строг аскетичен живот. За голяма част от тях протойерей Евстати Янков от град Чепеларе (наречен българския отец Йоан Кронщатски) свидетелства, че притежават дар прозорливост, какъвто притежава и самият отец Калистрат. До днес по-възрастните жители на град Чепеларе, където от 1938 до 1948 г. архимандрит Калистрат често гостува, си спомнят за него като за “монаха, който можел да чете мисли и никой не можел да го излъже за нищо”. В манастира често гостуват митрополит Борис Неврокопски, епископ Партений Левкийски и самият екзарх Стефан. Прочуто е гостоприемството на рилския игумен и монасите по това време към всички поклонници. Всеки може да остане в манастира безплатно, колкото желае, а на големи празници се приготвят огромни количества храна за дошлите богомолци. Самият архимандрит Калистрат лично се грижи и проверява дали всички са настанени добре доволни ли са от всичко и нямат ли нужда от нещо. Винаги посреща всекиго радостен, с бащинска загриженост, нежност, гальовност и все ще каже по някоя хубава дума. Семинаристите и студентите богослови посреща в манастира като свои деца, с характерната за него доброта и контактност. Винаги много внимателен и отзивчив към младите богослови, срещайки ги, все ще попита дали не им липсва нещо, чувстват ли се удобно, където са настанени и всячески ще се опита да им помогне да навлязат в духовния живот на светата обител. Архимандрит Калистрат е достъпен винаги и за всички. Независимо къде се намира и по кое време на денонощието, човек винаги може да поговори с него, срещайки най-учтив и любезен прием. Не отминава никого: ни орач, ни копач, ни учител, ни дете. Все ще се спре да попита как е, а ако някой има някакво затруднение, ще потърси начин да му помогне, особено пък ако са от Бобошево. Когато си отиде в родното село, минавайки по улицата, децата се редят да му целуват ръка, а той ги погалва по главите и им се радва.

Особени грижи рилският игумен полага за бедните хора. Една жена от Бобошево разказва: “Ние нямахме нищо в къщи, бяхме страшно бедни. Баща ми се беше отчаял, защото бяхме четири деца. Сеехме тютюн на изполица. Отивахме при по-богатите и наемахме от тях земя, а после те ни вземаха половината от произведената реколта. Като научи архимандрит Калистрат, лично ни даде една нива от 6 декара, с много хубава почва, та да сеем там тютюн, а на него колкото му дадем. Благодарение на помощта му успяхме да спечелим достатъчно средства, за да се обзаведем и да преживяваме като всички останали хора. Винаги ще помня тази му постъпка и навсякъде ще я разказвам, а него никога няма да забравя.” През летните месеци се опитва да намира сезонна работа в Рилския манастир или предприятията му за хората, които нямат как да преживеят поради бедността си. Полага много грижи и за Русенския манастир в. Димитър”, край Бобошево.

След смъртта на цар Борис ІІІ на 28 август 1943 г. и полагането на саркофага му в Рилския манастир архимандрит Калистрат установява тесни връзки с царица Йоанна и княз Кирил. При идването им в манастира ги посреща сърдечно и извършва панихидите над гроба на царя с особено усърдие.

Новата “народна власт”, установена в България след 9.09.1944 г., не одобрява дейността на архимандрит Калистрат. Тя не може да остави безнаказани: противопоставянето му на премахването на гробницата и изваждането от нея на тялото на цар Борис ІІІ; неговото открито изобличаване на несправедливо издадените смъртни присъди от Народния съд; публичното му обявяване против национализацията на манастирските имоти, казвайки, че национализацията е беззаконие и грабеж; и много др.

На 29.07.1948 г. архимандрит Калистрат Наков е арестуван и закаран в Софийския централен затвор, където е подложен в продължение на 6 месеца на известната съветска система за непрекъснат арест и глад. Софийският областен съд с председател Р. Дончев на 29 юни 1949 г. го осъжда да изтърпи 10 години строг тъмничен затвор, да заплати 350 000 лева и го лишава от граждански права за срок от 15 години. През 1951 г. е изпратен да излежи присъдата си в Шуменския окръжен затвор, но през 1952 г. е помилван от президиума на Народното събрание и е изпратен на заточение в Бачковския манастир.

Въпреки огромните трудности от страна на властта, в Бачковския манастир успява да развие богата дейност. Отец Калистрат се явява като Божи пратеник за осиротелите, след мъченическата смърт на протойерей Евстати Янков, чепеларски християни. Те, а и много други религиозни хора от страната — монаси, монахини, богослови, семинаристи, обикновени миряни, бивши затворници и много др., непрестанно го посещават и беседват с него. Едни утешава, други изцерява с молитвите си (дори някои болни от рак), трети наставлява по пътя на духовния живот. Отново се опитва да подпомага бедни и нуждаещи се с оскъдните си средства. На всички прави силно впечатление огромното му смирение и в същото време неговото трезво преценяване на действителността, изобличавайки без страх виновните за трагичното положение на Православната църква по това време. За прекараното време в затвора почти не говори, само понякога казва: “Това, което съм го направил, съм го направил съвсем съзнателно, предугаждайки онзи трънлив път към мойта лична Голгота, към която тръгвам.”

В началото на 1959 г. се разболява от пневмония. Боледува кратко и на 23 януари, след изповед и приемане на свето причастие, праведната душа на архимандрит Калистрат отлита в небесните селения, където няма никаква болка и печал. В една своя беседа отец Калистрат казва: “Нашият живот и нашият свят могат да бъдат оприличени на една тъмна и мрачна пещера, в която от нийде не влиза светлина. Но въпреки това в тази тъмна пещера Бог е оставил един процеп, през който се просмуква съвсем тънък лъч слънчева светлина. Малцина са хората, които имат щастието да видят този лъч светлина. Но когато те веднъж го зърнат, изпитват такава силна радост, такава силна утеха, че решават да пожертват целия си живот, но да напуснат тази мрачна пещера и да отидат там, откъдето идва този лъч светлина.”

Явно и архимандрит Калистрат Наков е един от тези Божии угодници, успяващи да зърнат тънкия лъч духовна светлина, идващ от Царството небесно и каращ ги да пожертват всичко, за да могат един ден да пребъдват с Бога.

Църковен вестник, брой 23 за 2002 година.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.