Житие на мъченицата Гана Кривенска

(† 19 май 1746 г.)

Още първия неделен ден ето какво ни разправя [баба] за една мома Гана, която я наричали и Ганча. (Името ù било Гана и на Ганча поднесено. Но като я затворили, колко лежала в тъмниците, от жалост горката Ганча я преименували и на Ганчица.)

— Тя била леля на майка ми Сребърна Мирчова, в с. Кривен, при Провадия [дн. с. Кривня, Варненски окр.]... Майка ни, Бог да я прости — почна баба ни, — имала една леля Ганча, още мома. Нейният брат Черника, току женен, й казва:

— Гано, научих се, че аскер утре тъдява щял да мине и както казват, че може и да пренощува, затова добре е като мома да те заведа в Провадия, макар утре [да] е Велики четвъртък и други ден Гергевден, то, като заминат, които идели от Айтос и заминували за към Дунав и Влашко, че и в събота ще можете и яйца да вапсате, и краваи да опечете?

— Защо да ида в Провадия, че и ако дойде войска, няма да ме изяде я? И кой ще им шета, като дойдат, я, и мама не е здрава, и кой друг освен буля (жената на самия Черника) ще остане, и тя нали е още като мома млада? Затуй не оставям буля сама. — И вуйчо млъкнал...

— В четвъртъка идва аскерът и бил разпределен по всичките околни села: и в Равна, Черковна, Марковча, Косовча, Неново, Венчане, Петрова река и други, тъй и в наш Кривен. Но казали — ще преседят и за утрешния ден Гергевден. И то само кривненският аскер и равненският, за които докарали агнетата и сложили да ядат, то големецът им, който бил у вуйчови Черникови, пиян бил, такъв бил и хекиминът — докторът, грък или ерменец — рекли на вуйчо ми:

— Ще да ядете и вие, защото нали е и за вас Гергевден.

— Не можем, ефендим, да ядем и ние, докато не ядем червени яйца, не можем да ядем благо — мазно.

— Не, ще ядете, и друго нищо.

— Не можем, ефендим — като казал [Черника], и скокнал големецът да го бие.

В това време жената му писнала, но хекиминът и други хващат жената му да я целуват, втурнала се и Гана, и нея се мъчили да хванат, но тя грабва вожека и право при братовицата си, Черниковица, и тя, тъй като се сборчвала, цапва хекимина през кръста и пада. Става жената, но Гана и големеца като ударва с вожека, и то в главата, той пак пада на място със строшена глава и след малко умира!

Вуйчо след това бил добит — убили го, убили и други двама чорбаджии: Димо Шуперков и Балуш цигуларина, а вуйна и Ганча запрели. Но и след това аскерът и Кривина и Равна обрали, и мнозина пребили.

Вуйна и Ганча ги запрели първен в Провадия. След години ги закарали в Шумен и след десетгодишно лежане в затвора-темница, и то разделени, та един петъчен ден идва един паша в Шумен и решава и двете, ако се потурчат, да се освободят; ако не — да се обесят. И тъй, казват им решението и вуйна се уплашила и се врекла да се турчи, и още тогаз я пуснали, а пък Ганча, защото казала, че „по-добре смърт, отколкото да си меня вярата“, като им отговорила тъй, те това доложили на пашата и той отново ги повърнал: „Идете, кажете ù, че до три дена, ако не се врече, то понеделник ще бъде обесена.“ По едно време ù пратили и вуйна, вече ханъма — с фередже, — и тя я молила да си не кайдисва младостта и други такива. Но Гана нито искала да ù отговори и само толкози ù казала: „Как не те домерзя“ — и друго нищо. А пък на темничаря казала: „Моля те, ефендим, ако има някои от нашите села, викнете ги да ги видя и имам нещо да им поръчам за мама и за баля (баща, или бубаля — тате).“

И да се случат кривенските чорбаджии в Шумен, него ден се намерили и някои кираджии от Равненци и като дошли, тя им казала:

— Много здраве кажете на майка (мама) и на бубаля, да ми армагана раздадат, че в понеделник ще ме обесят.

И наистина, навръх Света Троица я обесили в Шумен на Кошир и след три деня я снели, и майка ù я взела, и на Костадиновден я погребали в шуменските гробища. Затова майка ù и песен ù извадила, която се пее на хора и тук, в нашия Потур [с. Велика, Бургаски окр.]...

Набедили са Ганчица,
та я в темница хвърлели,
в темница в темно дъното.
Лежала ù Ганча, боляла
тъкмино девет години.
В десето лято проклято
заръча Ганча, проръча
по равненски кираджии,
по кривненски чорбаджии:
„Млого здраве кажете на мака,
на мака и на бубаля,
да ми армагано раздадат;
шити ми бели месали
със коприняни кенари.
В понделник ще ма обесят
в шуменския панаир,
под Илчов баир на Кошир.

Ганча убила големеца на разпетия петък, който ден било и Гергевден — 23 април 1736 г., в с. Кривен. А обесили я на Св. Троица — понеделник, 19 май 1746 г., и на св. Константин и Елена я погребали, 21 май с. г. в гр. Шумен.

ИЗВОР: Из разказа на бабата на Стефан Караджа от 1848 г. — Вж. Б. Нейков, Факийско предание. Сбирки от народния живот, С., 1985, с. 200-202. Привеждаме текста по Петър Петров, „По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма“, ч.2, Наука и изкуство, С. 1988, с. 428-430.


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.